Р
Е Ш Е Н И Е
№……..........
гр. София, 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
IV - Б състав, в публичното заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Д.
мл. с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Христина Цветкова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Ивелина Симеонова в. гр. д. № 8154 по описа
за 2020 г. на СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 85848/09.05.2020 г.
по гр. д. № 31311/2019 г. на Софийски районен съд, 170 състав, е осъдена
Агенция „П.И.”, с адрес: гр. София, бул. „*******да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.”,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „*******на
основание на чл. 411 КЗ сумата от 118,25 лв., представляваща регресно вземане
за възстановяване на платено от ищеца по имуществена застраховка
застрахователно обезщетение за щети по л. а. „БМВ“, с рег. № *******, причинени
при ПТП на 11.04.2018 г. на ул. „Езерата“ в посока с. Негован, обл. София –
град, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
31.05.2019 г. до окончателното плащане на вземането, както и на основание чл.
86 ЗЗД сумата от 7,43 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 17.10.2018
г. до 30.05.2018 г. включително, като е отхвърлен искът по чл. 86 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 7,43 лв. до пълния предявен размер от 13,40
лв. и за периода от 19.04.2018 г. до 16.10.2018 г. включително. Страните са
осъдени да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
Срещу решението в частта, с която
исковете са уважени, е депозирана въззивна жалба вх. № 5067602/08.06.2020 г. от
ответника - Агенция „П.И.”, чрез юрисконсулт Г.Н.. Излагат се съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, незаконосъобразно и
необосновано. Посочва се, че липсва Протокол за ПТП, издаден от компетентен
орган, от заявление от 12.04.2018 г. за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при имуществени вреди на ЗАД „Б.В.И.Г.“ се установява, че
лицето, управлявало МПС не е уведомило СДВР – Пътна полиция, което е в
нарушение на Глава Четвърта от Общите условия на ищеца. Не е посочен размерът
на евентуалното препятствие, причина за настъпването на застрахователното
събитие, липсва снимков материал, изготвен от длъжностно лице съгласно чл. 5,
ал. 1, т. 3 от Наредба № I-167/24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните
органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор
при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни
средства и чл. 2, ал. 2 от Наредба № IЗ-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство
на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд, т. е. не е установен механизмът и причината за реализирането
на ПТП. Поддържа се, че не следва да бъдат кредитирани представените от ищеца
частни писмени доказателства – заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при имуществени вреди на ЗАД „Б.В.И.Г.“ от 12.04.2018 г. и др.,
тъй като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, а и
описаното в тях не съответства на свидетелските показания. Водачът е знаел за
препятствието, но се е движел със скорост, която не му е позволила да спре или
да го заобиколи, с оглед на което се поддържа съпричиняване по чл. 51 ЗЗД. От
друга страна заключението на САТЕ не би могло по категоричен начин да служи
като доказателство за механизма и причинно – следствената връзка с вредите, тъй
като е изготвено на база описаното от водача на МПС. Не е извършена проверка
дали при ПТП водачът не е бил под въздействието на алкохол или наркотични
вещества, дали вредите не са причинени в резултат на умишлени действия, т. е.
дали не е налице изключен застрахователен риск, дали вредите не са причинени в
хипотезите на раздел I „Общи положения“, част IX, или че вредите не са настъпили в резултат на обстоятелства, попадащи в
хипотезата на част Х. Общи изключения т. 1.16 от общите условия на застраховка
„Каско“ на ищеца или на Глава Трета от същите, в които случаи не се дължи
застрахователно обезщетение. В опис на претенция от 12.04.2018 г. липсват
задължителни реквизити – вписване на имената на застрахования или негов
представител и полагане на подпис. Освен това се поддържа, че представените от
ищеца Общи условия не са актуални, а отделно от това застрахователната полица
не е сключена за допълнително покритие „гуми“, т. е. не е налице покрит
застрахователен риск. Гумите са обект на допълнително застраховане, договор за
което не е бил сключен от застрахователя. Предвид изложеното се моли за отмяна
на решението в обжалваната част и за отхвърляне на исковете, евентуално за
произнасяне в хипотезата на съпричиняване от страна на увредения по чл. 51, ал.
2 ЗЗД. Претендират се разноски.
