Р Е Ш Е Н И Е
№ 282
гр.Плевен, 20.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито
съдебно заседание на седми май две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №756 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.19ж от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.45, ал.2
от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Делото е образувано по жалба от община Червен бряг с
Булстат ********* с адрес гр.Червен бряг, ул. „Антим I“ №1, чрез адв.А.А., със съдебен адрес за призоваване
и съобщения гр.София, бул. „Витоша“ №61, ет.4, против Писмо изх.№99-00-6-1386/05.06.2019
год. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в
растеж 2014-2020“ /ОПРР/.
В жалбата се твърди, че в оспореното писмо е
обективирана покана за доброволно плащане на 133968,94 лева, представляващи
сума по авансово плащане по договор БФП №BG16RFOP001-2.001-0183-С01, сключен между МРРБ в качеството на
УО на ОПРР и Община Червен бряг като бенифициер. Счита, че е налице правен
интерес от обжалване на писмото, тъй като с него се засягат законни права и
интереси на общината, произтичащи от сключения договор за БФП, имащ характер на
административен договор. Счита, че по силата на чл. 19ж от АПК възникналите
спорове по повод изпълнението на административния договор и породените взаимни
права и задължения между страните се разглеждат по реда на дял ІІІ от АПК.
Счита, че е налице и обществен интерес за постигане на договорените дейности,
тъй като неосъществяването им в рамката за изпълнение на ДБФП ще доведе до
непостигане на заложените цели за внедряване на мерки за енергийна ефективност
и постигане на поетия ангажимент на местната власт към местните жители и
обществото като цяло. Излага и съображения за незаконосъобразност на оспореното
писмо. Счита, че жалбоподателят не е допуснал неизпълнение на сключения договор
за БФП. Според жалбоподателя спорът се свежда до въпроса налице ли е
неизпълнение от негова страна на задължението му да върне преведения аванс и
представлява ли забавянето на плащането от страна на УО основание за удължаване
срока на договора. Твърди, че на 11.05.2018 год. община Червен бряг е уведомена
с писмо, че УО на ОПРР отказва извършване на авансово плащане до приключване на
процедурата по чл.73 от ЗУСЕСИФ на основание извършена корекция на заложения
лимит от страна сертифициращия орган, във връзка с неприключил сигнал за
нередност №92. Процедурата по проверка на сигнала продължава близо една година, като с Решение изх.№РД-02-36-372/18.03.2019
год. на УО на ОПРР не са установени нарушения от страна на община Червен бряг и
сигналът за нередност №92 е приключен като неоснователен. Затова едва на
4.04.2019 год. УО на ОПРР превежда авансово плащане по договора, в нарушение на
условията на договора за БФП и указания в него срок. Твърди, че превеждането на
авансовото плащане едва един месец преди крайния срок за завършване на
дейностите по договора за БФП поставя община Червен бряг в обективна
невъзможност да предприеме каквито и да е действия по изпълнение на
предвидените дейности, а отказът на УО на ОПРР да преведе авансово плащане
съобразно условията на договора счита освен за пряко нарушение на договорните
задължения, така и за явна демонстрация на нежеланието за цялостно изпълнение
на поетите задължения по този договор. Липсата на преведен аванс поставя община
Червен бряг в обективна невъзможност да изпълни поетите насрещни задължения и
да извърши предвидените в ДБФП дейности. Неплащането в срок на аванса жалбоподателят счита за
непредвидено обстоятелство, довело до невъзможност за цялостно изпълнение на
договора. На това основание прави извод, че периодът, от датата, на която е
взето решение да се спрат плащанията по договора и е отказано изплащане на
аванса, до фактическото му превеждане на 4.04.2019 год., следва да се счита за
фактическо спиране на срока по смисъла на чл.64 от ОУ към ДБФП и срокът за
изпълнение следва да бъде удължен с период, равен на периода на временното
спиране на основание чл.65 от ОУ на ДБФП. В заключение моли съда да отмени писмото
и поканата за доброволно плащане в него.
С определение № 1280/2.07.2019 г. /л.62-63/, жалбата е
била оставена без разглеждане като недопустима. При инстанционен контрол, с
Определение № 1247/27.01.2020 г. по адм.д. № 12169/2019 на ВАС, определението
на АС-Плевен е отменено и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия. Видно от мотивите на определението на ВАС, не е
съобразено, че в оспореното писмо на УО на ОПРР изрично е посочено правното
основание чл. 71 от Общите условия към договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, като способ за уреждане на поетите права и задължения от
страна на бенефиера. Цитираната разпоредба от Общите условия към договора се
намира в раздел XII „Прекратяване на договора“ и предвижда, че: „УО на ОПРР
може да прекрати Договора, различни от случаите по чл. 69, ако бенефициентът не
е изпълнил дейност от проекта/бюджетната линия (финансовия план) или не е
представил искане за окончателно плащане на разходи в предвидения в специалните
условия на договора срок.“ С оглед на така посоченото правно основание в
оспореното писмо, последното следва да се приеме като обективиращо
волеизявление на Управляващия орган за разваляне/прекратяване на договора за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на община Червен бряг. По делото
липсват доказателства за разваляне/прекратяване на административния договор с
друг акт или волеизявление на Управляващия орган, предхождащи процесното писмо,
въз основа на които да бъде претендирано възстановяване на недължимо изплатени
суми. Това фактическо установяване обаче не е довело до обоснования извод, че
посочването в оспореното писмо едновременно на чл. 71 от Общите условия към
ДПБФП и обективирането на претенция за възстановяване на недължимо изплатен
аванс по договор, определят писмото едновременно като волеизявление за
прекратяване на договора и покана за доброволно изпълнение.
ВАС е приел още, че съгласно разпоредбата на чл. 19ж, ал. 1 АПК, споровете
относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на
административните договори се решават от компетентния административен съд.
Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, споровете се разглеждат по реда на дял трети.
В конкретния случай е налице е налице спор относно прекратяването на
административен договор.Липсата на нарочен и отделен акт за прекратяване на
административния договор според ВАС не може да доведе до лишаване на
бенефициера от право на съдебна защита и е основание за допустимост на
подадената жалба срещу писмо изх. № 99-00-6-1386/05.06.2019 г. на Ръководителя
на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“.От
друга страна дори да се приеме, че с писмото не се прекратява административния
договор, то в същото като фактическо основание се сочи неизпълнение на
сключения договор за БФП. Споровете относно изпълнението и неизпълнението на АД
също попадат в обхвата на чл.19ж, ал.1 АПК и са от компетентността на
административния съд.
В придружителното писмо, с което административната
преписка е изпратена в съда, ответникът е изложил становище за недопустимост на
жалбата, като насочена срещу писмо, което не съставлява административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК. Сочи, че по проекта финансиран с ДБФП бенефициентът е
внесъл единствено искане за авансово плащане. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора
срокът за изпълнението му е 30 месеца и започва да тече от неговото сключване.
В този срок общината следва да изготви окончателен отчет и да представи искане
за окончателно плащане. В административния договор е предвидена възможност при
неизпълнение на договорните задължения УО на ОПРР да предприеме действия за
възстановяване на недължимо платените разходи.
Сочи, че Община Червен бряг не е внесла окончателен отчет и искане за
окончателно плащане и в тази връзка авансовото плащане се явява недължимо
платено. За това на основание чл. 30 от горепосочения договор за БФП с
оспореното писмо административният орган е поискал възстановяване на авансовото
плащане. Алтернативно счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли.
В представен писмен отговор, наименован становище
/л.98-100/, чрез юрк. Събева, ответникът изразява становище за неоснователност
на жалбата. Според ответника правилно АС-Плевен в прекратителното определение е
приел, че съгласно чл.43, ал.1 от Наредба №Н-3/22.05.2018 год., община Червен
бряг възстановява вземанията по чл.35, ал.1 от Наредбата в 14 дневен срок от
датата, на която е информиран чрез ИСУН за дължимата сума по чл.35, ал.1, т.1
или влизане в сила на акта, с който са установени вземанията по чл.35, ал.1,
т.2. Позовава се на чл.35 от Наредбата, според който бенефициентът възстановява
предоставената финансова подкрепа,
когато е определена индивидуална финансова корекция, или когато същата е
недължимо платена без правно основание или при отпаднало основание.
Управляващият орган определя сумата за възстановяване и отчита вземане по
програмата. Твърди, че в случая искането
за уреждане на поетите права и задължения следва да бъде удовлетворено на
основание чл.71 от Общите условия към ДПБФП, съгласно който УО на ОПРР може да
прекрати или развали договора, ако бенефициентът не е изпълнил дейност от
проекта или не е представил искане за окончателно плащане на разходи в предвидения
в специалните условия на договора срок. Ответникът твърди, че в случая община
Червен бряг не е представила искане за окончателно плащане по проекта,
неподаването на което според чл.71 от общите условия е основание за
прекратяване/разваляне на договора, а не
за искане за възстановяване на сумата на преведения аванс. От една страна
твърди, че оспореното писмо не обективира воля
на УО да прекрати и/или развали ДБФП поради непредставяне на искане за
окончателно плащане, поради което не засяга неблагоприятно правата и интересите
на общината. От друга страна писмото носи белезите на покана за доброволно
изпълнение, която не притежава характеристиките на индивидуален административен
акт, а единствено цели да предупреди адресата, че ще пристъпи към удовлетворяване на вземанията на УО на ОПРР по предвидения
затова ред-чл.43-чл.47 от Наредба №Н-3/22.05.2018 год., ако общината не върне
доброволно преведения й аванс по договора.. Прави извод, че поканата за
доброволно изпълнение предхожда
изпълнителните действия, предвидени в Наредбата, но не поражда
задължения, нито засяга права и интереси. Моли съда да отхвърли жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за един адвокат,
като сочи, че същото следва да е в минимален размер с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв.А. от САК с надлежни пълномощни на л.10 и л.140, писмо-потвърждение на
л.139 и удостоверение на л.138 от делото, който поддържа жалбата на заявените в
нея основания. Моли да се отмени
оспорения административен акт – писмо с изх.№ 99-00-6 от 05.06.2019 г. на
ръководителя на УО на ОПРР, с което е депозирана покана за доброволно плащане на
сумата 133 968,94 лв., представляваща сума по авансово плащане по договор за
БФП, като издаден при неспазване на установената форма, неправилно приложение
на материалния закон и несъответствие с целта на закона, по съображения и
мотиви, подробно изложени в подадената жалба, които изцяло поддържа. За спорен
счита въпроса в кой момент е започнал да
тече срока за изпълнение на задълженията на Община Червен бряг по процесния
договор за БФП, съответно налице ли са били основания за неговото спиране,
предвид извършената проверка от различни компетентни институции, посочени като
основания от страна на УО за неизвършване на дължимото авансово плащане.
Съответно като основание за липса на срок, който да е започнал да тече за
Община Червен бряг, се явява и обстоятелството, че авансовото плащане не е
извършено от страна на ОПРР. Наведените от УО аргументи, че писма от дати
25.04.2019 г. и от 21.05.2019 г. не са обжалвани, същите имат характер на
разменена кореспонденция между страните по повод изпълнение на договора и не
представляват подлежащ на обжалване акт по реда на АПК, съответно имат
характера на съпроводителни документи, извършени и съставени от
административния орган, във връзка с издадения административен акт, по смисъла
на ТР № 16 от 31.03.1975 г. на Върховен съд. В случай, че се приеме, че същите
представляват подлежащи на обжалване актове, моли да се приеме, че те не
съдържат белези на индивидуален административен акт, в тях не е указано, че
подлежат на обжалване, в какъв срок и пред кой орган. Посоченото представлява
приложимост на чл.140 АПК, като моли да се съобрази, че в подадената жалба се
съдържат възражения, които следва да бъдат отнесени и към посочените писма и
обективираните в тях твърдения от страна на административния орган, съответно
да се приеме, че с нея е оспорена и тяхната законосъобразност. Моли да присъдят
направените разноски, за които представя списък.
Ответникът - Заместник-министър на регионалното развитие
и благоустройството и УО на ОПРР 2014-2020, в съдебно заседание не се явява и
не се представлява. В постъпила преди последното о.с.з. „молба“ чрез юрк.Събева
/л.154/ се сочи, че договорът за БФП е прекратен с изтичането на срока му на
11.04.2019 г. Общината е направила две искания за временно спиране на договора,
по които е постановен мотивиран отказ, с оглед на което не е налице спиране на
изпълнението на договора. При второто искане алтернативно е поискано срокът на
договора да се удължи на основание чл.63, ал.2 от Общите условия, която
хипотеза не е налице, доколкото искането е подадено в последния ден от срока на
договора, а съгласно чл.63, ал.2 от Общите условия искането следва да се
направи не по-малко от 1 месец преди изтичане на срока на договора. В искането
липсват и мотиви.
