№ 52
гр. Търговище, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осми април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20243500500039 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от от Висшия съдебен съвет, гр. София, ул. „Екзарх
Йосиф“ № 12, представляван от Д. Г. - процесуален представител на ВСС,
против Решение № 585/23.11.2023 г., по гр. дело № 173/2023 г. по описа на
Районен съд – Търговище.
С него се осъжда Висш съдебен съвет гр. София, да заплати на С. С. Б. от
гр. Шумен, сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинените
на 06.02.2020 година неимуществени вреди, предявена като частичен иск от 3
000 лв., ведно със законната лихва от 06.02.2020 г., до изплащане на
задължението, на осн. чл. 49, във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, във
вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
С жалбата се излагат съображения за нарушаване на материалния закон –
чл. 52 от ЗЗД. Въззивникът счита, че съдът не е определил справедлив размер
на обезщетението. Тъй като вече имало формирана сила на присъдено нещо
по първата част от иска, по която с влязло в сила решение е присъдена сумата
1
от 1000 лв., то тя напълно обезщетявала всички причинени вреди на ищцата.
Не били обсъдени всички възражения на ответника, а съдът е обсъждал и
факти, които били настъпили след приключване на първото дело. Затова
въззивникът моли решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде
отхвърлен изцяло. При условията на евентуалност да бъде намален размерът
на обезщетението. Да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
От въззиваемата страна – С. Б., е постъпил отговор на жалбата. В него се
оспорват всички доводи на жалбоподателя. Съдът бил обсъдил всички
относими за делото обстоятелства и се е съобразил само с фактите, които са
настъпили до приключване на първото дело. Съобразена е и задължителната
съдебна практика. Иска се решението да бъде потвърдено.
От третото лице – помагач, ОС – Шумен, няма постъпило становище по
жалбата.
В съд.зас. не се явиха представители на страните, но в писмена молба
жалбата се поддържа от въззивника.
Съдът, като провери доказателствата по делото счита, че решението е
валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл.
272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на РС – Търговище по
отношение на установените факти и правните изводи.
В допълнение съдът излага мотиви по отношение на изложените в
жалбата доводи. Основният довод на въззивника е във връзка с определяне на
справедливия размер на обезщетението, с оглед на това, че по отношение на
правопораждащите факти има формирана сила на присъдено нещо. Това е
така, защото с влязло в сила решение, по гр.д. № 1110/ 2021 г. на РС –
Търговище е бил уважен частичен иск в размер на 1000 лв., за причинените на
ищцата вреди от счупване на ръката, като произшествието е станало пред
съдебната палата в гр. Шумен. Искът е бил предявен като частичен за 1000
лв., а в исковата молба е било посочено, че пълният размер е 7000 лв.
След като са били направени съответните уточнения в исковата молба за
размера на иска, същият е бил предявен за сумата от 2000 лв., независимо че
първоначално ищцата е оценявала вредите си на 7000 лв. Така общото
обезщетение по двете части на претенцията възлиза на сумата от 3000 лв.
Съобразен ли е този размер с претърпените от ищцата болки и страдания,
2
както и с описаните битови и социални неудобства? За въззивния съд няма
съмнение че искът е следвало да бъде уважен в пълен размер.
Както се установява от събраните по делото доказателства, ищцата е
адвокат от гр. Шумен и при изпълнение на задълженията си, на 06.02. 2020 г.
е следвало да посети съдебната палата в гр. Шумен, като се е опитала да влезе
през вход – рампа, предназначен за хора с увреждания. При това времето е
било студено и лошо, със снеговалеж и ищцата се е подхлъзнала, паднала и
получила наранявания. Счупването е било на лъчевата кост на лявата
предмишница, в областта на лявата гривнена става, с оток, болки и нарушения
на функциите на лявата ръка. Това е причинило на пострадалата трайно
затрудняване на движението на лявата ръка, със среден срок за
възстановяване от 3,5 – 4,5 месеца. Подобно счупване е придружено с много
болки, като дори след възстановяването, продължително време ще има болки
при лошо време и натоварване. При счупените кости остава болеви синдром
при студено и влажно време. Самото счупване е от средна степен на тези
счупвания. Ищцата от друга страна си служи повече с дясната ръка.
От разпита на свидетелите се установява, че ищцата, след като получила
медицинска помощ се прибрала у дома и за около период от една седмица
била обгрижвана от голямата си дъщеря, а след това от майка си. Не можела
да пише, не можела да спи, не можела да върши и работата си у дома. Имала
силни болки, не можела да шофира и затова майка й водела малкото дете на
детска градина. Наложило се да прехвърли дела на колегите си и цялата й
работа спряла. Освен това спряла да ходи на танци, социалният й живот
замрял. В този период е била и пандемията от Ковид – 19 и имало забрана за
гледане на дела. Но където се наложело ищцата да ходи, тя била
придружавана от майка си. Около 3-4 месеца се наложило майката да помага
в домакинската работа. Ръката на ищцата около 2 месеца била подута, като
след свалянето на ортезата имала забрана да товари ръката. Заради всички
тези неудобства ищцата се чувствала много зле, защото била самостоятелен и
независим човек. Дори и 4 години след произшествието ищцата все още не
можела да си служи пълноценно с ръката.
