Р Е Ш Е Н И Е
№ 329/10.11.2020 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на
прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от
съдия Сандева к.адм.д. № 440/2020 г. по описа на Административен съд - Добрич и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Д.С.Д. *** срещу решение № 233/03.08.2020 г., постановено
по н.а.х.д. № 1398/2019 г. по описа на ДРС. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и необосновано, поради което се иска да бъде отменено. Счита се, че
неправилно районният съд е приел, че Д. е извършил нарушение на чл.44, ал.2 от ЗДвП, без да съобрази, че другият водач е навлязъл в неговата пътна лента. Твърди
се, че жалбоподателят е спрял и е направил спасителна маневра спрямо насрещно
движещото се превозно средство, защото иначе е щяло да има челен сблъсък. Оспорват
се изводите на съда и по отношение на второто вменено нарушение по чл.123,
ал.1, т.3, б. “в” от ЗДвП. Твърди се, че жалбоподателят не е напуснал
местопроизшествието, а само е преместил превозното си средство, така че да не
възпрепятства движението, което е направил и другият участник в ПТП.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по
нея.
Представителят на ДОП счита, че решението на ДРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като
неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна
по следните съображения :
Районният съд е бил
сезиран с жалба от Д.С.Д. срещу
наказателно постановление № 19-0851-001132/15.07.2019г. на началника на сектор
“ПП” при ОД на МВР – Добрич, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2,
във вр. чл.179, ал.1, т.5, пр. 5-то от ЗДвП за нарушение на чл.44, ал.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.”б” от ЗДвП са
наложени административни наказания - глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 месеца за това, че на 26.06.2019 г., около
08, 25 часа, в гр.Добрич, по ул. “Панайот Хитов”, в посока МБАЛ – Добрич,
управлява лек автомобил БМВ 320 с рег. № хххххх, като поради препятствие в неговата
лента не пропуска насрещно движещия се лек автомобил Фолксваген Голф с рег. хххххх,
вследствие на което се блъска странично и допуска ПТП с материални щети, след
допускане на ПТП не остава на място и напуска в неизвестна посока.
С обжалваното
решение съдът е потвърдил НП по отношение на първото нарушение и е изменил НП
по отношение на второто нарушение, като е намалил размера на глобата от 100
лева на 50 лева и срока на лишаването от управление на МПС от два месеца на
един месец. За да постанови този резултат, районният съд е приел за безспорно
установено от фактическа страна, че на 26.06.2019 г.
св. Г.Г.Й.управлявал МПС Фолксваген Голф с рег. № ххххххх в гр.Добрич, по ул.
“Панайот Хитов”, в посока бул. “Трети март”, в близост до аптеките пред МБАЛ - Добрич,
като се движел в дясната лента на двулентовото пътно платно. В лявата лента, по
посока на движението му, плътно вляво имало паркирани автомобили. В същия
момент в лентата за насрещно движение, от бул. “Трети март”, в посока МБАЛ –
Добрич, се движел лек автомобил БМВ с рег. № хххххх, управляван от
жалбоподателя, който заобикаляйки паркиралите МПС в лентата му за движение, не
пропуснал насрещно движещия се лек автомобил, управляван от св. хххххх, в
резултат на което допуснал ПТП с материални щети. Независимо че участниците в
ПТП не постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с него,
жалбоподателят напуснал местопроизшествието. Св. Й. преместил превозното си
средство, така че да не възпрепятства движението, и уведомил съответната служба
за контрол на МВР на територията на гр.Добрич. Местопроизшествието било
посетено от свидетелите В.С.и М.Г.- полицейски служители в сектор “ПП” при ОД
на МВР - Добрич. След като фотографирали материалните щети по автомобила на
св.Й., двамата свидетели установили самоличността и на другия участник в
процесното ПТП. Св. С. образувал административнонаказателно производство срещу
жалбоподателя, като в негово присъствие му съставил АУАН за нарушения по чл.44,
ал.2 и чл.123, ал.1, т.3, б. “в” от ЗДвП, въз основа на който е издадено и
процесното НП.
При тези фактически обстоятелства районният съд е приел,
че наказващият орган правилно е установил фактическата обстановка по случая, като
не е допуснал съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на НП или
ограничаване на правото на защита на нарушителя. Счел е, че нарушенията са
правилно квалифицирани, като допуснатата техническа грешка при изписването на
цифровата квалификация на второто административно нарушение по чл.123, ал.1,
т.3, б. “в” от ЗДвП, при която вместо б. “в” е посочена б. “б”, не съставлява
съществено процесуално нарушение, тъй като в обстоятелствената част на НП
словесно е вменено на жалбоподателя, че след допускане на ПТП не уведомява
органите на МВР и напуска местопроизшествието. По отношение на наложените
наказания е приел, че те са правилно определени по вид, но кумулативните
наказания по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са леко завишени по размер, поради което
ги е намалил до установения в закона минимум.
Така постановеното
решение е правилно.
Въззивният съд е
събрал всички необходими и относими доказателства и е установил правилно фактите
по делото, в резултат на което е достигнал до законосъобразни фактически и
правни изводи за доказаност на вменените във вина на жалбоподателя
административни нарушения.
В жалбата си Д. не е оспорил, че в неговата лента за
движение е имало паркирани автомобили, поради което и при невъзможност да извърши
безопасно разминаване е бил длъжен да намали скоростта или да изчака и пропусне
насрещно движещото се пътно превозно средство. Обстоятелството, че сблъсъкът
между автомобилите е бил страничен, а не челен, не означава, че жалбоподателят
не е извършил нарушение на чл.44, ал.2 от ЗДвП. Съгласно посочената норма, ако разминаването не
може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на
платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали
скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства. Наличието на удар сочи недвусмислено, че Д. не е могъл да
се размине безопасно с насрещно движещото се превозно средство, поради което е
следвало да намали или да спре, за да го пропусне. Житейски нелогично е
твърдението на жалбоподателя, че другият водач е навлязъл в неговата пътна
лента, след като точно тя е била заета от паркираните на място автомобили и Д. е
навлязъл в насрещната пътна лента, за да ги заобиколи. При това положение именно
жалбоподателят като водач, в чиято пътна лента има препятствие, е бил длъжен да
предприеме мерки за безопасното разминаване между двата автомобила, за да
избегне ударът между тях, и като не го е сторил, допускайки ПТП с насрещно
движещото се моторно превозно средство, е извършил виновно нарушение по чл.44,
ал.2 от ЗДвП.
Не се споделят възраженията на касатора и по отношение на
второто нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Районният съд правилно е
възприел фактическата обстановка, позовавайки се на материалите по преписката и
единодушните показания на разпитаните свидетели. Неоснователно е твърдението в
жалбата, че Д. не е напуснал местопроизшествието, а само е преместил превозното
си средство, за да не възпрепятства движението, защото противоречи на всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства, които установяват безспорно и
категорично, че при пристигането на полицаите на местопроизшествието е бил само
другият участник в ПТП (св. Йовчев), който е подал и сигнала до контролните
органи. Жалбоподателят не е опровергал тези фактически констатации с годни
доказателствени средства в процеса, поради което правилно и обосновано
районният съд е приел, че той е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, задължаващ участниците в
произшествието при липса на съгласие относно обстоятелствата, свързани с него,
без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол
на МВР.
С оглед на изложеното настоящият състав на съда счита, че
решението на ДРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
данните по делото и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното, както и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 233/03.08.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 1398/2019 г.
по описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: