Мотиви към присъдата по НОХД № 371/2009
г. на ЛРС
Съдебното
производство срещу подсъдимия Р.А.Ш., с ЕГН **********, е образувано по обвинителен акт от 05.04.2007
г. с обвинение по чл. 194, ал. 1 НК, затова че на 07.05.2002 г. в гр. Лом отнел
от владението на ЕТ “Ц.Д.”***, управлявано от Ц.М.Д. ***, чужди движими вещи на
обща стойност 425.40 лева, без съгласието на едноличен търговец Ц.М.Д., с
намерението противозаконно да присвои отнетите вещи.
Делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Ломския районен съд с отменително решение от 07.05.2009
г. по ВНОХД № 37 / 2009 г. на Окръжен съд гр. Монтана.
При настоящето
разглеждане на делото съдът е конституирал като частен обвинител и граждански
ищец едноличен
търговец Н.А.Д., с фирма ЕТ ” Ц.Д. – Н.Д.”***.
Приет
е за съвместно разглеждане с наказателното производство гражданския иск на
едноличния търговец Н.А.Д., с ЕГН **********, с фирма ЕТ “Ц.Д.- Н.Д.”***,
предявен против подсъдимия Р.А.Ш., с ЕГН **********, за заплащане на 425.40 лв.
обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, заедно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 07.05.2002 г.
Подсъдимият Ш. не се признава за виновен и отказва
да даде обяснения, като на 25.06.2009 г. в съдебно заседание заявява, че ще
даде обяснения “на по-късен етап”, а в съдебно заседание на 08.12.2009 г. е
заявил: “Няма да давам обяснения”.
Съдът е разпитал вещите
лица А.Т.А. и О.Б.С., както и свидетелите Н.Д., В.П., З.Е., М.П., В.К. Димитров,
с ЕГН ********** (В.К.Р., с ЕГН **********), А.Ж. и С.М..
На основание чл. 283 НПК
са прочетени, огласени и приобщени към доказателствения материал по делото следните
документи, приложени към дознание № 231 /2002 г. по описа на РПУ гр. Лом:
1/Протокол за оглед на местопроизшествие от 10.05.2002 г. на л.8-9; 2/Експертна
справка № 13 от 20.06.2002 г. на л.14; 3/Експертна справка № 39 от 08.07.2002
г. на л.15; 4/Постановление от 28.12.2002 г. за назначаване на дактилоскопна
експертиза на л.22; 5/Протокол за извършена дактилоскопна експертиза № 1 от
02.01.2003 г. на л.23-26; 6/Сметка за направени разходи за експертиза от
03.01.2003 г. на л.28; 7/Протокол за разпознаване на лица и предмети от
09.01.2003 г. на л.32; 8/Приемо-предавателен протокол № 0090808 от 20.02.2002
г. на л.39; 9/Фактура за продадени стоки №106 от 17.01.2000 г. на л.40;
10/Постановление от 18.02.2003 г. за изплащане възнаграждение на вещо лице на
л.44; 11/Удостоверение за актуално състояние от 23.02.2007 г. на л.69;
12/Справка за съдимост от 20.06.2007 г. на л.70.
Прочетен и огласен е в
съдебно заседание бюлетин за съдимост № 89 от 22.04.2003 г. (на л.17. от НОХД №
255/2003 г. по описа на ЛРС).
Към доказателствения
материал са приобщени и следните писмени доказателства: 1/Удостоверение за
наследници № 009991 от 27.05.2009 г. и препис-извлечение от акт за смърт № 0187
от 20.05.2009 г., издадени от Община гр. Лом; 2/Удостоверение за актуално
състояние № 20090623164208 от 23.06.2009 г.; и 3/Актуална справка за съдимост
за подсъдимия Р.А.Ш., издадена на 09.11.2009г.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при
решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК, съдът е приел за установено
следното:
1/
На 07.05.2002 г. в град Лом от владението на фирма ЕТ “Ц.Д.”***, управлявана от
Ц.М.Д. ***, неизвестен към този момент извършител отнел чужди движими вещи на
обща стойност 425.40 лв. – 85 броя фонокарти “Булфон”, от които:
а/ 24 броя с номинал 4.90
лева;
б/ 23 броя с номинал 7.50
лева;
в/ 17 броя с номинал 2.90
лева;
г/ 20 броя с номинал 4.00
лева;
д/ 1 брой с номинал 6.00
лева.
Стойността на предмета на
посоченото деяние се установява от доказателствата, събрани чрез следните писмени
и гласни доказателствени средства: свидетелските показания на Н.А.Д. пред съда;
молбата на Н.А.Д., подадена на 07.05.2002 г. до началника на РПУ гр. Лом с № ЗМ
439/10.05.2002 г. (на л. 6 от ДП); приемо-предавателен протокол №0090808 от
20.02.2002 г., за получени от МОЛ Н.Д. фонокарти (на л. 39 от ДП); фактура №
106/17.01.2000 г. за получени от МОЛ Н.А.Д. 20 бр. фонокарти с единична цена 4
лева и 5 броя фонокарти с единична цена 6 лева (на л. 40. от ДП); постановление
от 18.02.2003 г. за назначаване на експертиза (на л. 41 от ДП); оценителна
експертиза, изготвена на 19.02.2003 г. от вещото лице О.Б.С. (на л. 42 от ДП).
От тях е видно, че
свидетелката Д. още на 07.05.2002 г., в деня на извършване на деянието, е заявила
кражба на фонокарти от магазина на стойност 426 лева, която сума със
закръгляване отговаря на сумата 425.40 лева, предмет на обвинението, изчислена
от оценителната експертиза, като преди това, видно от показанията на Д., същата
в присъствието на извършителя прегледала всички налични фонокарти, подредила ги
по стойност (единична цена) и изчислила общата им стойност със сметачна машина
(“Елка”). Следователно, когато е подала молбата до РПУ гр. Лом на 07.05.2002
г., свидетелката Д. е посочила резултата от сборуването на стойностите на
фонокартите, извършено в присъствието на извършителя на деянието.
Представените
приемо-предавателен протокол №0090808от 20.02.2002 г. и фактура № 106/17.01.2000
г. според съда подкрепят свидетелските показания на Н.А.Д., че в магазина е
имало фонокарти на обща стойност 426 лева (със закръгляване на сумата), както е
посочено по-горе.
При това предмет на
обвинението са по-малък брой фонокарти от броя на фонокартите по
приемо-предавателния протокол и фактурата, което според съда означава, че част
от фонокартите са били продадени предварително, преди извършване на деянието.
Съдът е взел предвид и
обстоятелството, че постановлението за назначаване на оценителна експертиза е изготвено
на 18.02.2003 г., с посочване на конкретни бройки и единични цени на фонокарти
“Булфон” за оценяване, след като предишния ден, на 17.02.2003 г., е бил
разпитан като свидетел едноличният търговец Ц.М.Д., относно бройките и номинала
на откраднатите фонокарти.
Оценителната експертиза е
проведена в съответствие с бройките и единичните цени по постановлението за
назначаването й, като общата стойност 425.40 лева по заключението според съда
практически съвпада със сумата 426 лева, посочена от Н.А.Д. на 07.05.2002 г.,
при изготвяне на молбата до РПУ гр. Лом на л. 6 от ДП.
Съдът кредитира
показанията на свидетелката Н.А.Д., от които е видно, че деянието е извършено
по следния начин:
На посочената дата
07.05.2002 г. непознато лице влязло в магазина на ЕТ “Ц.Д.”***, в който
работела като продавач свидетелката Н.А.Д. (съпруга на едноличния търговец).
В магазина се продавали
цветя, фонокарти и други стоки.
Лицето поискало да закупи
фонокарти с по-голяма цена.
Свидетелката Д. му
казала, че не разполага с такива карти и го насочила да иде да провери в
пощата.
Непознатият казал, че ще
дойде пак след половин час и когато отново дошъл, поискал да види какви
фонокарти са останали в магазина, за да ги закупи.
Свидетелката Д. извадила
фонокартите, оставила ги на бюрото и започнала да пресмята колко карти има в
наличност и на каква цена, като стигнала до краен резултат в сборуването, че
общата им цена е 425 лева “и стотинки”. Така тя преброила и описала всички фонокарти
“Булфон”.
Докато броела и описвала
фонокартите, непознатият мъж ги вземал от бюрото, подреждал ги по цена и пак ги
оставял “на същото място”.
Той носел със себе си
вестник, който според показанията на Д. бил навит изцяло на руло.
Поискал от нея плик и тя
му дала такъв, като в тоя момент фонокартите били “една върху друга на бюрото”.
Докато му подавала плика,
свидетелката Д. погледнала да види каква сума трябва да й даде клиентът, според
направеното от нея изчисление. В тоя момент Д. не гледала към фонокартите.
После видяла, че непознатият
клиент е сгънал вестника. Така както вестникът бил навит на руло, той го
прегънал “от единия и от другия край” и го поставил в плика, а Д. забелязала, че
фонокартите вече ги няма на бюрото.
Като сгънал “плика с
вестника”, непознатият купувач казал на свидетелката Д., че отива да вземе
неговата “Елка”, за да сметне сумата, да не би свидетелката Д. да е “сгрешила
нещо”. Тя му предложила нейната “Елка”, но непознатото лице замълчало, не й
отговорило нищо и бързо излязло. (Според показанията на Д. пред съда: “С
оставянето на плика и вестника той изчезна скорострелно навън”.)
След като лицето,
представило се като купувач излязло, свидетелката Д. отворила плика и вестника,
оставени от него, за да провери вътре ли са фонокартите.
При отварянето на сгънатия
вестник, който бил в плика, забелязала кутия от цигари, пълна с отпадъци от
вестник, която била лека. Фонокартите липсвали.
Свидетелката Н.Д. излязла
навън, за да го търси, но непознатото лице не се виждало никъде.
Д. се разтревожила,
заплакала и потърсила съдействие от полицията, като се обадила по телефона.
Това поведение на
свидетелката Н.А.Д. се потвърждава и от показанията на свидетелите В.П. и З.Е..
От тях свидетелката В.П. е депозирала показания пред съда, че Д. се развикала:
“Олеле, тоя взема всичките карти и изчезна!”, а от показанията на свидетелката З.Е.
е видно, че действително сутринта, докато подреждала вестници за продаване,
някакъв “господин” търсел да закупи фонокарти и тя го насочила към “цветарския
магазин на Д.”.
При това положение съдът приема
за установено, че на 07.05.2002 г., преди повече от седем години, в магазина на
едноличен търговец Ц.М.Д. ***, е било извършено деяние, с което от владението
му без негово съгласие са били отнети посочените дотук фонокарти “Булфон” на
обща стойност 425.40 лева, с намерението противозаконно да бъдат присвоени.
Владението върху отнетите вещи едноличният търговец е упражнявал чрез съпругата
си Н.А.Д., работеща като продавачка в магазина, в чиято фактическа власт са се
намирали фонокартите. Продавачката Н.Д. не е давала съгласие извършителят на
деянието да получи картите, без да ги е заплатил. Намерението за противозаконно
присвояване от страна на извършителя се установява от факта, че след като е
взел фонокартите, след това не ги е върнал обратно, нито ги е заплатил, като ги
е задържал за себе си.
2/
Събраните по делото доказателства установяват, че извършител на деянието е
подсъдимият Р.А.Ш., а не друго лице, видно от следното:
2.1.
Досъдебното производство е
образувано срещу неизвестен извършител, след като на 10.05.2002 г. (на третия
ден от извършване на деянието) дознател Иво Йосифов е постановил да се образува
дознание № 231/2002 г. по описа на РПУ гр. Лом (л.5 от ДП).
Към тоя момент – 10.05.2002
г., подсъдимият Ш. не е бил известен по име нито на свидетелката Н.А.Д., нито
на органите по разследването.
В същия ден, на 10.05.2002
г., е бил извършен оглед на местопроизшествие в магазина на ЕТ “Д.”***, находящ
се на ул. “Дунавска” № 27, в присъствието на поемни лица З.С. Е. и В.С.П.,
Според протокола иззети
били намерените върху щанд-масата в магазина “2 бр.- кутии от цигари “Виктори”, загърнати в лист от вестника и
останалите листа от вестника в кутиите”. В графата за “възражения, бележки
и искания на присъствуващите лица” няма отразени записвания. Протоколът е
подписан от посочените в него поемни лица и дознател.
На 10.06.2002 г.
дознателят е изложил в “заключително мнение” (л.10 от ДП), че “от проведените
до момента” оперативно-издирвателни мероприятия извършителят на деянието не е
установен.
2.2.
На 20.06.2002 г. с
експертна справка № 13 от същата дата експерт А.Т.А. е извършил изследване на
страници от вестник “Еврофутбол”, брой 32 от 23.04.2002 г., иззет при извършения
на 10.05.2002 г. оглед в магазина на ЕТ “Д.”*** и изследването установило, че
върху страница 11 от вестника има дактилоскопни следи, годни за идентификация
на личност.
На 08.07.2002 г. с
постановление на прокурор Вероника Кольова (л.12 от ДП) наказателното
производство е спряно поради това, че извършителят на престъплението не е
разкрит.
2.3.
На същата дата,
08.07.2002 г., с експертна справка № 39, експертът при НТЛ в РДВР гр. Монтана Е.
Н. И. извършил изследване на дактилоскопната следа, представена от НТЛ А.Т.,
като при проведеното изследване се установило, че намерената и иззета
дактилоскопна следа от вестник в магазина е оставена от дясната длан на лицето Р.А.,
с ЕГН **********.
При това положение от
датата на извършване на деянието (07.05.2002 г.) до датата на експертната
справка № 39/08.07.2002 г., подсъдимият Р.А.Ш. не е бил известен на органите на
досъдебното производство, провеждано по дознание № 231/2002 г. на РПУ гр. Лом.
През този период от около
два месеца дознанието е продължавало да се води срещу неизвестен извършител и
никой до 08.07.2002 г. не е знаел от кое лице е била оставена дактилоскопната
следа.
2.4.
С постановление от
22.08.2002 г. дознанието е възобновено (л.13 от ДП) с мотиви, че от проведените
оперативно-издирвателни мероприя се установило, че извършител на деянието е Р.А.Ш..
