Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публично
заседание на втори май
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Донка Шулева, като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 1416 по описа за 2017 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55, АЛ.1 ПРЕДЛ. ПЪРВО ОТ ЗЗД.
Ищецът „ЛТД - К.“ ООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***2, представлявано от управителя Т.С.Т., чрез адв. С.Б., със
съдебен адрес:***, с искова молба от
18.04.2017 г. твърди, че на 11.12.2007
год. ищецът „ЛТД - К.” ООД и ответникът “П.Б.(Б.)” ЕАД са сключили Рамково споразумение за финансиране 010-383586, по което банката е
предоставила на кредитополучателя кредитен лимит с размер 200 000 евро, със
срок на погасяване на всички усвоени суми от кредита до 120 месеца, но не по-късно от
11.12.2017 год., ведно с договорна лихва, формираща се от сбора на
шест-месечния EURIBOR и на надбавка от 4.0000 пункта. Лихвеният процент за
кредити в евро ще се фиксира за всеки шестмесечен период при спазване размера
на договорената надбавка, като за първия шестмесечен период той ще се фиксира
към шестмесечният EURIBOR за деня, предхождащ деня на подписване на съответния
анекс, а за всеки следващ шестмесечен период лихвеният процент ще се фиксира на
база шестмесечният EURIBOR към деня, предхождащ датата на последната вноска по
погасителния план за предходния период. На 20.12.2007
год. ищецът е усвоил 80 000 евро от кредитния лимит, за която сума страните
са подписали Анекс № 1 към
споразумението, в който се определят конкретните параметри по усвояване на
конкретната сума: брой вноски 119 и годишен лихвен процент - шестмесечният EURIBOR плюс
4.0000 пункта надбавка, като за първия шестмесечен период размерът му е 4.8170%
и е фиксиран към 19.12.2007 год. Към анекса има изготвен погасителен план - приложение 1
за първия шестмесечен период от издължаване на кредита, предоставен на
кредитополучателя. На 25.02.2008 год. ищецът
е усвоил 80 000 евро от кредитния лимит, за която сума страните са подписали Анекс № 2 към споразумението, в който
се определят конкретните параметри по усвояване на конкретната сума: брой
вноски 116 и годишен лихвен процент - шестмесечният EURIBOR плюс
4.0000 пункта надбавка, като за първия шестмесечен период размерът му е 4.3710%
и е фиксиран към 22.02.2008 год. Към анекса има изготвен погасителен план - приложение 1
за първия шестмесечен период от издължаване на кредита, предоставен на
кредитополучателя. На 08.04.2008 год.
ищецът е усвоил последните 40 000 евро от кредитния лимит, за която сума
страните са подписали Анекс № 3 към
споразумението, в който се определят конкретните параметри по усвояване на
конкретната сума: брой вноски 115 и годишен лихвен процент - шестмесечният EURIBOR плюс
4.0000 пункта надбавка, като за първия шестмесечен период размерът му е 4.7470%
и е фиксиран към 07.04.2008 год. Към анекса има изготвен погасителен план - приложение 1
за първия шестмесечен период от издължаване на кредита, предоставен на
кредитополучателя. В точка 10 от Рамковото споразумение за финансиране 010-383586/11.12.2007
год. е посочено, че Общите условия за кредитиране на банката са неразделна част
от него и тя си запазва правото да променя по всяко време тарифата си за
лихвите, таксите и комисионните, като измененията са задължителни за страните,
а кредитополучателят декларира, че е съгласен и безусловно приема тези условия.
В точка 6 от Общите условия за кредитиране е предвидено, че при съществена промяна
на лихвените нива в страната и в случай, че кредитът е предоставен с фиксиран
лихвен процент, банката има право едностранно да промени лихвените условия по
договора за кредит, в т. ч. договорната и/или наказателна лихва. След
уведомяване на кредитополучателя за промяната, измененият размер на дължимия
лихвен процент става задължителен, считано от датата, посочена в уведомлението,
без да е необходимо да се подписва анекс от страните. При несъгласие от страна
на кредитополучателя с променения размер на лихвения процент, той има право в
30-дневен срок
предсрочно да погаси задълженията си по кредита ведно с уговорените
първоначални лихви за срока на фактическото ползване на средствата по кредита,
без да заплаща такса за предсрочно погасяване. Относно Анекс №1 към Рамково
споразумение за финансиране 010-383586/11.12.2007
год. ищецът с писмо от 16.01.2009 год. е уведомен от банката, че считано
от 05.12.2008 г. УС е приел нови Общи условия за кредитиране, съставляващи
неразделна част от рамковото споразумение и на основание т. 6 от новите общи
условия е въвел минимален размер на лихвения процент по анекса, като за
оставащия срок на кредита договорената лихва не може да бъде под 9.127 %. При
фиксиране на лихвения процент за всеки следващ лихвен период /съобразно т. 1 от
договора за кредит/, считано от 05.12.2008 г., в случай, че договорната лихва е
под 9.127 % за съответния лихвен
период, кредитът се олихвява с годишна лихва в размер на 9.127 %. Относно Анекс № 2 към Рамково споразумение за
финансиране 010- 383586/11.12.2007
год. ищецът с писмо от 16.01.2009 год. е уведомен от банката, че считано
от 05.12.2008 г. УС на банката е приел нови Общи условия за кредитиране,
съставляващи неразделна част от рамковото споразумение и на основание т. 6 от
новите общи условия е въвел минимален размер на лихвения процент по анекса,
като за оставащия срок на кредита договорената лихва не може да бъде под 9.162
%. При фиксиране на лихвения процент за всеки следващ лихвен период /съобразно
т. 1 от договора за кредит/, считано от 05.12.2008 г., в случай, че договорната
лихва е под 9.162 % за съответния лихвен период, кредитът се олихвява с годишна
лихва в размер на 9.162 %. Относно Анекс № 3 към Рамково споразумение за финансиране 010- 383586/11.12.2007
год. ищецът с писмо от 16.01.2009 год. е уведомен от банката, че считано
от 05.12.2008 г. УС на банката е приел нови Общи условия за кредитиране,
съставляващи неразделна част от рамковото споразумение и на основание т. 6 от
новите общи условия е въвел минимален размер на лихвения процент по анекса,
като за оставащия срок на кредита договорената лихва не може да бъде под 9.298
%. При фиксиране на лихвения процент за всеки следващ лихвен период /съобразно
т. 1 от договора за кредит/, считано от 05.12.2008 г., в случай, че договорната
лихва е под 9.298 % за съответния лихвен
период, кредитът се олихвява с годишна лихва в размер на 9.298 %.
Ищецът твърди,
че Рамковото споразумение за
финансиране 010-383586/11.12.2007
год. има характеристиките на договор за револверен банков кредит, съставляващ
абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 1,
ал. 1, т.7 ТЗ, чиято правна регламентация се съдържа в чл. 430 и сл. От ТЗ, за
действителността на която е предвидена писмена форма и всяко едно изменение и
допълнение на договора за банков кредит, за да породи правно действие, също
следва да бъде направено в писмена форма. В конкретния случай, за да бъде
обвързан кредитополучателят от новите общи условия за кредитиране и за да
станат те задължителни за него, той трябва да заяви писмено, че ги приема (чл.
298, ал. 1, т. 1 от ТЗ). При систематичното тълкуване на чл. 430, ал. 3
от ТЗ,
отчитайки и целта на закона, счита, че е допустима клауза в договор за кредит
за увеличаване на първоначално уговорената лихва, но ако отговаря на императивното
изискване на закона - писмена форма
както на договора за банков кредит, така и за всяко изменение или допълнение
към него. Това изискване е посочено и в чл. 49 от Общите условия за
кредитиране, според което съдържанието на договора за кредит може да бъде
изменяно и допълвано само по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена
форма. От друга страна, изменението, извършено от Банката, води до увеличаване
на погасителната вноска в резултат увеличената стойност на фиксирания елемент
от лихвата, така че общо тя да не може да падне под 9.127% по Анекс № 1, под
9.162% по Анекс № 2 и под 9.298% по Анекс № 3, т. е. след изменението
фиксираният компонент ще бъде над 4.0000, като конкретната му стойност ще е в
зависимост от стойността на шестмесечния EURIBOR. Не е ясно как ответната банка
е приела точно тези размери на минималния праг. Разпоредбите на чл. 58, ал. 3 и
4 от ЗКИ
са неприложими към спора, тъй като същите са въведени със ЗИД на ЗКИ (ДВ бр. 94/2010
г.),
а процесният договорът и изменението му са осъществени преди 2010 г.