При така установените факти, въззивният съд няма да повтаря изводите
на първата инстанция във връзка с основанията за реализиране на
гражданската отговорност на ВСС, както и обилно цитираната от двете
3
страни и от РС – Търговище съдебна практика. Това се отнася и за
справедливия размер на обезщетението. Налице е много съдебна практика и
по този въпрос, която е известна на всички.
При оценката на неимуществените вреди в конкретния случай съдът на
първо място оценява вида и тежестта на получените телесни увреждания.
Касае се в случая до нараняване, което не е никак безобидно и покрива
критериите на НК за средна телесна повреда. За период от 3-5 месеца ищцата
е била изключително затруднена в осъществяване на професионалната си
дейност, в битовото си самообслужване и социалните контакти и дейности.
Налице са били и съответните притеснения по отношение на това, че се
ангажират времето и усилията на близки хора. Нарушен е нормалният ритъм
на живот и в социалните контакти и дейности. Всичко това е повлияло
съществено върху качеството на живот на ищцата. Все пак обаче счупването е
било на място, което не е лишило пострадалата от възможност да се движи,
да посещава различни места, макар първоначално и с чужда помощ. Тя е в
активна възраст и с изгледи за добро и пълно възстановяване.
Разбира се съдът отчита и обективните критерии от икономическо
естество по време на произшествието и възстановителния период. В тези
обективни критерии съдът включва и собствената си практика и тази на по-
горните инстанции при определяне на размерите на обезщетения в подобни
случаи.
С оглед на всички тези фактори, съдът отчита, че процесната претенция е
значително под размерите, които съдът е присъждал в своята практика за
телесни повреди от този тип. Т.е. справедливият размер на цялостното
обезщетение, който ищцата първоначално е считала за достатъчен – 7000 лв.,
съвпада и със субективното мнение на съдебния състав и цялостната съдебна
практика не само в съдебния район, но и в цялата страна. Суми от по 3000 лв.
се определят като обезщетения за много по-леки телесни увреждания и по-
краткотрайни болки, страдания и битови неудобства.
С оглед на това изложените в жалбата доводи във всички насоки,
въззивният съд счита за неоснователни, ненужно развити като обем и
съдържание. В случая, независимо от субективния елемент в преценката на
съда, безспорно е, че според съдебната практика искът е предявен в по-нисък
размер от този, който се присъжда в подобни случаи. С оглед на това
4
претенцията за останалата част от обезщетението за неимуществени вреди,
причинени при инцидента на 06.02. 2020 г., е изцяло основателна.
Решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед пълнота на изложението обаче и с цел избягване на
противоречива съдебна практика, въззивният съд счита за необходимо да
посочи, че при отстраняване на противоречията в исковата молба и даване на
указания на ищцата в съдебно заседание, районният съд е допуснал
процесуални нарушения по отношение на това в какъв размер следва да бъде
предявен вторият частичен иск и докъде се формира силата на присъдено
нещо. В този смисъл цитираната съдебна практика по т.д. № 3/ 2016 г. на
ОСГТК: „Силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по
частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, защото от
гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото
вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на
твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на
несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията на
ищеца.“ не е тълкувана от съда и от ответника правилно. След като в
първоначалното решение по гр.д. 1110/2021 г. на РС – Търговище няма
отхвърлителен диспозитив, то е допустимо ищецът да предяви иска за
остатъка в размер, какъвто смята за справедлив. Т.е. в тази част неправилно е
становището, че има формирана сила на присъдено нещо за размера над 3000
лв. Силата на присъдено нещо е само по отношение на правопораждащите
факти и по отношение размера от 1000 лв. Ищцата може да предяви иска за
остатъка в какъвто размер желае. Доколко този иск ще бъде основателен за
пълния размер или ще бъде изцяло неоснователен, е друг въпрос, но той във
всички случаи е допустим от гледна точка на силата на присъдено нещо.
В тази част обаче ищцата не е подала жалба и затова съображенията са
насочени единствено към подобряване и уеднаквяване на съдебната практика
по този въпрос.
В заключение: решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските. Предвид изхода от делото разноски се полагат на
въззиваемата страна. Тя не е направила такива и не следва да се присъждат.
По изложените съображения, съдът
5
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 585/23.11.2023 г., по гр. дело № 173/2023 г. по
описа на Районен съд – Търговище, като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6