Съдът като съобрази доводите на страните и
представените по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
Между община Червен бряг и МРРБ, УО на ОПРР 2014-2020 на
11.10.2016 г. е сключен приложеният на
л.12-42 административен договор за предоставяне на БФП по ОПРР 2014-2020,
процедура на директно предоставяне с №РД-02-37-180/11.10.2016 год., по силата
на който на общината е предоставена БФП в размер на 382768,40 лева за
изпълнение на проектно предложение BG16RFOP001-2.001-0183 „Реконструкция,
модернизация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на масивни
многофамилни жилищни сгради на
територията на гр.Червен бряг“. Видно от чл.4, ал.1 от договора срокът за
изпълнение на договора е 30 месеца, включително за изготвяне на окончателен
отчет и представяне на искане за окончателно плащане, и започва да тече от
датата на подписване на договора.
На 20.03.2018 год. е одобрено искане за авансово
плащане към общината в размер на 133968,94 лева.
С писмо изх.№04-01-17/13.03.2019 год. /л.57/ кметът на
община Червен бряг е поискал от ответника, на основание чл.64, ал.1, ал.2 и
ал.3 от Общите условия към ДПБФП, временно спиране изпълнението на сключения
договор между страните, считано от 11.05.2018 г. до превеждане на авансовото
плащане по проекта. На тази дата е намалена сумата, предоставена за разплащане
по одобрено искане на общината. Подробно са описани постъпил сигнал за
нередност в УО, прекратяване от страна на КПУКИ на производството по изпратения
му по компетентност сигнал, развилите се съдебни производства, при което
прекратяването е оставено в сила, превеждането на авансовата сума и
последващото й намаляване от УО.
На това искане е отговорено от УО с писмо, приобщено
на л.119-120, получено на 21.03.2019 г. /л.121/. Съгласно същото, се отказва
временно спиране на договора, като се сочи, че не е налице извънредно
обстоятелство по смисъла на договора.
С писмо от 11.04.2019 г., приобщено на л.51-52,
общината иска от УО на основание чл.64 от Общите условия по договора, да се
приеме, че периодът от датата на която е взето решение да се спрат плащанията
по договора и е отказано плащането на аванса, до фактическото му превеждане на
4.04.2019 г., следва да се счита за фактическо спиране на срока по този член от
договора. Алтернативно се иска срокът на договора да се удължи на основание
чл.63, ал.2 от Общите условия, като се има предвид, че едномесечният срок за
такава промяна не е спазен поради късното решение за приключване на сигнала за
нередност /18.03.2019 г./ и превеждане на аванса броени дни преди датата на
изтичане на срока на договора - 11.04.2019 г.
На това искане е отговорено от УО с писмо, приобщено
на л.125-126, получено на 25.04.2019 г. /л.127/. Видно от същото, УО счита, че
не са налице нови обстоятелства, и потвърждава изложените мотиви в предходното
писмо от 21.03.2019 г. По отношение на искането за удължаване на срока на
договора, е посочено, че не е спазен срокът от един месец преди изтичането му,
както и че искането не е мотивирано.
Общината с писмо от 23.05.2019 г., получено от УО на
същата дата /л.46/ е поискала от УО становище какви действия следва да
предприеме във връзка с изпълнението на поетите права и задължения по договора,
включително и по отношение на така преведения аванс.
Във връзка с
последното писмо е постановено процесното писмо изх.№99-00-6-1386/05.06.2019
год. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в
растеж 2014-2020“ /л.8-9/. В същото се сочи, че във връзка с искането за
уреждане на поетите права и задължения, на основание чл.71 от Общите условия
към договора, следва да се възстанови доброволно изплатения аванс в размер на
133 968,94 лева, в 14-дневен срок от датата на получаване на писмото,
посочена е банкова сметка, ***, и е указано, че при невъзстановяване на средствата
ще се пристъпи към начисляване на наказателна лихва за забавено плащане. При
липса на доброволно възстановяване, ще се пристъпи към удовлетворяване на
вземанията по реда на чл.43-47 от Наредба № Н-3/22.5.2018 г. /има се предвид Наредба №
Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и
сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни
разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на
счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско
териториално сътрудничество, по-долу Наредба №Н-3/.
Процесното
писмо е получено на 6.06.2019 г. от общината, видно от поставения вх.№ на
общината. Жалбата срещу него е подадена на 20.06.2019 г., видно от документа на
л.4.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на
датата на получаване на писмото - 6.06.2019 г., съдът приема, че подадената на
20.06.2019 г. срещу него жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Въпросът с
допустимостта е окончателно решен и с посоченото по-горе определение на ВАС.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
За да се
произнесе, съдът взема предвид изложената в Определение № 1247/27.01.2020 г. по
адм.д. № 12169/2019 на ВАС правна същност на процесното писмо. Съгласно това
определение, писмото представлява волеизявление за прекратяване на договора и
покана за доброволно изпълнение.
Договорът е
сключен на основание чл.45, ал.2 от ЗУСЕСИФ, както изрично е посочено в чл.1 от
същия договор, с оглед на което по отношение на същия са приложими разпоредбите
на ЗУСЕСИФ, като и разпоредбите относно административния договор в АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 19ж, ал. 1 АПК, споровете относно действителност,
изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават
от компетентния административен съд. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба,
споровете се разглеждат по реда на дял трети. В конкретния случай е налице спор
относно прекратяването на административен договор, като съдът следва да прецени
дали това прекратяване е законосъобразно.
Доколкото
чл. 19ж, ал. 1 АПК насочва към реда на дял трети от кодекса, следва да се
прецени спазването на изискванията по чл.146 АПК.
В случая писмото за прекратяване на договора е
постановено от компетентен орган. Видно от сключения договор, страни по него са
УО на ОПРР, и община Червен бряг. Писмото изхожда от ръководителя на УО, като
дори същото физическо лице, подписало договора, продължава да е ръководител на
УО.
Писмото е в
писмена форма, като доколкото съгласно чл.19а, ал.2 и ал.3 от АПК,
административния договор е писмен, волеизявлението за прекратяването му също е
следва да е писмено, както в случая. Писмената форма е спазена.
По отношение
на мотивите, спазването на административно производствените правила и
материалния закон съдът съобразява следното:
Писмото е мотивирано
с разпоредбата на чл.71 от Общите условия към договора. Съгласно същата
разпоредба, намираща се в раздел „Прекратяване на договора“, „УО на ОПРР може
да прекрати или развали договора, различни от случаите по чл.69, ако
бенефициентът не е изпълнил дейност от проекта/бюджетната линия /финансовия
план/ или не е представил искане за окончателно плащане на разходи в
предвидения в специалните условия на договора срок“. В случая от приложените по
административната преписка документи е видно, че се сочи втората хипотеза -
липса на искане за окончателно плащане на разходи в предвидения в специалните
условия на договора срок. Съгласно чл.5 от договора, „Всички дейности,
включително: окончателното разплащане към изпълнители, представянето на окончателния
технически отчет и окончателния финансов отчет по проекта трябва да приключат в
рамките на срока за изпълнение на договора. Този срок е определен в чл.4, ал.1
от договора и е 30 месеца, който гласи: „Срокът за изпълнение на договора е 30
/тридесет/ месеца, включително за изготвяне на окончателен отчет и представяне
на искане за окончателно плащане, и започва да тече от датата на подписва на
настоящия договор“. Доколкото договорът е подписан на 11.10.2016 г., срокът му
е до 11.04.2019 г.
Следователно,
до 11.04.2019 г. общината е следвало да изготви окончателен отчет и да
представи искане за окончателно плащане. Не е спорно, че такива не са
представени пред УО в този срок.
Видно от
представената кореспонденция между страните, в месеца преди изтичане на срока
на договора общината на два пъти е искала спиране на сроковете по последния.
Тези искания не са били удовлетворени, не се е стигнало до съгласие за спиране
на сроковете по договора. Не е удовлетворено и алтернативното искане във
второто писмо за удължаване на срока на договора. По отношение на тези откази
съдът съобразява, че същите показват наличието на спор между страните по
отношение изменение да договора, които спорове също попадат в хипотезата на
чл.19ж от АПК. Доколкото в чл.19ж, ал.2 от АПК има изрично препращане към дял
трети на АПК, отказите на административния орган за изменение на ДБФП могат да
се оспорят само в сроковете по чл.149, респективно по чл.140 АПК. С оглед на
липсата на оспорване на писмата, изпратени до общината на 21.03.2019 г. и
25.04.2019 г., същите са влезли в сила, и срокът на договора не е спрян или
удължен. След като Общината не е оспорила тези откази по съдебен ред, дори в срока
по чл.140 АПК, същите откази са влезли в сила. В жалбата, поставила начало на
настоящето съдебно производство, тези откази също не са оспорени, напротив -
ясно е посочено, че се обжалва само процесното писмо. По тази причина
твърдението на процесуалния представител на общината в о.с.з., че с жалбата по
настоящето дело са оспорени и предходни писма, е неоснователно. Същите не са
оспорвани, договорът не е изменен, и срокът на същия е изтекъл на 11.04.2019 г.
Следователно,
приетото от УО, че административният договор е прекратен/изтекъл, е правилно. Правилно
е прието, че същият договор не е изпълнен. От писмото от 21.03.2019 г. до
общината е видно, че следва да се приключат всички дейности и да се депозира
искане за окончателно плащане в оставащия срок по ДБФП, а именно до 11.04.2019
г. Не е спорно между страните, че в този срок не са постъпили в УО посочените в
ДБФП документи.
Според съда,
липсата на изрично посочване в писмото,
че договорът е прекратен, не е съществено процесуално нарушение, доколкото ясно
е посочено, че е налице неизпълнение на сключения договор за БФП, и е налице
изрично препращане към чл.71 от Общите условия към договора, който урежда
прекратяването на договора, както посочва ВАС.
След като договорът
е прекратен/изтекъл, без общината да го е изпълнила, правилно е посочено от
органа, че общината следва да възстанови получените авансови средства. В тази
му част писмото има характер на покана за доброволно изпълнение, както е приел
ВАС. Съдът съобразява, че тази покана няма задължителен характер, с оглед на
което не подлежи на оспорване. Редът за връщане на получени средства е съгласно
чл.43, ал.1, т.2 вр.чл.35, ал.1, т.2 и ал.3 от Наредба №Н-3. Това съгласно чл.35,
ал.3 от Наредба №Н-3 става с акт за установяване на публично вземане, издаден
във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Посочването на реда на Наредба
№Н-3, ако не бъде извършено доброволно плащане, означава, че УО посочва, че при
липса на такова доброволно плащане ще издаде акт за установяване на публично вземане
по посочения по-горе ред.
Писмото е
съобразено с целта на закона, като БФП от ЕСИФ следва да бъде предоставяна за
определени с административен договор дейности, като в случай, че договорът за
БФП не бъде изпълнен, или бъде прекратен, получените въз основа на него средства
следва да бъдат възстановени в бюджета на ЕСИФ.
По отношение
на останалите твърдения на жалбоподателя съдът съобразява следното:
Вярно е, че УО
е превел авансовото плащане по договора броени дни преди изтичането му, като за
останалите дни до края на срока явно не е възможно да се извършат дейностите по
договора, който е за строителство, включително да се представи окончателен
отчет. Доколкото обаче липсата на изпълнение на задълженията по договора от
страна УО не е било оспорена от общината пред съд в съответния срок - чл.140 или
чл.149 АПК, приложими на основание чл.19ж от АПК, съдът не може в настоящето
производство да се произнася по неизпълнението на договора от страна на УО,
доколкото такова неизпълнение въобще не е оспорено от общината, още по-малко в
законовия срок. Съображенията относно липсата на енергийна ефективност, не
могат да бъдат обсъждани от съда, защото не са по законосъобразността на
писмото, а касаят целесъобразността на договора.
С оглед на
изложеното, писмото е постановено от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, съобразено със съществените административно производствени правила,
материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да
се отхвърли.
При този
изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски. Доколкото
упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в о.с.з., а само е подал писмен
отговор и е представил писмена молба преди последното о.с.з., следва да се
присъдят 50 лева юрисконсултско възнаграждение по чл.25а, ал.3 от Наредба
за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ,
вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК. Сумата е в минимален размер,
доколкото се твърди от представителя на ответника, че възнаграждение, по-голямо
от минималното, ще е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на
делото.
Воден от горното
и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на община Червен бряг срещу Писмо изх.№99-00-6-1386/05.06.2019
год. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в
растеж 2014-2020“ /ОПРР/.
ОСЪЖДА Община Червен бряг, ЕИК *********, с адрес
гр.Червен бряг, ул.“Антим I“ №1, да
заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството сумата
50,00 лв. /петдесет/ лева за разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/