Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

  № …...…, 01.11.2018 г., гр. Белоградчик

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                        Районен съдия:  БОЖИДАРКА  ЙОСИФОВА

 

Секретар ЖАНЕТА ЕЛЕНКОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова, АН дело № 231 по описа за 2018 година.

 

Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на ЕТ „МиКри 133 – В.Л.” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Белоградчик, ул. „Пейо Яворов” № 30, представляван от В.Л.А., против Наказателно постановление № 334753-F379342/ 24.04.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на осн. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на едноличния търговец, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 700 лв. – за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /загл. изм. ДВ бр. 80 от 28.09.2018 г./, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид изложените в същата съображения. Представителят на жалбоподателя твърди, че поради множеството клиенти в магазина и получена в момента стока, не могла своевременно да издаде касов бон за извършената покупко – продажба. Излага, че това не е практика в магазина и случая е изолиран, тъй като повечето й клиенти са фирми, на които издава освен касов бон, и фактура. Моли съда да отмени Наказателното постановление и поради това, че случая е маловажен. Това е първото нарушение, а наложената санкция е в непосилен за заплащане размер, тъй като доходите от магазина са изключително ниски, предвид на това, че се намира в изключително обезлюдял регион.

В съдебно заседание, жалбоподателя не изпраща представител.

          Явява се представител на въззиваемата страна, който пледира, съда да потвърди Наказателното постановление, тъй като е налице доказано адм. нарушение, извършено от жалбоподателя – търговец. Подробни доводи са изложени в хода на съдебните прения.

По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – А.И.А. – актосъставител.

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказания ЕТ, в законния срок и пред компетентния съд.

          Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е частично основателна.

          Съображенията на съда са следните :

          С разпита си пред съда, свидетелят на въззиваемата страна и актосъставител – А.И.А., на длъжност „старши инспектор по приходите” при ТД на НАП – Велико Търново, офис Видин, установи, че на 22.03.2018 г., в 11.00 ч., заедно с негови колеги, извършили оперативна проверка на обект – магазин за търговия на дребно с разнородни нехранителни стоки, находящ се в гр. Белоградчик, на ул. „Княз Борис I” № 11, стопанисван от  ЕТ „МиКри – 133 – В.Л.”, с представляващ В.А.Л.. Свидетелят показа пред съда, че преди да се легитимират като инспектори, от член на проверяващия екип, била извършена контролна покупка на един брой химикал на стойност 0.80 лв. При приемане на плащането с монета от един лев и връщане на ресто от 0.20 лв., от заетото в обекта лице – В.А., която е представител на ЕТ, последната не издала фискален касов бон от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство в търговския обект. Същата не издала и касова бележка от кочан. Свидетелят заяви, че и на друг клиент, извършил покупка в магазина на чанта – сак, също не бил издаден касов бон. След това, контролните органи се легитимирали и извършили ревизия на касовия апарат, като се установила положителна разлика. В касовия апарат, до часа на извършване на проверката, не били отразени никакви  покупко – продажби.

За констатираното нарушение, актосъставителя А. съставил на търговеца ЕТ „МиКри 133 – В.Л.”, АУАН бланков № F379342 от 03.04.2018 г., връчен на представителя на едноличния търговец.

Въз основа на АУАН, е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 334753-F379342/ 24.04.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на осн. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на едноличния търговец, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 700 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /загл. изм. ДВ бр. 80 от 28.09.2018 г./, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

          От правна страна, съдът намира следното :

Предвид описаната от свидетеля на въззиваемата страна фактическа обстановка, с оглед целия събран в хода на производството доказателствен материал, съдът намира, че се доказа извършено от страна на жалбоподателя – търговец, административно нарушение.

С проведеният разпит на свидетеля на въззиваемата страна, същия описа фактическа обстановка, която изцяло корелира с останалите събрани по делото доказателства – Протокол за извършена проверка от 22.03.2018 г., Опис на паричните средства в касата към момента на извършване на проверката от същата дата. На посочената в АУАН и наказателното постановление дата, в процесния търговски обект, от член на проверяващия екип е била извършена контролна покупка, за която същия е дал пари, получил е стока, но не му е издаден касов бон, въпреки, че в търговския обект е имало монтирано фискално устройство. Не била издадена касова бележка и от кочан от лицето, извършило търговската продажба.