Императивната разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ предвижда,
че при отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на
клиента своите условия по кредитите, които съдържат най-малко лихвеният процент, изразен
като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита. Цитираната разпоредба е императивна, а предвиденото в чл. 6 от общите
условия на ответната банка, действащи към датата на сключване на процесния
договор, е в противоречие с нея, тъй като не е посочено при какви конкретни
условия и съблюдаването на каква методика банката може едностранно да променя
лихва по кредита, какви критерии ще оценява и как съобразно критериите ще бъде
изменяна лихвата. След като не е посочена конкретика, то изменението на
възнаградителната лихва е следвало да стане писмено с анекс, който да бъде
подписан от двете страни, съобразно предвиденото в чл. 49 от Общите условия за
кредитиране и чл. 430, ал. 2 и 3 от ТЗ. След като такъв не е бил подписан,
счита, че ищецът не е дал съгласие за изменение размера на възнаградителната
лихва и съответно дължи лихва в размерите, посочени в Рамковото споразумение за
финансиране от 11.12.2007 год. Предвид изложените по-горе мотиви, не може да се
приеме, че изменението, извършено едностранно от Банката, е обвързало
кредитополучателя ищец след уведомяването му за приетите нови Общи условия за
кредитиране. Следователно, извършеното от банката едностранно увеличение на
уговорения лихвен процент в Анекси №1, № 2 и № 3, считано от 05.12.2008 г. не е
породило действие и ищецът е надплатил
сума в размер на 16 712 евро (по Анекс № 1 от 20.125.2007 год. - 6 592
евро, по Анекс № 2 от 25.02.2008 год. - 6 646
евро и по Анекс № 3 от 08.04.2008 год. - 3 474 евро), при липса на договорена обвързаност с
ответника, от което следва, че тази сума е платена при първоначална липса на
основание и подлежи на връщане.
Моли съда да
постанови решение, с което осъди „П.Б.(Б.)” ЕАД, ЕИК******* да заплати на „Л.” ООД, ЕИК******** сумата 16 712 евро, ведно със законната
лихва върху сумата от 18.04.2017 год. до окончателното й изплащане. Моли да му
бъдат присъдени направените разноски по делото. Прилага писмени доказателства
по опис.
С
молба -
уточнение от 16.05.2017 г., към която е приложена Справка - изчисление за
дължимите суми за периода от 18.04.2012 г. до 18.04.2017 г., като се уточнява
начина, по който е формирана исковата сума във връзка с всеки един анекс
поотделно, като е посочено кога е осъществено всяко едно плащане, сумите за
главница и платени лихви поотделно, общ платен размер по уговорения с
първоначалния договор размер на лихвите и реално платеното, както и разликата
по отношение на всеки един анекс поотделно.
Ответникът „П.Б.(Б.)“ ЕАД,
ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори Р.Т.и Р.П., чрез главен юрисконсулт Д.Ф.К., с отговор на искова молба от 09.06.2017 г. оспорва изцяло
така предявения иск, като счита същия за неоснователен и недоказан. Твърди, че Анексите за усвояване на
суми на основание т. 3 от същите са неразделна част от подписаното рамково
споразумение. Съгласно т. 10. от последното, Общите условия за кредитиране,
представляват неразделна част от споразумението и последващите анекси за
усвояване на суми. Всички последващи промени на Общите условия за кредитиране
стават неразделна част от договора от момента на поставянето им в банковите
офиси, до които клиентите имат достъп (съгласно т.10. от Рамково споразумение
за финансиране). Сключеното Рамково споразумение за финансиране и всеки от
приложените към него Анекси с № № 1, 2 и 3, конкретизиращи параметрите на всяко
кредитно правоотношение, представляват револвиращ договор за кредит, който е
абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 от ТЗ, във връзка с
чл.1, ал. 1, т. 7 от ТЗ, за който е спазена предвидената от закона писмена
форма в чл. 430 и сл. от ТЗ, поради което не се спори от страните, че са
възникнали въз основа на Рамковото споразумение за финансиране и Анексите към
него № № 1, 2 и 3 съответно на 20.12.2007 г., 25.02.2008 г. и на 08.04.2008 г.
са действителни кредитни правоотношения. Съгласно чл. 20а от ЗЗД, подписаният
между страните договор има силата на закон за тях. Следователно още с
подписването на рамковото споразумение за финансиране в т. 10 страните са се
съгласили Общите условия за кредитиране, Тарифата за ФЛ/ЮЛ и Общите търговски
условия на „П.б.Б.“ ЕАД да се считат за
неразделна част от договора за кредит и уговореното в тях да се прилага в
отношенията между страните дотолкова, доколкото в самия договор не е договорено
нещо различно. По този начин тези Общи условия и Тарифи, представляващи
предварително изготвени проекти за договорни клаузи, които след съгласието на
страните, което видно от представените документи в настоящия случай е факт, при
сключване на съответните единични сделки, какъвто е настоящият случай, се
превръщат в конкретно договорно съдържание В т. 6 от действащите към момента на
подписване на Рамковото споразумение и първите три Анекса към него Общи условия
за кредитиране, както и в т. 6 от изменените Общи условия за кредитиране,
действащи след 05.12.2008 г. е предвидена възможност при промяна на лихвените
нива в страната Банката да има право едностранно да промени лихвените условия
по договора за кредит. Изрично в текста е предвидено, че измененият размер на дължимия
лихвен процент става задължителен, считано от датата на вземане на Решение, за
което Банката изпраща уведомление до Кредитополучателя, като изрично е
записано, че за промяната не е необходимо да се подписва анекс. При несъгласие
от страна на кредитополучателя с променения лихвен процент, той има право в 30-дневен срок
предсрочно да погаси задълженията си по кредита, ведно с уговорените
първоначални лихви за срока на фактическо ползване на средствата по кредита без
да заплаща такса за предсрочно погасяване. Кредитополучателят, видно от правно
организационната си форма е търговец по смисъла на ТЗ, което
предполага същият да има необходимите финансови знания и ако е имал възражения
по този текст или други текстове от Общите условия е имал право да договори
различна клауза в самото рамковото споразумение или в последващите
анекси, която да ограничи правата на Банката за едностранна промяна на
лихвените условия и на основание т. 55 от Общи условия за кредитиране приложима
щеше да бъде договорената такава клауза. В настоящия случай страните не са
договорили различни условия, поради което не може да бъде изключено
приложението на т. 6 от Общи условия за кредитиране.
На 05.12.2008
г. са приети от Управителния съвет на Банката изменения в Общите условия за
кредитиране, по-точно в т. 6 от
същите, като е направено уточнение, че Банката има право едностранно да променя
лихвения процент при съществена промяна на лихвените нива в страната, при
промяна на икономическата обстановка, както и при настъпване на други обективни
обстоятелства ( в това число увеличаване на инфлацията и др.), които промени на
основание т. 10 от Рамковото споразумение стават неразделна част от
конкретизираните с Анекс № 1, Анекс № 2 и Анекс № 3 кредитни правоотношения с
поставянето им в банковите салони. Като са взели предвид настъпилата съществена
промяна на лихвените нива в страната ( което е видно от представената
разпечатка за движението на EURIBOR) и промяната на икономическата обстановка в
страната (настъпилата рецесия и започването на световната икономическа криза) и
на основание т. 6 от Общите условия за кредитиране Управителният съвет на
Банката взема решение за едностранна промяна на лихвения процент, чиито размер
съгласно т. 11 от Протокол № 296 от заседание на УС на „П.Б.( Б.)“ АД, тире 2,
за клиенти с добра кредитна история в банката, които изпълняват коректно
условията по договорите, каквото е ищцовото дружество, лихвеният процент за
целия срок на всички текущи кредити, образувани EURIBOR + надбавка, остава
плаващ, но не по-нисък от настоящия лихвен процент, договорен при последната
промяна на погасителния план. Лихвеният процент за последното шестмесечие по
отношение на Анекс № 1, явяващо се второ шестмесечие от 18.07.2008 г. до
18.12.2008 г., е в размер на EURIBOR към 17.06.2008 г. (предходният ден на
последната вноска за първото шестмесечие) + надбавка от 4,000 пункта, което
прави лихвен процент в общ размер на 9,127%, който лихвен процент всъщност
представлява и така нареченото едностранно увеличаване на лихвения процент,
прието с представеното към настоящия отговор на искова молба Решение на
Управителния съвет. Именно изчисленият по този начин размер на лихвата от
9,127% на годишна база ( това е лихвеният процент, договорен и неоспорен от
страните за второто шестмесечие на договора) е и лихвеният процент, посочен в
уведомителното писмо, под който лихвата не може да пада за целия срок на
договора. Промяната се прилага от следващото шестмесечие или това е
шестмесечието 18.01.2009 г. - 18.06.2009 г.
Лихвеният процент за последното шестмесечие по отношение на Анекс № 2, явяващо
се второ шестмесечие от 25.09.2008 г. до 25.02.2009 г. е в размер на EURIBOR
към 22.08.2008 г. (предходния ден на последната вноска за първото шестмесечие)
+ надбавка от 4,000 пункта, което прави лихвен процент в общ размер на 9,162%,
който лихвен процент всъщност представлява и така нареченото едностранно
увеличаване на лихвения процент, прието с представеното към настоящия отговор
на искова молба Решение на Управителния съвет. Именно изчисленият по този начин
размер на лихвата от 9,162% на годишна база (това е лихвеният процент,
договорен и неоспорен от страните за второто шестмесечие на договора) е и
лихвеният процент, посочен в уведомителното писмо, под който лихвата не може да
пада за целия срок на договора. Промяната се прилага от следващото шестмесечие
или това е шестмесечието 25.03.2009 г. - 25.09.2009 г. Лихвеният
процент за последното шестмесечие по отношение на Анекс № 3, явяващо се второ
шестмесечие от 15.11.2008 г. до 15.04.2009 г. е в размер на EURIBOR към
14.10.2008 г. (предходния ден на последната вноска за първото шестмесечие) +
надбавка от 4,000 пункта, което прави лихвен процент в общ размер на 9,298%,
който лихвен процент всъщност представлява и така нареченото едностранно увеличаване
на лихвения процент, прието с представеното към настоящия отговор на искова
молба Решение на Управителния съвет. Именно изчисленият по този начин размер на
лихвата от 9,298% на годишна база ( това е лихвеният процент, договорен и
неоспорен от страните за второто шестмесечие на договора) е и лихвеният
процент, посочен в уведомителното писмо, под който лихвата не може да пада за
целия срок на договора. Промяната се прилага от следващото шестмесечие или това
е шестмесечието 15.05.2009 г. - 15.10.2009 г.
Видно от приложените към исковата молба три броя писма от 16.01.2009 г. като
доказателства за увеличения размер на лихвения процент, Кредитополучателят е
уведомен за упражненото от страна на Банката право по т. 6 от Общи условия за
кредитиране за промяна в лихвените условия, като е въведено условие лихвеният
процент за целия срок на съответния договор за Анекс № 1 да не е под 9,127%,
изчислен на годишна база, за Анекс № 2 да не е под 9,162%, изчислен на годишна
база и за Анекс № 3 да не е под 9,298%, изчислен на годишна база. Целта на този
начин на формулиране на промяната лихвения процент по всяко едно от трите
кредитни правоотношения е да се придаде стабилност на кредитното правоотношение
и запазване на стабилността на банковата система. С връчването на уведомлението
Банката е изпълнила разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗКИ и договорените между
страните условия за уведомяване на кредитополучателя при промяна на лихвения
процент. Несъстоятелно е да се
твърди невъзникване
на договорно задължение за заплащане на лихва след едностранното й увеличаване,
поради липса на подписан анекс, предвид наличието на следните три кумулативни
предпоставки: получено от ищеца надлежно уведомление за упражненото от страна
на Банката право да увеличи лихвения процент; изтичане на повече от 30 дни след
уведомлението, в рамките на които ищецът не се е възползвал от възможността за
предсрочно погасяване на задълженията поради несъгласие с изменението на
лихвения процент; договорено в Рамковото споразумение за финансиране № 010-383586/11.12.07
г. и по-точно в т. 6 от Общи условия за кредитиране, неразделна част от
рамковото споразумение и всеки от трите анекса за кредит, че при промяна на
лихвените условия да не се подписва анекс. Договорът за банков кредит е сключен
в писмена форма, но с оглед защита на интересите и на двете страни по договора
е договорено, че при упражняване на правото от страна на банката за едностранна
промяна в лихвите, за кредитополучателя възниква правото при несъгласие от
негова страна с направената промяна, последният да има право, без такса
предсрочно погасяване, да извърши предсрочно погасяване на усвоената и
непогасена част от кредита. Доказателства за подобно поведение от страна на
ищеца не са ангажирани в настоящото производство. Напротив, в продължение не на
месец, два или година, а на повече от 8 години ищецът заплаща дължимата месечна
вноска, включваща в себе си главница и формирания лихвен процент след
едностранното увеличаване на лихвата от страна на Банката и най-вероятно ищецът
е осчетоводявал и декларирал в годишните финансови отчети заплатените месечни
лихви, представляващи част от дължимата месечна вноска в Отчета за приходи
разходи, перо „финансови разходи“ като разход, произтичащ съответно от Рамково
споразумение за финансиране № 010-383586/11.12.07
г. (Анекс
№ 1 от 20.12.2007 г., Анекс № 2 от 25.08.2008 г. , Анекс № 3 от
08.04.2008 г.) за заплатените месечни лихви. Търговските
отношения между „ЛТД-К.“ ООД в
качеството на кредитополучател от една страна и „П.Б.(Б.)“ ЕАД като кредитор
могат да се определят като трайни търговски отношения, тъй като „ЛТД-К.“ ООД в
качеството си на кредитополучател, освен усвоените суми под рамката на Рамково
споразумение за финансиране № 010- 383586/11.12.07 г. чрез трите кредитни
правоотношения Анекс № 1 от 20.12.2007 г., Анекс № 2 от 25.08.2008 г. и Анекс №
3 от 08.04.2008 г., в период от 28.08.2008 г. до 23.01.2017 г. е усвоил суми и
по още 2 различни кредитни правоотношения, възникнали в рамките на Анекс № 4 от
23.01.17 г. към Рамково споразумение за финансиране № 010-383586/11.12.07
г. и Договор за банков кредит № 010-481284/18.07.2008
г. (които прилага като доказателство към настоящия отговор на искова молба).
Също така твърди, че ищецът полза и други предоставени от банката продукти,
един от които е интернет банкирането (активирано на 27.08.2008 г.), което от
една страна дава възможност на ищеца да банкира, а от друга ежедневно да
проследява движението на паричните потоци по разкритите от дружеството банкови
сметки, както и да проследява начина на осчетоводяване на погасяванията на
кредитните задължения по цитираните общо 5 кредитни правоотношения. В случай,
че търговецът - ищец в
настоящото съдебно производство, не е бил съгласен с така
направените погасявания, по което и да е от възникналите по силата на Рамково
споразумение за финансиране № 010-383586/
11.12.2007 г. кредитни правоотношения и конкретизирани в Анекс № 1 от
20.12.2007 г., Анекс № 2 от 25.02.2008 г. и Анекс № 3 от 08.04.2008 г. на
основание чл. 55, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи
ищецът, явяващ се ползвател на платежна услуга по смисъла на §1 т.21 от ДР на
ЗПУПС е имал право да оспори като неточно и неразрешено изпълнена платежна
операция (чл. 55, ал. 2 от ЗПУПС), извършена, за която и да е било от ежемесечните
погасявания на задълженията за лихви, но не го е направил за нито едно
погасяване до този момент. Същият е уведомяван за извършените погасявания със
суми от сметката на „ЛТД-К.“ ООД чрез
интернет банкирането в деня на извършване на съответната платежна операция,
както и ищецът е разполагал с възможността да получава безплатно от банката
ежемесечни извлечения от банковите си сметки. Оспорване на платежна операция за
погасяване на лихва от страна на „Л.“ ООД, на която и да е било ежемесечна
вноска като неразрешена или неточно изпълнена платежна операция не е получавана
в ответното търговско дружество. Счита правото на ищеца на оспорване за
неправилно удържане на част от заплатените лихви, ако такова е налице, за
преклудирано с изтичането на 13-месечния срок
по чл. 55, ал. 1 от ЗПУПС от извършването на всяко от ежемесечните
осчетоводявания на погасяване на лихвата. Ако се приеме, че
кредитополучателят не е бил съгласен с лихвения процент, въведен след
едностранното увеличение, той е имал възможността да оспори направеното
погасяване като неточна или неразрешена платежна операция, извършена с парични
суми от сметката му, по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗПУПС, но такова оспорване не
е направено и доказателства в тази насока не са ангажирани. Осчетоводяването на
разхода за лихви в счетоводството на ищеца, всъщност представлява потвърждаване
на извършената от ответното дружество платежна операция по задължаване на
сметката на ищеца с размера на договорната лихва за съответния месец, поради
което счита, че Банката не следва да носи отговорност за възстановяването на
стойността на претендираните лихви (чл.57 ЗПУПС).
В случай че
съдът приеме за основателна претенцията на ищеца за неоснователно обогатяване
по чл. 55, ал.1, изр. 1 от ЗЗД за парична сума в размер на 16 712,00 евро, с
настоящото моли да се приеме за направено от ответника възражение
за погасено по давност вземане за
периода от 11.12.2007 г. до 12.04.2012 г. включително, тъй като
по отношение на претендираните от ищеца вземания, произтичащи от неоснователното
обогатяване от надвзети лихви за този период по отношение и на трите кредитни
правоотношения е настъпила общата 5 годишна давност (чл. 110 от ЗЗД), поради
което същите са недължими от ответното търговско дружество. Прилага писмени
доказателства по опис, претендира разноски.
С допълнителна искова молба от 22.06.2017 г.
ищецът „ЛТД - К.“
ООД, с
ЕИК********, представлявано от управителя Т.С.Т., чрез адв. С.Б., оспорва
отговора на исковата молба. С оглед възраженията на ответника, прави уточнение
на петитума на исковата молба: Моли съда да постанови решение, с което да осъди
„Прокредит Банк” ЕАД да заплати на „ЛТД-К.” ООД сумата 16712 евро, представляваща разликата
от предварително договорените вноски и заплатените такива по Анекс № 1- 6 592 евро, по Анекс № 2 - 6 646 евро и по Анекс № 3 - 3 474 евро, за периода от 18.04.2012 год. до 18.04.2017
год. ведно със законната лихва върху сумата от 18.04.2017 год. до
окончателното й изплащане. Ищецът оспорва твърдението на банката, че са му
връчени 3 броя писма с дата 16.01.2009 год., Поради императивното изискване на
закона за писмена форма и за всяко едно изменение и допълнение на договора за
банков кредит, счита клаузата на чл. 6 от представените при сключване на Рамковото
споразумение за финансиране 010-383586/11.12.2007
год. Общи условия за кредитиране в частта й, в която е предвидена възможност
банката едностранно да изменя лихвения процент при посочените в същата
обстоятелства, без да е необходимо подписването на анекс от страните, като в
случай на несъгласие от кредитополучателя с променения размер на лихвения
процент - право на
предсрочно погасяване на задълженията в 30-дневен срок, за
недействителна, поради противоречието й със закона - чл. 430, ал. 3 от ТЗ.
Ответникът „П.Б.(Б.)“ ЕАД, с ЕИК*******,
чрез главен юрисконсулт Д.Ф.К., с
допълнителен отговор на допълнителна искова молба от 27.07.2017 г. заявява,
че поддържа направеното в отговора становище за нередовност на исковата молба.
Оспорва
изцяло така предявения иск, като счита същия за недопустим, поради неясен
петитум.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 11.12.2007 г. е сключено Рамково
споразумение за финансиране 010-383586/11.12.2007, между „П.Б.(Б.)“
АД и „ЛТД-К.“ ООД, в качеството му на кредитополучател, по силата на което
банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит до размер, одобрен от
банката и при условия, посочени в настоящото рамково споразумение и всички
анекси към него, а кредитополучателят се задължава да издължи всички получени в
рамките на кредитния лимит суми, да заплати лихвите и таксите по тях и да
изпълни всички условия, съгласно настоящото рамково споразумение и всички
анекси към него. Общият размер на кредитния лимит е 200 000 евро със срок
на погасяване на всички усвоени суми от кредита до 120 месеца, считано от
датата на подписване на рамковото споразумение, като кредитополучателят се е
задължил да погаси всички усвоени суми и дължими лихви не по-късно от 11.12.2017 г. (т. 1.2 и т. 1.3 от
Споразумението). Съгласно т. 1.4 за всяко усвояване на суми в рамките на
разрешения лимит страните подписват анекси, неразделна част от споразумението,
в които се определят конкретните параметри по усвояване на съответните суми. В т. 1.5 от Споразумението е уговорен годишен лихвен процент не по-висок от шестмесечния EURIBOR плюс 4.0000 пункта надбавка. Предвидено е, че лихвеният
процент ще се фиксира за всеки шестмесечен период при спазване размера на
договорена надбавка във всеки отделен анекс. За първия шестмесечен период
лихвеният процент ще се фиксира към шестмесечния EURIBOR за деня, предхождащ деня на подписване на съответния анекс,
а за всеки следващ шестмесечен период лихвеният процент ще се фиксира на база
шестмесечния EURIBOR
към деня, предхождащ датата на последната вноска по погасителния план за
предходния период. Дейсващите документи на банката, а именно: а/ Тарифата на банката за такси, лихви и
комисиони, б/ Общите условия за кредитиране и в/ Общите търговски условия на
банката са неразделна част от настоящото споразумение. Банката обявява тези
документи и промените в тях в помещенията си, до които клиентите имат достъп. Кредитополучателят,
с подписване на настоящото рамково споразумение, потвърждава, че при сключване
на договора е запознат с посочените документи, че е съгласен и безусловно
приема тези документи. Банката си запазва правото да променя по всяко време
Тарифата си за лихвите, таксите и комисионите, като измененията са задължителни
за страните по настоящото рамково споразумение (т. 10 от Споразумението).
По силата на Анекс
№ 1 от 20.12.2007 г. към Рамково споразумение за финансиране № 010-383586/11.12.2007 страните се споразумяват, че част от кредитния лимит се
усвоява като анюитетен кредит, по следния начин: 1.1. Размер на кредита: 80,000.00
EUR; 1.2. Разрешеният от Банката
кредит се усвоява (еднократно) съгласно погасителен план - Приложение 1 към настоящия анекс №1; 1.3. Брой вноски: 119, като
Кредитополучателят се задължава да погаси главницата и лихвите по Кредита
съгласно Погасителен план - Приложение 1 към настоящия Анекс № 1, който представлява
неразделна част от него; 1.4. Годишен лихвен процент: шестмесечният
EURIBOR плюс 4.0000 пункта надбавка. Шестмесечният EURIBOR се определя на всеки
шестмесечен период и се фиксира, както следва: за първия шестмесечен период
размерът му е 4.8170 % и е фиксиран към 19.12.2007 г., т.е. два работни дни
преди датата на подписване на настоящия анекс. За всеки следващ шестмесечен
период, лихвеният процент ще се фиксира на база шестмесечния EURIBOR за
последния работен ден, преди датата на последната вноска по погасителния план
за предходния период, при спазване размера на договорената надбавка. При
подписване на настоящия анекс се подписва Погасителен план - Приложение 1 към него
за първия шест - месечен период от издължаване на кредита. Банката се ангажира
да предоставя на кредитополучателя за всеки следващ шестмесечен период
погасителен план само с информативна цел. Погасителният план се предоставя на
Кредитопопучателя чрез поставянето му в банковата поща; 1.5. Вид на кредита: инвестицонен; 1.6. Кредитополучателят заплаща на Банката: 1.6.1. комисиона за
обработка в размер на 1.5% или 1,200.00 EUR еднократно при отпускане на
кредита; 1.6.2. комисиона за текущо управление в размер на 0.25% върху
непогасената част от главницата, която се удържа ежегодно в края на всеки 12-месечен период от отпускане на кредита. Представено е Приложение
№ 1 към Анекс № 1 - График за погасяване на кредит.