С бюлетин № 262 от
20.09.2002 г. на РДВР Монтана лицето Р.А.Ш., с ЕГН **********, е било обявено
за местно издирване, като уличено лице по дознание № 231/2002 г.
На 21.10.2002 г. (л.18 от
ДП) дознателят е изложил заключително мнение, че дознанието следва да бъде
спряно, тъй като Ш. е обявен за издирване с бюлетин № 262/20.09.2002 г. и “не
установен”.
От съдържанието на
постановлението за възобновяне на полицейско производство от 27.12.2002 г. (на
л.21 от ДП) се установява, че с постановление на ЛРП от 25.11.2002 г.
наказателното производство е било спряно, за установяване на адреса на
нарушителя Ш. и че с писмо с вх. № 206/27.12.2002 г. началникът на РПУ гр. Лом
е уведомил прокурора, че “заподозреният Ш. *** и понастоящем е преведен в
ареста на ТСО – гр. Лом”.
На същата дата –
27.12.2002 г. е било възобновено досъдебното производство по дознание №
2321/2002 г. по описа на РПУ гр. Лом, водено срещу Р.А.Ш..
С постановление от
28.12.2002 г. дознателят е възложил на вещо лице ст. л-т А.Т.А. ***, да отговори
на въпроса дали годната дактилоскопна следа върху вестник “Еврофутбол”, брой 32
от 23.04.2002 г., е оставена от лицето Р.А.Ш., като е определил срок за
изготвяне и представяне на писмено експертно заключение. На вещото лице са били
предоставени материалите по дознанието.
С протокол № 1 от
02.01.2003 г. експертът А.Т.А. е дал категорично заключение, (на л.24 от ДП),
че “дактилоскопната следа, иззета на 10.05.2002 г. при огледа в магазин,
собственост на ЕТ “Д.”***, открита върху страница 11-та на вестник
“Еврофутбол”, брой 32 от 23.04.2002 г., е оставена от дясната длан на лицето Р.А.Ш.,
с ЕГН **********.”
*.5.
При тези фактически данни
съдът намира, че страниците от вестник “Еврофутбол”, брой 32 от 23.04.2002 г.,
са оставени в магазина на ЕТ “Д.” от подсъдимия Р.А.Ш., щом върху страница 11
от същия вестник има отпечатък от дясната му длан.
Това е така, защото в периода
от 07.05.2002 г. до 10.05.2002 г. подсъдимият Ш. е бил неизвестен както на
пострадалото лице, така и на органите на разследването, а точно тогава (на
10.05.2002 г.), са били иззети страниците от посочения вестник и никой не е
имал интерес да злепоставя подсъдимия.
От показанията на
свидетелката Д. безспорно се установява, че извършителят на деянието си е
послужил с вестник, за да може да вземе със себе си фонокартите, без тя да
забележи това и да има време да се отдалечи. Същата установява, че извършителят
донесъл в магазина вестник, навит на руло, като пред нея го сгънал с ръце от
двата му края, създавайки впечатлението, че вътре е поставил фонокартите.
Протоколът за извършения
на 10.05.2002 г. оглед на местопроизшествие установява, че в магазина на ЕТ “Д.”***,
били намерени вестник “Еврофутбол”, брой 32, от 23 април 2002 г., намачкан и
два броя кутии хартиени от цигари “Виктори” – бяло, поставени в страница от
вестника. В кутиите са намерени множество страници от същия вестник. Вестникът
се намирал на щанд-масата в магазина.
Огледът и изземването са
извършени в присъствието на поемните лица З.С. Е. и В.С.П., които са подписали
протокола, без да са имали никакви възражения, бележки и искания.
По искане на защитника на
подсъдимия съдът ги е разпитал като свидетели. От разпита на свидетелката В.П.
съдът е установил, че тя не може да си спомни подробности относно протокола, който
е подписала като поемно лице. Свидетелката В.П. обаче категорично заявява, че
никога не се подписва, без да прочете за какво се подписва.
В същия смисъл са и
показанията на свидетелката З.Е., която потвърждава подписа си върху протокола
и заявява: “Обикновено когато се подписвам някъде, преди това чета за какво се
подписвам”. Същата на зададените й въпроси относно протокола отговаря, че не
може да каже сега какво е видяла преди седем години.
Ето защо съдът намира, че
не са налице обстоятелства, опровергаващи доказателствената сила на протокола
от 10.05.2002 г.
2.6.
На 09.01.2003 г. във
физкултурния салон на РПУ гр. Лом било извършено разпознаване, в присъствието
на поемни лица М.Г.П. и С.П.М.. Според записванията в съставения “протокол за
разпознаване на лица и предмети” (на л. 32 от ДП), били въведени и подредени
отляво на дясно следните лица: В.К.Р., Р.А.Ш. и А.К.Ж..