Въззиваемият - ищец - ЗАД „Б.В.И.Г.”,
чрез адвокат Д.Д., в писмен отговор вх. № 5102488/27.07.2020 г. оспорва жалбата.
Посочено е, че приетите писмени доказателства, гласни доказателствени средства
и заключението на САТЕ, неоспорено от страните, установяват механизма на ПТП,
вследствие наличието на необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно,
причинно - следствената връзка между поведението на служителите на ответника и
вредите и техният размер. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната
част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Решението в частта, с която е
отхвърлен искът по чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 7,43 лв. до
пълния предявен размер от 13,40 лв. и за периода от 19.04.2018 г. до 16.10.2018
г. включително, не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2014527/31.05.2019 г.
от ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК *******, срещу Агенция „П.И.” - град София, чрез
Областно пътно управление - София, с която е поискано съдът да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 131,65 лв., от които 118,25 лв. – главница и
13,40 лв. – мораторна лихва, считано от 19.04.2018 г. (датата на изплащане на
застрахователното обезщетение) до датата на завеждане на исковата молба –
31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от тази дата
до окончателното плащане, представляващи регресно вземане за платено от ищеца
по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л. а. „БМВ“,
с рег. № *******, причинени при ПТП на 11.04.2018 г. на ул. „Езерата“ в посока
с. Негован, обл. София – град. Излагат се твърдения, че към 11.04.2018 г. между
водача на автомобила – И.В.и ищеца имало сключено валидно правоотношение по
застраховка „Каско” за автомобил „БМВ“, рег. № *******, обективирана в
застрахователна полица № 4704170400001155/26.11.2017 г., със срок на
застрахователното покритие от 26.11.2017 г. до 26.11.2018 г., на 11.04.2018 г.
застрахованият автомобил, собственост на И.Й.В., движейки се по ул. „Езерата“
(републикански път), посока с. Негован, област София – град, преди табелата за
населеното място и на 100 - 150 метра преди моста на р. Лесновска, попаднал в необезопасена
и необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което по автомобила били
нанесени вреди на гума предна лява, джанта лята предна лява, джанта лята задна
лява, гума задна лява, при ищеца била образувана преписка по щета № 470417181818869,
по която последният платил на собственика на автомобила сумата от 118,25 лв. на
19.04.2018 г. по банков път, ищецът поканил ответника да му ги заплати с
регресна покана изх. № 05137/05.10.2018 г. (предвид това, че по силата на чл.
19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „П.И.“), но
ответникът не го направил. Моли се за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът -
Агенция „П.И.”, Областно пътно управление – София, в предоставения му срок е
оспорил исковете. Посочено е, че липсва Протокол за ПТП, издаден от компетентен
орган, от заявление от 12.04.2018 г. за изплащане на застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
имуществени вреди на ЗАД „Б.В.И.Г.“ се установява, че лицето, управлявало МПС
не е уведомило СДВР – Пътна полиция, което е в нарушение на Глава Четвърта от
Общите условия на ищеца. Липсва снимков материал, изготвен от длъжностно лице
съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-167/24.10.2002 г. за условията и
реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства и чл. 2, ал. 2
от Наредба № IЗ-41/12.01.2009
г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, няма как да се установи спазване на правилата
за движение, и фактическата обстановка, с оглед т. нар. „опасна зона“ на
спиране, не е изследвано дали не са налице обстоятелства, предвидени в общите
условия за застраховка „Каско“ на ЗАД „Б.В.И.Г.“, при които не се изплаща
застрахователно обезщетение. Представените от ищеца частни писмени
доказателства – заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
имуществени вреди на ЗАД „Б.В.И.Г.“ от 12.04.2018 г. и др., не доказват по
безспорен начин обстоятелствата, при реализиране на процесното ПТП. В опис на
претенция от 12.04.2018 г. липсват задължителни реквизити – вписване на имената
на застрахования или негов представител и полагане на подпис. Представените от
ищеца Общи условия не са актуални, непредставянето на актуалните такива, които
са неразделна част от застрахователната полица, сочи на недоказан
застрахователен риск на евентуалното ПТП. Отделно от това застрахователната
полица не е била сключена за допълнително покритие „гуми“, т. е. не е налице
покрит застрахователен риск. Не било определено и самото местонахождение на
твърдяното ПТП. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете,
евентуално за произнасяне в хипотезата на съпричиняване от увредения за
настъпването на вредите. Претендират се разноски.
По делото е приета
застрахователна полица по застраховка „Булстрад Каско Стандарт” № 4704170400001155/21.11.2017
г., съгласно която ЗАД „Б.В.И.Г.” на 21.11.2017 г. е сключило с И.Й.В. договор
за застраховка за период от 26.11.2017 г. до 26.11.2018 г. за територия на
Република България за автомобил „БМВ“, с рег. № ******* при застрахователна
сума от 3 600 лв. и застрахователна премия от 321,15 лв. с включен данък,
платима на четири вноски. В полицата е посочено, че са включени покритията „Злополука
на лицата в МПС“, по раздел „Каско” - като основно покритие е включено „Пълно
Каско“, както и допълнителни покрития - „Помощ на пътя” (асистанс) и „Изплащане на обезщетение само след
експертна оценка“, не е включено допълнително покритие „гуми”. Не е отбелязано
и плащането на премия по покритие „гуми“.
По повод настъпилото
застрахователно събитие при ищцовото дружество е образувана преписка по щета № 470417181818869 - по делото е приета декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, подадена от И.Й.В. и носеща
подпис за него, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
имуществени вреди от 12.04.2018 г., носеща подпис за Викторов, в които е
отразено, че на 11.04.2018 г. при пътуване по ул. „Езерата“, посока с. Негован
на пътната настилка имало дупка, през която водачът минал и увредил предни лява
гума и джанта и задна лява гума и джанта на лек автомобил „БМВ“, с рег. № *******,
отразена е и схема, като свидетел на ПТП е посочен М.М.. Към
преписката са приложени опис на претенция за
щета № 470417181818869, с опис на увредените детайли – гума
предна лява дейтън – за подмяна, джанта лята – предна лява – с лека деформация,
джанта лята задна лява – с лека деформация и гума задна лява дейтън – за
подмяна, калкулация по претенция на обща стойност 129,60
лв., доклад по щета № 470417181818869,
според който от калкулираното обезщетение от 129,60 лв. е приспаднат коефициент
на редукция – 0,9124, с което общата сума за изплащане е определена на 118,25
лв., представени са също писмо до Иван Викторов, с което застрахователното
дружество е поискало подробни обяснения относно точното място на въпросната
дупка на ул. „Езерата“ и отговор от водача, че ПТП е настъпило преди табела с.
Негован и съответно на 100-150 м преди моста над р. Лесновска, с приложена
снимка на мястото от Google Maps, приложени са също преводно нареждане от 19.04.2018 г. в полза на И.В.за
сумата от 118,25 лв.
Видно от приетата по делото регресна
покана изх. № 05137/05.10.2018 г. ищецът е
предявил регресна претенция до ответника за платеното обезщетение във връзка с процесната щета № 470417181818869 в размер на 118,25 лв., като
предвид обратната разписка ответното дружество е получило регресната покана на
16.10.2019 г.
Разпитан по
делото св. М.М. е заявил, че с И.В.(собственик и водач на процесния автомобил)
били на път с личния автомобил на В.- „БМВ“ с рег. № *******, от София към
Негован на ул. „Езерата“, ако се пътува през Чепинско шосе, има разклон за
Негован, преди моста имало големи дупки и пътувайки с колата В.не успял да ги
избегне и спукал две леви гуми. Свидетелят пояснява, че се случило на обяд,
движели се с нормална скорост – около 60 км/ч, тъй като пътят не позволявал да
се движат с по – висока скорост. Добавя, че пред тях нямало пътуваща кола, не
може да каже дали след тях е имало, като размер дупката била 50/40/20, по – скоро
в средата и върху осевата линия. Свидетелят бил предупредил водача, че по пътя
има дупки. Не може да отговори дали водачът е ползвал спирачната система,
пояснява, че метрологичната обстановка била прекрасна, нямало дъжд, мисли, че
било сухо. Не извикали КАТ, уведомили застрахователя, като представител на
застрахователя не е посещавал мястото на ПТП, нямало други свидетели. Допълва,
че поправили гумите, тъй като В.бързал за работа. Въззивният съд кредитира
изцяло така дадените показания, тъй като са последователни, логични, отразяват
непосредствените възприятия на свидетеля относно ПТП и не се разколебават от
други доказателства по делото.
