№ 3493
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110214963 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ ..., ЕИК №№№№, представляван от М.
Т. К. чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. Г. Т. от
САК срещу наказателно постановление № 600496-F607384/16.09.2021 г.,
издадено от Любомир Пенков Христов – началник отдел „Оперативни
дейности“ при Централно управление на Национална агенция по приходите
/ЦУ на НАП/, с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. в ДВ бр. 63 от 04.08.2006 г., в
сила от 01.01.2007 г./ на едноличния търговец е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., обн. в ДВ. бр. 106 от
27.12.2006г., в сила от 01.01.2007 г., издадена от министъра на финансите/ във
вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за несъответствие
на установените от административните органи фактически положения с
обективната действителност, за допуснати съществени процесуални
1
нарушения в предходната фаза на административнонаказателното
производство, довели до ограничаване правото на защита на едноличния
търговец, както и за некоректно приложение на материалния закон. Наведени
са и доводи за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното НП като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, призован, представлява се
от упълномощения си процесуален представител – адв. Г. Т. от САК, която
поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст.
юрк. Крум Недков, с пълномощно по делото, който пледира за
неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото правно
задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Отправено е
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 18.03.2021 г. в 12:42 часа е извършена проверка от органите по
приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – аптека,
находящ се в гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 96, стопанисван от
жалбоподателя ЕТ ....
В хода на проверката е констатирано, че търговецът не е изпълнил
задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност извън
2
случаите на продажба /начална сума в касата, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата/ във фискалното устройство модел “Datecs DP-150” SO1 с
ИН: DT824599 и ФП № 02824599 чрез операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми на ФУ. Установено е, че процесното фискално
устройство разполага с функцията „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми.
При проверката е разчетен общ оборот, отчетен чрез ФУ, в размер на
949,62 лв., а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 923,57
лева. Констатирана е отрицателна разлика от 26,05 лв.
Резултатите от проверката са обективирани в протокол №
0041747/18.03.2021 г., с който са иззети дневен финансов отчет и опис на
парите в касата.
С акт за установяване на административно нарушение №
F607384/30.03.2021 г., съставен от М. Д. Д. – инспектор по приходите в ЦУ на
НАП и в присъствието на Светлин Емилов Диков и Николай Красимиров
Петков – свидетели при съставянето на акта е констатирано, че на 18.03.2021
г. в 12:42 ч. в търговски обект - аптека, находящ се в гр. София, бул. „Братя
Бъкстон“ № 96, стопанисван от жалбоподателя ЕТ ..., едноличният търговец
не е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на касовата
наличност извън случаите на продажба във фискалното устройство модел
“Datecs DP-150” SO1 с ИН: DT824599 и ФП № 02824599 чрез операциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, с каквито функции
касовият апарат разполага, доколкото е констатирано неотразено във ФУ
извеждане на парични средства от касата в размер на 26,05 лв.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, като препис е
връчен на представляващия въззивника на същата дата.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 600496-F607384/16.09.2021 г. от Любомир
Пенков Христов – началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, с
което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДДС, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на ЕТ ... е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във вр.
3
с чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
Препис от оспореното НП е връчен на 06.10.2021 г. на
представляващия ЕТ, видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка,
като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна
инстанция, е депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия
орган на 12.10.2021 г., видно от поставения печат върху същата.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля М. Д. съдът не
констатира противоречия с установените в акта фактически положения, тъй
като показанията на посоченото лице са логични, последователни, вътрешно
балансирани и кореспондират по еднопосочен начин с приложените по делото
писмени доказателства и писмени доказателствени средства, изключая
досежно точния размер на неотразеното във ФУ извеждане на парични
средства от касата.
От заключението на назначената и изготвена в съдебната фаза
съдебноикономическа експертиза се изяснява, че установената от органите по
приходите промяна в касовата наличност в общ размер на 26,05 лв. се дължи
на извършена продажба и плащане чрез ПОС устройство на сумата от 20,04
лв., а остатъкът от паричните средства в размер на 6,01 лв. представлява
неотразено във ФУ изваждане на пари от касата, извън случаите на продажба.
Експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, в рамките на
притежаваните от него научни знания, същата е пълна, ясна и обоснована,
поради което съдът я използва безрезервно при формиране на вътрешното си
убеждение по фактите.
От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен
материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на
неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и
отговорния за констатираното противоправно бездействие търговец.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
4
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от постъпилите заповеди за назначаване, съответно оправомощаване на
актосъставителя и наказващия орган, а това мотивира извод, че
обективираните в жалбата възражения в очертаната насока са неоснователни.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 193, ал. 2 ЗДДС актовете за нарушение
се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се
издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото няма спор, че
свидетелят М. Д. Д. заема длъжността инспектор по приходите в ТД на НАП -
София, съгласно заповед № 2271/12.06.2018 г. на изпълнителния директор на
НАП, считано от 18.06.2019 г., видно от изготвения акт за встъпване в
длъжност. С т. 1.1., б. „г“ от заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП са оправомощени началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават НП за налагане на
административни нарушения, регламентирани в чл. 185 ЗДДС, която
длъжност към датата на съставяне на процесното НП е заемана от Любомир
Пенков Христов, съобразно назначаването му със заповед № 3766/25.09.2019
г. на изпълнителния директор на НАП, считано от 01.10.2019 г.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
5
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелства, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен
срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника ЕТ ... е ангажирана за
неизпълнено правно задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, като на основание чл. 185, ал. 2 във
вр. с ал. 1 ЗДДС му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00
/петстотин/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на на
18.03.2021 г. в 12:42 ч. в търговски обект - аптека, находящ се в гр. София,
бул. „Братя Бъкстон“ № 96, стопанисван от жалбоподателя ЕТ „М. – М. Т.“,
едноличният търговец не е изпълнил задължението си да отбележи всяка
промяна на касовата наличност извън случаите на продажба във фискалното
устройство модел “Datecs DP-150” SO1 с ИН: DT824599 и ФП № 02824599
чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, с каквито
функции касовият апарат разполага, доколкото е констатирано неотразено
във ФУ извеждане на парични средства от касата в размер на 6,01 лв. С
демонстрираното противоправно бездействие въззивникът действително е
осъществил фактическия състав на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., доколкото съдебната практика е константна в разбирането си,
че в обсъдения нормативен регламент е ситуирано правно задължение за
регистриране във ФУ чрез операциите “служебно въведени” или “служебно
изведени” суми на всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
6
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, извън случаите на
продажби/сторно операции.
В контекста на изложеното, поначало правилно наказващият орган е
приложил санкционната разпоредбата на чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДДС,
която предвижда отговорност при неспазване на разпоредбата на чл. 118
ЗДДС или нормативен акт по неговото прилагане, каквато всъщност се явява
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., извън случаите на неотразяване на приходи.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната
фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика,
нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и
касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/, поради
което аргументите в жалбата за липсата на субективна страна на нарушението
не следва да се обсъждат.
Независимо от констатираната обективна съставомерност, този
съдебен състав намира, че релевираните в жалбата доводи за маловажност на
процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН са напълно резонни. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към
неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните
търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по
смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. В тази връзка,
принципно вярно е, че за наличието на съставомерност по чл. 33, ал. 1 от
7
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не се изисква настъпването на вредни
последици, но в конкретния случай посоченото неизпълнение не е било от
естество да засегне интересите на държавния фиск и дейността на органите по
приходите, отчитайки незначителния размер на неотразеното извеждане на
пари от касата в размер на 6,01 лв.
Преследваната от санкционната норма чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1
ЗДДС цел, в контекста на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., е свързана с гарантиране на проследимост на паричните потоци
при данъчнозадължените субекти. В тази връзка, с процесното НП, макар да е
наложена минимално предвидената санкция в размер на 500,00 лв., същата не
може да се определи като незначителна и поради това не постига целта, за
която е предвидено да бъде наложена. Определената на нарушителя санкция,
макар и да е нормативно предвидена и индивидуализирана в минимален
размер, се явява несъразмерна с тежестта на извършеното, надхвърля
границите на необходимото за контрол и като такава противоречи на
принципа на пропорционалността.
На етапа на съдебното следствие не са представени доказателства за
наличието на други нарушения на ЗДДС и подзаконовите актове по неговото
прилагане, които биха завишили степента на обществена вредност и на
неизпълненото правно задължение, предмет на настоящото производство, а
това мотивира извод, че се касае за инцидентност на противоправното
бездействие. Евентуалното налагане на „имуществена санкция“ в размер на
500,00 лв., която надхвърля 80 пъти стойността на констатираната разлика в
касата, би се отразило неблагоприятно върху юридическото лице, при това в
актуалните условия на глобална икономическа криза, поставили пред
изпитание нормалното функциониране на търговския оборот.
Неизпълнението на посоченото правно задължение в конкретния случай само
формално изпълва признаците на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. и не разкрива достатъчна по интензитет степен на
обществена опасност, която да оправдава неговото санкциониране. Повече от
очевидно същото по никакъв начин не е накърнило интересите на фиска и не е
затруднило работата на приходната администрация.
8
Всички тези обстоятелства, преценени самостоятелно и в
съвкупност, мотивират несъмнен извод, че процесният случай е маловажен и
че наказващият орган е допуснал порок при формиране на вътрешното му
убеждение по правото, като декларативно е отказал да приложи разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. Конкретната обществената опасност на неизпълненото от
търговеца правно задължение е била преувеличена и оценена превратно и
едностранчиво, поради което предприетите действия от административните
органи за ангажиране на имуществената му отговорност представляват
неадекватна и непропорционална реакция за упражняване на държавна
принуда, тъй като за да е налице нарушение същото следва да разкрива
определена степен на обществена опасност, която да прави оправдано
третирането му като такова, каквито предпоставки определено не бяха
констатирани в случая. Сам по себе си фактът на образуваното
административнонаказателно производство е напълно достатъчен, за да
формира в съзнанието на представляващия на ЕТ на своеобразен контрамотив
за въздържане от извършването на други нарушения и на съзнание за
необходимостта от спазване на установения в страната правов ред.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, макар така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и налагане на административно
наказание да не е опорочена, поради допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до накърняване правото на защита на ЕТ, то е налице
некоректно приложение на материалния закон, тъй като процесният случай е
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно. В тази
връзка, доколкото нарушението е извършено на 18.03.2021 г., съгласно чл. 3,
ал. 2 ЗАНН приложение намира предходната по-благоприятна редакция на
материалноправния институт по чл. 28 ЗАНН, преди изм. с ДВ бр. бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г., поради което на нарушителя не следва да се
отправя предупреждение, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание.
9
От страна на жалбоподателя и нейния процесуален представител не
е релевирано искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в очертаната насока.
Предвид изхода на делото, Национална агенция за приходите следва
да бъде осъдена да заплати в полза на Софийски районен съд извършените
разноски в размер на 273,00 лв. за изготвената съдебноикономическа
експертиза.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №
600496-F607384/16.09.2021 г., издадено от Любомир Пенков Христов –
началник отдел „Оперативни дейности“ при Централно управление на
Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.
185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС,
обн. в ДВ бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ на ЕТ „М. – М. Т.“,
ЕИК №№№№, представляван от М. Т. К. е наложена „имуществена санкция“
в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г., обн. в ДВ. бр. 106 от 27.12.2006г., в сила от 01.01.2007 г.,
издадена от министъра на финансите/ във вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, като
неправилно.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ по
банковата сметка на Софийски районен съд извършените по делото разноски
в размер на 273,00 /двеста седемдесет и три/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
10
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11