№ 1706
гр. Русе, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20244520103565 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.513 от ТЗ вр. чл. 485, ал. 3 вр. чл. 507 от ТЗ за
признаване за установено, че ответника П. Й. Г. дължи на ищцата М. И. Р. като
негов авал по Запис на заповед сумата в размер на 3 968,57 лева, която сума е
заплатена от ищцата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК.
С исковата молба ищцата твърди, че с ответника П. Г. били приятели.
Преди години бил изпаднал в тежко финансово състояние и я помолил да му
стане гарант, за да изтегли определена сума. Ищцата се подписала и той
получил финансовите средства. След няколко години ответника престанал да
обслужва кредита си и на ищцата наложили запор върху заплатата. Твърди, че
точно преди да се пенсионира работодателят й заплатил на ЧСИ Н.М. 3
968,57 лева, с което тя погасила дълга на ответника.
В последствие, по образуваното от нея заповедно производство срещу
ответника, той възразил, че не й дължи сумата в размер на 3 968,57 лв.
Предвид на това, за ищцата бил налице правен интерес от образуване на
настоящото производство, за да докаже, наличие на облигационно отношение
1
между страните, в качеството й на авал на ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответника й дължи като негов авал по запис на заповед, заплатена от нея сума
в размер на 3 968,57 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира разноски в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е възразил, че недължи 3900 лв.
Заявява, че втори запор от ЧСИ Н.М. по запис на заповед за сума от 3968,57
лева не е разписвал.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. К. К., която
поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът се явява лично. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Сочи, че претенцията е неоснователно и поради
това, че е давал пари на ищцата, за което същата му била издала разписки.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически
твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 21.03.2024г. ищецът в настоящото производство М. И. Р. е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против
ответника П. Й. Г., във връзка с което е образувано ч.гр.д. № ****/2024 г. по
описа на РС- Русе. Издадена била заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № ***/21.03.2024 г., с която е разпоредено
ответникът да заплати на ищцата М. И. Р., сумата 3968,57лв., представляваща
задължение по ч.гр.д. №****/2015 г. по описа на РС-Русе, изплатено от
заявителя като поръчител, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Заповедта е връчена на длъжника лично. Същият е направил
възражение по чл.414 от ГПК, като в законоустановения срок заявителя –
ищец предявява настоящия установителен иск по чл. 422 от ГПК в изпълнение
на указанията на съда.
Видно от представената по делото Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №816 от 27.03.2015 г.,
издадена по ч. гр. д. № ****/2015 г. по описа на РС Русе, съдът е разпоредил
длъжникът П. Й. Г. с ЕГН ********** и длъжникът М. И. Р. с ЕГН **********
2
да заплатят солидарно на кредитора „*****“ ЕООД, с ЕИК ****** сумата от
2600,00 лева, дължима по запис на заповед от 23.02.2012 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 26.03.2015 г. до изплащане на вземането и
разноски в размер на 52,00 лева за държавна такса и 321,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от
следните обстоятелства: неизпълнение на задължение по Запис на заповед,
издаден на 23.02.2012 г. от П. Й. Г., авалиран от М. И. Р..
Въз основа на издадената заповед е издаден изпълнителен лист от
30.03.2015 г. за осъждане на длъжниците за посочените суми.
Не се спори от страните, че въз основа на изпълнителния лист било
образувано изпълнително дело №*******/2015 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег.
№ 841 в КЧСИ, с взискател кредитора „*****“ ЕООД, както и че по него бил
наложен запор от ЧСИ върху вземането за трудово възнаграждение на
длъжника М. И. Р. - ищец по настоящото дело.
Видно от издаденото удостоверение с изх. №****/13.02.2024г. от
Център за психично здраве – Русе ЕООД, ищцата М. И. Р. е служител на ЦПЗ-
Русе и върху трудовото й възнаграждение бил наложен запор по
изпълнително дело №*******/2015 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в
КЧСИ. Посочено е, че ЦПЗ –Русе е удържало сума в размер на 3968,67 лева за
м. декември 2023 г. по цитираното изпълнително дело и сумата е преведена по
банковата сметка на ЧСИ Н.М..
С този превод е направено окончателно погасяване на сумите, като
видно от съобщение с изх. ***** г. на ЧСИ Н.М. до ЦПЗ-Русе е вдигнат
наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищцата М. И. Р.. По
тази причина с Разпореждане от 09.01.2024г. на ЧСИ Н.М., същият е
приключил на основание чл.433, ал.2 от ГПК изпълнителното производство
по изпълнителното дело, поради погасяване изцяло на задължението на
длъжниците М. И. Р. и П. Й. Г..
Представен по делото е и кредитен превод от 31.12.2023 г. от ЦПЗ-Русе,
видно от който е, че по сметка на ЧСИ Н.М. е наредена сума за плащане в
размер на 3968, 57 лева. Като основание за плащане е посочен номера на
изпълнителното дело, а именно ИД *******.
Представени по делото са от ответника и два броя разписки – първата
за сумата в общ размер от 980 лева, подписана от М. И. Р., а втората с
3
посочени три суми, подписана от М. Р..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
От процесуална страна, искът е допустим, същият е предявен в
предвидения едномесечен срок, считано от съобщаването за възражението на
ответника по чл.414 от ГПК. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта
за изпълнение. Предвид на това искът е допустим и следва да се разгледа по
същество.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 513 от ТЗ относно
солидарната отговорност между издателя по записа на заповед и поръчителя,
както и правото на приносителя да предяви исковете си срещу всички
задължени лица заедно и поотделно, без да се съобразява с реда, по който са се
задължили. При неплащане по ценната книга от прекия длъжник - издателя,
поемателят /приносител на записа на заповед/ разполага с правото да
реализира правата си по отношение на останалите задължени лица,
включително спрямо авалиста. Отговорността на поръчителя спрямо
поемателя е такава, каквато е отговорността на издателя по отношение на
поемателя - чл. 485, ал. 1 от ТЗ. Съгласно чл. 485, ал. 3 от ТЗ поръчителят,
който е платил менителницата, встъпва в правата по нея срещу лицето, за
което е поръчителствал. Доколкото по силата на нормата на чл. 513 от ТЗ за
записа на заповед се прилагат разпоредбите за менителницата, то издателят
отговаря спрямо платилия по записа на заповед авалист в размер на платената
сума по ценната книга.
Не се спори от страните, че поради неизпълнение на задължението по
издаден на 23.02.2012 г. запис на заповед от П. Й. Г., авалиран от М. И. Р., бил
издаден изпълнителен лист №*****/30.03.2015г. по ч.гр.д. № ****/2015 г., с
който двамата са осъдени да заплатят на „*****“ ЕООД сумата от 2600 лева
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2015
г. Страните не спорят и относно обстоятелството, че след като кредиторът се
снабдил с изпълнителния лист, било образувано изпълнително дело
№*******/2015 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ. Безспорно по
изпълнителното дело бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на
4
ищцата, като на 31.12.2023г., по сметка на ЧСИ работодателят на ищцата
превел сумата от 3968,57 лева, с което плащане било погасено напълно
вземането на взискателя „*****“ ЕООД /приносител на записа на заповед/.
Същевременно ответника не успя да докаже, че е възстановил на
ищцата заплатената от нея по образуваното изпълнително дело
№*******/2015 г. по описа на ЧСИ Н.М. сума от 3968,57 лева. На първо място
претендираната сума е наредена по сметка на ЧСИ Н.М. на 31.12.2023 г., а в
представените от ответника разписки се сочат предходни години 2016 г. и
2017 г. Видно от съдържанието на първата разписка е, че предадената от
ответника П. Г. на ищцата М. Р. сума от 980 лева е за удържани от заплатата й
суми със запор по чл.446 от ГПК към ЦКБ. Т.е. става въпрос за друг взискател
– ЦКБ, а не „*****“ ЕООД. Що се касае за втората представена разписка, от
нея не става ясно М. Р. каква сума е получила от П. Г. – 140 лева или на два
пъти по 420 лева, нито става ясно основанието за получаването на тези суми.
С оглед на горното съдът приема, че предявения иск е доказан по
основание размер и следва да бъде уважен изцяло. Върху дължимата главница
следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.03.2024
г., до окончателно изплащане на дължимата сума, съгласно разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на иска. В полза
на ищеца следва да се присъдят направените в заповедното производство
разноски за държавна такса в размер на 79,37 лв. и 500,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищеца разноски в настоящото производство, в
размер на 79,37 лв., представляващи заплатена от ищеца държавна такса и и
500,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че П. Й. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр.Русе, ул. **** **** ДЪЛЖИ на М. И. Р.,
ЕГН:**********, с адрес: гр.Русе, ул. ****, **** СУМАТА в размер на 3
968,57 лева, която сума е заплатена от М. И. Р. по изпълнително дело
№****/2015 г. по описа на ЧСИ Н.М. въз основа на съществуващо
облигационно отношение между нея и П. Й. Г., в качеството й на авалист по
запис на заповед, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от
21.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/21.03.2024 г.
по ч. гр. дело № ****/2024г. по описа на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА П. Й. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.Русе, ул. **** ****
ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Р., ЕГН:**********, с адрес: гр.Русе, ул. ****, ****
СУМИТЕ от 579,37 лева – разноски в заповедното производство и от 279,37
лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6