№ 3514
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110212834 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на И. Л. Й., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 11-01-226/13.09.2022г., издадено от Директор
на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание
чл. 256а вр. чл. 261 ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 29 ал. 3 вр. чл. 29 ал. 1 т. 1 вр. чл. 36
ал. 1 т. 6 ЗОП.
С жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление
поради нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се
доводи, че неправилно е ангажирана личната административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя, вместо отговорността на ГДИН или на
упълномощеното от жалбоподателя лице. Твърди се, че в НП липсва ясно и
конкретно описание на обстоятелствата на нарушението. Сочи се, че са
нарушени сроковете по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. Навежда се, че наказващият орган
е нарушил чл. 53 ЗАНН, тъй като преди издаване на наказателното
постановление не е извършил преценка налице ли са основания за
приложението на чл. 28 ЗАНН. Излагат се аргументи, че нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателят, представлява маловажен случай, тъй
като е извършено за първи път и липсват вредоносни последици, поради
което като е наложил административно наказание вместо да предупреди
1
жалбоподателя, наказващият орган е нарушил материалния закон. По
изложените съображения се прави искане за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят И. Й., редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. В. Т., който пледира за отмяна на
наказателното постановление по доводите в жалбата.
Наказващият орган - Директор на Агенция за държавна финансова
инспекция, се представлява от юрк. Б. Е.-Г., която счита подадената жалба за
неоснователна. Навежда, че от събраните доказателства се установява
извършеното от жалбоподателя нарушение, че в
административнонаказателното производство не са били допуснати
нарушения на процесуалните правила и материалният закон е правилно
приложен. Пледира за потвърждаване на наказателното постановление и
претендира юрисконсултско възнаграждение, като навежда възражение за
прекомерност на претендирано адвокатско такова. Подробни съображения за
неоснователност на възраженията в жалбата излага в писмени бележки.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционираното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал.
2 ЗАНН (видно от приложеното известие за доставяне, наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 19.09.2022 г., а жалбата е
подадена на 29.09.2022 г.), както и срещу подлежащо на обжалване НП,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установена следната релевантна фактическа
обстановка:
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ е държавна
институция, създадена със Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража. ГДИН е юридическо лице към министъра на
правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Главният
директор на ГДИН е публичен възложител на обществени поръчки съгласно
чл. 5 ал. 2 т. 13 ЗОП.
Със заповед № ЧР – 05-206/01.08.2019 г. на министъра на правосъдието
жалбоподателят И. Й. бил временно преназначен на длъжност „главен
директор“ на ГДИН, считано от 01.08.2019 г., а със заповед № ЧР – 05-
308/21.10.2019 г. на министъра на правосъдието считано от 21.10.2019 г.
жалбоподателят бил назначен на длъжност „главен директор“ на ГДИН.
Със заповед № ФК - 10-1210/05.10.2021 г. на Директора на АДФИ на
свидетелката Л. З. Н. – държавен финансов инспектор, и И.П.С. - старши
финансов инспектор, било възложено да извършат финансова инспекция на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, като извършат
проверка за законосъобразност по спазване на нормативните актове,
2
уреждащи бюджетната, финансово – стопанската и отчетната дейност, в това
число на нормативната уредба в областта на обществените поръчки при
възлагането и изпълнението на конкретно посочени в заповедта договори,
сред които договор № 11242/14.11.2018 г., сключен с „ххххххххх“ ЕООД. Със
заповедта била определено финансовата инспекция да се извърши за периода
06.10.2021 г. до 07.12.2021 г. включително. Впоследствие определеният срок
за извършване на инспекцията бил удължаван със заповеди №№ ФК - 10-
1322/04.11.2021 г. /с която от екипа на финансовата инспекция бил изключен
старши финансов инспектор И.С./, ФК - 10-1431/06.12.2021 г., ФК-10-
48/13.01.2022 г. и ФК № 10-216/02.03.2022 г., всички издадени от Директора
на АДФИ, като с последната срокът на финансовата инспекция бил удължен
до 18.04.2022г.
В хода на финансовата инспекция било установено следното:
С решение № Л-2281 /23.05.2018 г. на комисар Н.С.Д. - началник на
отдел ФРО в ГДИН /упълномощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, съгласно
заповед № Л-1694/12.04.2018 г. на ВПД Главен директор на ГДИН/ била
открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Ремонт и
реконструкция на покрива и подпокривното пространство на централен
корпус северно крило на сграда с идентификатор 68134.512.155.1 при затвора
- гр. София, УПИ 1-1039, кв. 50“. Обект на обществената поръчка било
строителство, като прогнозната стойност била 1 116 666,66 лв. без ДДС, като
обществената поръчка следвало да се проведе чрез процедура по публично
състезание.
На 14.11.2018 г. бил сключен договор № 11242/14.11.2018 г. между
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (Възложител), представлявана
от комисар Н.Д. - началник на отдел ФРО в ГДИН /упълномощено лице по чл.
7, ал. 1 от ЗОП, съгласно заповед № Л-3350/30.07.2018 г. на Главния директор
на ГДИН/ и гл. инспектор Даниела Касабова - за главен счетоводител на ГД
„Изпълнение на наказанията“ и „ххххххххх“ ЕООД, гр. Варна (Изпълнител),
представлявано от Ангел ххххххххх-управител. Съгласно предмета на
договора, възложителят възлагал, а изпълнителят приел да изпълни
обществена поръчка с предмет: „Ремонт и реконструкция на покрива и
подпокривното пространство на централен корпус северно крило на сграда с
идентификатор 68134.512.155.1 при затвора - гр. София, УПИ 1-1039, кв. 50“,
като извърши строително-монтажни работи /СМР/ и дейности, съгласно
инвестиционен проект, предложените видове и количества СМР и всички
дейности, отразени в Техническите спецификации (Приложение 1), съгласно
Техническо предложение (Приложение 2) и Ценово предложение
(Предложение 3), неразделна част от договора. Общата стойност на договора
била в размер на 1 101 049,51 лв. без ДДС или 1 321 259,41 лв. с вкл. ДДС,
съгласно Ценовото предложение на изпълнителя, неразделна част от
договора. Съгласно чл. 2 ал. 8 от Договора окончателната стойност на
договора следвало да се определи на база протоколи за действително
извършени работи, подписани от изпълнителя, лицето, осъществяващо
инвеститорски контрол и одобрени от възложителя и ценовото предложение
на изпълнителя.
Съгласно чл. 3, ал.1 от договора заплащането на извършените дейности
се извършвало от Възложителя по следния начин:
(т.3.1.1) Авансово плащане в размер до 10% от сумата за изпълнение на
договора следвало да се изплати след представяне на банкова гаранция за
авансово плащане, покриваща пълния размер на аванса. В случай на
предоставен аванс, той следвало да бъде сторниран от стойността на всеки
3
представен за разплащане Протокол /образец 19/ и Заменителна таблица;
(т.3.1.2) Разплащането на извършените СМР следвало да се извършва
по цени, съгласно предложението на изпълнителя, въз основа на протокол за
установяване на действително извършени СМР, съставен от изпълнителя и
проверен и съгласуван с инвеститорски контрол и възложителя и фактура, в
30-дневен срок;
(т.3.1.3) Междинни плащания;
(т.3.1.4) Окончателното разплащане следвало да се извърши при
условията на т.3.1.2 от договора, в 30-дневен срок след подписване на Акт
обр. 15 без забележки, като се приспадне преведения аванс и извършените
междинни плащания.
В чл. 3, ал. 3 от Договора била предвидена възможността плащането по
договора може да се извърши чрез откриване на сметка със специален режим
и предназначение (ескроу/сметка). Изплащането на суми от средствата по
ескроу/сметката, при реда и условията на т.3.1.1 до т.3.1.4 включително от
договора следвало да се извършва след писмено потвърждение от
възложителя, придружено с представена от изпълнителя и одобрена от
възложителя фактура.
Съгласно чл. 4 ал. 5 от Договора срокът на договора започвал да тече
след съставяне на Протокол обр. 2 към Наредба № 3 за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството и изтичал с подписването на Акт обр.
15 към същата наредба. Изпълнението на работите по договора било съгласно
предложения от изпълнителя срок от 180 календарни дни и график за
изпълнение на поръчката.
Между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ГДИН, гр. София
(Възложител) и „ххххххххх“ ЕООД, гр. Варна (Титуляр или Клиент) на
28.11.2018 г. бил сключен договор за откриване на сметка със специален
режим и предназначение (escrow сметка) с IBAN BG55UBBS
80021075338940, по която следвало да постъпват плащанията по договор №
11242/14.11.2018 г., сключен между ГДИН като възложител и „ххххххххх“
ЕООД като изпълнител.
Изпълнителят „ххххххххх“ ЕООД издал фактура №
**********/11.12.2020 г. по протоколи № 7/10.12.2020 г. и № 8/ 10.12.2020 г.
на обща стойност 250 698.13 лв. без ДДС /300 837.76 лв. с ДДС/.
На 14.12.2020 г. бил съставен Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа, с който било прието, че строежът е
изпълнен съгласно одобрения инвестиционен проект, изискванията на
строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и че наличната строителна
документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство.
С този акт било извършено предаване на строеж: „Ремонт и реконструкция на
покрива и подпокривното пространство на централен корпус северно крило
на сграда с идентификатор 68134.512.155.1 при затвора - гр. София, УПИ 1-
1039, кв. 50“ от строителя на възложителя. За Възложителя констативния
протокол бил подписан от ст. комисар Д.Т. - началник на затвора гр.
София и инсп. В.А. - гл. експерт към ГДИН.
На 29.12.2020 г. от ГДИН като възложител по ескроу сметката с
титуляр „ххххххххх“ ЕООД бил извършен превод на сума в_размер на 300
837.76 лв. по фактура № **********/11.12.2020 г.
В периода от 21.12.2020 г. до 29.01.2021 г. жалбоподателят И. Й.
ползвал платен годишен отпуск за времето от 21.12.2020 г. до 31.12.2020 г.
4
В срок до 28.01.2021 г. включително до Агенцията за обществени
поръчки не било изпратено за публикуване в РОП (Регистър на обществените
поръчки) обявление за приключване на договор за обществена поръчка
договор № 11242/14.11.2018 г.
Обявление рег. № 1494/08.02.2022 г. за приключване на договор №
11242/14.11.2018 г. било изпратено за публикуване в РОП на АОП на
08.02.2022 г., като на същата дата било публикувано обявление за приключил
договор под ID номер 1029722. В профил на купувача обявлението за
приключване на договор № 11242/14.11.2018 г. било публикувано на
08.02.2022 г.
Свидетелката Л. Н. приела, че жалбоподателят И. Л. Й., в качеството
си на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и
възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 13 от ЗОП не
е изпълнил задължението си да изпрати до АОП за публикуване в Регистъра
на обществените поръчки, обявление за приключване на договор за
обществена поръчка № 11242/14.11.2018 г. в законово регламентирания срок -
от 30 дни, считано от 29.12.2020 година. Предвид горното на 16.03.2022 г. в
присъствието на един свидетел и на жалбоподателя свидетелката Л. Н.
съставила АУАН № 11-01-226/16.03.2022 г., с който повдигнала против
жалбоподателя административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.
29 ал. 3 вр. чл. 29 ал. 1 т. 1 вр. чл. 36 ал. 1 т. 6 ЗОП, извършено на 29.01.2021 г.
в гр. София. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля и
жалбоподателя, на когото бил предявен за запознаване и му бил връчен
препис. В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН жалбоподателят Й. подал възражения
срещу АУАН, които били заведени с вх. № 11-01-226/21.03.2022 г. с доводи,
че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя вместо на упълномощеното лице по чл. 7 ал. 1 ЗОП.
