№ 14736
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110151046 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
154460/02.05.2025 г./ на „**********************“ София“ АД срещу Г. К. Л., с която е
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 820 лв., представляваща незаплатена стойност на
медицински услуги по оказана на ответника болнична помощ в периода от 08.02.2024 г. до
10.02.2024 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 15891/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските
по делото.
Ищецът твърди, че на 08.02.2024 г. ответникът е постъпил в неговото Отделение по
инфекциозни болести, към който момент бил здравнонеосигурен. Посочва, че ответникът е
изписан на 10.02.2024 г. с поставена окончателна диагноза „Грип с други респираторни
прояви, идентифициран грипен вирус. Инсулинозависим захарен диабет. Кетоацидоза.“
Излага, че по време на болничния престой на ответника са предоставени медицински услуги
на обща стойност 820 лв., както следва: 50 лв. – преглед от инфекционист; 385 лв. –
диагностични процедури, описани в издадената епикриза; 250 лв. – консултации с
инфекционист; 25 лв. – терапевтични процедури; 110 лв. – медицински консумативи и
престой, които останали незаплатени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че е
имал високи стойности на кръвна захар, а по време на лечението на фона на инфекцията от
грип настъпило усложнение „диабетна кетоацидоза“, което представлява
животозастрашаващо състояние. По тази причина счита, че е бил приет и лекуван в
1
условията на спешно състояние поради необходимост от оказване на спешна медицинска
помощ, в която хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗ. Позовава
се и на дадените в разпоредбата на чл. 99 ЗЗ и в чл. 2 от Наредба № 25/04.11.1999 г. легални
дефиниции за „спешно състояние“ и „спешна помощ“. Ето защо счита за приложима
разпоредбата на чл. 7 от наредбата, според която разходите по оказване на спешна
медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за установяване
дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15891/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410
ГПК.
С оглед очертаното в исковата молба основание на предявения иск съдът намира, че
той е с правна квалификация чл. 109, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО.
По делото се установява от представената от ищеца и неоспорена от ответника
Епикриза към ИЗ № ******** г., че на 08.02.2024 г. ответникът е постъпил в Спешно
отделение на ответната болница с оплаквания от повишена температура до 40 градуса по
Целзий от 2 дни и обща отпадналост от събота, че там му е направен бърз тест за грип, който
се оказал положителен, и че са установени високи нива на кръвна захар, като след
консултация с ендокринолог е насочен към Отделение по инфекциозни болести за лечение,
където е постъпил.
Изяснява се от документа на л. 6, че в момента на постъпване в лечебното заведение
е установено от ищеца чрез извършена проверка в НАП на здравноосигурителния статус на
ответника, че той е с прекъснати здравноосигурителни права. Поради това той е подписал
Декларация за информираност и съгласие на пациента за заплащане за диагностиката и
лечението на неговото заболяване като лице с нарушени здравноосигурителни права, в която
е декларирал, че му е разяснен редът на заплащане на диагностиката и болничното лечение
на заболяването му по ИЗ № 3310; че е информиран, че заболяването му е включено в КП №
104, но поради нарушените му здравноосигурителни права разходите за диагностиката и
болничното му лечение няма да бъдат заплатени от НЗОК, а могат да бъдат заплатени от
Агенция за социално подпомагане, а ако не отговаря на изискванията за това, следва той да
ги заплати по цени, определени в Ценоразписа на лечебното заведение, като сумата, която
трябва да заплати, ще му бъде представена при изписване с подробно описание на
предоставените услуги; че е информиран за цените на медицинските услуги, манипулации и
лекарствени продукти съгласно чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ при лечението му по клиничната пътека,
както и за възможностите за възстановяване на здравноосигурителните му права; че е
2
информиран, че Ценоразписът на ***********“ София АД е достъпен на регистратура на
болницата и на интернет страницата й, както и че може да му бъде предоставена
информация за цените на услугите при поискване.
Изяснява се от епикризата, че при постъпването в Отделението по инфекциозни
болести ответникът е бил в увредено общо състояние, интоксикиран, с данни за
хипергликемия и кетоацидоза, като там са извършени по отношение на него описаните в нея
изследвания, ежедневен контрол на захарен профил, назначена му е комплексна терапия и са
извършени след приема двукратно консултации с ендокринолог.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че независимо
от клиничната пътека, по която е приет за лечение пациентът – КП № 104 – Диагностика и
лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остро протичащи, с
усложнения, в случая медицинската помощ по отношение на него е включвала и
диагностика и лечение и на състоянието на диабетна кетоацидоза.
Видно е от документа на л. 7, че на 10.02.2023 г. ответникът е взел решение за
преждевременно прекратяване на започналия престой в болничното заведение и на
болничното лечение/диагностициране. Установява се от епикризата, че е изписан с
подобрение по отношение на грипната инфекция и с персистиращи завишени стойност на
серумната глюкоза, като вещото лице д-р Г. разяснява в открито заседание, че в хода на
болничното лечение състоянието на диабетна кетоацидоза е овладяно, а са останали само
повишените стойности на глюкозата.
Съгласно чл. 109, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО лицата с прекъснати
здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени
от лечебните заведения, с изключение на предоставените им медицински и други услуги по
чл. 82 ЗЗ.
Съдът приема, че ответникът е сред лицата, които подлежат на задължително здравно
осигуряване по смисъла на чл. 33 вр. чл. 34 ЗЗО, като е следвало да внася за своя сметка
здравноосигурителните вноски. Това обстоятелство не е спорно по делото, а и несъмнено
следва от факта, че той е представил пред лечебното заведение Декларация за
информираност и съгласие на пациента за заплащане за диагностиката и лечението на
неговото заболяване като лице с нарушени здравноосигурителни права.
Установено е, че към датата на хоспитализиране пациентът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, тъй като не е внесъл повече от 3 месеца дължимите месечни
осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на
оказаната медицинска помощ /чл. 109, ал. 1, изр. 1 ЗЗО/, като не се твърди и не се
установява по време на болничния му престой здравноосигурителните му права да са
възстановени.
Доказано е по делото въз основа на епикризата и заключението на съдебно-
медицинската експертиза, че ищецът да е предоставил твърдяната в исковата молба
медицинска помощ на ответника.
3
Въпреки гореизложеното в случая ответникът не дължи заплащане на
претендираната от ищеца сума, защото са били нарушени правата му на пациент по чл. 86,
ал. 2, т. 6 ЗЗ. Съгласно посочената разпоредба при хоспитализация пациентът има право да
получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и
лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. Настоящият съдебен
състав споделя практиката на ВКС, обективирана в Определение № 378/14.04.2016 г. по гр.
д. № 903/2016 г. на ВКС, IV ГО, че съществува връзка /"корелация"/ между правото на
пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ да бъде информиран за всички услуги и цени на лечебното
заведение и задължението му по чл. 109, ал. 1 ЗЗО за заплащане на оказаната му медицинска
помощ, ако е лице с прекъснати здравноосигурителни права. При съвместното тълкуване на
разпоредбите на чл. 109, ал. 1 ЗЗО и чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ се налага извод, че задължението на
болничното заведение да установи здравноосигурителния статус на пациента възниква в
момента на хоспитализирането и в случай, че същият е с прекъснати здравноосигурителни
права, е длъжно да предостави информация на лицето за цената на всяка една медицинска
услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната
помощ. Чрез задължението за уведомяване по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ на пациента се осигурява
възможност да възстанови своевременно здравноосигурителните си права, като веднага
плати неплатените до момента вноски, да се откаже от лечението си или да избере друго
лечебно заведение. В съответствие с основния правен принцип, че никой не може да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение, лечебното заведение не би могло да
претендира от пациента заплащане на стойността на предоставеното лечение, в случай на
неизпълнение/несвоевременно изпълнение на задълженията си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ.
Нормата на чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ е императивна, тя е в интерес на пациента и за приложението
й съдът следи служебно.
В случая съдът намира, че не е доказано ищецът да е изпълнил надлежно
задължението си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ, доколкото подписаната от ответника Декларация за
информираност и съгласие на пациента за заплащане за диагностиката и лечението на
неговото заболяване като лице с нарушени здравноосигурителни права съдържа общи
изявления за това, че е бил информиран за цените, но не сочи той реално да е бил
информиран за конкретната цена на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и
лекарствените продукти, включени в КП № 104, както изисква разпоредбата на чл. 86, ал. 2,
т. 6 ЗЗ. Информирането на пациента, че по отношение на него е приложим ценоразписът на
лечебното заведение, не представлява надлежно изпълнение на задължението по чл. 86, ал.
2, т. 6 ЗЗ, най-малкото защото той не знае и не е длъжен да знае кои точно диагностични и
лечебни дейности, включени в ценоразписа, са приложими към него в конкретния случай.
Нещо повече – в декларацията изрично е посочено, че сумата, която трябва да заплати, ще
му бъде предоставена едва при изписване с подробно описание на предоставените услуги,
което означава, че информацията не му е била предоставена при приемането му в болницата.
Като не е изпълнил реално задължението си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ, ищецът е
нарушил правата на ответника като пациент и той не е бил запознат с цените на
4
приложимите към него съгласно КП № 104 медицински услуги, манипулации, лечение и
лекарствените продукти. По този начин той фактически е бил лишен от алтернативните
възможности, с които разполага по закон – да избере дали да възстанови
здравноосигурителните си права, като плати неплатените до момента вноски съгласно чл.
109, ал. 2 и ал. 3 ЗЗО, да се откаже от лечението или да избере друго лечебно заведение. Ето
защо ищецът следва да понесе последиците от виновното неизпълнение на задължението си
по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ, като в негова тежест останат разходите за лечението на ответника.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен, поради което е
безпредметно обсъждането на възражението на ответника, че не дължи заплащане на
оказаната му медицинска помощ на основание чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗ.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца не се дължат разноски, а ответникът не е
извършил такива.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да заплати на съда сумата от 300 лв. –
възнаграждение за вещо лице, от заплащането на което ответникът е освободен по силата на
чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от
„**********************“ – София АД, ЕИК ********, с адрес на управление: гр.
***********, срещу Г. К. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. **************, иск с правно
основание чл. 109, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 820 лв., представляваща незаплатена стойност на
медицински услуги по оказана на ответника болнична помощ в периода от 08.02.2024 г. до
10.02.2024 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 15891/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА „**********************“ – София АД, ЕИК ********, с адрес на
управление: гр. ***********, да заплати на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6
ГПК сумата от 300 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5