О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
2860 12.12.2019г. град Бургас
Административен
съд – град Бургас, ХVI-ти административен състав, на дванадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2. Д. ГАЛЬОВ
като разгледа докладваното от
съдията Д. Гальов частно касационно
наказателно административен характер дело № 2683 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК, във връзка с
чл.63, ал.2 от ЗАНН.
Образувано e по частна жалба на К.И.И., с посочен адрес: ***,
подадена чрез пълномощник, против протоколно Определение от 08.10.2019г. на
Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 3555 по описа за 2019г. на БРС, с
което е прекратено производството по делото, образувано по жалба на К.И.И.
против наказателно постановление № 02-76 от 28.08.2017г. на началник отдел „Рибарство
и контрол- Черно море“ при ИАРА.
Жалбоподателят изразява несъгласие с постановения от районния съд
акт за прекратяване на съдебното производство, като намира изводите на съда за
неправилни, постановени в нарушение на процесуалния закон. Позовава се на
съдебна практика.Счита, че не са били налице предпоставки за връчване на наказателното
постановление по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, извършеното по този ред връчване
е нередовно, а жалбата му пред районния съд е подадена в срок и е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Ответникът депозира становище по подадената частна жалба, в което
я оспорва като неоснователна. Иска се оставяне в сила на обжалваното
определение..
Бургаският административен
съд, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба по наведените в нея основания, ангажираните по делото
доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.230 от АПК и от надлежна страна, за която
постановеният прекратителен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата
е и ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на приложените в административнонаказателната
преписка документи районният съд приел, че издаденото на жалбоподателя
наказателно постановление № 02-76 от 28.08.2017г. на началник отдел „Рибарство
и контрол- Черно море“ при ИАРА е редовно връчено на нарушителя по реда на
чл.58, ал.2 от ЗАНН и е влязло в сила, съответно срокът за обжалването му пред
съда е изтекъл. При тези данни е
приел, че жалбата против наказателното
постановление е процесуално недопустима – подадена след преклузивния
седмодневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е прекратил образуваното
съдебно производство.
Така постановеното определение е НЕПРАВИЛНО.
Видно от отбелязването в представеното с административнонаказателната
преписка наказателно постановление № 02-76 от 28.08.2017г. на началник отдел „Рибарство
и контрол- Черно море“ при ИАРА, твърди се, че същото е връчено по чл.58, ал.2
от ЗАНН на 18.12.2017г. и влязло в сила на 28.12.2017г.
В материалите по делото се съдържат заверени копия на известия за
доставяне, чрез пощенски оператор „Български пощи“ЕАД /л.6 и л.13 от делото/.
Установява се, че процесното НП е връчено лично на адресата на 08.08.2019г.
/л.6 от делото/, след като санкционираното лице разбрало за издаденото НП при
запориране на сметката му от публичен изпълнител и подало заявления до органа,
с оглед изпращане на препис от това НП.
Нямо спор в производството, че по-рано наказателното постановление
не е връчвано лично на лицето, съгласно способът за връчване по реда на чл.58,
ал.1 от ЗАНН. Спорът е относно приложението института на чл.58, ал.2 от ЗАНН, който
е приложен правилно, според тезата на наказващия орган, а според жалбоподателя
позоваването на този институт е незаконосъобразно.
Съдържащите се по делото копия на пликове, с отразени данни
относно връчването на оспореното НП /л.13/ от делото сочат, че ИАРА е изпратила
на жалбоподателя пощенска пратка до адрес в гр.Кърджали, ж.к.“Възрожденци“ № 5,
вх.А, ет.2, ап.10, с получател К.И.И.. Видно от направеното отбелязване,
пратката е върната на 29.08.2017г., като е отразена причината за невръчването-
„непознат“. Нов опит за връчване чрез
същия пощенски оператор е направен с изпращане на пратка на 24.11.2017г. /видно
от пощенското клеймо/, като отново е отразено, че не е връчена, с отразена
причина „непотърсена“ и отбелязване
на датата 18.12.2017г.
Издателят на НП- К.Д., в качеството на началник отдел „РК-Черно
море“ при ИАРА удостоверил върху втората страница на НП /долу вдясно/, че е
удостоверил връчването на НП, като видно от текста на отбелязването е посочено
„Началник отдел „РК-Черно море“,
17.07.2018г. К.Д.“, положен е подпис на издателя и печат на агенцията. При
това положение, в противоречие с цитираната от издателя дата, в долната лява
част на същата страница е изписан текста „на
основание чл.58, ал.2 от ЗАНН се счита за връчено на 18.12.2017г. и влязло в
сила на 28.12.2017г.“ Липсват данни кое е лицето удостоверило това по-ранно
връчване, защото под този текст не се съдържа име на автора, нито неговото
качество и подпис, за да бъде валидно волеизявление, каквото може да прави само
издателя на НП, в качеството на наказващ орган, след като самият той е
удостоверил връчване по този ред едва на 17.07.2018г. Отделен е въпроса, че
датата на която следва да се счита връчено постановлението / в лявата част/ е
поправена видимо и това обстоятелство се установява и без експертно изследване,
като е поправен освен календарния ден и годината. Дори да се приеме за вярна поправената
дата, на която според органа-издател на НП е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и тази дата според текста от лявата част е 18.12.2017г., съгласно нормата
на чл.58, ал.2 от ЗАНН, ако лицето не е намерено на посочения адрес, а новият е
неизвестен, „наказващият орган отбелязва
това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването“. При положение, че наказващият орган е удостоверил
връчването едва на 17.07.2018г.,
обективно е невъзможно влизането в сила на 28.12.2017г.,
както се твърди. Следователно, текстът написан в долната лява част на втората
страница не би могъл да се счита за валидно отразяване на връчване по реда на
чл.58, ал.2 от ЗАНН, най-малко поради същественото противоречие в датите на
отбелязването описани от двете страни на ръкописния текст. При тези
констатации, позоваването на този институт е незаконосъобразно, тъй като самият
орган не сочи еднозначно времето на направеното вписване, а именно това
обстоятелство има значение за редовността на връчването по този ред, защото от
момента на отразяването следва да тече срокът за обжалване. След като е неясно
кога е направено отбелязването, т.е. дали на 18.12.2017г. или на 17.07.2018г.,
не би могло да се отговори еднозначно кога започнал да тече този срок и кога
евентуално НП би могло да влезе в сила.
Съвсем отделен е въпроса, че органът въобще не се позовава на
съставения Констативен протокол от 22.12.2017г. относно извършен опит за
връчване на НП. Този протокол сочи дата 21.12.2017г. на която според съставителя
му нарушителят бил търсен на известния по преписката адрес в гр.Кърджали за
връчване на НП. Както стана ясно, органът не се позовал нито на датата 21.12.2017г.,
нито на датата на съставяне на този протокол- 22.12.2017г. , поради което също
не би могло обективно връчването на 18.12.2017г., както се твърди в изписания в
НП текст, а това разминаване на датите за пореден път сочи, че самият орган няма
ясна позиция кога точно НП следва да се счита за връчено и кога съответно влиза
в сила.
Обобщено, направеното отбелязване за връчване по реда на чл.58,
ал.2 от ЗАНН не съответства на изискванията на закона и не може да породи
целените последици, като установи, че НП е редовно връчено и е влязло в сила,
преди подаване на жалбата. Това е така, защото органът не може да излага
няколко различни версии за дата на връчване, съответно да се описват различни
дати за влизане в сила на наказателното постановление. Като не констатирал тези
пороци на отбелязването, първоинстанционният съд се позовал на текста на чл.58,
ал.2 от ЗАНН неправилно и незаконосъобразно
прекратил производството. Оспореното определение следва да се отмени, респективно
делото да се върне на РС-гр.Бургас за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждане на жалбата срещу процесното НП, по съществото на спора.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.235, ал.1 от АПК,
Административен съд– град Бургас, ХVІ– ти административен състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 08.10.2019г.
на Районен съд- гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 3555 по описа за 2019г. на
БРС, с което е прекратено производството по делото, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото на РС-гр.Бургас за продължаване
на съдопроизводствените действия при спазване на дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.