След това било въведено
разпознаващото лице Н.А.Д.. Същата, след като огледала лицата, посочила лицето
под № 2 (Р.А.Ш.), което разпознала по следните особености: “По лицето и по
очите”.
Присъстващите лица не са
имали възражения.
Разпознаването е
започнало в 14,40 часа и е завършило в 14,50 часа. Протоколът е подписан от
двете поемни лица, от трите “присъствали” лица, от разпозващото лице и от
дознателя.
На същата дата 09.01.2003
г. в 15,00 часа на Р.А.Ш. е било предявено постановление за привличане като
уличено лице, с обвинение по чл. 209, ал. 1 НК, като до приключване на
досъдебното производство му е било предявено обвинение по чл. 194, ал.1 НК.
Защитникът адвокат Микова
е оспорила горепосочения протокол за разпознаване на лица и предмети от
09.01.2003 г., като е поискала да бъдат разпитани като свидетели поемните лица М.Г.П.
и С.П.М.. Същата е направила и възражение, че разпознаващото лице Н.А.Д. не е
била разпитана преди извършване на разпознаването.
Прокурорът е направил
искане да бъдат разпитани като свидетели лицата В.К.Р. и А.К.Ж., присъствали
при разпознаването наред с лицето за разпознаване Р.А.Ш..
Пред съда свидетелката С.П.М.
заявява, че се е подписала на протокола за разпознаване, без да го е чела и без
да е присъствала на разпознаването, както и че не си спомня през коя година е
станало това. След като й е бил предявен от съда протоколът за разпознаване,
свидетелката М. е потвърдила, че е неин подписът № 2, положен за поемно лице.
На свидетеля М.Г.П. също
е предявен от съда протоколът за разпознаване от 09.01.2003 г. и свидетелят П.
е потвърдил, че е негов подписът № 1 в протокола, положен за поемно лице.
Заявил е, че не си спомня годината, когато е съставен протоколът и че не си
спомня нищо във връзка с този протокол. (Това, което си спомня, се изчерпва с
изявлението му: “Въведоха ни там при една групичка от хора и ние, аз и още
някой, трябваше само да присъстваме, а не да разпознаваме”.)
Свидетелят П. обаче категорично
заявява: “Когато се подписвам, аз чета за какво се подписвам и тогава вероятно
съм знаел за какво съм се подписал, сега не си спомням за какво съм се
подписал.
Що се отнася до
свидетелите В.К.Р. (с променено към 2009 г. фамилно име от Р. на Д.) и А.К.Ж., същите
по искане на прокурора са депозирали пред съда показания относно начина, по
който е било проведено разпознаването.
Първият от посочените
двама свидетели - В.К.Р. (сега Димитров) е депозирал показания в разрез с
отразените данни в протокола от 09.01.2003 г., поради което съдът приема
показанията му за недостоверни. Заявил е в съдебно заседание на 05.11.2009 г.,
че в редицата за разпознаване били “около пет или шест човека” (докато в протокола
са отразени само три лица – В. К. Р., Р. А. Ш. и А. К. Ж.). Същият твърди, че е
бил “предпоследен в редицата”, което също не отговаря на записванията в
протокола, където при подреждането на лицата за запознаване “ от ляво на дясно”
е бил поставен на първо място (№ 1).
Свидетелят А.К.Ж.,
присъствал на разпознаването, поставен на трето място в редицата на лицата за
разпознаване (№ 3), е заявил пред съда, че е присъствал на разпознаването и че
не му е направило впечатление при извършването на това процесуално действие да
са били извършени някакви нарушения, защото в противен случай щял да ги изложи
в самия протокол. Протоколът от 09.01.2003 г. е подписан от А.К.Ж. и не съдържа
искания, бележки и възражения на присъстващите лица. Същият не може да си
спомни колко лица за разпознаване са били в редицата.
Свидетелката Н.А.Д. също
е разпитана относно проведеното на 09.01.2003 г. разпознаване, при което тя е
разпознала подсъдимият Ш. като лице, извършило деянието на 07.05.2002 г., като
е заявила, че го е разпознала “по лицето и очите. Същата е заявила пред съда,
че е “физиономистка” и че като види човек, го запомня.
Що се отнася до разпитване
на свидетеля Н.Д. преди да се извърши разпознаването, относно особеностите на
лицето, което предстои да разпознае и обстоятелствата, при които го е
наблюдавала (съгласно чл. 144 НПК /отм./, в редакцията му след изменението от 1997
г.), в тая насока тя е била разпитвана като свидетел още на 07.05.2002 г., в
деня на извършване на деянието, но досъдебното производство е било образувано в
по-късен момент, на 10.05.2002 г. и при това положение според съда дадените от Д.
показания преди образуването са недопустими като доказателствено средство.
Освен това в датата на постановлението за образуване на дознание (10.05.2002
г.), относно деня на образуването, има поправка чрез коректор и ново изписване -
на цифрата 10, на пишуща машина, което поставя под съмнение точната дата на
образуването на досъдебното производство. След 07.05.2002 г., считано до
09.01.2003 г., Н.А.Д. не е разпитвана като свидетел, поради което съдът намира,
че не е спазена разпоредбата на чл. 144 НПК (отм.), която съответства на
разпоредбата на сега действащия чл.170 НПК.
(Това е така, дори и да
се вземе предвид наличието на разлика между двете разпоредби, като чл. 144 НПК
/отм./ си служи с израза “Преди да се извърши разпознаването”, а чл. 170 НПК, в
сила от 29 април 2006 г., изисква разпита да се проведе “непосредствено преди
да се извърши разпознаването”.)
При
извършване на разпознаването на 09.01.2003 г. не е била спазена и разпоредбата
на чл. 145, ал. 2 НПК (отм.), в редакцията му след изменението от 1997 г.,
съгласно която лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече
лица.
В конкретния случай подсъдимият Ш. е
бил представен за разпознаване заедно с две лица (В. К. Р. и А. К. Ж.), вместо
“заедно с три или повече лица”.
При изложените
обстоятелства съдът намира, че макар и да са допуснати процесуални нарушения
при извършването на разпознаването на 09.01.2003 г. и съставянето на протокола
от същата дата, които към настоящия момент са неотстраними (тъй като
свидетелката Д. вече познава по външност подсъдимия Ш.), съставеният протокол
за разпознаване не следва да бъде изключен от доказателствата, а следва да бъде
преценен с оглед на тежестта и възможните отрицателни последици от допуснатите
нарушения.
Според съда, тъй като чл.
145, ал. 1 НПК (отм.) не съдържа разпоредба относно броя на поемните лица,
макар и да е употребена формата за множествено число /”поемни лица”/, след като
се приеме, че С.П.М. трябва да бъде изключена от кръга на поемните лица по
протокола (подписан от нея формално, без в действителност да е взела участие
като поемно лице), в такъв случай участието на М.Г.П. като поемно лице е
напълно валидно. Същият е подписал протокола като поемно лице без никакви възражения
и бележки. Не е имал никакви бележки и възражения също така и подсъдимият Ш.,
относно резултата от разпознаването и начина на провеждането му.
Стесняването на кръга на
представените за разпознаване лица по чл. 145, ал. 2 НПК (отм.), наред с лицето
за разпознаване Р.Ш., от най-малко три лица, на две лица, (В.К.Р. и А.К.Ж.), според
съда е довело до възможност разпознаващият свидетел Д. по-лесно да се ориентира
при разпознаването на подсъдимия Р.Ш. като извършител, доколкото общо трите
лица в редицата са се различавали помежду си, макар и да е установено при
провеждане на съдебното следствие, че Р.Ш. е с ръст 176 сантиметра, с цвят на
очите “пъстри” и без наличие на особени белези (след констатация по данните в
личната му карта, издадена на 28.05.2007 г.), както и че свидетелят В.К.Р. /Д./
е с ръст 170 сантиметра, с цвят на очите “кафяви” (след констатация по данните
в личната му карта, издадена на 13.02.2009 г.), а свидетелят А.К.Ж. е с ръст от
1.80 до 1.82 метра и с цвят на очите “кафяв”, както е посочил в показанията си
пред съда.
Извършеното разпознаване
не изключва възможността действително свидетелката Н.А.Д. на 09.01.2003 г. да е
разпознала в лицето на подсъдимия Ш. извършителят на деянието от 07.05.2002 г.,
без да е била насочвана по някакъв начин и без да се е повлияла от по-малкия
брой на лицата, представени за разпознаване, като се имат предвид показанията й
пред съда, че като види човек, тя го запомня, т. е . че е “физиономистка”.
Събраното в досъдебното
производство доказателство, че Ш. е извършител на деянието от 07.05.2002 г.
(чрез разпознаването от 09.01.2002 г.) според съда обаче следва да бъде преценено
наред с останалите доказателства по делото, без да му се придава някакво
самостоятелно значение и без да се счита, че така извършеното разпознаване
установява по някакъв категоричен начин извършването на деянието от Ш..
Съдът разглежда резултата
от разпознаването само като една възможност подсъдимият Ш. да е автор на
деянието, посочено в обвинителния акт.
Налице са обаче
установени и други фактически данни, които навеждат на извод, че подсъдимият Р.А.Ш.
е извършител на деянието, извършено на 07.05.2002 г. в гр. Лом, а не друго
лице.
По делото е установено,
че за да вземе и да изнесе фонокартите от магазина, извършителят на деянието си
е послужил с измамнически похват, който би могъл да бъде преценен и като
специален начин по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, макар да не е предявено обвинение с
такава квалификация с обвинителния акт. Установено е, че извършителят създал
заблуждение в продавачката Д., че фонокартите е поставил в навития на руло
вестник, който той сгънал от двете му страни и го оставил в магазина, което
помогнало на извършителя да излезе и да се отдалечи, преди Д. да разбере, че в
същност той е взел фонокартите със себе си.
Това се е случило на
07.05.2002 г., а видно е от справката за съдимост на Ш., че същият, макар и да
е роден и да е живеел в София, в един близък момент – на 20.07.2002 г. в гр.
Търговище, извършил престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, като с цел да набави за
себе си имотна облага възбудил заблуждение у лицето С. С. и с това й причинил
имотна вреда в размер на 213 лева, поради което е бил осъден на една година
лишаване от свобода с определение по НОХД № 34/2003 г. по описа на Районен съд
гр. Търговище, влязло в законна сила на 17.02.2003 г.
Според съда по същото
време – през 2002 г., при сходни обстоятелства, подсъдимият Ш. доказано е имал
престъпно поведение, като е причинил заблуждение у друго лице, като му причинил
имотна вреда и е набавил за себе си горепосочената имотна облага.
При това положение Ш.
според съда към 07.05.2002 г. е имал необходимата нагласа на психиката за
извършване на кражбата от магазина на ЕТ “Д.”***.
(Сходствата между двете
деяния – това от 07.05.2002 г. и това от 20.07.2002 г., според съда е станало
причина дознание № 231/2002 г. на РПУ гр. Лом отначало да бъде образувано за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, с последващо преквалифициране на деянието по
чл. 194, ал. 1 НК).
Установеният факт, че
върху вестника, оставен в магазина на ЕТ “Д.”*** от извършителя на деянието,
има оставена следа от дясната длан на подсъдимия Р.А.Ш., според съда води до
извод, че извършител на това деяние на 07.05.2002 г. е подсъдимият Ш., а не
друго лице.
Това е така, защото
според съда, ако подсъдимият Ш. не е извършил деянието, върху вестника не би
имало отпечатък от дясната му длан.
Ето защо съдът намира, че
подсъдимият Р.А.Ш. е извършил деянието, предмет на обвинението по обвинителния
акт.
3/
Деянието е извършено от подсъдимия Ш. умишлено, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването на тези последици.
4/
Фонокартите, предмет на обвинението, подсъдимият Ш. отнел от владението на ЕТ “Д.”
без съгласието на едноличен търговец Ц.М.Д. и без съгласието на продавачката Н.А.Д.,
в чиято фактическа власт са се намирали. Намерението му за противозаконно
присвояване се доказва от обстоятелството, че при вземането на фонокартите подсъдимият
Ш. не ги заплатил, а установил своя пълна фактическа власт върху тях, като
напуснал мястото на извършване на деянието.
Поради това, като е взел предвид изложените
фактически данни и изводите, които следват от тях, съдът е признал подсъдимия Р.А.Ш.
за виновен в това, че на
07.05.2002 г. в гр. Лом отнел от владението на ЕТ “Ц.Д.”***, управлявано от Ц.М.Д.
***, чужди движими вещи на обща стойност 425.40 лева, без съгласието на едноличен
търговец Ц.М.Д., с намерението противозаконно да присвои отнетите вещи, с което
е извършил престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.
Тъй като за престъплението по чл.
194, ал. 1 НК се предвижда наказание над три години лишаване от свобода и имуществените
вреди в размер на 425.40 лева не са възстановени, не са налице условията на чл.
78а, ал. 1 НК за освобождаване на подсъдимия Ш. от наказателна отговорност.
5/ При
определяне на наказанието съдът е взел предвид следните обстоятелства:
Подсъдимият Ш. е роден през 1972
година и е млад човек. Разведен е. Към момента на извършване на деянието
07.05.2002 г. не е бил осъден.
Обстоятелството, че не се признава за
виновен, не може да се приеме за отегчаващо. Кражбата е извършена дръзко, в присъствието
на лицето, в чиято фактическа власт са се намирали вещите, в работното време на
магазина.
Стойността на предмета на
престъплението в размер на 425.40 лева не е малка. От извършването на кражбата
до реализирането на наказателната отговорност е изминал един продължителен
период от време.
Ето защо при преобладаващи смекчаващи
обстоятелства на основание с чл. 194, ал. 1 НК, във връзка с чл. 54 НК съдът е
осъдил подсъдимия Р.А.Ш. да изтърпи наказанието една година и шест месеца лишаване
от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Съдът е взел предвид и
обстоятелството, че с определение по НОХД № 34 / 2003 г. на Районен съд
Търговище, влязло в сила на 17.02.2003 г., подсъдимият Р.А.Ш. е бил осъден на
една година лишаване от свобода за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, извършено
на 20.07.2002 г. в гр. Търговище, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението
на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години.
Двете престъпни деяния са
извършени съответно на 07.05.2002 г. и на 20.07.2002 г., преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях, при условията на чл. 23, ал. 1 НК.
При това положение на
основание чл. 25, ал. 1 НК и чл. 23, ал. 1 НК измежду определените на
подсъдимия Р.А.Ш. наказания по настоящето НОХД № 371/2009 г. на ЛРС в размер на една
година и шест месеца лишаване от свобода и по НОХД № 34/2003 г. на РС Търговище
в размер на една година лишаване от свобода, съдът е определил на подсъдимия Р.А.Ш. да изтърпи едно общо най-тежко
наказание за двете престъпления в размер на една година и шест месеца лишаване
от свобода, което следва да бъде изтърпяно от него в затворническо общежитие от
открит тип при първоначален общ режим.
Макар и към 07.05.2002 г. подсъдимият
Ш. да не е бил осъждан, съдът е взел предвид обстоятелството, че същият не
проявява критично отношение към извършеното от него престъпно деяние. Поради
това на основание чл. 25, ал. 4 НК съдът не е отложил изпълнението на общото
най-тежко наказание по реда на чл. 66, ал. 1 НК, като е счел, че с условното
осъждане не биха се постигнали целите на наказанието и същото не би довело до
поправянето на подсъдимия.
6/
Съдът е уважил изцяло гражданския иск, като е осъдил Р.А.Ш. да заплати на гражданския
ищец Н.А.Д., в качеството й на едноличен търговец “Д.-Н.А.Д.”, със седалище и
адрес на управление гр. Лом, ул. “Славянска”, № 42, вх. А, ет. 2, ап. 9, сумата
425.40 лв. обезщетение за имуществените вреди, заедно със законната лихва,
считано от датата на увреждането 07.05.2002 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Съображенията
за това са следните:
Едноличен търговец Ц.М.Д.,
с фирма ЕТ “Ц.Д.,***, е вписан в търговския регистър на основание решение №
1108 от 20.12.1990 г. по ф.д. № 1108/1990 г. на Окръжен съд гр. Монтана.
Същият (Ц.М.Д., с ЕГН **********),
е починал на 19.05.2009 г., видно от препис-извлечение от акт за смърт № 0187
от 20.05.2009 г. на гр. Лом, като след смъртта си е оставил за наследници Н.А.Д.
– съпруга, К.Ц.Д. – син и Д.Ц.Б. – дъщеря.
От тях на основание чл.
60, ал. 2 от ТЗ само наследникът Н.А.Д. е придобила търговското предприятие с
фирма ЕТ “Ц.Д. – Н.Д.”, със седалище и адрес на управление гр. Лом, ул.
“Славянска” № 42, вх. А, ет. 2, ап. 9.
Като
е извършил кражба на стоки на стойност 425.40 лева от магазина на едноличния
търговец Ц.М.Д., с това
подсъдимият Р.А.Ш. виновно му е причинил имуществени вреди в посочения размер,
които следва да поправи на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и затова следва да
заплати на правоприемника на едноличния търговец посочената сума.
Не е налице погасяване на
вземането по давност, тъй като за вземания от непозволено увреждане давността
почва да тече от откриването на дееца (чл. 114, ал. 3 ЗЗД), а това е моментът,
когато извършителят е осъден с влязла в сила присъда.
Освен това давност не
тече, докато трае съдебният процес относно вземането (чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД), а преди смъртта на ЕТ Ц.М.Д., починал на 19.05.2009 г., същият е предявил
граждански иск по НОХД № 255/2003 г. на ЛРС, приет за съвместно разглеждане с
определение от 29.04.2004 г.
Ето
защо гражданският ответник Р.А.Ш. следва да заплати посочената сума на гражданския ищец Н.А.Д.,
с ЕГН **********, в качеството й на едноличен търговец “Д.-Н.А.Д.”, със
седалище и адрес на управление гр. Лом, като правоприемник на едноличен търговец Ц.М.Д., с фирма ЕТ
“Ц.Д.,***. Гражданският ответник Ш. следва да заплати на посочения граждански
ищец и 50 лева разноски по делото, направени във връзка с изцяло уважения
граждански иск, каквато сума е внесена по договора за правна защита и
съдействие от 29.06.2009 г.
7/
В съответствие с осъждането на подсъдимия Р.А.Ш. съдът го е осъдил да заплати по
сметката на Висш съдебен съвет гр. София сумата 50 лева държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, както и разноски по делото в размер на
67.40 лема за експертизи, а така също и 5лева държавна такса за издаване на изпълнителен
лист.
Причини за извършване на
престъплението – недостатъчни морално-волеви задръжки, стремеж към набавяне на
материални облаги по непозволен от закона начин за сметка на други лица.
Водим от изложените
съображения съдът е постановил при-съдата.
Районен
съдия: