Решение по дело №1657/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260053
Дата: 21 август 2020 г. (в сила от 15 септември 2020 г.)
Съдия: Виолета Веселинова Низамова
Дело: 20205330201657
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   260053

гр. Пловдив, 21.08.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                      

                                                                                                                                       при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1657/2020г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                                                                      

                                                                                                                                       Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 10 от 14.02.2020г. на Директор на РИОСВ-Пловдив, с което на Община Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, общ.Пловдив, пл.“Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от К. на Община Пловдив З. Д. Д., на основание чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 /предишен чл.125, ал.1, т.2/ от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 /предишен чл.125, ал.1, т.2/ от ЗООС.

Жалбоподателят в жалбата си навежда доводи за незаконосъобразно и неправилно Наказателно постановление /НП/ и моли същото да бъде отменено. Алтернативно пледира за приложение на чл.28 от ЗАНН, излагайки становище за наличие на смекчаващи обстоятелства, които обуславяли случая като маловажен такъв. В съдебно заседание чрез гл.юрк.К. поддържа направеното в жалбата искане. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Въззиваемата страна чрез юрк.Х. излага съображения за неоснователност на жалбата и пледира НП да бъде потвърдено. Излага доводи за липса на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На Община Пловдив било издадено Комплексно разрешително № 355-Н0/2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, гр.София.

На 17.05.2019 г. от служители на РИОСВ-Пловдив, сред които св.Ф.Р.К., г.е. в Дирекция „Контрол на околната среда“, била извършена планова проверка на инсталация, попадаща в обхвата на точка 5.4 от Приложение 4 на ЗООС. Инсталацията представлявала „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Пловдив, Марица, Калояново, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим, Асеновград, Раковски, Садово, Брезово, Първомай“, находящо се в землището на с.Цалапица, местност „Паша махала“, Община Родопи, Област Пловдив с оператор Община Пловдив. В хода на проверката било представено геодезическо заснемане и изчисляване на обемите за установяване на свободния капацитет на провереното Регионално депо за отпадъци /РДНО/, с.Цалапица, извършено на 09.02.2018 г. от „Абрис“ООД, гр.Пловдив. Представена била и обяснителна записка от месец февруари 2018 г. на „Абрис“ ООД гр.Пловдив за установяване на свободния капацитет на РДНО, с.Цалапица. Съгласно представената документация свободният капацитет на депото към 09.02.2018 г. до кота +13 /+22 в билото/ при плътност у=1 t/ бил 54 448 t. С представения в РИОСВ–Пловдив  Годишен доклад по околната среда /с писмо вх.№ О-1362/29.03.2019 г./ операторът Община Пловдив докладвал, че годишното количество депонирани отпадъци на инсталацията през 2018 г. е 72 334,720 t/y. Същевременно в хода на проверката били представени записи за количеството депонирани отпадъци за периода 01.01.2019 г.-30.04.2019 г., което количество било 21 426,84 t. Предвид на това контролните органи констатирали, че капацитетът на инсталацията „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Пловдив, Марица, Калояново, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим, Асеновград, Раковски, Садово, Брезово, Първомай“ в землището на с.Цалапица, местност „Паша махала“, включващо  Клетка №1, Клетка №2, Клетка №3, Клетка №4, Клетка №5, Клетка № 6, Клетка № 7, Клетка № 8, Клетка № 9, Клетка № 10, Клетка № 11, Клетка № 12, бил превишен в нарушение на Условие 4.1. от Комплексно разрешително /КР/ № 355-Н0/2008 г., което разрешавало на притежателя на това разрешително да експлоатира горепосочената инсталация без да превишава капацитета, посочен в КР.

Контролният орган приел, че по този начин Община Пловдив осъществила състава на чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 /предишен чл.125, ал.1, т.2/ от ЗООС.

Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол /КП/ № 0007672/01.08.2019 г. и Списък за проверка на изпълнението на условия в Комплексно разрешително №355-Н0/2008 г. на Община Пловдив за площадка „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Пловдив, Марица, Калояново, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим, Асеновград, Раковски, Садово, Брезово, Първомай“ – 16.05.2019 г. – 17.05.2019 г., неразделна част от КП.

На 09.08.2019 г. за така констатираното нарушение на Община Пловдив била изпратена по електронен път чрез програма „Акстър“ покана за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с посочени в нея дата, час и място за явяване. Изпратената покана била регистрирана като получена от Община Пловдив с № 19 ИС-192/12.08.2019 г.

На 15.08.2019 г. св.Ф. Х. съставила в отсъствие на законен или упълномощен представител на жалбоподателя АУАН № 37/15.08.2019 г. срещу Община Пловдив за нарушение на чл.164, ал.1, вр. чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 /предишен чл.125, ал.1, т.2/ от ЗООС, Община Пловдив е санкционирана с имуществена санкция в размер на 10000 лв. за нарушение  на чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 /предишен чл.125, ал.1, т.2/ от ЗООС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган, съгласно приложеното по преписката копия от Заповед № РД-50/25.02.2019 г. на Директора на РИОСВ-Пловдив. Обжалваното НП е издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив, в кръга на правомощията му по закон, с оглед нормата на чл.168 от ЗООС. АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и  съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно и ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя,  да опорочава атакуваният акт и да налага неговата отмяна. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, касаещи съставяне на акта и издаване на НП. Предвид на това настоящата инстанция намира за неоснователни направените в тази връзка възражения на жалбоподателя.

Съдът не споделя и направеното в жалбата възражение за неспазена процедура по предявяване и връчване на препис от съставения АУАН. За констатираното нарушение на Община Пловдив е била изпратена покана с указани в нея дата, час и място за съставяне на АУАН, с отбелязване, че при неявяване актът ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя и връчен при условията на чл.43, ал.4 от ЗАНН. Поканата е била изпратена по електронната поща и получена от жалбоподателя, за което последният не спори. Актът за установяване на административно нарушение срещу Община Пловдив е бил съставен в отсъствие на нарушителя, редовно оформен според правилата на процесуалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН, така съставения АУАН е бил изпратен на общинската администрация за предявяване и подписване с писмо с изх.№ О-2501/03.09.2019 г. Актът е бил получен от жалбоподателя на 05.09.2019 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне. По делото липсват данни така получения от общинската администрация акт да е бил предявен и подписан не по-късно от седем дни от получаването и върнат незабавно на контролния орган, така както повелява разпоредбата на чл.43, ал.4, изр.последно от ЗАНН. Впоследствие до жалбоподателя са били изпратени две напомнителни писма относно невърнатия в РИОСВ-Пловдив АУАН, с указания какви действия да бъдат предприети при отказ на нарушителя да подпише акта и да получи препис от него. От наличните по делото доказателства, липсват данни това да е било сторено от Община Пловдив. Контролният орган е предприел и действия по предявяване и връчване на акта, за което свидетелстват актосъставителя и св.А.А..*** са направени постъпки за предявяване и връчване на АУАН лично на Кмета на Общината, като представляващ Община Пловдив. Същият е отказал да подпише както самия АУАН, така и разписката за връчване на препис от същия. Отказал е да получи и препис от съставения акт. Отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел /св.А./, чиито три имена и постоянен и служебен адрес са отбелязани в акта, съобразно чл.43, ал.2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира, че контролният орган е бил активна страна както при уведомяване на нарушителя за съставяне на АУАН, така и при неговото предявяване и връчване съобразно установените от закона правила. Връчването на АУАН при отказ представлява редовно връчване, щом са налице законовите предпоставки за това и е спазена процедурата по удостоверяване на отказа, каквато е и процесната хипотеза. Щом лицето, срещу което е съставен АУАН, самоволно е отказало да получи препис от него, то наказващият орган няма да допусне нарушение на процедурата по ангажиране на отговорността на лицето, ако не върне акта на актосъставителя, доколкото същият вече се счита за редовно предявен. В този смисъл е и съдебната практика, като същата се споделя от настоящия състав - Решение № 1344 от 12.6.2013 г. по н. д. № 663/2013 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2582 от 17.12.2015 г. по н. д. № 2344/2015 г. на Административен съд – Пловдив.

В хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Община Пловдив е нарушила разпоредбата на чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда /предишен чл.125, ал.1, т.2 в редакция към ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 7.01.2014 г./. Разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС  сочи, че операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително /към момента на проверката и съставянето на АУАН актуалната разпоредба в тази насока е чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС с идентично съдържание на това на т.2 на чл.123в  от ЗООС, като изменението е с ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.08.2019 г./. За неизпълнение на отделните условия по издадено Комплексно разрешение, законодателят е предвидил санкция в приложената в случая разпоредба на чл.164, ал.1 от ЗООС.

Съдът намира за установени всички съставомерни по нарушението факти. Безспорно Община Пловдив има качеството на оператор на инсталация по смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗООС, за което й е издадено Комплексно разрешително № 355-Н0/2008 г. от Министъра на околната среда и водите. Не се спори, че същата есплоатира инсталация, представляваща „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Пловдив, Марица, Калояново, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим, Асеновград, Раковски, Садово, Брезово, Първомай“, находяща се в землището на с.Цалапица, местност „Паша махала“, Община Родопи, Област Пловдив. Не се оспорва и обстоятелството, че при извършено геодезическо заснемане и изчисляване на обемите за установяване на свободния капацитет на Регионалното депо за неопасни отпадъци с.Цалапица и направената обяснителна записка от февруари 2018 г., в депото към 09.02.2018 г. е имало 54 448 t свободен капацитет до кота +13 /+22 в билото/ при плътност у=1 t/m³. Въпреки това обаче, операторът Община Пловдив  е депонирало на въпросната инсталация през 2018 г. общо 72 334,720 t/y, което значително надхвърля свободния капацитет на депото. При тези данни категорично се налага извода за нарушено условие 4.1. от КР, съгласно което на притежателя на конкретното разрешение се разрешава да експлоатира инсталацията без да превишава капацитета, посочен в таблица към условие 4.1. от КР. Това от своя страна е довело до нарушаване на чл.123в, т.2 от ЗООС /предишен чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС/, който задължава оператора на инсталацията да изпълнява условията в Комплексното разрешение. Ето защо съдът намира за правилно ангажирана адиминстративнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил съответната санкционна разпоредба на чл.164, ал.1 от ЗООС, като е взел предвид, че осъществяването на нарушението е било установено по безспорен начин. При индивидуализацията на наказанието е съобразил тежестта на извършеното нарушение, неговата обществена опасност, цялостното поведение на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство и е определил  наказанието в  минимално предвидения в приложената санкционна разпоредба, а именно „имуществена санкция” в размер на 10000/десет хиляди/ лева, в съответствие с чл.27, ал.2 от ЗАНН.

Фактическите обстоятелства, установени по повод на настоящото нарушение, не сочат на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Конкретното нарушение засяга значимите обществени отношения, които се защитават с установяване на строго формален, но необходим режим за осъществяване на дейности, имащи съществено значение за опазване живота и здравето на членовете на обществото, както и на чистота на заобикалящата ни среда. Съдът счита, че следва да се отчитат е целите по чл.2 от ЗООС и спазването на принципите за опазването на околната среда по чл. 3 от ЗООС. Не без значение за формиране извод за липса на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен е и обстоятелството, че въпреки знанието за нарушаване конкретното условие на КР и превишаване капацитета на процесното депо, жалбоподателят е продължил да експлоатира въпросната инсталация и да депонира в нея отпадъци. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима към обсъждания казус.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на жалбоподателя.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10 от 14.02.2020г. на Директор на РИОСВ-Пловдив, с което на Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, общ.Пловдив, пл.“Стефан Стамболов“          № 1, представлявана от К. на Община Пловдив З. Д. Д., на основание чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 /предишен чл.125, ал.1, т.2/ от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 /предишен чл.125, ал.1, т.2/ от ЗООС.

ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, да заплати на РИОСВ-Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.