С приетото и неоспорено от страните
заключение по съдебно - автотехническата експертиза (САТЕ), което съдът
кредитира като задълбочено и компетентно отговарящо на поставените задачи,
вещото лице е посочило обстоятелствата и причините, при които е настъпило
застрахователното събитие: лекият автомобил, движейки се по ул. „Езерата“ с
посока към село Негован, с предна и задна леви гуми преминава през
необезопасена дупка на пътното платно и реализира ПТП с материални щети. Според
вещото лице процесните вреди (на предна и задна леви гуми и джанти) могат да
настъпят от ПТП с механизъм, посочен в исковата молба, автомобилът към датата
на ПТП бил на 17 години, 11 месеца и 14 дни от пускане в експлоатация, стойността
на щетата, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на
184,20 лв. с включен ДДС. Обичайният разход за ликвидация на щета като
процесната е 15 лв.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове с
правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая
постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Въззивният съд приема, че СРС е дал
погрешна правна квалификация на предявения иск - чл. 411 КЗ, вместо чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ, което обаче не води до недопустимост на решението, тъй
като основанието на един иск не е правната му квалификация, а
фактите на които се основава и които в случая правилно са били
прецени и обсъдени от първоинстанционния съд. Отделно от това следва да се
посочи, че определянето на действителното правно основание е дейност
на съда по приложението на закона.
По правилността на решението в обжалваната
част въззивният съд приема следното:
Доколкото
застрахователното събитие е настъпило през 2018 г. и договорът за застраховка е
от 2017 г., съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е
Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016
г.
Ангажирането
на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е обусловено от
установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на валиден
договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството - ищец; 3/ предпоставките по чл. 49 ЗЗД: 1) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице -
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда -
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица,
осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., т. 7), а само качеството им на
изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа. Вината
на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
По делото е безспорно,
че между ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“ и И.Й.В. е сключен застрахователен договор за
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“. Обект на
застрахователно покритие е лек автомобил „БМВ“, с рег. № *******,
като през време на действие на застрахователния договор - на 11.04.2018 г. е настъпило застрахователно събитие - ПТП, от което по застрахованото МПС
са били нанесени вреди.
Спорните въпроси, въведени като
предмет на въззивното производство, са механизмът на настъпване на вредите и
причинно - следствената връзка между попадането в дупка и процесните вреди,
както и сключване на договор за застраховка с покрит риск „гуми”.
По възражението, че не е доказан механизмът на
ПТП:
Съдът приема, че по делото е установено, че на 11.04.2018 г. лек автомобил „БМВ“, рег. № ******* е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на републикански път - движейки се по ул. „Езерата“ посока с. Негован, област София – град, преди табелата за населеното място и на 100 - 150 метра преди моста на р. Лесновска, при което е увредил предна лява гума и джанта и задна лява гума и джанта. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства - заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 12.04.2019 г., декларация за настъпване на застрахователно събитие, опис на претенция № 51-01600-5388/18/12.04.2018 г., опис - заключение по претенция № 51-01600-5388/18/12.04.2018 г. от 12.04.2018 г., доклад по щета № 470417181818869. Същите са съобразени и от вещото лице по изслушаната съдебно - автотехническа експертиза. Следва да се посочи, че заявлението за изплащане на обезщетение съдържа дата, фамилия и подпис на водача на увредения автомобил, името на водача и подпис са положени и в опис на претенция от 12.04.2018 г., имената на водача на застрахования автомобил са вписани в и опис - заключение по претенция (противно на оплакванията на жалбоподателя), декларацията за настъпване на застрахователно събитие също е подписана, като единствено липсата на положена в същата дата и липсата на положен подпис в опис - заключение на претенция, не е основание приетите писмени доказателства да не бъдат обсъждани при преценка наличието на фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника, при безспорно установеното, че именно въз основа на посочените доказателства при ищеца е образувана щета № 470417181818869 и по нея е изплатено застрахователното обезщетение. Действително представените по делото документи са частни такива, но те, макар да не се ползват с материална доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи, не са лишени от доказателствена стойност и се преценяват от съда във връзка с всички останали обстоятелства и събрани в производството доказателства. Приетите писмени доказателства и събраните по делото гласни доказателствени средства, които съдът кредитира като логични, последователни, резултат от лични впечатления на свидетеля, неопровергани от другите доказателства по делото, установяват, че вредите са настъпили от попадане в необезопасена и необозначена дупка. Необезопасената дупка на пътя е възприета от разпитания по делото свидетел (включително с параметрите си), а доказателства, които да опровергаят показанията му не са ангажирани по делото, поради което и съдът приема за установени тези обстоятелства. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена, е възможно при попадане в дупка на пътя да настъпят посочените увреждания, а причинените на автомобила щети от процесното ПТП от описа на застрахователя съответстват на механизма на ПТП, описан от ищеца, което е в подкрепа на извода на съда, че показанията на свидетеля следва да се кредитират. В случая по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават отразените в представените частни документи обстоятелства, напротив - посоченото в писмените доказателства изцяло се подкрепя от показанията на свидетеля Маринов, възприел непосредствено процесния инцидент, както и от заключението на САТЕ, което не е оспорено от страните и потвърждава съществуването на причинна връзка между щетите по автомобила и описания от ищеца механизъм на ПТП, поради което възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни. Обстоятелството, че дупката не е описана с параметрите си в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение не поставя под съмнение описания механизъм на ПТП, при наличието на други доказателства, които установяват този факт. При така изложеното съдът приема, че по делото е установен механизмът на ПТП, както и настъпилите вследствие на същото вреди върху автомобила.
Несъставянето на протокол за ПТП не е от естество да обоснове друг извод. Това е така, защото при ПТП, в което няма пострадали лица не е нужно съставянето на протокол за ПТП. Ответникът възразява, че липсва съставен от компетентен държавен орган протокол за ПТП, че водачът на повредения автомобил не е подал сигнал до КАТ - Пътна полиция. Относно липсата на протокол за ПТП и неуведомяване на КАТ за настъпването на застрахователното събитие, съответно липсата на протокол за ПТП, по аргумент на противното основание, от изчерпателно изброените хипотези на чл. 125, т. 1 - 8 ЗДвП, в които службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, следва да се приеме, че при ПТП с имуществени вреди и един участник, същият няма задължение да уведомява органите на МВР - КАТ, нито последните са длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. По силата на законовата делегация на чл. 125а, ал. 2 ЗДвП е издадена Наредба № Із-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационен център към Гаранционен фонд, в сила от 30.01.2009 г., приложима към момента на настъпване на ПТП. В чл. 6, т. 4 от посочената наредба, в приложимата й редакция - доп. ДВ, бр. 19/28.02.2017 г., е предвидено, че не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“, и не се съставят документи за повреди на моторно превозно средство (МПС), възникнали в резултат на природни бедствия;пожар на МПС; повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние; повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход; повреди по стъклата на автомобила. Не се заявени твърдения и възражения от страните, че в резултат на пътния инцидент увреденото моторно превозно средство не е било в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. С оглед на това този факт не е включен в предмета на доказване и съответно доказателства в тази насока не са събирани. Ето защо, нормата на чл. 125, т. 1 - 8 ЗДвП в случая не може да намери приложение. В този смисъл, законовият и подзаконов нормативни актове не съдържат изрично изискване всяко ПТП да бъде посещавано от служител на КАТ, което да е придружено със съставяне на протокол за ПТП, а само ПТП - та, настъпили в конкретни хипотези, различни от настоящата за попадане в необезопасена неравност на пътя (обстоятелството, че съществува такава възможност, която не е била упражнена, не сочи на недоказаност на механизма на ПТП). Независимо, че за процесния пътен инцидент няма представен протокол за ПТП, след като съставянето му не е задължително съобразно чл. 125 ЗДвП, обстоятелствата за механизма на увреждането и причинната му връзка с вредите могат да бъдат установени с други доказателства и доказателствени средства. В случая е установено, че водачът на застрахования автомобил своевременно е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, като е представил и допълнителни доказателства за установяването му, а с изплащането на застрахователно обезщетение ищецът е приел, че общите условия към застрахователния договор във връзка с регистрирането, уведомяването и доказването на настъпването на застрахователно събитие, са били спазени.
Въззивният съд не споделя довода на въззивника, че поради липса на снимков материал, фактите по делото са недоказани. Фактическият състав на чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД е установен и доказан по делото с други доказателства. В закона няма ограничение на доказателствените средства, които могат да се използват за установяване на противоправно поведение, вреди и причинно - следствена връзка. Наредба № I-167/24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства, на която се позовава въззивника, в сила от 06.02.2003 г., е отменена с ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., поради което е неприложима за настоящия случай. По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи настъпилото ПТП, неговия механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди върху автомобила.
По възражението, че настъпилото
застрахователно събитие не представлява покрит риск по сключената застраховка
мнозинството от съдебния състав приема следното:
Видно от представената по делото застрахователна полица, процесното МПС е застраховано при условията на „Пълно Каско“. Като допълнително покритие са посочени „Помощ на пътя (асистанс)“ и „Изплащане на обезщетение само при експертна оценка“, не е посочено допълнително покритие „гуми“.
По делото са представени Общите условия на застрахователя по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, приети от УС на ЗАД „Б.В.И.Г.“ на 05.12.2011 г., променени с решение на УС на 21.05.2014 г., в сила от 09.06.2014 г., променени с решение на УС на 23.03.2016 г., променени с решение на УС на 07.08.2017 г., като въззивният съд приема, че именно това са приложимите Общи условия по отношение на застрахователната полица от 21.11.2017 г., доколкото няма данни, а и твърдения от страните, в периода от 07.08.2017 г. до 21.11.2017 г. същите да са били изменяни.
Според приложените Общи
условия на застрахователя по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ в глава втора „Покрити рискове и изключения“ е посочено, че
отговорността на застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в
клаузи по избор на застрахования, сред които е т. 4 - клауза „Пълно Каско“,
а като допълнителни покрития към нея са уредени „Помощ на пътя“ - 6. 1; „Механична
повреда“
- 7. 1 и „Гуми“ - 7. 2, които допълнителни покрития се предоставят при
заплащане на допълнителна премия.
По клауза „Пълно
Каско“ покрити рискове са щети, причинени от застрахователно събитие, посочено
в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, както и други
изброени хипотези. Според посоченото в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и
злоумишлени действия“ застрахователят покрива щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия и ПТП“,
както и други допълнително изброени рискове. В клаузата „Пожар, природни
бедствия и ПТП на МПС“ е посочено, че се покриват щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар и природно бедствие“, както и
от пътнотранспортно произшествие (ПТП),
като е пояснено, че последното представлява събитие, възникнало в процеса на
движение на пътното превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътното превозно средство, път, пътно съображение, товар или
други материални щети.
Видно
от уредбата на допълнение „Гуми“,
т. I „Oбект на покритие“ - обект
на допълнителното покритие „Гуми“
са гумите на МПС, застраховано по клаузи, сред които и „Пълно
каско“ без подзастраховане, описани в застрахователната полица, като съгласно т. IV „Покритие“ срещу допълнително платена застрахователна премия
застрахователят обезщетява застрахования за щети по гумите на МПС,
причинени от 1.1 внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата
от дупки или предмети на пътя. Същевременно, като изключение в т. VI „Изключения“,
т. 8, е посочена повреда, причинена от ПТП. Като дефиниция за повреда е прието внезапно и непредвидимо спукване на
гума, дължащо се на неочаквана повреда на самата гума или злоумишлено увреждане
на гумата, или вентила от страна на трети лица, налагащо незабавен ремонт или
подмяна преди да се поднови нормалната ѝ употреба.
Тълкувайки систематично
посочените клаузи, съдът намира, че волята на страните е била срещу
допълнително заплащане от страна на застрахования
да му бъде осигурено покритие по определени изрично посочени рискове.
Спукването на гума от попадане в дупка е
сред изрично посочените рискове, които се покриват по допълнение „Гуми“.
В същото време, в уредбата на клауза „Пълно Каско“,
която е обща спрямо специалната такава по отношение на допълнителните покрития,
е предвидено да се покриват щети от ПТП. С оглед дадената в общите условия
дефиниция на „ПТП“, въззивният съд приема, че попадането в дупка на пътното
платно, не може да се изключи от събитието „ПТП”. Такова изключение не е изрично предвидено в т.
IX „Общи
изключения“ в
уредбата на клаузата „Пълно Каско“, каквито специални
изключения са предвидени при допълнително покритите рискове, нито може да се
изведе по тълкувателен път. Ако волята на страните е била рисковете, които се
обезщетяват срещу допълнително заплащане, да не са включени в рисковете, които
се обезщетяват по клауза „Пълно Каско“, то щеше да е налице
изричното им изключване.
Допълнителен аргумент за този
извод е т. VI от частта, в която е
регламентирано допълнителното покритие „Гуми“.
Според посочената клауза не се покриват разходи за ремонт или подмяна
на гуми на застрахованото МПС, когато повредата е причинена от ПТП,
пожар или кражба. По арг. на противното, когато повредата на гумите е причинена
от ПТП, се дължи обезщетение по покритието „Пълно
Каско“, независимо
дали страните са уговорили допълнително покритие „Гуми“.
По изложените
съображения, мнозинството от настоящия
състав приема, че волята на страните е при уговорено „Пълно Каско“
да се покриват и вредите от попадане в необезопасена дупка на пътното платно,
което попада в дадената дефиниция на пътнотранспортно произшествие. Процесните
щети са включени в застрахователното покритие, поради което за ищеца е
възникнало регресно вземане спрямо ответника.
По възражението на
жалбоподателя за наличие на съпричиняване от страна на водача
на застрахования автомобил:
За да е налице съпричиняване пострадалият
следва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка
причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
- обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
От
събраните по делото доказателства не е установено, че водачът на застрахованото
МПС с поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на
произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат, поради което не
са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът, чиято е
доказателствената тежест за установяване на действия или бездействия, с които
увреденият е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в причинна връзка
с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът на увредения
лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като се е движел с несъобразена скорост или не е
съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и наличието на дупка на
пътя, каквото задължение същият би имал единствено, ако препятствието на пътя е
било надлежно обозначено. От свидетелските показания се установява, че
автомобилът се е движел с разрешената
скорост, процесната дупка не е била обозначена или обезопасена, имало е множество неравности на пътя. Обстоятелството, че в съдебно заседание свидетелят заявява, че е предупредил
водача на
автомобила за дупките, не
обосновава извод за съпричиняване, тъй като единствено знанието за дупката, вкл. при
наличие на множество такива, които не са били надлежно обозначени, при
съобразена от водача скорост на движение, не сочи на пряка причинна връзка с
настъпилите вреди. Ето защо възражението за съпричиняване е неоснователно.
Въззивният съд счита, че не е
необходимо застрахователят да представя
доказателства, че не е налично всяко от изключенията,
предвидени в общите условия, когато застрахователят не изплаща обезщетение. В
случай, че въззивникът възразява, че процесното ПТП попада в изключенията, той
следва да докаже това свое възражение. Не се установява по делото
застрахователят да не е следвало да изплаща застрахователно обезщетение.
Липсва спор между страните, че
процесният пътен участък е част от републиканската
пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1,
т. 1 ЗП републиканските
пътища се управляват от Агенция „П.И.“,
която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища.
В чл. 167, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най - кратък срок. С оглед на това следва да се
приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния
пътен участък, включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява
дупки по него. Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В случая
именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане
извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до
завършването им, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г., т. 3, налице е отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, тогава отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД. С оглед на това собственикът на вещта отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
В настоящия случай се установи, че автомобилът е попаднал в несигнализирана дупка на пътното платно, стопанисвано от ответника. Последният не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 30 ЗП, вр. с чл. 167 ЗДвП да ремонтира тази дупка, както и задължението си, регламентирано в чл. 13, ал. 1 ЗДвП, да предупреди участниците в движението за опасности по пътя, каквато е наличието на дупка в пътното платно, като постави необходимите средства за сигнализиране. Ето защо следва да се приеме, че с бездействието си за отстраняване дупката на пътя и сигнализиране на същата е причинил на застрахованото при ищеца лице имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че тези вреди не са резултат от обективните, присъщи качества на вещта, то отговорността на ответника следва да се ангажира на основание чл. 49 ЗЗД, а не на основание обективната и безвиновна отговорност, установена в нормата на чл. 50 ЗЗД.
По изложените съображения следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, като вредоносният резултат е причинен от виновното и противоправно поведение на служители на ответника.
Застрахователят е изплатил на застрахования обезщетение в размер на 118,25 лв., видно от представеното платежно нареждане от 19.04.2018 г.