След преценка, че направените възражения не са основателни, на
13.09.2022 г. Стефан Белчев - директор на АДФИ издал обжалваното
наказателно постановление № 11-01-226/13.09.2022г., с което на основание
чл. 256а вр. чл. 261 ал. 2 от Закона за обществените поръчки наложил на
въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 200, 00 /двеста/
лева за нарушение на чл. 29 ал. 3 вр. чл. 29 ал. 1 т. 1 вр. чл. 36 ал. 1 т. 6 ЗОП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелката Л. Н., депозирани в хода на
съдебното следствие, както и писмените доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК – заповед № ЗМФ -674/05.08.2022 г. на Министъра на
финансите, заповеди № № ФК - 10-1210/05.10.2021 г., ФК - 10-
1322/04.11.2021 г., ФК - 10-1431/06.12.2021 г., ФК-10-48/13.01.2022 г. и ФК №
10-216/02.03.2022 г. – всички издадени от Директора на АДФИ, наказателно
постановление № 11-01-226/13.09.2022 г., АУАН № 11-01-226/16.03.2022 г.,
възражения вх. № 11-01-226/21.03.2022 г., справка за отговорните
длъжностни лица при ГДИН изх. № 10815/22.10.2021 г., решение за
откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка рег. № Л-2281
/23.05.2018 г., обявление за поръчка рег. № 4936/23.05.2018 г., договор №
11242/14.11.2018 г., констативен акт за установяване годността за приемане
на строежа от 14.12.2020 г., договор за откриване на сметка със специален
режим и предназначение (escrow account) рег. № 12040/04.12.2018 г., ведно с
анекс №№ 1,2, 3 и 4, докладна записка рег. № 1446/08.02.2022 г., фактура №
**********/11.12.2020 г., извлечение от движение по сметка номер
BG55UBBS80021075338940, извлечение от РОП на АОП по отношение на
обществена поръчка с уникален номер 02030-2018-0009, обявление за
5
приключване на договор за обществена поръчка рег. № 1494/08.02.2022 г.,
справка за неприсъствени дни на главен комисар И. Й. с рег. №
1758/14.02.2022 г., както и писмените доказателства, изискани и представени
от ГДИН с писмо рег. № 4453/21.04.2023 г. – заповед № Л – 4620/21.10.2019
г., вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки в
ГДИН и териториалните й служби, утвърдени на 10.03.2020 г., заверени копия
на длъжностни характеристики на служители в сектор ЛОП, заверени копия
на график за обществени поръчки за периода 2018 г. – 2021 г.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Н., които са детайлни,
еднопосочни, последователни и изцяло кореспондират на писмените
доказателства. Свидетелката е участвала в извършване на финансовата
инспекция на ГДИН и в съдебно заседание съобщава констатациите от
извършената инспекция. Заявеното от нея се подкрепя по категоричен начин
от писмените доказателства. Съдът прецени и писмените доказателства като
съответни на гласните доказателствени средства, непротиворечиви и
еднопосочни. Въз основа на събраните доказателства по категоричен начин се
установява възприетата от съда фактическа обстановка, която не се и оспорва
от въззивника Й..
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Както АУАН, така и НП, са съставени от компетентни
административни органи съгласно чл. 261 ал. 1 и ал. 2 ЗОП и видно от
заповед № ЗМФ -674/05.08.2022 г. на Министъра на финансите.
Не са основателни възраженията за нарушаване на сроковете по чл. 34
ал. 1 ЗАНН. В настоящия случай общата норма на чл. 34 ал. 1 ЗАНН не
намира приложение, тъй като е налице специална разпоредба, която изключва
приложимостта на общата. Съгласно чл. 261 ал. 1 ЗОП актовете за
установяване на нарушения по ЗОП се съставят от длъжностни лица на
Агенцията за държавна финансова инспекция в срок 6 месеца от деня, в който
нарушителят е открит от органи на агенцията при извършване на финансова
инспекция или проверка, но не по-късно от три години от извършването на
нарушението. В случая справката от ГДИН за ползван от жалбоподателя
период на платен годишен отпуск за времето от 21.12.2020 г. до 31.12.2020 г.
е изведена от деловодството на ГДИН с изх. № 1758/14.02.2022 г. От този
момент следва да се счете открит нарушителя, тъй като съдържанието на
справката е от значение за определяне субекта на нарушението. АУАН е
съставен на 16.03.2022 г., т.е. преди изтичане на 6 – месечния срок по чл. 261
ал. 1 ЗОП. Същевременно съгласно твърденията в АУАН и НП нарушението е
извършено на 29.01.2021 г., като АУАН е съставен преди изтичане на
тригодишният срок по чл. 261 ал. 1 ЗОП.
Наказателното постановление е издадено при спазване на срока по чл.
34 ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН. Актът за установяване на нарушението е съставен в присъствието на
един свидетел и в присъствието на жалбоподателя. Подписан е от
6
съставителя, свидетеля и жалбоподателя, предявен е на последния за
запознаване и му е връчен препис.
Не се споделят доводите на въззивника за нарушение на чл. 42 ал. 1 т.
4 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. В АУАН и в НП при пълна идентичност са
описани всички признаци от състава на нарушението, подробно са описани
обстоятелствата по извършването му, посочени са датата и мястото на
извършване на нарушението. В НП наказващият орган е обсъдил и
наведените срещу АУАН възражения, като е обсъдил и приложимостта на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, макар да е формирал извод, че нарушението не
представлява маловажен случай.
Предвид гореизложеното съдът намери, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на НП.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон.
Съгласно чл. 36 ал. 1 т. 6 ЗОП в Регистъра на обществените поръчки се
публикуват обявленията за приключване на договорите за обществени
поръчки и рамковите споразумения. Съгласно чл. 29 ал. 1 т. 1 ЗОП
възложителите изпращат за публикуване обявление за приключване на
договор за обществена поръчка или рамково споразумение, което съдържа
информация за: изпълнението, прекратяването, развалянето или
недействителността на договора за обществена поръчка; прекратяването или
недействителността на рамково споразумение. В разпоредбата на чл. 29 ал. 3
ЗОП е предвиден срокът за изпращане на обявлението за публикуване -до 30
дни от настъпване на съответното обстоятелство по ал. 1. Съгласно чл. 72 от
Правилник за прилагане на закона за обществените поръчки за целите на
предоставяне на информацията по чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗОП договорът за
обществена поръчка се счита за изпълнен от извършването на последното
действие, свързано с предоставяне на уговорения резултат, или от
извършването на последното дължимо плащане - в зависимост от това кое
обстоятелство настъпва последно.
От доказателствата по делото се установява, че последното плащане по
договор № 11242/14.11.2018 г. е извършено на 29.12.2020 г., когато от ГДИН
като възложител по ескроу сметката с титуляр изпълнителят по договора за
обществена поръчка „ххххххххх“ ЕООД бил извършен превод на сума в
размер на 300 837.76 лв. по фактура № **********/11.12.2020 г.
Предвид горепосочените разпоредби в 30 – дневен срок от 29.12.2020 г.,
т.е. до 28.01.2021 г. включително, възложителят е бил длъжен да изпрати за
публикуване в РОП обявление по образец за приключването на договора за
обществената поръчка. В случая обявление за приключването на договор №
11242/14.11.2018 г. не е било подадено в законовия срок. Вместо това
обявление рег. № 1494/08.02.2022 г. за приключване на договор №
11242/14.11.2018 г. било изпратено за публикуване в РОП на АОП едва на
08.02.2022 г., т.е. повече от година след изтичане на законово установения
срок.
От писмените доказателства се установява и че жалбоподателят И. Л. Й.
7
от 01.08.2019 г. заема длъжността „главен директор“ на ГДИН и като такъв
има качеството на публичен възложител на обществени поръчки по см. на чл.
5 ал. 2 т. 13 ЗОП, като от писмените доказателства се установява и че в
периода от 31.12.2020 г. до 28.01.2021 г. въззивният – жалбоподател Й. не е
ползвал отпуск.
Предвид горното съдът намира, че е правилен извода на наказващия
орган, че като не е изпратил в законовия 30 – дневен срок от извършване на
последното плащане до Агенция по обществени поръчки за публикуване в
Регистъра на обществените поръчки обявление по образец за приключване на
договор за обществена поръчка № 11242/14.11.2018 г., въззивникът Й. е
осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 29 ал. вр. ал.
1 т. 1 вр. чл. 36 ал. 1 т. 6 ЗОП. Нарушението е извършено чрез бездействие на
възложителя, който като е бил длъжен, не е изпратил за публикуване в РОП
обявление за приключване на договора в законовия срок. Нарушението е
извършено на 29.01.2021 г., както е посочено и в АУАН, и в НП – на първия
ден, следващ изтичането на срока, в който възложителят е бил длъжен,
спазвайки законовия срок, да подаде обявление за приключване на договора
за публикуването му в Регистъра на обществените поръчки.
От субективна страна нарушението е осъществено при небрежност като
форма на вината. Съгласно чл. 7 ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия случай не е
предвидена ненаказуемост за нарушенията, извършени при непредпазлива
форма на вината, поради което деянието е съставомерно и от субективна
страна.
Не се споделят доводите на въззивния – жалбоподател, че неправилно е
определен субекта на нарушението и че в случая е следвало да се ангажира
административнонаказателната отговорност на упълномощеното лице по чл. 7
ал.1 ЗОП или на ГДИН. Задължението по чл. 29 ал. 1 т. 1 ЗОП е на
възложителя, като съгласно чл. 256а ЗОП в случай на неизпълнение се
ангажира неговата административнонаказателна отговорност. Възложителите
са изчерпателно изброени в чл. 5 ЗОП, като за разлика от ЗОП (отм. ДВ.
бр.13 от 16 Февруари 2016 г.), съгласно който качеството възложител има
съответната институция (чл. 7 ЗОП, отм. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2016 г.),
според настоящата уредба качеството „възложител“ имат лицата, които я
представляват.
Разпоредбата на чл. 7 ал. 1 ЗОП предвижда, че възложителят може да
определи длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени
поръчки. Т.е. разпоредбата на ал. 1 на чл. 7 ЗОП урежда хипотезата на
делегиране на правомощия. Съгласно ТР № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС
"Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за
определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и
преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от
правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган
издава административни актове въз основа на това специално овластяване от
органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния
проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено
делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган
да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове
8
на територията на по-голям район или цялата страна...“ Видно е, че в
хипотезата на чл. 7 ал. 1 ЗОП се касае за делегиране на определени дейности
– в случая организирането и/или възлагането на обществените поръчки, а не
за „преотстъпване“ на компетентност. Възложителят не може да делегира
изцяло своите правомощия и за неорганичен период от време. В случая от
писмените доказателства е видно, че жалбоподателят се е възползвал от
предвидената в закона възможност, като със заповед № Л – 4620/21.10.2019 г.
е определил старши комисар Даниела Ботьова Й.а – заместник – главен
директор на ГДИН, за длъжностно лице, което да организира и възлага
обществени поръчки при разходването на публични средства в ГДИН, като
подписва необходимата документация и сключва договори при условията и
по реда на ЗОП. Административнонаказателните разпоредби на ЗОП обаче
ясно предвиждат в кои случаи се ангажира административнонаказателната
отговорност на определеното длъжностно лице по чл. 7 ал. 1 и ал. 2 ЗОП –
съгласно чл. 259 ЗОП случаите по чл. 7, ал. 1 и 2 наказанията по чл. 247 - 256
се налагат на определеното длъжностно лице. Касае се за изчерпателно
изброяване, а не за непрецизна законодателна техника, каквито доводи са
наведени във възраженията срещу АУАН. Видно е, че когато се касае за
наказание по чл. 256а ЗОП /на основание на която разпоредба е ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивния жалбоподател/ не е
предвидено административното наказание да се налага на определеното
длъжностно лице по чл. 7 ал. 1 ЗОП, т.е. същото не може да бъде субект на
административното нарушение по чл. 29 ал. 3 вр. чл. 29 ал. 1 т. 1 вр. чл. 36 ал.
