№ 938
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.а
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20241100902234 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 95, ал.1, вр. чл.15, ал.1, т.5 от
ЗАПСП.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на сключен с ответника трудов договор работил като учител по изобразително
изкуство, в периода от 2007 г. до 24.10.2022 г., след което трудовият му договор бил
прекратен. В периода 2012 г. – 2020 г. създал по негов проект стенопис в кабинета по
изобразително изкуство, представител на стила „Попарт“, с размери 18 кв. м., разположен на
две стени, който представлява обект на авторско право. След уволнението му през 2022 г.
стенописът бил заличен по нареждане на ръководството на ответника. Сочи, че макар и
произведението да е създадено в сградата на ответника, това не го лишава от авторско
право, тъй като го е създал и съгласно чл.15, ал.1, т. 5 от ЗАПСП като автор има право да
иска запазване на целостта на произведението и авторското му право като неимуществено
право е неотчуждимо. Ответникът се твърди да е нарушил това неимуществено право като е
заличил произведението без съгласието на автора. В тази връзка се иска да бъде осъден да
заплати обезщетение за нарушаване на това право в размер на 6 300 лв., представляващи
цената на стенописа, изчислена по тарифа на СБХ в размер 350 лв. на кв. м., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, на 11.11.2024 г., до окончателното
плащане и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска с твърдения, че процесното произведение не е изработено
само и единствено от ищеца, а и от различни трети лица, ученици в училището, които са
рисували по стените на кабинета, поради което не се касае за единно произведение, обект на
1
авторско право. Отделно от това и доколкото в периода, в който ищецът твърди да е
изработил произведението е бил в трудово правоотношение с ответника, по което не му е
възлагано изработване на такова произведение, последното не е обект на авторско право, в
евентуалност е собственост на училището. При тези възражения иска съдът да отхвърли
предявения иск и присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
За основателност на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи
по делото пълно и главно факта, че е носител на авторско право върху стенопис,
представител на стила „Попарт“, с размери 18 кв. м., разположен на две стени в кабинета по
изобразително изкуство в сградата на ответника, факта, че стенописът е унищожен по
възлагане от ответника, както и размера на претърпените вреди.
По делото не се твърди и установява върху стенописа да е посочено името или
идентификационен знак на ищеца, поради което не намира приложение презумпцията на
чл.8, ал.1 от ЗАПСП, поради което ищецът следва да установи пълно и главно авторството
си по създаване на стенописа. За установяване на авторството и създаването на сочения от
ищеца стенопис по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. От
разпита на свидетелите С. и Н. се установява, че ищецът е бил учител по изобразително
изкуство при ответника. С цел да демонстрира художествена техника ищецът рисувал в
кабинета, на стената срещу учениците, при дъската, като започнал да рисува момиче в
профил, а впоследствие като фон и цветя, от лявата страна на лицето на момичето, от което
било изрисувано око и нос като завършената рисунка върху стената представлявала око в
ляв ъгъл и цветя като фон. Тези факти се подкрепят и от разпита в съдебно заседание на
вещото лице, изготвило съдебно – оценителната експертиза, а именно че рисунката на око и
нос, която се вижда на представените и приети по делото като веществено доказателство
снимки, е типично в стила на автора. Този извод не се разколебава и от разпита на
свидетелите на ответника ( И. и М. ), тъй като свидетелят М. сочи, че ученици са рисували,
но различни изображения, а относно окото споделя, че е имало нарисувано такова, но не
сочи друго лице, различно от ищеца да е негов автор, а свидетелят И. сочи, че е имало
различни рисунки по стените, рисувани от ученици, но няма спомен да е виждал нарисувано
око или цветя, още по – малко сочи техен автор.
Предвид изложеното, от доказателствения анализ може да се направи извод, че
ищецът е автор на стенопис, представляващ око и фон от цветя на стена, в кабинет по
рисуване на ответника, който стенопис, съгласно заключението на съдебно – оценителната
експертиза, може да се определи, че е представител на стила Попарт. Стенописът е
произведение, което попада в предметния обхват на чл.3, ал.1, т.5 от ЗАПСП. Същият е
резултат от творческа дейност на автора като продукт на негови усилия и израз на
творческите му способности по оригинален начин, в типичен за автора стил ( така вещото
лице в съдебно заседание), а не на рутинна работа, и е изразено във форма, която обективно
2
го идентифицира. С оглед изложеното по – горе, относно авторството и липсата на
доказателства и други лица, освен ищеца да са рисували процесния стенопис, неоснователно
се явява възражението на ответника за липса на достатъчно идентифициране на
произведението от обективна страна, в какъвто смисъл по същество е възражението за липса
на единно произведение, обект на авторско право, доколкото и вещото лице сочи, че дори
само окото може да се оцени като попарт. С оглед изложеното следва да се приеме, че
стенописът е резултат от творческа дейност на автора, поради което представлява годен
обект на авторско право.
По делото е безспорно, че произведението е създадено по време, когато ищецът е бил
в трудово правоотношение с ответника и макар изработването му да не е възлагано от
работодателя, доколкото е налице връзка между заеманата от ищеца длъжност „учител по
изобразително изкуство“ и създаването на произведението, следва да се приеме, че
последното е създадено в рамките на трудовото правоотношение. Създаването на
произведение в рамките на трудово правоотношение има за последица възникване за
работодателя на изключително право да използва произведението за свои цели, съгласно
чл.41, ал.1 от ЗАПСП, без да заплаща възнаграждение, но авторът разполага със защита на
останалите права, включително правото по чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП да иска запазване на
целостта на произведението.
Следователно, ищецът е автор на годен обект на авторско право и към момента на
твърдения деликт може да се ползва от защитата на правото да иска запазване на целостта
на произведението си, поради което следва да се разгледа следващата предпоставка от
фактическия състав на тази защита, а именно наличие на противоправно поведение на
ответника.
Относно противоправното поведение ищецът е посочил като такова боядисване на
стенописа с боя, което е довело до неговото унищожаване. Това обстоятелство не се оспорва
от ответника, а и се установява от разпита на всички свидетели по делото, включително
свидетелят М., заемащ също длъжност „учител по рисуване“ при ответника, който твърди,
че лично е боядисал стената по свое решение От друга страна, обаче както от разпита на
този свидетел, така и от огледа на представените по делото от ответника снимки, се
установява, че непосредствено преди боядисването на стената, на която е нарисувано
произведението на ответника, върху същото са нанасяни различни цветове бои, което е
довело до замазване на рисунката и съответно унищожаването й, а стената е боядисана
впоследствие, след като произведението вече е било унищожено. Следователно
унищожаването на произведението не е резултат от боядисването на стената по възлагане на
ответника, а от предходни действия на неустановени по делото трети лица.
С оглед изложеното не се установява противоправно поведение на ответника, което
поведение да е довело до нарушаване на правото на ищеца да иска запазване целостта на
произведението, обект на авторското му право. Доколкото по делото не е установен един от
елементите на фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника
безпредметно е да се обсъжда въпросът, относно размера на претенцията, респективно
3
възражението на ответника, касаещо собствеността на произведението, което е относимо
към разрешаване на конкуренцията между авторското право върху произведението и правото
на собственост върху стената, върху която е създадено.
Предвид всичко гореизложено предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се
присъдят разноски за производството, в размер на 1562,40 лв., за. адвокатско
възнаграждение като възражението на ищеца за намаляване на размера на възнаграждението
съдът намира неоснователно, доколкото уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение е
приблизително в същия размер без ДДС.
При тези мотиви Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес – гр. София ул.
“********* срещу 149 СУ „Иван Хаджийски“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, ж.
к. ********* иск с правно основание чл. 95, ал.1, вр. чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП за
осъждане на ответника да заплати сумата 6300 лв., представляваща обезщетение за вреди от
нарушаване на неимущественото право на автора по чл.15, ал.1, т.5. ЗАПСП да иска
запазване целостта на произведение на изобразителното изкуство, представляващо
стенопис, създаден в кабинет по изобразително изкуство в 149 -то СУ „Иван Хаджийски“.
ОСЪЖДА В. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес – гр. София ул. “********* да заплати
на 149 СУ „Иван Хаджийски“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, ж. к. ********* на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1562.40 лв. – разноски за производството за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5