Изложените в жалбата твърдения от страна на представителя на наказания търговец, съдът приема за негова защитна теза. Същите не са достатъчни, за да бъдат възприети като основание за отмяна на Наказателното постановление. Лицето, извършило продажбата, е било длъжно да отрази извършената търговска сделка във фискалното устройство, независимо от това колко клиенти е имало в магазина в този момент.

Съгласно чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /загл. изм. ДВ бр. 80 от 28.09.2018 г./, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата постановява, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Визираните изключения в случая, не са налице, поради което и представителят на търговеца, който е извършил покупко – продажбата на стока от магазина, е бил длъжен да издаде касов бон за отчитане на същата в търговския обект.

В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС – всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

В случая това не е сторено, поради което осъществен се явява състава на административно нарушение, инкриминирано като такова по силата на закона и подзаконовия нормативен акт.

Възприятията на актосъставителя са лични, като същия е присъствал при извършване на нарушението. Поради това, съдът намира, че са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извод за осъществено административно нарушение на правилата на ЗДДС и нормативните актове по неговото прилагане от страна на жалбоподателя. Така, АУАН и Наказателното постановление се явяват издадени при изяснена фактическа обстановка и при доказаност на нарушението.

При извършване на служебния контрол за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът не констатира допускането на съществени процесуални нарушения.

Спазени са сроковете при издаване на АУАН и наказателното постановление. Същите съдържат всички задължителни реквизити, нарушението е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя в какво нарушение е обвинен и да организира защитата си срещу това обвинение.

Както АУАН, така и Нак. постановление са връчени надлежно на представителя на ЕТ, срещу подпис.

Съдът приема, че правилно са определени нарушените законови разпоредби – тази на чл. 25, ал. 1, т. 1 Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /загл. изм. ДВ бр. 80 от 28.09.2018 г./, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

Правилно определена от наказващия орган е и административнонаказателната разпоредба – чл. 185, ал. 1 ЗДДС, по силата на която от търговеца е ангажирана административнонаказателна отговорност. Правилен е и вида на наказанието – „имуществена санкция”, предвидена за юридически лица и еднолични търговци.

Съдът намира, че незаконосъобразен и недоказан е размера на наложената имуществена санкция. С Наказателното постановление, на ЕТ е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. Предвидения в чл. 185, ал. 1 ЗДДС, диапазон на този вид наказание, е от 500 до 2 000 лв.

Наказващият орган не е изложил никакви мотиви, въз основа на които е счел, че следва да наложи на нарушителя наказание над законоустановения минимум. От въззиваемата страна, по делото не са ангажирани никакви доказателства, сочещи наличието на отегчаващи вината на нарушителя обстоятелства, което да мотивира налагане на наказание в размер на 700 лв. Не са ангажирани доказателства, бил ли е наказван търговеца и друг път за нарушения на данъчното законодателство, и други обстоятелства, които да мотивират размера на така наложеното наказание.

При тези съображения, съдът намира, че наказанието е недоказано по размер и е определено при несъобрязаване с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Въззиваемата страна, следва в условията на пълно и главно доказване да установи всички твърдяни обстоятелства, в това  число – да докаже и законосъобразността на размера на наложеното наказание.

При горните мотиви, съдът приема, че размера на наложеното на жалбоподателя наказание, следва да бъде изменено до минималния такъв, предвиден в чл. 185, ал. 1 ЗДДС, а именно – 500 лв.

За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо, че случая не следва да бъде отнесен към категорията на маловажните – по чл. 28 от ЗАНН. Касае се за нарушение от категорията на формалните, при които наличието на вредоносен резултат е несъставомерно. Само с осъществяването на нарушението настъпват неблагоприятни последици. ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, регулират особено важни правоотношения, свързани с отчетността и фискалната дисциплина, нарушаването на които води до значими обществено опасни последици.

          Водим от горното, съдът

                               

              Р   Е   Ш   И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 334753-F379342/ 24.04.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на ЕТ „МиКри 133 – В.Л.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Белоградчик, ул. „Пейо Яворов” № 30, представляван от В.Л.А., е наложена „Имуществена санкция” в размер на 700 лв. – на осн. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /загл. изм. ДВ бр. 80 от 28.09.2018 г./, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като ИЗМЕНЯ размера на имуществената санкция на 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

                                                  

                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ :