Р Е Ш Е Н И Е № 463
10.12.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Пенка Маринова
и в
присъствието на прокурора Петко Георгиев
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №389 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от
ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №85 от 25.06.2021г., постановено по анд
№989/2021г., РС Стара
Загора отменил наказателно постановление № 24-002926 от 22.03.2021г. на Директор
на дир. „Инспекция по труда“, град Стара Загора, с което на „КУБИН БГ“ ООД, ЕИК
*********, седалище град Стара Загора,
за нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, вр. с чл.79,
ал.4 от с.з. била наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева и осъдил Д“ИТ“ Стара Загора да заплати на „КУБИН БГ“ЕООД разноски
за адвокат в размер на 360 лева.
Обстоятелства по
обжалването
Недоволен от решението останал наказващия
орган /АНО/, който го обжалва в срок с жалба, в която претендира, че същото
било постановени при неправилно приложение на закона и необосновано, касационни
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Касаторът сочи, че РС не бил взел предвид безпротиворечивите показания на свидетелите от страна на
органа, които кореспондирали изцяло с другия доказателствен материал. Било ясно
индикирано за коя законова норма се претендирало, че
била нарушена. Оспорва си и извода на РС, че не било ясно от която страна
произхождал работника, с довода, че можел да има двойно гражданство. Той обаче
не бил потвърден пред въззивния съд от събрания доказателствен материал.
Трудовият договор бил регистриран в НАП със служебен номер, който бил
единствена алтернатива при липса на ЕГН и ЛНЧ.
На следващо място се сочи, че били представени надлежни
доказателства за правомощията на пълномощника на управителя на наказания
търговец и в него се включвало и това да получава АУАН.
Касаторът, редовно призован в с.з.,
се представлява от юрк. Л., която поддържа жалбата на
доверителя си и моли да се отмени решенето, като се постанови друго такова, с
което се потвърди процесното НП. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касация, редовно призован за с.з., се представлява от адв. Д., която оспорва жалбата.
Счита решението на РС за правилно, прилага отговор по касационната жалба, в
която развива доводите в насока законосъобразността и правилността на съдебния
акт. Прилага списък на разноските и претендира същите.
ОП-Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и за правилност, и законосъобразност на решението на РС.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За
да отмени процесното
НП, РС посочил, че органът допуснал три съществени процесуални нарушения при
издаване на процесното наказателно постановление. На първо място приел и
мотивирал, че било налице разминаване между сочената в НП дата и годината на
раждане на лицето, чужда гражданин, което дружеството приело на работа с
датата, която се удостоверявала от представените писмени доказателства. Това
разминаване било възприето от РС, като водещо до неяснота във връзка с кое лице
се повдигало административно наказателното обвинение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Въззивният съд приел, че това обстоятелство било от съществено значение за
реализиране на отговорността на дееца. Съдът мотивирал, че имало разминаване в
тези данни дори и между представения трудово договор и тези в разрешението за
пребиваване относно обстоятелствата за адреса на чуждия гражданин и дали
притежава лична карта или разрешение за пребиваване.
На второ място РС мотивирал довод, че в АУАН и в НП не бил
посочен съставомерен елемент на нарушението по чл.75а,
ал.2 от ЗТМТМ, а именно дали лицето чужденец бил законно пребиваващ. Фактът, че
това обстоятелство се установявало от представените доказателства не бил
достатъчен сам по себе си, защото актът и НП следвало ясно и пълно да сочат
рамките на административно-наказателното обвинение, които да подлежат на
доказване в хода на производството. На трето място РС мотивира и че бил налице
пропуск в описанието на нарушението, тъй като АНО не посочил дали за приемането
на работа на чужденеца било необходимо издаване на разрешение или извършване на
регистрация в Агенцията по заетостта. Това било така, защото чл.75а, ал.2 не
предполагал и двете хипотези. В заключение РС посочил, че намира за
неоснователни всички останали наведени възражения от жалбоподател, като
мотивирал своите доводи.
Касационната инстанция намира жаленото решение за правилно. Не
е налице визираното касационно основание - неправилно приложение на закона по
см. на чл.348, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от НПК.
На първо място не се споделя извода на РС, че има допуснато
съществено процесуално нарушение на проведеното производство по ЗАНН и в
частност, защото АУАН не е връчен лично на законния представляващ наказаното
лице, а на пълномощник, който обаче не бил изрично упълномощен с такова право. Част от преписката, изпратена от АНО и не
оспорено от жалбоподателя е копие от нотариално заверено пълномощно, издадено
от законният представител на дружеството в полза на Л. П., което е подробно по
съдържание и в чиято т.6 изрично се предоставя в полза на въпросната г-жа П.
