РЕШЕНИЕ

   № 260 023

               гр.Варна, 09.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 02.02.2021 г. в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 3 по описа за  2021  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

И.Г.Г. от гр.Варна е обжалвал чрез особения си представител решение № 260300/21.10.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №1832/2019 г., с което са уважени предявените от  „Тйва интернешанъл“ ЕООД - гр.Пловдив срещу него искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 50000 евро, с левова равностойност от 97791.50 лева, представляваща главница по договор за заем от 14.11.2013 г. и сумата от 15200.20 евро, с левова равностойност от 29729.01 лева, представляваща мораторни лихви за периода от 05.11.2016 г. до 05.11.201 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 05.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и в частта за отхвърляне на искането за увеличаване възнаграждението на особения представител до първоначално определения размер от съда. Моли с жалбата и в с.з. чрез процесуалния си представител първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло, както и в частта относно определеното в първата инстанция възнаграждение на особения представител .

Ответникът по жалбата – „Тйва интернешанъл“ ЕООД - гр.Пловдив моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Между страните е сключен писмен договор за заем от 14.11.2013 г. за заемане на сумата 50000 евро от ищеца на ответника със задължение за връщането й заедно с уговорената лихва /от 4% годишно/ в срок до 14.11.2014 г. Сумата е преведена по банкова сметка ***.11.2013 г. платежен превод, потвърдено от заключението на ССЕ. Установено от заключението на СГЕ подписите срещу заемодател и заемател върху договора са на управителя на ищеца Й В Ти на ответника И.Г.Г.. Погрешното изписване на презимето на управителя на ищеца В вместо Вне прави договора невалидно сключен, доколкото и страната - заемодател и нейният законен представител са същите. Налице е и изпълнение на договора от заемодателя - ищец чрез нареждане от същия, съвпадащо по време с датата на сключване на самия договор, превода на договорената заемна сума от 50000 евро по банкова сметка *** - ответник, с изписано основание – договор за заем, видно от банковата референция на л.7. Дори да не е оформен в писмена форма, както в случая, договорът за заем е реален и се сключва с предаване на парите в собственост на заемателя, което обстоятелство е доказано по делото. При положение че същевременно не е доказано ответникът да е върнал заетата сума на ищеца както на падежа, така и до момента, искът за осъждането му за нея, както и за мораторни лихви върху същата три години назад от датата на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска и съдебните разноски по делото, е основателен и следва да се уважи изцяло. Няма основание и за преразглеждане на решението в частта относно последно определеното на особения представител на ищеца възнаграждение за разликата от 2040 лева до 4000 лева, тъй като делото е с ниска фактическа и правна сложност и правилно е намалено с една втора под минималния размер по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща чл.36 от ЗА, съгласно чл.47, ал.6 - ГПК. В същия размер от 2040 лева то е определено и за въззивното производство. Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 2040 лева - заплатено възнаграждение на особения представител на въззивника.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение 260300/21.10.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №1832/2019 г.

ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Тйва интернешанъл“ ЕООД - гр.Пловдив, ЕИК *********, сумата 2040 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.