№ 14141
гр. ***, 19.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110144140 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от О. В. П. срещу „Софийска вода“ АД,
с която е предявен иск за признаване за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 11,12 лева.
В исковата молба се твърди, че ответното дружество било осъдено да заплати на
ищеца сумата от 50,00 лева по силата на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена
по ч. гр. д. № 30903/2018 г. по описа на СРС, 47-ми състав, тъй като сумата била
недължимо платена от О. П. на 29.01.2016 г. Сочи се, че върху това вземане
ответникът дължал и законна лихва, считано от датата, на която ищецът заплатил без
основание главницата от 50,00 лева, т. е. от 29.01.2016 г., до датата, на която била
присъдена законна лихва по заповедта за изпълнение – 15.05.2018 г. Поради
изложеното, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
претендираната лихва, но поради подадено от ответното дружество възражение срещу
издадената за вземането заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 74166/2019 г. по описа на
СРС, 180-ти състав, за О. П. съществувал правен интерес от предявяване на иск за
установяване дължимостта на сумата от 11,12 лева.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Софийска
1
вода“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв. Ответната страна
оспорва предявения иск и отправя молба за неговото отхвърляне като неоснователен,
както и за присъждане на сторените от дружеството разноски. Твърди, че липсва
покана от ищеца за заплащане на претендираната лихва, както че размерът, сочен като
дължим, бил недоказан.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е положителен установителен иск с правно основание чл. чл.
422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответното дружество „Софийска вода“ АД дължи на ищеца от О. В. П. сума в размер
на 11,12 лева, представляваща законна лихва, дължима за периода от 29.01.2016 г. до
15.05.2018 г. върху главница в размер на 50,00 лева, недължимо платена от ищеца в
полза на ответника, като за процесната сума от 11,12 лева на 26.02.2021 г. е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 74166/2019 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
За основателността на иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е необходимо
ищецът да докаже: 1/ че в негова полза съществува главно вземане срещу ответника,
което не било изплатено в периода, за който се претендира законна лихва; 2/
изпадането на ответника в забава спрямо главницата, върху която е начислена
претендираната лихва; 3/ размера на претендираната лихва.
Установява се от представените по делото доказателства, че с Решение № ІІІ-82-
175 от 27.01.2015 г., постановено по гр. д. № 15333/2014 г. по описа на СРС, 85-ти
състав (вж. л. 8 – 10 от ч. гр. д. № 30903/2018 г. по описа на СРС, 47-ми състав), е
признато за установено, на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че О.
В. П. не дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 756,31 лева, представляваща
продажна цена за доставка на питейна вода и отвеждане на води за имот, находящ се на
адрес гр. ***, кв. ***, ул. „***, ***, ***, кл. № ****, за която била издадена фактура №
********** от 27.11.2013 г. Съгласно мотивите на съдебния акт, сумата от 756,31 лева
била недължима, тъй като не се установило наличието на валидно облигационно
отношение между страните за предоставяне на ВиК услуги в исковия период.
Въз основа на така постановеното решение О. П. е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на 16.05.2018 г., въз основа на което на 06.06.2018 г. по ч. гр.
д. № 30903/2018 г. по описа на СРС, 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение в
негова полза срещу „Софийска вода“ АД за сумата от 50,00 лева, недължимо платена
от П. на 29.01.2016 г. като част от задължение, начислено по фактура № ********** от
27.11.2013 г. В заявлението изрично е посочено, че сумата от 50,00 лева е начислена
2
без правно основание, а недължимостта ѝ била установена със сила на пресъдено нещо.
По така издадената заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист на 17.08.2018
г.
От така събрания доказателствен материал се установява, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника за сумата от 50,00 лева, като не са събрани данни
по делото задължението да е заплатено от ответното дружество.
Въпреки наличието на главно вземане, съдът намира, че не са налице
предпоставките за уважаване на предявения иск за лихва, начислена върху това
вземане. В случая се претендира лихва за периода от 29.01.2016 г. (датата, на която е
платена без основание главницата от 50,00 лева) до 15.05.2018 г. (датата, предхождаща
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за така
платената без основание сума). Следователно, предмет на настоящото дело не е
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, чиято дължимост е законна последица от основателността на
подаденото заявление по чл. 410 ГПК и присъждането би зависело единствено от
дължимостта на главницата. Лихвата, предмет на настоящия установителен иск, е т.
нар. мораторна лихва – лихва за забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Същата, макар
и да има акцесорен характер, обусловен от дължимостта на главницата, върху която е
начислена, се ползва с известна самостоятелност, доколкото за нейната дължимост е
необходимо да се установи, че длъжникът е поставен в забава за главното вземане.
Поставянето в забава следва да предхожда периода, за който се претендира
заплащането на мораторна лихва.
Не се установява, обаче, от събраните по делото доказателства ищецът да е
поставил ответника в забава за вземането от 50,00 лева, съответно – липсват основания
за присъждане на лихва за забава върху тази сума за период, предшестващ подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Главницата от 50,00 лева
представлява платена без основание сума от ищеца в полза на ответника.
Недължимостта е установена със сила на пресъдено нещо, като в съдебното решение
изрично е посочено, че изначално е липсвало основание за заплащането на сумата.
Следователно, главницата, върху която е начислена процесната лихва, представлява
вземане за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. За дължимостта на
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, начислена върху такова вземане, следва да се съобрази
задължителното за съдилищата разрешение, дадено с Тълкувателно решение №
5/21.11.2019 г. по тълк. дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при
връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за отправена покана до ответника
за заплащане на сумата от 50,00 лева, претенцията за мораторна лихва, начислена
върху същата, се явява неоснователна. Противно на заявеното от ищеца, подаването на
3
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 50,00 лева има значение
единствено за законната лихва, дължима от датата на подаване на заявлението, но не и
за процесната мораторна лихва.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на исковата претенция.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответника, като такива се
дължат за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от О. В. П., ЕГН: **********, с
адрес гр. ***, ул. *** *** ***, срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159, Бизнес център
„Интерпред Цар Борис“, положителен установителен иск с правно основание чл.
чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
„Софийска вода“ АД дължи на О. В. П. сума в размер на 11,12 лева, представляваща
законна лихва, дължима за периода от 29.01.2016 г. до 15.05.2018 г. върху главница в
размер на 50,00 лева, недължимо платена от ищеца в полза на ответника, като за
процесната сума от 11,12 лева на 26.02.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 74166/2019 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, О. В. П., ЕГН: **********, с адрес
гр. ***, ул. *** *** ***, да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159, Бизнес център
„Интерпред Цар Борис“, сумата от 100,00 лева, представляваща сторени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4