№ 990
гр. В., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110201902 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Н. Д. СТ. ЕГН **********, против НП № 23-0001849 от 10.12.2021
год. на директора на РД "АА" В. В., с което му е наложено адм. наказание
глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП за
нарушаване нормата на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 год. на МТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено при съществени
нарушения на закона, а именно нарушена била разпоредбата на чл. 57 от
ЗАНН, тъй като не било извършено нарушение и бил санкциониран
неправилно. Моли НП да бъде отменено като претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в минималния размер, за една инстанция, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа
жалбата, а във фазата по съществото на делото пледира за отмяна на НП на
основанията изложени в жалбата.
Въззиваемата страна – РД”АА”- гр.В., чрез своя процесуален
представител изразява становище за неоснователност на жалбата, поради
което моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
1
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
На 01.11.2021 год. св. К. – инспектор РД "АА" В., изпълнявал
служебните си задължения. Същият осъществявал пътен контрол на ул.д. в
гр. В. като се бил позиционирал в близост до кръстовището с
бул.“Република“. Около 13:55ч. свидетелят спрял за проверка въззивника,
който управлявал т. а. "Ман" с рег. № В6607ТС кат N3, с прикачено
полуремарке с рег. № В4958ЕН, кат. 04. В хода на проверката, от
представените от въззивника документи пътен лист и товарителница
представени при проверката св. К. установил, че въззивника извършва
обществен превоз на товари по маршрут В.-т.-п.. Въззивника представмил на
свид.К. удостоверение за психологическа годност с дата на валидност от
09.08.2018г. до 09.082021г. След справка в информационната система на АА
св. К. установил, че към момента на проверката – 01.11.2021 год. въззивникът
не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Същият
имал издадено такова в предходен момент но то било валидно до 09.082021г..
На място св. К. съставил срещу въззивника АУАН в който било
посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 87, т. 2 от Наредба №
33/03.11.1999 год. на МТ.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал без възражения.
В предвидения в закона срок за писмени възражения срещу акта не
били депозирани.
АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в него, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата
на чл. 87, т. 2 от наредба № 33/03.11.1999 год. и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвтП му наложил адм. наказание глоба в размер на 2000 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз- основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени, така и гласни, които са непротиворечи, взаимнодопълващи се и не
водят на различни правни изводи.
2
Така приетата за установена фактическа обстановка не е спорна
между страните.
При извършена служебна проверка на представените по делото
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН
така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват вмененото на въззивника нарушение както от обективна така и от
субективна страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Допуснати в хода на адм. наказателното производство съществени нарушения
на процес. правила съдът не констатира.
Съдът след като прецени всички доказателства релевантни за делото
поотделно и в тяхната съвкупност прецени от правна страна следното:
С НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на
чл. 87, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 год. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България.
Съгласно цитираната разпоредба водачът на автомобил за обществен
превоз на товари следва да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата.
В случая по делото не е спорно, че на 09.082021г. въззивникът е
извършил обществен превоз на товари. В тази насока са както показанията на
разпитания по делото свидетел така и приложените към АНП пътен лист и
товарителница.
От друга страна видно от приложените към делото писмени
доказателства - препис от регистър за психологически изследвания на
водача Н.С. и удостоверение за психологическа годност № 465079 се
установява, че към 01.11.2021г. въззивникът не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност. Същият е имал такова
удостоверение издадено през 2018 год. със срок на валидност до 09.082021г.
год.
3
Минимални изисквания за физическа и психическа годност за
управление на превозно средство със силово задвижване на Съюзно ниво са
въведени с Директива 2006/126 на Европейския парламент и на Съвета от 20
декември 2006 година относно свидетелствата за управление на превозни
средства. Видно от съображения 8 и 9 от Директивата, същата има за цел
хармонизиране на критериите за изпитите за управление на превозно средство
и издаване на свидетелство за управление, като [с цел осигуряване на пътната
безопасност] на държавите-членки следва да се позволи да налагат
медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни
средства - вж. Приложение ІІІ от Директивата.
Директива 2006/126 е транспонирана в националното
законодателство с разпоредбите на ЗДвП (§ 35, т. 3 от ДР на ЗИД на ЗДвП -
ДВ, бр-54 от 2010, изм. и доп. бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) и с
приетата на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП - Наредба № 36/2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания /Наредба №
36/2006 на МТС/. Именно на база изискванията на чл. 7 и чл. 8 от тази
Наредба 36/2006 г. са всички препращащи към нея норми с оглед на
изричното позоваване в чл. 7а и чл. 7, ал. 3 от ЗАвтП, а именно тези по чл. 87,
т. 2 вр. чл. 89 от Наредба 33/1999 г., чл. 18, т. 4 от Наредба 34/99 г., чл. 58, ал.
1, т. 3 от Наредба 11/2002 г.
Тоест, извън регулационната рамка на ЗАвтП са изискванията за
психологическа годност на водачите, извършващи обществен превоз на
пътници и товари и такива за собствена сметка. И това е така защото, ЗДвП и
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20
декември 2006 г. уреждат общо и относимо към всички обществени
отношения тези свързани с взаимното признаване на свидетелствата за
правоспособност и доказателствата за минималните стандарти за наличие на
съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за
транспорт на пътници или стоки за физическа и умствена годност за
4
управление на превозно средство /съображение 9 и чл. 7 от Директивата/,
като не въвеждат изисквания, специално за т. нар. международен превоз на
товари. Всъщност дори и цитираната в НП и в атакуваното решение норма от
Наредба 33/1999 г. изрично ппрепраща към общо приложимата норма на
Наредба № 36/2006 г., издадена по приложението на чл. 152 от ЗДвП, както
изрично е посочено в § 2 от ПЗР на същата. По силата на законовата
делегация самият ЗАвтП препраща към ЗДвП и посочената наредба.
Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА обществените отношения от
една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от
същата степен и именно поради това е препратката към наредбата по
приложението на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно Наредба № 36/2006 г.,
във всички поднормативни актове по приложението на ЗАвтП.
Психологическото изследване, провеждано по реда на Наредба № 36/2006 г.
има за цел да установи психологическата годност на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС и на водачите на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари без опасност от
допускане на пътнотранспортни произшествия.
Иначе казано, изискването за психологическа годност, на което се
твърди, че въззивника не е отговарял, защото удостоверението му е с изтекъл
срок на административна валидност, не се урежда от Наредба № 33/1999 г.
/която само посочва изискуемите документи към превозвачите и водачите
съгласно/, а от чл. 8, ал. 1 и ал. 2 на Наредба № 36/2002 г., която не е издадена
на основание приложението на ЗАвтП, а на ЗДвП, който всъщност общо
урежда всички отношения за придобиване на правоспособност за съответна
категория и изискуемите документи, в т. ч. и изискването за удостоверяване
на психологическа годност. ЗАвтП не урежда изисквания за психологическа
годност и за издаване на свидетелства за управление и/или тяхното
подновяване, независимо дали се касае за международен или както е в
конкретния случай на обществен превоз на товари и съответно на чл. 7, ал. 2
от ЗНА подзаконовите му наредби не могат да уредят такива отношения, но
могат да препратят към други, уреждащи такава материя.
В контекста на гореизложеното, следва да се подчертае, че за разлика
от общо посочената и бланкетна норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е налице
изрична такава - чл. 178в ал. 5 ЗДвП, /Доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от
5
27.02.2017 г. /, съгласно която се наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който
извършва обществен превоз на товари и превози на товари за собствена
сметка без валидно удостоверение за психологическа годност. В тази
санкционна норма се съдържа хипотеза /условията и предпоставките, при
настъпването на които съответната норма ще бъде приложима/, диспозиция
/правило за поведение на правните субекти/ и санкция и тя е приложима за
всички, които извършват обществен превоз на товари.
От описанието на нарушението в НП и от установеното от съда, в
случая сме в хипотеза, при която "водачът извършва превоз на товари без да
притежава валидно УПГ" по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, т. е. нарушението неправилно е квалифицирано от АНО като такова по
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, вместо по чл. 178в, ал. 5 пр. 3 от ЗДвП.
Поради така изложеното настоящия съд приема, че в случая
неправилно АНО е приложил общата санкционна норма на чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвтП доколкото е налична специална разпоредба – чл. 178в, ал. 5 от ЗДП,
която предвижда наказание глоба в размер на 500 лв. на водач, който
извършва обществен превоз без валидно удостоверение за психологическа
годност. И доколкото в случая фактите описани в акта и НП, който факти са и
безспорно установени в хода на съдебното следствие, запълват хипотезата на
тази специална санкционна норма, то именно тя в случая следва да намери
приложение. В тази връзка съдът счете, че следва на основание чл. 63, ал. 7, т.
1, от ЗАНН да измени атакуваното НП като приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение, а именно нарушение на чл. 178в, ал. 5 от ЗДП и да
наложи на въззивника санкция съобразно тази разпоредба - глоба на 500 лв. В
горната насока са Решение на АС В. постановено по к. н. а. х. д. № 2279/2014
год., Решение на АС В. постановено по к. н. а. х. д. № 720/2019 год., Решение
на АС В. постановено по к. н. а. х. д № 748/2019 год. постановени по
идентични казуси.
Доколкото извършеното от въззивника нарушение не се отличава с
степен на опасност по-ниска от останалите нарушения от същия вид,
напротив нарушението е типично, в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН не
може да намери приложение. В тази връзка съдът намира за нужно да
отбележи, че нарушението е формално, на просто извършване и не предвижда
настъпването на някакви съставомерни вреди, което не може да определи
6
извод за обществена опасност значително по-ниска от останалите случаи на
подобни нарушения.
По разноските.
Разноски се претендират само от въззивника, чийто защитник
своевременно е отправил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съобразно нормата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН "В производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК.
Доколкото в АПК няма изрични правила за присъждане на разноски в
случаи на частично уважена претенция то по силата на чл. 144 от АПК
приложение следва да намери нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно
посочената разпоредба заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
В случая със съдебното решение постановено по делото НП е било
изменено (наложената с НП санкция е била намалена от 2000 лв. на 500 лв.)
което на практика означава, че иска на въззивника е бил уважен за сумата от
1500 лв.. Пълномощник на въззивника в съдебното производство е бил адв.
Г., който своевременно е формулирал искане да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждения представяйки договор за правна защита и
съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Като съобрази горните
обстоятелства съдът счете, че на адв. И.Г. следва да бъде определено
възнаграждение съобразно императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 от ЗА,
вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 год. за
7
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от цитираната наредба за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лева е 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв.. или при пълно уважаване на жалбата минималното
адвокатско възнаграждение съобразно наредбата е в размер на 370 лв.и по
ЗДДФЛ 37 лв.или общо 407 лева. И като съобрази, че в случая жалбата е била
частично уважена /до сума в размер на 1500 лв. /, то след аритметични
изчисления се получава сумата от 305.25 лв. възнаграждение за уважената
част на жалбата. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН
Варненският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23-0001849 от 10.12.2021 г. на Директора на РД
"АА" гр. В., с което на Н. Д. СТ. ЕГН **********, на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
като налага на Н. Д. СТ. ЕГН ********** наказание глоба в размер на 500 лв.
на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДП.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация" В.
ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.Я. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 305.25
лв..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8