1 т. 6 ЗОП. Делегирането по чл. 7 ал. 1 ЗОП не води до отпадане на
отговорността на публичния възложител, чието е задължението /чл. 5 ал. 1
ЗОП/ да следи за правилното прогнозиране, планиране, провеждане,
приключване и отчитане за резултатите от обществените поръчки /така и
решение № 1139/09.03.2023 г. по НАХД № 13126/2022 г. по описа на СРС,
НО, 7 състав и решение № 4261/27.06.2023 г. по дело № 4440/2023 г. на
АССГ, XXVII касационен състав, с което първото е оставено в сила/. Ето
защо съдът намери, че субектът на нарушението е правилно определен.
Правилен е изводът на наказващия орган, че не се касае за маловажно
нарушение по см. на § 1 т. 4 ДР на ЗАНН, тъй като не се установяват никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да основават извод за по-
ниска степен на обществена опасност на нарушението. Същото е формално,
поради което липсата на настъпили вредоносни последици не може да се
преценява като смекчаващо отговорността обстоятелство. Обстоятелството,
че се касае за първо нарушение, не е достатъчно, за да се приложи само на
това основание разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. И това е така, тъй като законът
не прогласява за маловажни всички нарушения, извършени за първи път, а
изисква преценка на обществената опасност на всяко нарушение. Доколкото
се касае за нарушение, извършено чрез бездействие, основно значение за
преценката за обществената му опасност има срокът на закъснението. В
настоящия случай обаче срокът на закъснението е повече от година –
обявлението за приключване на договора за обществената поръчка е било
изпратено със закъснение от 375 дни след изтичане на законовия срок и то
след започване на финансовата инспекция. Предвид горното съдът намира, че
нарушението не представлява по-ниска степен на обществена опасност в
9
сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
Санкционната разпоредба на чл. 256а ЗОП предвижда, че възложител,
който не изпрати в срок информацията, подлежаща на публикуване в
Регистъра на обществените поръчки или в "Официален вестник" на
Европейския съюз, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв. В случая
наказващият орган е наложил на въззивника глоба в минималния размер от
200, 00 лева. Така определеното наказание е съответно на обществената
опасност на нарушението, като е отчетено и че се касае за първо нарушение.
Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН така наложеното
минимално наказание не може да бъде намалявано.
Предвид всичко изложено съдът намери, че жалбата не е основателна и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.
При този изход на производството на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН
право на разноски има наказващият орган, каквато претенция е заявена в
съдебно заседание. Като съобрази, че производството не се отличава с
фактическа и правна сложност, но и че са проведени три съдебни заседания,
както и положените усилия от страна на процесуалния представител на
наказващия орган, който се е явявал във всяко съдебно заседание, изготвил е
и е представил писмени бележки, които не са бланкетни, а съдържат
конкретно обсъждане на обстоятелствата на нарушението и на доводите в
жалбата, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
жалбоподателят следва да заплати на наказващия орган, следва да е около
средния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно – 120, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-226/13.09.2022
г., издадено от Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, с
което на основание чл. 256а вр. чл. 261 ал. 2 от Закона за обществените
поръчки /ЗОП/ на И. Л. Й., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 29 ал.
3 вр. чл. 29 ал. 1 т. 1 вр. чл. 36 ал. 1 т. 6 ЗОП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН И. Л. Й., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за държавна финансова инспекция, с адрес гр.
София, ул. "Леге" № 2, сумата от 120, 00 /сто и двадесет/ лева -
юрисконсултско възнаграждение.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11