По силата на Анекс
№ 2 от 25.02.2008 г. към Рамково споразумение за финансиране № 010-383586/11.12.2007 страните се споразумяват, че част от кредитния лимит се
усвоява като анюитетен кредит, по следния начин: 1.1. Размер на кредита: 80,000.00
EUR; 1.2. Разрешеният от Банката
кредит се усвоява (еднократно) съгласно погасителен план - Приложение 1 към настоящия анекс №2; 1.3. Брой вноски: 116, като
Кредитополучателят се задължава да погаси главницата и лихвите по Кредита
съгласно Погасителен план - Приложение 1 към настоящия Анекс № 2, който представлява
неразделна част от него; 1.4. Годишен лихвен процент: шестмесечният
EURIBOR плюс 4.0000 пункта надбавка. Шестмесечният EURIBOR се определя на всеки
шестмесечен период и се фиксира, както следва: за първия шестмесечен период
размерът му е 4.3710 % и е фиксиран към 22.02.2008 г., т.е. един работен ден
преди датата на подписване на настоящия анекс. За всеки следващ шестмесечен
период, лихвеният процент ще се фиксира на база шестмесечния EURIBOR за
последния работен ден, преди датата на последната вноска по погасителния план
за предходния период, при спазване размера на договорената надбавка. При
подписване на настоящия анекс се подписва Погасителен план - Приложение 1 към него за първия шестмесечен период от
издължаване на кредита. Банката се ангажира да предоставя на кредитополучателя
за всеки следващ шестмесечен период погасителен план само с информативна цел.
Погасителният план се предоставя на Кредитопопучателя чрез поставянето му в
банковата поща; 1.5. Вид на кредита:
инвестицонен; 1.6.
Кредитополучателят заплаща на Банката: 1.6.1. комисиона за обработка в размер
на 1.5% или 1,200.00 EUR еднократно при отпускане на кредита; 1.6.2. комисиона
за текущо управление в размер на 0.25% върху непогасената част от главницата,
която се удържа ежегодно в края на всеки 12-месечен
период от отпускане на кредита. Представено е Приложение № 1 към Анекс № 2 - График за погасяване на кредит.
По силата на Анекс
№ 3 от 08.04.2008 г. към Рамково споразумение за финансиране № 010-383586/11.12.2007 страните се споразумяват, че част от кредитния лимит се
усвоява като анюитетен кредит, по следния начин: 1.1. Размер на кредита: 40,000.00
EUR; 1.2. Разрешеният от Банката
кредит се усвоява (еднократно) съгласно погасителен план - Приложение 1 към настоящия анекс №3; 1.3. Брой вноски: 115, като
Кредитополучателят се задължава да погаси главницата и лихвите по Кредита
съгласно Погасителен план - Приложение 1 към настоящия Анекс № 3, който представлява
неразделна част от него; 1.4. Годишен лихвен процент: шестмесечният
EURIBOR плюс 4.0000 пункта надбавка. Шестмесечният EURIBOR се определя на всеки
шестмесечен период и се фиксира, както следва: за първия шестмесечен период
размерът му е 4.7470 % и е фиксиран към 07.04.2008 г., т.е. един работен ден
преди датата на подписване на настоящия анекс. За всеки следващ шестмесечен
период, лихвеният процент ще се фиксира на база шестмесечния EURIBOR за
последния работен ден, преди датата на последната вноска по погасителния план
за предходния период, при спазване размера на договорената надбавка. При
подписване на настоящия анекс се подписва Погасителен план - Приложение 1 към него за първия шестмесечен период от
издължаване на кредита. Банката се ангажира да предоставя на кредитополучателя
за всеки следващ шест - месечен период погасителен план само с информативна
цел. Погасителният план се предоставя на Кредитопопучателя чрез поставянето му
в банковата поща; 1.5. Вид на
кредита: инвестицонен; 1.6.
Кредитополучателят заплаща на Банката: 1.6.1. комисиона за обработка в размер
на 1.5% или 600.00 EUR еднократно при отпускане на кредита; 1.6.2. комисиона за
текущо управление в размер на 0.25% върху непогасената част от главницата,
която се удържа ежегодно в края на всеки 12-месечен
период от отпускане на кредита. Представено е Приложение № 1 към Анекс № 3 - График за погасяване на кредит.
С Писмо от
16.01.2009 г. ответникът „П.Б.(Б.)“
АД е уведомил ищеца „ЛТД-К.“ ООД, че във връзка със сключен Анекс №1 към Рамково
споразумение за финансиране № 010-383586/11.12.2007 г., считано от 5.12.2008 г.
Управителният съвет на „П.Б.(Б.)“ АД е
приел нови Общи условия за кредитиране, съставляващи неразделна част от
горепосочения Договор за банков кредит, приложени към настоящето писмо.
Управителният съвет на П.Б.(Б.) АД е взел решение на основание т.6 от приложените Общи условия за
кредитиране към договора за банков кредит, да въведе минимален размер на
лихвения процент по цитирания по-горе Анекс, като за оставащия срок на кредита
договорената лихва не може да бъде под 9.127%. При фиксиране на лихвения
процент за всеки следващ лихвен период (съобразно т.1 от Договора за кредит),
считано от 05.12.2008г., в случай че договорната лихва е под 9.127%, за
съответния лихвен период кредитът ще се олихвява с годишна лихва в размер на
9.127%.
С Писмо от
16.01.2009 г. ответникът „П.Б.(Б.)“
АД е уведомил ищеца „ЛТД-К.“ ООД, че във връзка със сключен Анекс №2 към Рамково
споразумение за финансиране № 010-383586/11.12.2007 г., считано от 5 декември 2008 г.
Управителният съвет на П.Б.(Б.) АД е
приел нови Общи условия за кредитиране, съставляващи неразделна част от
горепосочения Договор за банков кредит, приложени към настоящето писмо.
Управителният съвет на П.Б.(Б.) АД е взел решение на основание т.6 от приложените Общи условия за
кредитиране към договора за банков кредит, да въведе минимален размер на
лихвения процент по цитирания по-горе Анекс, като за оставащия срок на кредита
договорената лихва не може да бъде под 9.162%. При фиксиране на лихвения
процент за всеки следващ лихвен период (съобразно т.1 от Договора за кредит),
считано от 05.12.2008г., в случай че договорната лихва е под 9.162%, за
съответния лихвен период кредитът ще се олихвява с годишна лихва в размер на
9.162%.
С Писмо от
16.01.2009 г. ответникът „П.Б.(Б.)“
АД е уведомил ищеца „ЛТД-К.“ ООД, че във връзка със сключен Анекс №3 към Рамково споразумение
за финансиране № 010-383586/11.12.2007 г., считано от 5 декември 2008 г.
Управителният съвет на П.Б.(Б.) АД е
приел нови Общи условия за кредитиране, съставляващи неразделна част от
горепосочения Договор за банков кредит, приложени към настоящето писмо.
Управителният съвет на П.Б.(Б.) АД е взел решение на основание т.6 от приложените Общи условия за
кредитиране към договора за банков кредит, да въведе минимален размер на
лихвения процент по цитирания по-горе Анекс, като за оставащия срок на кредита
договорената лихва не може да бъде под 9.298%. При фиксиране на лихвения
процент за всеки следващ лихвен период (съобразно т.1 от Договора за кредит),
считано от 05.12.2008г., в случай че договорната лихва е под 9.298%, за
съответния лихвен период кредитът ще се олихвява с годишна лихва в размер на
9.298%.
По делото са приложени Общи условия за кредитиране на „П.Б.(Б.)“
АД, като съгласно т. 6 от същите
при съществена промяна на лихвените нива в страната и в случай че кредитът е
предоставен с фиксиран лихвен процент, Банката има право едностранно да промени
лихвените условия по договора за кредит, в т.ч. договорна и/ипи наказателна
лихва. След уведомяване на Кредитополучателя
за промяната, измененият размер на дължимия лихвен процент става задължителен,
считано от датата, посочена в уведомлението, без да е необходимо да се подписва анекс от Страните. При
несъгласие от страна на кредитополучателя с променения размер на лихвения
процент, той има право в 30-дневен срок предсрочно да погаси задълженията си по
кредита, ведно с уговорените първоначални лихви за срока на фактическото
ползване на средствата по кредита, без да заплаща такса за предсрочно
погасяване.
Към доказателствения материал по делото са приобщени още:
Последващ за процесния период Договор №
4 от 23.01.2017 г. към Рамково споразумение за финансиране №
010-383586/11.12.2007 г., ведно с Приложение
№ 1 към Договор № 4 - График за погасяване на кредит; Извлечение от Протокол № 296 от заседание на УС на „П.Б.( Б.)“ ЕАД,
проведено на 08.12.2008 г.; Справка
на euribor
периода
от 16.06.2008 до 31.09.2009 г.; Общи условия за кредитиране на „П.Б.(Б.)“ АД, в сила от 21.03.2012 г.;
Общи условия за кредитиране на „П.Б.(Б.)“
АД, в сила от 01.11.2012 г.; Общи
условия за кредитиране на „П.Б.(Б.)“ АД, в сила от 04.02.2013 г.; Общи условия за кредитиране на „П.Б.(Б.)“
АД, в сила от 13.02.2013 г.; Общи
условия за кредитиране на „П.Б.(Б.)“ АД, в сила от 12.04.2013 г.; Общи условия за кредитиране на „П.Б.(Б.)“
АД, в сила от 30.04.2013 г.; Общи
условия за кредитиране на „П.Б.(Б.)“ АД, в сила от 21.10.2013 г.; Общи условия за кредитиране на „П.Б.(Б.)“
АД, в сила от 16.06.2014 г.; Общи
условия за кредитиране на „П.Б.(Б.)“ АД, в сила от 01.07.2014 г.;
Договор за прокредит развите № 010-481284/18.07.2008 г., сключен между „П.Б.(Б.)“
АД и „Л.“ ООД, в качеството му на
кредитополучател, ведно с Приложение № 1
към кредитен договор № 010-481284/18.07.2008 г. – График за погасяване на
кредит; 3 броя Извлечения от електронната система на „П.Б.(Б.)“ АД, представляващи погасителни планове по Анекс № 1,
Анекс № 2 и Анекс № 3 към Рамково споразумение за финансиране №
010-383586/11.12.2007 г.; Движение по
сметка за периода от 18.04.2012 г. до 18.04.2017 г., открита в „П.Б.(Б.)“
ЕАД, с титуляр „Л.“ ООД; Общи условия за кредитиране на „П.Б.(Б.)“
АД от 05.12.2008 г.
По делото е
приета съдебно-счетоводна експертиза, която като неоспорена,
обективно и компетентно дадена, се възприема изцяло от съда. Вещото лице, след
запознаване с материалите по делото, с предоставените от „П.Б.(Б.)” АД
извлечения от партидата на „ЛТД К.” ООД, както и счетоводни документи от „ЛТД К.”
ООД, касаещи допуснатите задачи, е дало
следното
заключение: вещото
лице е извършило сравнителен анализ на действително заплатените от „ЛТД-К.“ ООД суми към “П.К.Б.(Б.)”
ЕАД в
периода от 18.04.2012 г. до 18.04.2017 г. поотделно за всеки един от анексите - Анекс № 1 от 20.12.2007 г, Анекс № 2 от 25.02.2008
г и Анекс № 3 от 28.04.2008 г и съгласно първоначално договореното между
страните в Рамковото споразумение за финансиране 010-383586/11.12.2007 г,,
като установената разлика общо по трите анекса: възлиза
на 15 605,37 евро. Установено е също така, че за периода от 11.12.2007 г
(датата на подписване на Рамково споразумение за финансиране № 010-383586/11.12.2007
г) до 12.04.2017 г, „ЛТД-К.”
ООД е записвал извършените погасявания на месечните вноски на изплатените за съответния месец лихви и по
трите кредитни правоотношения, конкретизирани в подписваните Анекс № 1 от
20.12.2007 г, Анекс № 2 от 25.02.2008 г и Анекс № 3 от 08.04.2008 г, по следния
начин: По с/ка 621 „Разходи:Финансови:Лихви:Лихви Заем в Евро-Прокредит”, с/ка 504 „Банкови сметки: Сметка в ЕВРО П.К.Б.”. Годишно изплатените
от „ЛТД-К."
ООД лихви по договори за кредит са намерили отражение в Отчета за приходи и
разходи в перо „финансови разходи” като разход за всяка една от годините на
кредитите.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Съдът е сезиран с иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД,
Разяснения по прилагането
на правилата на чл.55 от ЗЗД за неоснователното обогатяване са дадени в ППВС №
1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. Така Пленумът на ВС изрично е посочил,
че разграничението между уредените три фактически състава в разпоредбата на
чл.55 от ЗЗД и състава по чл.59 ЗЗД се налага, не само с оглед на правилното
подвеждане на различните случаи под нормата на закона и различните правни
последици, но и с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта
на доказване.
По силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
и възражения. Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа
на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното
материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от
възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на
ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага
със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, който е получил нещо
без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната норма се
характеризира с два елемента - получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава от
обеднялото лице (разместване
на материални блага),
и начална липса на основание за получаването. При неоснователното обогатяване
под основание се има предвид правна връзка, правно отношение, което да оправдае
получаването на имуществото. Основанието по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД се тълкува от
правната теория и съдебната практика като наличие на валиден юридически факт,
който да оправдае получаването, респ. обогатяването. Липсата на основание е общ
елемент за всички състави на неоснователното обогатяване. При първия състав по
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД основанието не е налице още при получаването, т.е.
налице е начална липса на основание. Между даващия и получаващия не съществува
правоотношение, което да поражда задължение за престиране и даването да е в
негово изпълнение. Законът отдава значение на самия факт дадено-получено, без да се интересува от субективния елемент - добросъвестност, вина или знание за липсата на основание.
Във връзка с изложеното до
момента и съобразно с релевантните за спора факти по иск с правно основание
чл.55, ал.1 ЗЗД разпределението на доказателствената тежест се определя от
въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за
съществуването или за отричането на претендираните права на страните, като при
фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на нещо, получено без
основание - ищецът следва да въведе
като твърдение и докаже факта на плащането на определена парична сума, а
ответникът - основание за получаването
или за задържане на полученото. При съдебен спор на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото
факта, че е дал имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да
докаже, че полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т.
е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му
дава право да задържи полученото.
За конкретния
случай и с оглед уточнението на претенцията, направено с ДИМ - ищецът претендира
връщане на сума в размер на 16 712 евро, представляваща разликата от предварително
договорените вноски и заплатените такива по Анекс № 1- 6592 евро, по Анекс № 2
- 6646 евро и по Анекс № 3 - 3474 евро, за периода от 18.04.2012 год. до
18.04.2017 год. ведно със законната лихва върху сумата от 18.04.2017 год. до
окончателното й изплащане. Твърденията са, че извършеното от банката
едностранно увеличение на уговорения лихвен процент в Анекси №1, № 2 и № 3,
считано от 05.12.2008 г. не е породило действие и ищецът е надплатил
процесната сума - при липса на договорена
обвързаност с ответника, от което следва, че тази сума е платена при
първоначална липса на основание и подлежи на връщане. Твърди се също така, че
поради липсата на конкретика, изменението на възнаградителната лихва е следвало
да стане писмено с анекс, който да бъде подписан от двете страни, съобразно
предвиденото в чл. 49 от Общите условия за кредитиране и чл. 430, ал. 2 и 3 от ТЗ. След като такъв не е бил подписан, ищецът счита, че не е дал съгласие за
изменение размера на възнаградителната лихва и съответно дължи лихва в
размерите, посочени в Рамковото споразумение за финансиране от 11.12.2007 год. Счита клаузата на чл. 6 от
представените при сключване на Рамковото споразумение за финансиране 010-383586/11.12.2007
год. Общи условия за кредитиране - в частта й, в
която е предвидена възможност банката едностранно да изменя лихвения процент
при посочените в същата обстоятелства, без да е необходимо подписването на
анекс от страните, за недействителна, поради противоречието й със закона - чл. 430, ал. 3 ТЗ.
В процеса не се спори, а и от събраните данни се установява,
че между „ЛТД-К.“ ООД, в
качеството на кредитополучател от една страна и „П.Б.(Б.)“ ЕАД, в качеството на
кредитор от друга страна е сключено Рамково споразумение за финансиране № 010-383586/
11.12.2007 г., с посочен общ кредитен лимит от 200 000 евро и срок на
погасяване до 120 месеца и посочен в същото начин на определяне на лихвения
процент. В рамките на споразумението, чрез подписване на: Анекс № 1 от
20.12.2007 г., Анекс № 2 от 25.02.2008 г. и Анекс № 3 от 08.04.2008 г., са
възникнали три кредитни правоотношения, по силата на които ищецът е усвоил
суми, както следва: Съгласно Анекс № 1 /20.12.2007 г. усвоената сума е в размер
на 80 000 евро със срок на погасяване 119 месеца и годишен лихвен процент шест
месечния EURIBOR плюс надбавка 4,0000 пункта. Погасяването на кредита се
извършва на месечни вноски, като лихвеният процент е променлив. За първия
шестмесечен период размерът му е добавка от 4,0000 пункта и EURIBOR 4,08170%,
който е фиксиран, към 19.12.2007 г.; Съгласно Анекс № 2 /25.02.2008 г.
усвоената сума е в размер на 80 000 евро със срок на погасяване 116 месеца и
годишен лихвен процент шест месечния EURIBOR плюс надбавка 4,0000 пункта.
Погасяването на кредита се извършва на месечни вноски, като лихвеният процент е
променлив. За първия шестмесечен период размерът му е добавка от 4,0000 пункта
и EURIBOR 4,3710%, който е фиксиран към 22.08.2008 г.; Съгласно Анекс № 3
/08.04.2008 г. усвоената сума е в размер на 40 000 евро със срок на погасяване
115 месеца и годишен лихвен процент шест месечния EURIBOR плюс надбавка 4,0000
пункта. Погасяването на кредита се извършва на месечни вноски, като лихвеният
процент е променлив. За първия шестмесечен период размерът му е добавка от
4,0000 пункта и EURIBOR 4,7470%, който е фиксиран към 07.04.2008 г.
Гореизложеното
обосновава извод, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, имащо характер на договор за банков кредит. Същият дефинитивно
определен в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, е основен вид банкова
сделка, разновидност на договора за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД, с предмет
предаване на парични суми и акцептни кредити с точно определена в договора цел - предпоставка
за самото му съществуване, условия и срок. Договорът е формален /в закона е
предвидена форма за действителност - писмена - чл. 430,
ал. 3 ТЗ/, срочен, двустранен, възмезден и консенсуален е (договорът се счита за
сключен от момента на постигане на съгласието).
Задължението на
банката - кредитор е да
отпусне уговорената парична сума, като срещу това задължение кредитополучателят
има няколко насрещни задължения, а именно: да върне главницата, заедно с
уговорената лихва по кредита; да използва кредита по предназначение; да даде на
банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на
договора и да даде обезпечение.
Законът за
кредитните институции (ЗКИ), при действието на който
е сключен процесния договор, въвежда редица задължения на кредитните институции
в процеса на отпускане на банкови кредити с оглед защита правата и задълженията
на длъжниците. Съгласно чл. 58 при отпускане на кредити банката задължително
предоставя безплатно и в писмена форма на клиентите си своите условия по
кредите, които съдържат най-малко данни за
общите разходи по кредита (такси, комисионни и други
разходи, пряко свързани с договора за кредит) и за обективните
критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят; лихвеният процент,
изразен като като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата,
както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване
на кредита; допълнителните задължения, свързани с разплащанията и условията и
разходите при предсрочно погасяване на кредита.
Ищецът в
конкретното производство е юридическо лице, на което по силата на валидно възникналата
облигационна връзка е предоставен банков кредит, който е предназначен за
извършването на търговска дейност, поради което същият няма качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и не се ползва от защитата на
ЗПП.
Отделено от горното и до колкото процесните договорки носят характер на абсолютна търговска сделка,
обуславя наличието на обвързаността, предвидена с разпоредбата на чл. 293 от ТЗ. По силата на
тази норма
търговецът
може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават
задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги
приема или е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги
знае и не ги оспори незабавно. Когато за действителността на сделката е
предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват
другата страна само ако са и били предадени при сключването. При несъответствие
между уговореното от страните и общите условия има сила уговореното.
В случая, съгласно т. 6 от действащите към момента на
подписване на Рамковото споразумение и първите три Анекса към него Общи условия
за кредитиране, както и в т. 6 от изменените Общи условия за кредитиране,
действащи след 05.12.2008 г. е предвидена възможност при промяна на лихвените
нива в страната Банката да има право едностранно да промени лихвените условия
по договора за кредит. Предвидено е, че измененият размер на дължимия лихвен
процент става задължителен, считано от датата на вземане на Решение, за което
Банката изпраща уведомление до Кредитополучателя, като изрично е записано, че
за промяната не е необходимо да се подписва анекс. При несъгласие от страна на
кредитополучателя с променения лихвен процент, той има право в 30 - дневен
срок предсрочно да погаси задълженията си по кредита, ведно с уговорените
първоначални лихви за срока на фактическо ползване на средствата по кредита без
да заплаща такса за предсрочно погасяване. Твърдения и доказателства с оглед последното
- за
предприети действия по предсрочно погасяване, в процеса не се релевират.
Напротив, налице са данни, че ищцовото дружество е погасявало редовно и в
срок задълженията си.
Същевременно, видно от съдържанието на
т.10, подписаното от страните Рамково споразумение за финансиране № 010-383586/
11.12.2007 г., съдържа изрично препращане към
действащите документи на
банката, а именно: а/ Тарифата на
банката за такси, лихви и комисиони, б/ Общите условия за кредитиране и в/
Общите търговски условия на банката, които са неразделна част от същото. Банката обявява тези документи и промените в
тях в помещенията си, до които клиентите имат достъп. Кредитополучателят, с
подписване на рамковото споразумение е потвърдил, че при сключване на
договора е запознат с посочените документи, че е съгласен и безусловно приема
тези документи. Отделно от посоченото - в текста на
цитираната норма от споразумението е предвидено и постигнато от страните
съгласие, че Банката си запазва правото да променя по всяко време Тарифата си
за лихвите, таксите и комисионите, като измененията са задължителни за страните
по настоящото рамково споразумение.
В продължение
на изложението, а и както бе посочено по-горе, с релевираните от
ищцовата твърдения не се оспорва принципното право на Банката - ответник за
промяна на първоначално уговорената от страните възнаградителна лихва по
кредитното правоотношение. В този
смисъл, ищецът е заявил, че при систематичното тълкуване на чл. 430, ал. 3 от ТЗ, отчитайки и
целта на закона, счита, че е допустима клауза в договор за кредит за
увеличаване на първоначално уговорената лихва. Доводите за начална липса на
основание са за това, че увеличението, е следвало да отговаря на императивното
изискване на закона - а именно това
за писмена форма, както на договора за банков кредит, така и за всяко изменение
или допълнение към него. Тезата се аргументира и с позоваването на изискването
чл. 49 от Общите условия за кредитиране, според което съдържанието на договора
за кредит може да бъде изменяно и допълвано само по взаимно съгласие на
страните, изразено в писмена форма. Т.е. - така заявеното
противоречие на чл. 6 от общите условия на ответната банка, действащи към
датата на сключване на процесния договор, с императивната норма на
чл. 58 от ЗКИ, е сведено до твръдение, че изменението на
възнаградителната лихва, е следвало да стане писмено с анекс, който да бъде
подписан от двете страни, съобразно предвиденото в чл. 49 от Общите условия за
кредитиране и чл. 430, ал. 2 и 3 от ТЗ.
Спазването на установената от закона форма е
регламентирано в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като едно от условията
за действителност на сделките. Съгласно посочената разпоредба, нищожни са
договорите, при които липсва предписана от закона форма. В продължение на това
правило чл. 293, ал. 2 от ТЗ предвижда, че изявлението по сключването, по
изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако не е
отправено в установената от закон или от страните форма. Въведеното от
законодателя изискване за форма за действителност на правните сделки има за цел
да осигури и гарантира сигурността на гражданския и търговския оборот, както и
да подпомогне правните субекти при реализирането и защитата на правата им.
Въпреки императивния характер на цитираните
разпоредби, чл. 293, ал. 3 от ТЗ въвежда отклонение от общото правило за
нищожност на сделките, които не са извършени в законоустановената форма, като предвижда, че „страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.” Посоченото правило е част от
специалните правила за сключване на търговските сделки, регламентирани в
Търговския закон, чиято цел е осигуряване на бързина в търговския оборот.В
своята константна практика, Върховният касационен съд приема, че неспазването на законоустановената форма
за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това
е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността
настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право
неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг.
на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Според
ВКС това правило доближава нищожността, поради неспазване на формата за
действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД (чл. 27
и сл.) или нищожността, при
неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да
бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Прилагането на разглежданото правило предполага във всеки конкретен
случай, когато не е спазена установената от закона форма за действителност на
договора, да се извърши всеобхватен и задълбочен анализ на фактите по делото и
на доказателствата, които ги установяват, като се изследват поведението на
страните и действията им насочени към упражняване на права от сключената при
неспазване на изискването за форма сделка. Именно активното поведение на
страните и тук, както и на други места в Търговския закон, където са въведени
отклонения от общите гражданскоправни правила, е въздигнато в критерий, въз
основа на който следва да се извърши преценка дали независимо от липсващата
форма, сделката валидно може да обвърже страните по нея. Приложението на чл. 293,
ал. 3 от ТЗ не може да се основава на простото мълчание на страните, без да е
налице каквото и да активно поведение насочено към правните последици на
сделката. Чл. 293, ал. 3 от ТЗ не говори за мълчание, приравнено на съгласие, а
за „поведение” на страна по сделката, от което може да
се направи извод, че не е оспорвала действителността на изявлението.
Забраната за позоваване на нищожността на
договора е по отношение на страната, която с поведението си е демонстрирала
зачитане на действието на изявленията по сделката. Разпоредбата на чл. 293, ал.
3 от ТЗ е част от общите правила за сключване на търговските сделки. Тя е
приложима както по отношение на обективните търговски сделки
по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, така и спрямо едностранните и двустранни субективни
търговски сделки. Целта на разглежданото правило е да осигури сигурност и
стабилност в отношенията между страните по такива договори, като се отнема
възможността на недобросъвестни търговци след продължителен период от време да
се позовават на нищожност на правна сделка, сключена без да е спазена
императивно установената от закона форма за действителност. Освен правна
сигурност чл. 293, ал. 3 от ТЗ цели да обезпечи бързината в търговския оборот,
като в основата му стои разбирането, че търговците са професионалисти и
познават законовите изисквания, които трябва да съблюдават при упражняване на
дейността си. Ето защо, докато в гражданското право неспазването на
установената от закона форма винаги води до нищожност на сделката, в
търговското право се отдава значение на поведението на страната, която се
позовава на нищожността.
За поведението на ищовата страна, от
което може да се направи извод, че не е оспорвала действителността на процесното
изявление, свидетелстват реализираните от същата действия за погашение на
дълга, считано от периода на настъпването и при вноски - съобразени с промяната в ОУ за кредитиране на
Банката след 05.12.2008 г. Именно, в този смисъл е и установената в периода от
18.04.2012 г. до 18.04.2017 г. от ССЕ разлика от общо 15 605,37
евро, на заплатените от „ЛТД-К.“ ООД суми към “П.К.Б.(Б.)” ЕАД
за всеки един от анексите - Анекс № 1 от 20.12.2007 г., Анекс № 2 от 25.02.2008 г. и Анекс
№ 3 от 28.04.2008 г. и съгласно първоначално договореното между страните в
Рамковото споразумение за финансиране 010-383586/11.12.2007 г.
В подкрепа на
горното се явява и самото счетоводното отразяване на плащанията по
кредитнитните правоотношения от страна на ищцовоото дружество. Видно от
заключението на ССЕ -
за периода от 11.12.2007 г. (датата на подписване на
Рамково споразумение за финансиране № 010-383586/11.12.2007
г.)
до 12.04.2017 г.,
„ЛТД-К.”
ООД е записвал извършените погасявания на месечните вноски на изплатените за съответния месец лихви и по
трите кредитни правоотношения, конкретизирани в подписваните Анекс № 1 от
20.12.2007 г.,
Анекс № 2 от 25.02.2008 г.
и Анекс № 3 от 08.04.2008 г. по съответните сметки, посочени от вещото лице. Годишно
изплатените от „ЛТД-К."
ООД лихви по договори за кредит са намерили отражение в Отчета за приходи и
разходи в перо „финансови разходи” като разход за всяка една от годините на
кредитите. Съгласно анализа на ГФО на „ЛТД-К.” ООД,
публикувани в Търговския регистър, както и предоставени на вещото лице от „ЛТД-К."
ООД, касаещи отчетните финансови години от 2007 г. до 31.12.2016 г., и по-конкретно
Отчета за приходи и разходи, неразделна част от ГФО на дружеството, е
констатирано, че изплатените суми за лихви по кредити от „ЛТД-К."
ООД, осчетоводени по с/ка 621 „Разходи
за лихви” с крайната сума към 31.12 на съответния отчетен период са отразявани
в раздел А. „Разходи” на Отчета за
приходи и разходи, в т. 7 „Разходи за
лихви и други финансови разходи”.
На
собствено основание -
реализираните плащания за периода и при размер на месечните вноски, съобразно
въведените от Банката промени след 05.12.2008г., както и последващото им
надлежно отразяване в счетоводството на ищцовата страна свидетелстват и за
надлежно получените от кредитополучателя 3 бр. писма -
уведомления на Банка, носещи дата 16.01.2009
г. Още повече, че в исковата молба ищецът ги представя като
доказателстви и не оспорва получаването им.
Предвид изложеното
настоящата съдебна инстанция намира, че предявеният иск с правно основание чл.
55, ал.1 от ЗЗД е неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен
изцяло.
При този изход
на делото, неоснователна се явява и акцесорната претенция, заявена с правно
основание чл. 86 ЗЗД за периода 18.04.2017 г. до
окончателното плащане на главницата.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно разпоредбата на
чл.78 ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените от нея
разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
В съответствие с изготвен
и неоспорен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски
по делото от които: 1.) държавна такса - 1 307,44 лева; 2.) депозит за ССЕ в размер на
405,00 лв.; 3.)адвокатско възнаграждение
- 3 027лв..
Искане за присъждането на
такива е направено и от ответника, като
в съответствие с изготвен и неоспорен Списък по реда на чл. 80 от ГПК,същото е
както следва: 1.) депозит за САТЕ в размер на 400,00 лв. 2.) Юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен от Съда.
С оглед последното, Съдът, съобрази въведените в текста на процесуалната
норма на чл. 78, ал.8 от ГПК изменения
с ДВ, бр. 8 от 2017 г., вр. чл. 37, ал.1
от ЗПП вр. с чл.25, ал.2 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, приема, че следва да определени сумата
450,00лв. като дължима за оказаната процесуална защита - възнаграждение на юрисконсулта на ответното
дружество.
Предвид гореизложеното,
съобразно изхода на делото, съдът намира, че на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер общо на 850,00 (осемстотин и петдесет ) лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЛТД - К.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***2, представлявано от управителя Т.С.Т., чрез адв. С.Б., със
съдебен адрес:***, против „П.Б.(Б.)“
ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори Р.Т.и Р.П., чрез главен юрисконсулт Д.Ф.К., иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД за заплащане на сумата 16 712 евро,
представляваща разликата от предварително договорените вноски и заплатените
такива по Анекс № 1 от 20.12.2007 г., Анекс № 2 от 25.02.2008 г. и Анекс № 3 от
08.04.2008 г . към Рамково споразумение
за финансиране 010-383586/11.12.2007г.,
за периода от 18.04.2012
год. до 18.04.2017 год., , от която по Анекс № 1 от 20.125.2007 год. - 6 592 евро, по Анекс № 2 от 25.02.2008
год. -
6 646 евро и по Анекс № 3 от 08.04.2008 год. - 3 474 евро), ведно със законната лихва
върху сумата 16 712 евро, считано от
18.04.2017 год. до окончателното й изплащане., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЛТД - К.“ ООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***2, представлявано от управителя Т.С.Т.,
чрез адв. С.Б., със съдебен адрес:***, да заплати на „П.Б.(Б.)“
ЕАД, с
ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори Р.Т.и Р.П., чрез главен юрисконсулт Д.Ф.К., на основание чл.78 ал.3 от ГПК, сумата
850,00 (осемстотин и петдесет ) лева - разноски
в производството .
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: