№ 1245
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20211000503442 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 265182 от 02.08.2021г., постановено по гр.дело
№5771/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 7-и състав, е осъдено дружеството
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на В. С. С. на осн. 432 ал. 1 КЗ във вр. чл. 45
ЗЗД сумата от 30 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от пътнотранспортно произшествие на 05.02.2020 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 28.05.2020 год. до
окончателното й изплащане, като предявеният иск е отхвърлен над уважения
размер до пълния предявен размер от 60 000 лв. като неоснователен.
Със същото решение е осъдено дружеството ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да
заплати на В. С. С. на осн. 432 ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 2 682,10
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от
пътнотранспортно произшествие на 05.02.2020 год., ведно със законната
лихва върху тази сума от 14.02.2020 год. до окончателното й изплащане, като
предявеният иск е отхвърлен над уважения размер до пълния предявен
размер от 4 982,10 лв. като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба от В. С. С., с която се обжалва съдебно
решение № 265182 от 02.08.2021г., постановено по гр.дело № 5771/2020г. по
описа на СГС, І-во ГО, 7-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният
1
иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
ПТП, за разликата над уважения размер от 30 000 лв. до 40 000 лв. и лихвата
върху сумата от 10 000 лв.
Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на
материалния закон при прилагане разпоредби на ЗЗД. Сочи се, че
определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не
съответства на критерия за справедливост, установен от чл.52 от ЗЗД, тъй
като първостепенният съд при определяне на размера на присъденото
обезщетение не е отчел степента и интензивността на претърпените болки и
страдания, характера и В. на уврежданията на ищцата, претърпените
неудобства за продължителен период от време.
Поддържа се, че справедливият размер на обезщетение съответства на
сумата от 40 000 лв.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени съдебно решение № 265182 от 02.08.2021г., постановено по
гр.дело №5771/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 7-и състав в обжалваната
част и да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. ведно със следващата се
законова лихва от 28.05.2020г. Претендира разноски за двете инстанции.
В останалата му част първоинстанционното решение не е обжалвано.
Въззиваемата страна - ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД представя писмен отговор
по подадената въззивна жалба от В. С. С. в законоустановения срок. Оспорва
същата, моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл.266 от ГПК.
Пред първоинстанциония съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1
от КЗ за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди,
настъпили при ПТП на 05.02.2020г., представляващи болки и страдания,
преживени от ищцата поради получени увреди на здравето, съставляващи
2
закрито счупване на горния край на лявата лакътна кост и закрито счупване
на дясната лъчева кост в долния край, охлузване на челната област на главата.
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и
същото се установява от събраните по делото доказателства, и в частност от
неоспорения КП и Споразумение по НОХД № 2087/2011г. по описа на
СРС,НО, 97-и състав, че на 05.02.2020г. ищцата е претърпяла ПТП в
с.Мрамор, СО, като пътник в лек автомобил марка „Ситроен“ с ДК №
********, при настъпил челен удар с лек автомобил марка „Мерцедес Ц
220“ с ДК № ********. Вината за настъпилото ПТП е на водача на лек
автомобил „Мерцедес Ц 220“ с ДК № ********, навлязъл неправомерно в
насрещното платно за движение, в която се е движел лек автомобил
„Ситроен“.
Безспорно е още по делото, че към датата на процесното ПТП ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на водача на МПС относно лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с
ДК № ********.
Видно от заключенията на приетите по делото КСМАТЕ, САТЕ и СМЕ
ищцата е получила следните увреди при процесното ПТП закрито счупване
на горния край на лявата лакътна кост, закрито счупване на дясната лъчева
кост в долния край, охлузване на челната област на главата.
В първоинстанционното производство са разпитани двама свидетели: Г.
Р., сестра на ищцата и П. К.-Д., свекърва на ищцата. Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите, съобразявайки и разп. на чл.172 от ГПК.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
3
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателката досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на В. С. С. е
ОСНОВАТЕЛНА.
Прекият иск по чл.226, ал.1 от КЗ, е искът, с който разполага
увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на
прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди
виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна.
В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая е сторено.
От представеното Споразумение по НОХД № 2087/2011г. по описа на
СРС, НО, 97-и състав, имащо характера на присъда и задължително за
гражданския съд, се установява противоправното поведение и вината на Ж.
Д. Т., водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с ДК № ******** за
причиняване на посочените по-горе увреди на здравето на ищцата.
По оплакванията във въззивната жалба досежно размера на
4
присъденото застрахователно обезщетение: решаващият състав намира тези
оплаквания за основателни.
В първоинстанционното производство са допуснати и приети КСАТМЕ
и СМЕ.
От заключението на КСАТМЕ и СМЕ, неоспорени от страните в хода
на съдебното производство, се установяват по категоричен начин
причинените на ищцата травматични увреждания, получени от нея в резултат
на процесното ПТП. Първоинстанционният съд при съобразяване
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД неправилно и незаконосъобразно не е отчел
конкретни факти и обстоятелства, относими към определяне на справедлив
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Първоинстанционият съд е приел, че справедлив размер на обезщетението на
претърпените от ищцата неимуществени вреди е сумата от 30 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира тази сума за занижена.
При определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази
обстоятелството, доказано от заключението на КСАТМЕ и на СМЕ, че
ищцата е получила увреди за продължителен период от време на двете си
ръце, което е довело до невъзможност да извършва самостоятелно каквито
ѝ да е дейности в ежедневието.
Ищцата е получила закрити счупвания и на двете ръце. Било е
проведено оперативно лечение: в рамките на няколко дни ищцата е
претърпяла две операции: била е извършена операция на всяка от ръцете й.
Били са поставени метални винтове, остиопластика на дясната ръка и К игли
и серклаж и остеопластика на лявата ръка. Предстои евентуална операция
за отстраняване на поставените импланти. Ищцата е изпитвала болки и
страдания за пероид от около 4-5 месеца, като през първите дни те са били
изключително интензивни. Ищцата е била в невъзможност да се обслужна
сама за период от окоро 2-3 месеца, което също е затруднило
възстановяването й. Била е проведена рехабилитация, като
рехабилитационните процедури също са били свързани с болки и страдания
със значителен интензитет.
При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази още
и възрастта на ищцата, продължителността на възстановителния период,
изпитвания за продължително време изключителен дискомфорт за нея и
5
невъзможност за участие в обществения живот.
Предвид изложеното и съобразно трайната съдебна практика (ППВС №
4/1968) решаващият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение,
съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД следва да бъде определено в размер
на общо на 40 000 лв. , така както е поискала жалбоподателката.
Възраженията, изложени във въззивната жалба са основателни и доказани, и
същите следва да бъдат уважени.
Гореизложеното обуславя отмяната на първоинстанционното решение в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявения иск да
бъде уважен до размера на 40 000 лв. ведно със следаваща се законова лихва
върху тази сума от 28.05.2022г., така както се поддържа от жалбоподателката
пред настоящата инстанция.
По разноските: Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати
на жалбоподателката разноски за първата инстанция, съобразно отменената
част на решението, но т.к. ответникът е осъден с пъпрвоинстатнционното
решенеие да заплати на ищцата сторените от нея в първата инстация и
претендирани по списък разноски изцяло, то първоинстанционното решение в
частта за разноските не може да бъде изменяно.
Разноските за настоящата инстанция следва да бъдат присъдени
съобразно представения списък. Възражение за прекомерност от ответника не
е направено.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 265182 от 02.08.2021г., постановено по
гр.дело №5771/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 7-и състав, в частта, с която
предявения от В. С. С. иск с правно осн. 432 ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
над сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) до сумата от 40 000 (
четиридесет хиляди лева) и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Черни връх“ № 51Д, ЕИК ********* да заплати на В. С. С. с
ЕГН ********** и с адрес с.***, ,ул.“***“ №** на основание чл.432 ал.1 КЗ
6
във вр. чл. 45 ЗЗД допълнително сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева),
над присъдената със същото решение сума от 30 000 лв. (тридесет хиляди
лева), съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
жалбоподателката от ПТП, настъпило на 05.02.2020год. в с.Мрамор,
Столична община, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.05.2020
год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Черни връх“ № 51Д, ЕИК ********* да заплати на В. С. С. с
ЕГН ********** и с адрес с.***, ул.“***“ №** на осн. чл.78 ал.1 от ГПК
разноски за въззивната инстанция в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста
лева).
В ОСТАНАЛАТА МУ НЕОБЖАЛВАНА ЧАСТ съдебно решение №
265182 от 02.08.2021г., постановено по гр.дело №5771/2020г. по описа на
СГС, І-во ГО, 7-и състав Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7