Съгласно нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, действал към момента на възникване на регресното право, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно заключението на САТЕ стойността на извършения ремонт по средни пазарни цени към 2018 г. е 184,20 лв., като съобразявайки диспозитивното начало в процеса СРС е уважил изцяло предявения иск за сумата от 118,25 лв. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно размера на изплатеното застрахователно обезщетение, нито относно иска по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва и периода, за който същата се дължи, поради което тези въпроси са извън предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269 ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение от 118,25 лв. Ответникът не твърди и не установява да е погасил същото чрез плащане или чрез друг погасителен способ, поради което предявеният иск е основателен. Предвид уважаване на главния иск следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По изложените съображения решението в обжалваната част следва да се потвърди като правилно, но при посочване на правилната правна квалификация по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски.
На ответника по жалбата следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
доколкото то е в размер, който не надвишава минимално установения такъв с чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с ДДС, тъй като съгласно
§ 2а. за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 85848/09.05.2020 г. по
гр. д. № 31311/2019 г. на Софийски районен съд, 170 състав, в обжалваната част,
с която е осъдена Агенция „П.И.”, с адрес: гр. София, бул. „*******да заплати
на ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
пл. „*******, сумата от 118,25 лв., представляваща регресно вземане за
възстановяване на платено от ищеца по имуществена застраховка застрахователно
обезщетение за щети по л. а. „БМВ“, с рег. № *******, причинени при ПТП на
11.04.2018 г. на ул. „Езерата“ в посока с. Негован, обл. София – град, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2019 г. до
окончателното плащане на вземането, но при правилна правна квалификация на иска
по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД, както и на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 7,43 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от
17.10.2018 г. до 30.05.2018 г. включително и сумата от 725,54 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.”, с адрес: гр. София, бул. „*******да
заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „*******на основание на чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 273 ГПК сумата от
общо 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляващи съдебни разноски,
направени в производството пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено
мнение на съдия Станимира Иванова по гр.д. № 8154 по описа за 2020г. на СГС,
4-Б състав.
Не съм съгласна с мнението на мнозинството на
съдебния състав в частта, че по тази имуществена застраховка покрит застрахователен риск да са
вреди по гуми на автомобил. Ответникът изрично е направил оспорване в
този смисъл с отговора на исковата молба и последователно е поддържал същото по
делото, включително и с въззивната жалба. Съдът приема, че приетите по делото
доказателства не установяват вреди по гуми да са покрит риск по полица №
4704170400001155. Приетата полица сочи, че договор се сключва при Общи условия,
като изрично сочи, че по имуществената застраховка „Каско”, сключена между
страните вредите по „гуми” са обект на допълнително
застрахователно покритие, което е различна опция от основното покритие „Пълно
каско”. Приетите по делото Общи условия са в същия смисъл – гумите са
допълнително покритие, което не е част
от основното покритие „Пълно каско”.
Раздел ІV по „допълнението гуми“ в ОУ изрично сочи, че покрит риск по него са
повреди на гуми при попадане в дупка на пътя, че за същото следва да се доплати
допълнителна премия и това не е част от основното покритие „Пълно каско”. В
случая полицата не установява включването на допълнителното покритие „гуми”, то
не е отбелязано в нея, не е участвало и при определяне на застрахователната
премия. Тълкувайки волята на страните по полицата не може да се обоснове извод,
че допълнителното покритие „гуми“ включва рискове, които се покриват от
основното покритие „Пълно каско“. При така установеното и като съобрази, че
съглашението на страните по полицата е за застраховка ”Пълно каско”, но не
включва допълнителното покритие „гуми”,
то съдът приема, че процесните вреди по гумите не се включват в обхвата на
полица № 4704170400001155. С оглед гореизложеното и доколкото процесните вреди
са по гумите на автомобила „БМВ”, то плащането на застрахователно
обезщетение от ищеца по полица №4704170400001155
за вреди по гуми не е от естество да установи суброгацията на застрахователя в
правата на собственика на увредения автомобил. Това е така защото условие за
същото е валидно правоотношение по застраховка, покриваща риск вреди по гуми,
каквото по делото не е установено да е възникнало между И.В.и ЗАД Б.В.И.Г.”.
Съдия…………………..
/Станимира Иванова/