правомощието да получава АУАН/НП, издадени от Инспекция по труда /освен от
другите институции, които се визират изрично/. Доколкото се удостоверява, че
актът е връчен именно на Л. П., то няма допуснато нарушение на правилата на
ЗАНН в тази насока и не се стига до изначално нарушаване на правото на защита
на наказания. Всички действия от него в насока защитата му пред АНО са надлежно
гарантирани и изцяло в неговата воля е тяхното предприемане.
Не се споделя изводът на РС, че не е ясно коя от двете
хипотези, установени в нормата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТП била извършена от
наказания, за която той да носи административно-наказателна отговорност.
В достатъчна степен се
мотивира, чрез фактите в административно-наказателното обвинение, че се
ангажира отговорността на лицето, в качеството му на работодател, ЮЛ, за което
посоченото лице чужд-гражданин предоставя работната си сила и това става без
издадено разрешение или без съотв. регистрация в
Агенцията по заетостта. Последното е безспорно, там спор няма повдигнат нито
наказаният навежда твърдения в противен смисъл.
Въпреки това,
касационната инстанция намира, че крайният правен извод на РС се явява
правилен, но като съобрази следното:
Видно от АУАН и НП,
от фактическа страна АНО претендира, че на конкретно посочена дата /14.06.2020г./
наказаното ЮЛ, което е със седалище в град Стара Загора /и това се сочи за
място на нарушението/, приема на работа в качеството му на работодател лице,
което е гражданин на трета държава /Р. Турция/, да предоставя работната си
сила, без съотв. разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта.
От представените и неоспорени
писмени доказателства, обаче се удостоверява, че между „Кубин БГ“ООД и Б. М.
ЕГН/ЛНЧ ********** на 10.06.2020г. е сключен трудов договор № 448 за
изпълнение на длъжността „шофьор автомобил“ и с посочено в него начало на
изпълнение – 11.06.2020г., т.е. датата, визирана в НП като такава на извършване
на нарушението – 14.06.2020г., не се подкрепя от наличните в преписката
доказателства, защото наемането /престирането на
труда/, което става въз основа на въпросния трудов договор, не настъпва на
посочената от органа дата в АУАН и НП. Тук моментът на нарушението е точно
определен и такъв се явява датата на сключване на трудовия договор, към която
дата работодателят следва да има разрешително за това, съотв.
има регистрация в Агенция по заетостта. Това
обуславя извод за недоказаност на елемент от фактическия състав на описаното в
процесното НП изпълнително деяние, за което се ангажира
административно-наказателната отговорност на ответника по касация, което има за
своя последица и недоказаност на повдигнатото административно наказателно
обвинение. Дори и да се касае за техническа грешка при изписване датата на
нарушението, то предвид формалния характер на особеното производство и актовете
издавани в него, няма друга възможност за отстраняването й освен отмяна на
крайния акт – наказателното постановление.
Това в достатъчна степен обуславя извод за незаконосъобразност
на жаленото НП, до какъвто достига и РС.
За пълнота на изложението, настоящият касационен състав
приема, че следва да посочи, че не споделя изводите на въззивния състав относно
недоказаността на факта, че наетото лице е чужденец. В самото НП органът сочи,
че Б. М. е турски гражданин, а видно от доказателството на л.25 от делото,
същото удостоверява, че това лице е родено в Р. Турция, което в значителна
степен сочи, че има такова гражданство. Ето защо органът удостоверява
твърдението си, че наетото лице е чужденец. Всяко твърдение на обратното е в
тежест на страната, която го твърди, по делото обаче наказаният не твърди, че
г-н М. има напр. и гражданство на друга държава членка на ЕС или на държава
страна по споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария. Всички други
предположения, които се правят в решенето на РС са недопустими в това
производство.
Доколкото крайният правен извод на РС за отмяна на процесното НП е изведен при правилно приложение на закона, макар и не по изтъкнатите доводи в неговото решение, се обуславя извод у този състав, че не е налице визирано от касатора основание за отмяната му и то следва да се остави в законна сила.
С оглед извода за оставяне в сила на решението на РС, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноските пред тази инстанция, които съгласно представените доказателства са договорени в размер на 360 лева с ДДС и изплатени по банокв път /л.34/.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №85 от 25.06.2021г., постановено по анд
№989/2021г., РС Стара
Загора.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора
да заплати на „КУБИН БГ“ ООД, ЕИК *********, седалище град Стара Загора
разноски за настоящата инстанция в размер на 360 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.