Определение по дело №345/2022 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 486
Дата: 3 ноември 2022 г.
Съдия: Мария Анастасова Славчева
Дело: 20225400500345
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 486
гр. С., 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500345 по описа за 2022 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното:
Производството по делото е по чл.267 във вр. с чл.27ал.2 СК.
С.ският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№60212 от 15.08.2022година от И.
Г. Л. – Р.а,ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника й адв.Б.П. и въззивна жалба вх.
№60221 от 09.08.2022година от Б. Ф. Р., депозирана чрез пълномощника му адв.В.Р. и двете
срещу Решение №60011 от 21.07.2022годиан, постановено по гр.д.№526/2022година по
описа на Районен съд С., с което е допусната съдебна делба между И. Г. Л.[1]Р.а и Б. Ф. Р.
на следните недвижими имоти - сграда с идентификатор 67653.918.8.14 п КККР на
гр.С.,представляваща гараж № 7 до Договор за покупко-продажба от 06.07.2011 г.,с площ 24
кв.м.,ведно със съответните части от правото на строеж върху имота; гараж № 2,находящ се
в гр.С.,в жилищен блок КЦ 47,кв.Нов център,със застроена площ 19,20 кв.м.,ведно с 0.64%
ид.части от правото на собственост върху общите части на сградата и 0.64% идеални части
от правото на строеж; гараж № 3 находящ се в гр.С.,в жилищен блок КЦ 47,кв.Нов
център,със застроена площ 19,20 кв.м.,ведно с 0.64% ид.части от правото на собственост
върху общите части на сградата и 0.64% идеални части от правото на строеж; гараж № 4
находящ се в гр.С.,в жилищен блок КЦ 47,кв.Нов център,със застроена площ 19,20
кв.м.,ведно с 0.64% ид.части от правото на собственост върху общите части на сградата и
0.64% идеални части от правото на строеж; поземлен имот с идентификатор 67653.918.288
по КККР н гр.С.,с площ 21 кв.м.,ведно с построена в същият имот сграда с идентификатор
67653.918.288.1,с площ 21 кв.м. на един етаж,с предназначение-сграда със специално
предназначение,идентична с гараж,находящ се в жилищна сграда блок КЦ 47,със застроена
площ 21 кв.м.; 6) Застроено и незастроено дворно място 45,27/8970 ид.части от парцел П-за
жилищно строителство,магазини ,обсл.жилищни групи и гаражи в кв.2 на гр.С.,целият с
площ 8970 кв.м., както и е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за делба
1
предявен от И. Г. Л. против Б. Ф. Р. в ЧАСТТА за имотите както следва: жилище,
апартамент с идентификатор 67653.918,8.1.10 по КК и КР на гр.С.,ведно с избено
помещение № 10 намиращ се в ж.блок „КЦ-47“,вх.А,У[1]ти етаж,построен върху държавна
земя,кв.Нов център, жилищна група“А“ ,с административен адрес: гр.С.,ул.“Д.П.“
8,вх.А,ет.5,ап.10,със застроена площ 686,48 кв.м.ведно с избено помещение № 10 и 2,99%
идеални части от общите части на сградата и 2.99% идеални части от правото на строеж
върху мястото; самостоятелен обект в сграда с идентификатор с идентификатор
67653.918.222.2.4,по КККР на гр.С.,със застроена площ 76/седемдесет и шест/кв.м.,брой
етажи 2/два/,предназначение:сграда за търговия,като сградата е разположена в ПИ с
идентификатори 67653.918.8,67653.918.222 и принадлежи към ПИ с идентификатор
67653.918.222,с административен адрес на сградата:гр.С.,ул.полк.Д.П. по КК и КР на
гр.С.,одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 година,последно изменение със Заповед
№ КД 14- 21-46/16.02.2010 година на Началника на СГКК-С./съгласно скица на сграда № 15-
467601-28.05.2019 година,издадена от СГКК-С./построена в ПИ с идентификатор
67653.918.222 на едно ниво,с площ 82 кв.м.; сграда с идентификатор 67653.918.222.2. по
КККР на гр.С.,разположена в поземлени имоти с идентификатори 67653.918.8 и
67653.918.222 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 67653.918.222,със
застроена площ от 76 кв.м.,брой етажи 2,с предназначение сграда за търговия.
Въззивната жалба на И. Г. Л. – Р.а е подадена в срока по чл.259ал.1 ГПК, тъй като
съобщението, че решението е изготвено и може да бъде обжалвано е получено на
01.08.2022година от адв.С.К..
В срока по чл.263ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна- Б. Ф. Р.
, депозиран чрез пълномощника им адв. В.Р..
Въззивната жалба на Б. Ф. Р. е подадена в срока по чл.259ал.1 ГПК, тъй като
съобщението, че решението е изготвено и може да бъде обжалвано е получено на
15.08.2022година от пълномощника адв.В.Р..
В срока по чл.263ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна- И. Г. Л.
– Р.а, депозиран чрез пълномощника им адв. Б.П..
Съдът докладва въззивните жалби и отговори:
С въззивната жалба на И. Г. Л. – Р.а се атакува постановеното съдебно решение в
частта, която е отхвърлен иска за делба(с изкл.на сграда с идентификатор 67653.918.222.2.
по КККР на гр.С.,разположена в поземлени имоти с идентификатори 67653.918.8 и
67653.918.222 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 67653.918.222, със
застроена площ от 76 кв.м.,брой етажи 2,с предназначение сграда за тьрговия/т.З), като е
прието, че тази сграда представлява три гаража с №2,3 и 4,обединени в един магазин,за
което не е проведена процедура по преустройството им и е допуснал делба на гаражи №2,3 и
4 с оплакване, че решението в тази му част е неправилно,поради нарушение на материалния
закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводсгвените правила и
необосновано. За да отхвърли искът за делба по отношение описаните три недвижими
2
имота,първинстанционният съд е приел относно жилището, апартаментат точка 1) А,че
страните по делото (съделители/са сключили брак с акт № 55 на Община-Мадан на
10.09.1986 година).т.е. страните са бивши съпрузи.Установено е,че ищцата И. Горгиевна Л. е
руски граждани,като е пребивавала в Република България с разрешение за продължително
пребиваване,а ответникът Б. Ф. Р. е български гражданин. На основание договор за покупко-
продажба на жилище,сключен по реда на чл.117 ЗТСУ № 54/09.06.1988 г.,том III ответникът
Б. Р. придобил жилище № 10,намиращо се в гр.С.,ж.к.“Нов центьр“-жилищна сграда-блок
КЦ-47,вх.А,ет.5,с площ 86,48 кв.м.,състоящо се от три стаи,кухня и сервизни
помещения,ведно с избено помещение № 10 и 2,99% ид.части от общите части на сградата и
2.99% ид.части от правото на строеж върху мястото за сумата 20250 лева,от които 9050 лв.
платени с жилищно спестовен влог и 11,200 лв.заем ДСК,като върху отпуснатия кредит е
вписана ипотека т.е. жилището-апартамента е придобит две години след сключването на
брак между страните-съделители. Първоинстанционният съд е приел,че искът за делба на
описаният недвижиимот следва да бъде бъде отхвърлен,тъй като е придобит с лични
средства на ответника Б. Р.,представляващи спестовен влог,открит през 1993 година от
трудови възнаграждения,средства от кредит,погасяван лично от него и със средствата от
продажбата на закупения в Русия автомобил,като ищцата не е участвала в погасяваното на
кредита,изтеглен за закупуването на жилището,а същият е погасяван изцяло от ответника,
поради което на основание чл.23.ал.1 СК жилището е лично имущество на Б. Р. поради
пълна трансформация на лично имущество в обшо и по отношение на него искът следва да
бъде отхвърлен.
Направено е оплакване, че този извод на районен съд е незаконосъобразен и
неообоснован. Като доказателство по делото е приложена декларация подписана от Б. Ф. Р.
и И. Г. Л. във връзка с направена постъпки пред ДСК[1]С. за отпускана на заем на
04.12.1987 година, където всеки от тях е посочил размер на получавано трудово
възнаграждение към посочената дата и година - Б. Р. е получавал 300(триста)лева заплата,
като работещ в ДП-С.,а И. Р.а е посочила 150 лева заплата работеща в Универмаг С.-общите
доходи на семейството 04.12.1987 година е общо в размер на 450(четиристотин и
петдесет)лева и ДСК преценявайки получаваните от тях месечни доходи е одобрила заем в
размер на 11200 лева на 17.12.1987 година(видно от записването в сочената декларация).
Твърди се също така, че първоинстанционният съд е приел,че ответникът Б. Р. е заплатил
жилището със лични средства,представляващи жилищен влог в размер на 9050(девет хиляди
и петдесет)лева,който влог е открит през 1993 година т.е. 5(пет)години по - късно от
сключване на договора за покупко- продажба на апартамента. Направено е оплакване,че
този извод на първоинстанционният съд е произволен и неотговарящ на събраните по
делото доказателства относно закупуването на апартамента.Към момента на сключването на
договора стойността на апартамента следва да е изплатен напълно,след което договора се
подписва.Към датата на подписване на договора за покупко продажба паричните
средства,необходими за покриване на стойността на закупеният недвижим имот следва да са
налични и да се намират по сметката на Общината-като продавач на имота. Развито е
оплакване, че не е ясно от къде са тези “лични средства“,записани в договора за покупко-
3
продажба като жилищно спестовен влог на името на Б. Р. не става ясно от събраните по
делото доказателства.Такъв влог той има открит едва през 1993 година и е неотносим към
датата на сключването на договора за покупката на жилище.Освен това по искане на Б. Р. е
назначена ССЕ вещото лице по която установява ,че при направена справка в
счетоводството на „Главбулгарстрой“ АД[1]София,че действително ответникът е работил за
периодите 01.02.1979-09.05.1986 година и от 20.10.1989 г.-14.03.1991 година в Русия, за
първият период от време Б. Р. е получил като възнаграждение 49 886.61 рубли,а за вторият
пепиод-11 251,73 лева.Към годината на сключване на договора за покупка на апартамента
09.06.1988 година ответникът не е работил в Русия, а в България. От заключението се
установява,че в „Главбулгарстрой“АД София липсва информация за извършени преводи на
суми в спестовен или друг вид влог от Русия в България на името на Б. Р.. Приетото от
съда,че ответникът Б. Р. е придобил жилището с лични средства не отговаря и е в пълно
противоречие със събраните и обсъдени по горе доказателства.Съдът е приел,че жилището е
придобито през 1988 годна-две годни след сключването на брака,но заплатен с две парични
суми-с влог на името на ответника открит през 1993 година-5(пет)години след сключването
на договора. Необоснован е извода на съда,че и отпуснатият заем за покупка на жилището в
размер на 11200 лева е бил изплатен изцяло с лични средства на ответника,тъй като
доверителката ми била около една година след покупката на жилището в Русия и не е
участвала в изплащането на заема.Този извод е произволен, тъй като липсват каквито е да е
било доказателства в подкрепа на извода на съда.Съдът е прел безусловно за вярно
твърдението на ответника в тази насока направен в отговора на исковата молба на стр.2-ра -
през м.септември се оженили, почти след сватбата-ищцата си заминала без да го
предупреди-за около една година,като мислел,че няма да се върне-не се обаждала,а съдът е
приел,че ищцата е напуснала България след закупуването на апартамента,което е през 1988
година.Дори и да е заминала за Русия,това не означава,че не е участвала в изплащането на
кредита.Самият ответник в отговора на исковата молба твърди, че закупил жилището за
сумата 20 250,00 лева от които 9 050,00 лева от жилищно спестовен влог-спестена
валута.Остатъкът до пълната цена изплатили чрез заемни средства от Банка ДСК 11 200.00
лева, като съдът е приел обратното,че той изцяло изплатил заема от Банка ДСК. Предвид
събраните по делото доказателства,касаещи закупуването на апартамента е налице изрично
деклариране от страна на Б. Р. за жилищно спестовен влог в размер на 9 050 лева, който е
открит пет години по късно от сключеният договор следва да се приеме за неотносим към
момента на закупуването на апартамента и предвид на това,че не е доказал,че този влог е
бил наличен към датата на сключването на договора за покупко продажба, поради което се
изразява несъгласието с извода на районен съд,че жилището —апартамента не представлява
СИО.Направено е оплакване, че в тази част на постановения съдебен акт не са изложени
съображения съгласно мотивите на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по т.д.№ 5/203 г.на ОСГК на
ВКС налице ли са критериите за преобразуване на лично имущество на ответникът Б. Р. в
закупеният през време на брака имот(жилище,апартамент),като в противоречие със
събраните по делото доказателства се е произнесъл относно характера на вложените при
придобиването средства към момента на придобиване на вещното право по съответния
4
юридически способ (ППВС № 5/1972 г.).Посочено е в постановеният съдебен акт,че
ответникът е доказал,че вложил в покупката парични средства по открит на негово име
жилищно спестовен влог от 1993 година.По делото ответникът твърди, че при една от
отпуските си направил жилищно спестовен влог в тогавашната ДСК в отговора на
исковата молба.Липсват доказателства по делото,че сумата от 9 050 лева да имат
извънбрачен произход или да са били изтеглени от влог на ответника. Отделно от това по
делото липсват доказателства представени от ответника сумата,за която твърди,че е донесъл
в брой в България и е направил влог декларирана ли е пред съответните власти при
пристигането му от Русия, дали тази сума е притежавал на влог като спестяване в Русия на
основание на което да установи,че същата има извънбрачен произход от него в България и
не установява дали сумата 10 000 рубли пренесени от Русия да са декларирани пред
властите изключва твърдението му,че е правил влог от Русия ,липсват данни за
извънбрачният произход на сумата от 9 050 лева. А относно изплащането на отпуснатият
заем,съдът не е обсъдил събраните доказателства-декларация от 04.12.1987
година,подписана от съделителите ,с която са кандидатствали пред ДСК за отпускане на
заем във връзка с покупка на апартамента,сключеният договор между ДСК и длъжника на
17.12.1087 година платим в срок от 30(тридесет)години,в изплащането на който кредит е
участвала и ищцата наравно с ответника,същата е работила,поради което ищцата е
съсобствник на жилището,апартамента в претендираният от нея обем от ½идеална част, тъй
като последната има принос в придобиването на жилището. Направено е и оплакване с
оглед събраните доказателства, че съдът не обсъжда задълбочено произхода на средствата
от 9050 лева,изплащането на отпуснатият заем от двамата съпрузи,които сочат ,че
апартамента е придобит и изплатен съвместно от двамата съпрузи и представлява СИО и
следва да се допусне до делба при равни квоти.Ответникът не доказва,че е налице пълна
трансформация на лични средства в покупката на апартамента, поради което имуществото
се счита придобити в режим на СИО. Съделителят Б. Ф. Р. не обори презумпцията по
чл.21,ал.З СК,тъй като не проведе пълно и главно доказване на твърденията си за лични
средства и платен изцяло от него заем за изцяло негово за покупката на процесният
недвижим имот-апартамент. Развива се оплакване, че ако се приеме, че ответникът е
направил влог в ДСК с донесени пари в брой в РБ (влог не му е правен от Русия в България-
видно от закл.на в.л. по назначената СИЕ),защото пренесените през граница пари в брой
следва да бъдат декларирани пред властите около 10 000 лева. Твърди още, че продажната
цена е платена с имущество, което по смисъла на чл.21,ал.1 СК се счита за съпружеска
имуществена общност. Съдът не е обсъдил показанията на св.Надя Архипенко и Анна
Томова, съгласно които [1]бизнеса им бил общ, И. участва в него изключително
активно,ходела за стока,снабдявала магазина изцяло с необходмите стоки,това беше първият
магазин на ул.“Д.П.“, който факт ответника не оспорва. Магазинът (първоначалният
търговски обект) е познат на живущите като „магазина на рускинята“,а не като магазина на
Б. Р..
Относно два самостоятелни обекта първоинстнционният съд е отхвърлил иска за
делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67653.918.222.2.4,по КККР на
5
гр.С.,със застроена площ 76(седемдесет и шест)кв.м.,брой етажи
2(два),предназначение:сграда за търговия,като сградата е разположена в ПИ с
идентификатори 67653.918.8,67653.918.222 и принадлежи към ПИ с идентификатор
67653.918.222,с административен адрес на сградата:гр.С.,ул.полк.Д.П. по КК и КР на
гр.С.,одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 година,поел едно изменение със заповед
№ КД 14-21- 46/16.02.2010 година на началника на СГКК-С.(съгласно скица на сграда № 15-
467601-28.05.2019 година,издадена от СГКК-С.)построена в ПИ с идентификатор
67653.918.222 на едно ниво,с площ 82 кв.м като е приел,че същата изградена със средства на
ЕТ-налични земни,включена е в предприятието на ЕТ,съгласно чл.23,ал.3 СК,поради което
този имот е лично имущество на ответника-ЕТ,поради пълна трансформация на лично
имущество в общо и по отношение на този имот искът за делба е неоснователен и на това
основание е отхвърлен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 2/27.12.2001 година на
ВКС по гр.д.№ 2/2021 година на ОСГК на ВКС презумпцията за съвместен принос по реда
на чл.19,ал.З от СК(отм.) се изключва придобитото по време на брака от ЕТ,когато то е
резултат на упражняваната от него търговска дейност,като вещите,правата върху вещи и
влоговете,придобити по време на брака в резултат на осъществявате на тази търговска
дейност, не са СИО, когато са включени в търговското предприятие. Ответникът Б. Ф. Р. е
вписан като едноличен тьрговец“Бизет-Б. Р.“ с Булстат, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.С.,ул.“Д.П.“№ 8,бл.47,вх.А,п.10. Съгласно практиката на ВКС, ако
цялата и част от покупната цена на придобитото от съпруга-ЕТ през време на брака
имущество (движимо или недвижимо) за упражняване на търговската му дейност по
чл.22,ал.З СК е заплатена със заемни средства получени от банков кредит,но погасен по
време на брака с общи средства на двамата съпрузи на съпруга-нетърговец следва да му се
признае принос по реда на чл.30,ал.2 от СК за половината от размера на кредита,вложен за
покупката. Посочена е практикана ВКС, обективирана в Определение постановено по гр.д.
№ 1195/2015 г.на ГК, първо г.о. на ВКС, Решение постановено по гр.д.№ 4131/2016 годна на
ВКС,ГК,първо г.о. постановени по реда на чл.290 ГПК,с които е прието,че когато съпругът
на ЕТ има принос в придобиването от последния на вещно право върху движима или
недвижима вещ,предназначена за упражняване на търговска му дейност допринеслия съпруг
на ЕТ може да предяви облигационният иск по чл.30,ал.2 във вр. с чл.22,ал.З СК(чл.29 от
отм.СК от 1985 година) стига вещите да са били налице към момента на прекратяване на
брака или началото на фактическата им раздяла и към този момент следва да се определи
стойността и. По силата на чл.30,ал.2 СК с обхвата на този“изравнителен“ иск се включва
възможността на съпругата на ЕТ при развод или унищожаване на брака да иска част от
стойността на вещните права,придобити от съпруга —ЕТ по време на брака за упражняване
на търговската му дейност и включени в неговото предприятие,доколкото същите са със
значителна стойност и дой е допринесъл за придобиването му с труда,със средствата,с
грижите за децата или работа в домакинството. Позовава се на точка 2 от ТР № 2/2021 г. на
ОСГК на ВКС съгласно която по реда на чл.29 отм. СК от 1985 година(сега чл.30,ал.1
СК)съпругьт-нетърговец може да претендира част от стойността на вещи,права върху вещи
и дял от вземания,вкл. в търговското предприятие на съпруга[1]ЕТ,ако същите са били
6
налице към деня на предявяване на иска,съответно към момента на прекратяване на брака
или началото на фактическата раздяла,с приемането на действащия СК през 2009
г.,разпоредбата на чл.30,ал.2 във вр. с чл.22,ал.З СК уреди изрично този въпрос. На
жалбоподателката й е известно,че този недвижим имот е включен в търговското
предприятие на съпруга-ЕТ едва с отговора на ответника по реда на чл.131 ТПК,тъй като в
доказателствата по делото е приложен НА № 124,том 1,рег.№ 1516,дело № 112/2018 година
за признаване право на собственост върху недвижим имот от 29.05.2018 година на нотариус
Анастасия Славкова ,рег.№ 366 на НК,с районен на действие СОС,от който е видно,че
двамата съпрузи са признати за собственици на процесният недвижим имот при равни
права.Към датата на неговото издаване ответникът е признал и правата на съпругата си и
затова е издаден при равни права.Сега първоинстанционният съд приема в мотивите на
решението си,че този нотариален акт е неверен,тъй като имотът не е собственост на
съпрузите,а на съпругът едноличен търговец,тъй като го е включил в търговското
предприятие и това го изключва от обема на СИО. Направено е оплакване, че съдът не е
анализирал представените по делото доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице
инж.- Росица Крушкова относно кафе –аперитива - разрешението на строеж е издадено на
Б.,договора за правото на надстрояване е на името на Б. Р.,обекта е изпълнен върху три
гаража №№2,3 и 4 собственост на И. и Б. Р.,правото на строеж е реализирано върху
45,27/8970 ид.части от парцел П,кв.2 по плана на гр.С.,закупено от Б. Р. т.е. инвеститор на
обекта е Б. Р.,а не ЕТ“Бизет-Б. Р.“. Съдът не е обсъдил и заключението на ВЛ Х.,който
установява,че обекта кафе-аперитив е построен с налични и заемни срелства.построен през
2002-2003 голина (в който период датират представените като доказателство фактури) и
една през 2005 година е заведен обекта като дълготраен материален актив. Със сумата
15 886.41 лева. Твърди още,че меродавният момент в случая е придобиване правото на
собственост от съделителите,бивши съпрузи-момента на построяването 2002-2003 година
или завеждането на обекта като ДМА на ЕТ през 2005 година.Според жалбоподателката е
2002-2003 година т.е. процесният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност.Обекта е придобит със семейни средства и включването на обекта в търговското
предприятие става известно на ищцата с отговора на ответника, поради което твърди, че
завеждането на обекта като ДМА на ЕТ е недействтелна.В случая се касае до висяща
недействителност на разпореждането с правото на собственост върху недвижим
имот,придобит при режим на СИО и това включване в търговското предприятие на съпруга-
ЕТ жалбоподателката оспорва по реда на чл.26 ЗЗД.
На следващо място е направено оплакване, че първоинстанционнт съд не обсъди
всички събрани и приложени по делото писмени доказателства и постановява съдебен акт
при непълнота на доказателствата и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, защото от удостоверение ,издадено от Община-С. отдел“Местни данъци и такси“
от 04.02.2021 година е видно,че на 30.05.2028 година,(след издаване на НА № 124,том 1,рег.
№ 1516/2018 година на Нотариус Анастасия Славкова) е подадена декларация вх.№ ДК
14001341 съделителите И. Р.а и Б. Р., които са декларирали търговски обект/ МЗ-масивна
монолитна/,година на построяване 2003 година с площ 82 кв.м.,идентификатор
7
67653.918.222.2.4 като съсобствена при равни права и по отношение на нея същите заплашат
данък като физически лица. На следващо място от удостоверение изх.№
УД000219/04.02.2021 година за декларирани данни на името на ЕТ“Бизет-Б. Р.“,ЕИК
********* се установява,че съгласно подадени данъчни документи на името на ЕТ НЯМА
ДЕКЛАРИРАНИ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ,НЯМА ДЕКЛАРИРАНИ ДВИЖИМИ ВЕЩИ И
НЯМА ДРУГИ ДЕКЛАРАЦИИ, което е в подкрепа на становището,че процесният обект не
е в търговското предприятие и по отношение на него следва да се допусне делба,тъй като е в
режим на СИО.За този имот жалбоподателката заплаща данък сгради и данък сметка
наравно с ответника. Моли окръжният съд да уважи въззивната жалба и отмени
постановеният съдебен акт - Решение № 60011/21.07.2022 г.,постановено по гр.д.№
526/2019 година Районен съд[1]С. в обжалваната му част,като го отмени и вместо него
постанови друг,с който допуснете до делба жилище, апартамент с идентификатор
67653.918,8.1.10 по КК и КР на гр.С.,ведно с избено помещение № 10 намиращ се в ж.блок
„КЦ-47“,вх.А,V[1]ти етаж,построен върху държавна земя,кв.Нов център,жилищна група“А“
,с административен адрес: гр.С.,ул.“Д.П.“ 8,вх.А,ет.5,ап.10,със застроена площб 86,48
кв.м.ведно с избено помещение № 10 и 2,99% идеални части от общите части на сградата и
2.99% идеални части от правото на строеж върху мястото; самостоятелен обект в сграда с
идентификатор с идентификатор 67653.918.222.2.4,по КККР на гр.С.,със застроена площ
76/седемдесет и шест/кв.м.,брой етажи 2/два/,предназначение:сграда за търговия,като
сградата е разположена в ПИ с идентификатори 67653.918.8,67653.918.222 и принадлежи
към ПИ с идентификатор 67653.918.222,с административен адрес на
сградата:гр.С.,ул.полк.Д.П. по КК и КР на гр.С.,одобрени със Заповед № РД-18-
14/10.05.2005 година,последно изменение със Заповед № КД 14- 8 21-46/16.02.2010 година
на началника на СГКК-С.(съгласно скица на сграда № 15-467601-28.05.2019
година,издадена от СГКК-С.)построена в ПИ с идентификатор 67653.918.222 на едно ниво,с
площ 82 кв.м.при равни квоти за съделителите И. Л. —Р.а и Б. Ф. Р..
Към въззивната жалба е приложена приходна квитанция № 53667/08.07.2020 г. на
Община-С.,ведно с касов бон,от която се установява,че за обект“Кафе аперитив“ и за
жилище-апартамент ищцата плаща данък. Претендира за направените разноски за
въззивната инстанция.
С писмения отговор на Б. Ф. Р. се оспорва , като неоснователна въззивната жалба на
И. Л. - Р.а, подадена чрез пълномощника й адв. Б.П.. Излага довод, че в обжалваните части
от съделителката И. Л. решението на Районен съд - С. е правилно, постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и закона. Предвид изложеното предлага
въззивният съд да потвърди като правилно решение № 60011/21.07.22г., постановено по
гр.д. № 526/2019г. на Районен съд - С., в частите му, с които искът за делба е отхвърлен,
както изаявява, че поддържа оспорванията в писмения отговор по чл. 131 от ГПК се оспорва
изцяло депозираната въззивна жалба и се предлага съдът да я остави без уважение.
С въззивната жалба Б. Ф. Р. атакува постановеното решение в частта, с която съдът
допуска делба по отношение на следните недвижими имоти при квоти по ½ идеални части
8
за всеки от двамата съделители - сграда с идентификатор 67653.918.8.14 по КККР на гр. С.,
одобрени със заповед № РД-18-14/10.05.2005г. на ИД на АГКК, изменени със заповед № 18-
8613- 09.06.2014г. на началника на СГКК - С., с адрес: гр. С., ул. Полк. Д.П. № 8,
разположена в поземлен имот с идентификатор 67653.918.8, със застроена площ 26 кв.м.,
брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж, при съседи: гаражи с идентификатори
67653.918.8.13 и 67653.918.8.15, ул. Полк. Д.П. и поземлен имот с идентификатор
67653.918.8, представляваща гараж № 7 по договор за покупко[1]продажба от 06.07.2011 г.,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 126, том I, per. №
2063, дело № 112/2011г. по описа на нотариус Кацарова, с площ 24 кв.м., ведно със
съответните идеални части от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата,
представляващ общински поземлен имот с идентификатор 67653.918.8 по КККР на гр. С.,
който имот образува УПИ II в кв. 2 по действащия устройствен план на гр. С., централна
част. 2. Гараж № 2, находящ се в гр. С., в жилищен блок КЦ 47, кв. Нов център, със
застроена площ от 19,20 кв.м., ведно с 0,64 % идеални части от правото на собственост
върху общите части на сградата и 0,64 % идеални части от правото на строеж върху
държавен терен, при граници: Т.Х. и Б. Р., съгласно нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 11.12.1998 г. № 134, том I, per. № 771, дело № 166/1998 г. по описа на
нотариус Кулишева, намиращ се на първия етаж от сграда с идентификатор 67653.918.222.2
по КККР на гр. С., одобрени със заповед № РД[1]18-14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК,
изменени със заповед № КД-14-21-46/16.02.2010 г. на началника на СГКК - С., с адрес гр. С.,
ул. Полк. Д.П., разположена в поземлени имоти с идентификатори 67653.918.8 и
67653.918.222 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 67653.918.222, със
застроена площ от 76 кв.м., брой етажи 2, с предназначение сграда за търговия; гараж № 3,
находящ се в гр. С., в жилищен блок КЦ 47, кв. Нов център, със застроена площ от 19,20
кв.м., ведно с 0,64 % и.ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и 0,64 %
и.ч. от правото на строеж върху държавен терен, при граници: А.Г., К.Х. съгласно договор за
покупко - продажба по реда на чл. 117 ЗТСУ от 01.03.1989 г., намиращ се на първия етаж от
сграда с идентификатор 67653.918.222.2 по КККР на гр. С., одобрени със заповед №
РД[1]18-14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК, изменени със заповед № КД-14-21-46/16.02.2010 г.
на началника на СГКК - С., с адрес гр. С., ул. Полк. Д.П., разположена в поземлени имоти с
идентификатори 67653.918.8 и 67653.918.222 и принадлежи към поземлен имот с
идентификатор 67653.918.222, със застроена площ от 76 кв.м., брой етажи 2, с
предназначение сграда за търговия;гараж № 4, находящ се в гр. С., в жилищен блок КЦ 47,
кв. Нов център, със застроена площ от 19,20 кв.м., ведно с 0,64 % идеални части от правото
на собственост върху общите части на сградата и 0,64 % идеални части от правото на
строеж върху държавен терен, при граници: Б. Р. и Р.А., съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 1080, том VI, дело № 3381/1997 г. по описа на
нотариуса при СмРС, намиращ се на първия етаж от Сграда с идентификатор
67653.918.222.2 по КККР на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на ИД на
АГКК, изменени със заповед № КД-14-21-46/16.02.2010 г. на началника на СГКК - С., с
адрес гр. С., ул. Полк. Д.П., разположена в поземлени имоти с идентификатори 67653.918.8
9
и 67653.918.222 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 67653.918.222, със
застроена площ от 76 кв.м., брой етажи 2, с предназначение сграда за търговия. 5. Поземлен
имот с идентификатор 67653.918.288 по КККР на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-
14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК, с адрес от гр. С., ул. Полк. Д.П. № 8, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10 м), с площ от 21 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори
67653.918.267, 67653.918.48 и 67653.918.8, ведно с построената в същия имот сграда с
идентификатор 67653.918.288.1, с площ 21 кв.м., на един етаж, предназначение - сграда със
специално предназначение, идентична с Гараж, находя т се до жилищна сграда блок КЦ 47,
построена в гр. С., ж.к. Нов център, със застроена площ от 21 кв.м. и идентификатор
67653.918.8.10 по предходен план, който гараж е идентичен с гараж № 1, построен в УПИ II,
- Жилищно строителство, находящ се в кв. 2 по стария план на гр. С., ведно със съответното
отстъпено право на строеж върху описания по-горе поземлен имот, при граници: ул. Д.П. и
улица, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том IV, per.
№ 5074, дело № 525/2006 г. от 15.09.2006 г. по описа на нотариус Кацарова; застроено и
незастроено дворно място - 45,27/8970 ид.ч. от парцел II - За жилищно строителство,
магазини, първично обслужв. жил. групи и гаражи в кв. 2, на гр. С., целия с площ от 8970
кв.м., при граници: улица, гаражни петна № 1 и 5 и дворно жилищни блокове, който имот е
заснет като поземлен имот с идентификатор 67653.918.222 по КК на КР на гр. С., одобрени
със Заповед № РД18-14/10.05.2005г. на ИД на АГКК, с площ 47 кв.м., с адрес на имота: гр.
С., ул. Полк. Д.П., трайно предназначение на територията, начин на ниско застрояване ( до
10 м.), при съседи: 67653.918.8, 67653.918.48, съгласно договор за продажба на общински
недвижим имот от 11.07.2000 договор за продажба на общински недвижим имот от
11.07.2000 г. Моли въззивният съд да отмени решението в горните части, като се
произнесете с ново решение по същество и отхвърли предявените искове за делба, касателно
всички допуснати до делба имоти. 3а делбата спрямо гараж № 7, представляващ сграда с
№67653.918.8.14 в гр. С., ул. „Д.П.“ № 8, с площ от 24 кв.м., с предназначение: хангар, депо,
гараж, при съседи: гаражи с идентификатори 67653.918.8.13 и 67653.918.8.15, ул. „Д.П.“№ и
поземлен имот с идентификатор 67653.918.8, ведно със съответните идеални части от
правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, представляващ общински
поземлен имот с идентификатор 67653.918.8 по КК на КР на гр. С., одобрени със заповед №
РД-18-14/10.05.2005г. на ИД на АГКК, който имот образува У ПИ II в кв. 2 по действащия
устройствен план на гр. С., централна част съдът приема, че същият е придобит през време
на брака между съпрузите, което предполага придобиването му със съвместен принос и от
тук съсобственост между страните по делото. Твърди, че този извод на Районният съд не е
правилен. Действително имот с ид. №67653.918.8.14 е закупен с договор за
покупко[1]продажба от 06.07.2011г. Разводът ми с И. Л. е от 18.05.2017г. , когато е
постановено решението по гр.д.№376/2011г. от Районен съд С.. Към момента на сключване
на договора за покупко-продажба с И. Л. са фактически разделени, а развода на практика
облече във форма липсващата много по-рано раздяла между тях. Твърди също, че
средствата, с които закупил и този обект са от търговска дейност на едноличния търговец
10
„Бизет-Б. Р.“, с ЕИК№********* , в т.ч. заемни средства получени съгласно договор за
паричен заем. Вноските по кредита са изплащани от едноличния търговец. Съвместният
принос е в основата на съпружеската имуществена общност. Ако такъв е налице - има
общност, ако липсва принос - общност не възниква. Районният съд не е обсъдил събраните
по делото доказателства, за фактическа раздяла към момента на придобиване на имота, в т.ч.
гласни и писмени. Решението в тази част е в разрез с постановките на Тълкувателно
решение№35/14.06.1971 г. - ОСГК ВС, според което придобитите възмездно вещни права по
време на брака от единия съпруг, но в периода на продължителна фактическа раздяла между
съпрузите изключва приноса на другия съпруг и се считат лично имущество. В това
тълкувателно решение са определени характеристиките на понятието „продължителна
фактическа раздяла“ като прекъсване на физическа, духовна и икономическа връзка, макар
съпрузите формално да са обвързани с граждански брак. Разделното живеене на съпрузите
според трайната практика на ВС и ВКС не е равнозначно на фактическа раздяла. При дълга
фактическа раздяла между съпрузите, макар и тя да се включва в рамките на началния и
краен срок на понятието „ през време на брака ”, не може да се приеме, че има нормален
брак между съпрузите, че придобитите от тях имущества са резултат на съвместните им
усилия. Направено е оплакване, че по делото се установява, че към момента на придобиване
на обсъждания имот жалбоподателят и И. Л. не живеелизаедно, не поддържали контакти
помежду, нямали общо домакинство, а средствата за закупуване на този гараж са осигурени
изцяло от него, без ищцата да е участвала в заплащането. Фактическата раздяла между
бившите съпрузи е със значителна продължителност — около 8 години преди развода, което
се установява и от свидетелските показания. В случая презумпцията за съвместен принос на
бившата съпруга е опровергана, затова като е допуснал този имот до делба, съдът е
постановил неправилно решение. На следващо място за имот застроено и незастроено
дворно място - 45,27/8970 ид.ч. от парцел II - За жилищно строителство, магазини, първично
обслужване жилищни групи и гаражи в кв. 2, на гр. С., целия с площ от 8970 кв.м., при
граници: улица, гаражни петна № 1 и 5 и дворно жилищни блокове, който имот е заснет като
поземлен имот с идентификатор 67653.918.222 по КК на КР на гр. С., одобрени със Заповед
№ РД[1]18-14/10.05.2005г. на ИД на АГКК, с площ 47 кв.м., с адрес на имота: гр. С., ул.
„Полк. Д.П.“, трайно предназначение на територията, начин на ниско застрояване (до 10 м.),
при съседи: 67653.918.8, 67653.918.48. Съгласно събраните по делото доказателства, касае за
имот, спрямо който права притежават и трети лица или налице е съсобственост с трети на
производството правни субекти. Поделото не се установява от ищцата описаният имот с
кого е съсобствен. След като останалите съсобственици не са конституирани с исковата
молба или съсобствеността между тях от една страна и страните по настоящото дело от
друга не е прекратено, то делбата в настоящото дело не би могла да се извърши. Имотът не
може да се допусне до делба, тъй като делбата на същия следва да се извърши по общия ред.
В настоящият случай, е неприложим редът по чл. 345 ГПК, а това е единствената
разпоредба, която дава (макар и условна) възможност в допуснатите до делба имоти да се
включат и такива, за които се установява, че са в режим на съсобственост между
страна/страни посочена в исковата молба, и трети лица. Като не е съобразил това, съдът се е
11
произнесъл в противоречие със закона и доказателствата касателно и този допуснат до делба
имот. Моли въззивният съд да отмени решението за допускане на делбата за този имот и да
отхвърли иска за него. На следващо място за гараж № 3, находящ се в гр. С., в жилищен
блок КЦ 47,,. Нов център“, със застроена площ от 19,20 кв.м., ведно с 0,64 % и.ч. от правото
на собственост върху общите части на сградата и 0,64 % и.ч. от правото на строеж върху
държавен терен, при граници: А.Г., К.Х. се поддържа оплакване, че имотът е закупен с
договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ,рег.
№111/12.05.1989г. със средства от жилищен спестовен влог на Б. Р.. За заплащането на този
имот са използвани кредитни средства, погасени от стойността на личното на съпруга МПС
„ВАЗ“,модел 21063 - 22000,00 лв. По делото се установи, че Б. Р. е разполагал със
спестявания от преди сключването на брака, за да закупи както апартамента изцяло , така и
гараж №3, но с цел предстоящото обзавеждане на жилището е кандидатствал респ. одобрен
е и усвоен от нето заем . Факта, че обсъжданият имот е закупен с лични негови средства,
съответно при трансформация на лично имущество се потвърждава и от описаните и
представените с исковата молба договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117,ал.З от ЗТСУ,рег.№54/09.06.1988г. и договор за покупко-продажба на
жилище,сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ,рег.№111/12.05.1989г., - книжка за жилищен
спестовен влог, тиражно писмо -валута. Към този момент И. Л. нито е работила, нито пък е
имала спестявания , за да участва при закупуването. Съдът не е обсъдил, че към момента на
сключване на договора за покупко[1]продажба на обсъждания гараж, така както и на
жилището, е действала Наредба за кредитната дейност на ДСК о тм ., като с чл.11, ал.1 от
същата е предвидено, че заеми за строеж или покупка на жилища се отпускат на граждани,
които могат да придобиват собствено жилище с кредит от държавата при условие, че имат
внесени на жилищноспестовен влог собствени средства в размер на поне 30 на сто от
искания заем. Към момента на закупуване на апартамента , на името а Б. Р. е открита сметка
с наличен в нея жилищно спестовен влог, достатъчен за закупуването и на апартамента и на
гаража; При режима на съпружеската имуществена общност имуществото има статута на
средствата, вложени в придобиването му и след като в придобиването на имота, И. Л. няма
принос, не е участвала, а напротив средствата са изцяло на Р. -лично, то е не е било налице и
основание за делба. Спрямо гаража с №3 е налице и друго основание за отхвърляне на
претенцията за делба, а именно предвид факта, че същият използва за търговската си
дейност. Описаният гараж №3, на практика е част от „сграда с търговско предназначение“,
стопанисван от представляваният доверителят ми едноличен търговец „Бизет - Б. Р.“-гр.С.;
Съгласно чл. 22, ал.З от СК лична собственост на всеки от съпрузите, са вещните права
придобити от съпруг-едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската
му дейност и включени в търговското му предприятие. С този текст нормативно е възприето
даденото разрешение с т.1 от ТР № 2/2001 г., че презумпцията за съвместен принос е
изключена за придобитото по време на брака имущество от съпруга-едноличния търговец,
когато то е резултат от търговската му дейност. В конкретният случай, са налице
предпоставките на сочената разпоредба, като само с факта на съставянето на акта право на
собственост в полза на ищцата не е възникнало, нито може и да възникне още по-малко и
12
защото тя не е осъществявала владение спрямо описания обект- никога. Имотът е владян
единствено и само от едноличният търговец ЕТ“Бизет - Б. Р.“-гр.С., от момента на
построяването и до днес, спокойно, необезпокоявано и непрекъснато. На следващо място за
допуснатият до делба поземлен имот с площ 21 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор
67653.918.288 по КК на КР на гр. С., одобрени със Заповед № РД[1]18-14/10.05.2005г. на ИД
на АГКК, в кв. 2 по ПУП на гр. С., при граници на имота: имот с кад. № 918.8, имот №
918.8.11 и имот № 918.484 - описан в пункт 3 от исковата молба, съответно и построеният в
същия имот гараж, находящ се до жилищна сграда КЦ 47, построена в гр. С., ж.к. Нов
център, със застроена площ от 21 кв.м. и идентификатор 67653.918.8.10, който гараж е
идентичен с гараж № 1, построен в УПИ II - Жилищно строителство, находящ се в кв. 2 по
стария план на гр. С., ведно със съответното отстъпено право на строеж върху описания по-
горе поземлен имот, при граници: ул. „Д.П.“ и улица- описани в пункт, изразявам следното
становище и искания към съда възраженията ми срещу съдебното решение са следните : По
делото се установи, че на 10.01.2005 г. от Б. Р. е сключен договор с ТБ „Инвест банк“АД —
гр.С., за Банков кредит №22, по силата на който е отпуснат на предприятието на ЕТ „БИЗЕТ
-Б. Р.“ целеви кредит в размер на 65000,00 лв., с цел реинвестиции и придобиване на ДМА
на предприятието. Ползвайки кредита по предназначението , за което е предоставен, ЕТ
прави вложение, изразяващо се в закупуването на така имотите. Отново търговецът
извършва и финансира ремонтите и ги привежда обекта за осъществяване на търговска
дейност - фризьорски салон. В обекта е изградена от името и за сметка на предприятието
ВиК и ел инсталация, изцяло е отремонтиран и пригоден за ползване. Съгласно закона и
производната от него съдебна практика, когато придобиването, съответно и строителството
на определен имот е осъществен със средства, придобити от търговска дейност на съпруг,
регистриран като едноличен търговец и вложени от него в това му качество, то това
имущество е собствено изцяло или частично на този съпруг. Това от т.1 от ТР № 2/ 2001 г.
на ОСГК на ВКС, в която е прието, че имуществото на едноличния търговец е обособено от
останалото негово имущество като физическо лице, както и че придобиването в резултат на
търговска дейност, осъществявана от едноличния търговец, изключва по своето естество
приноса на другия съпруг- нетърговец. В тази хипотеза, ако сградата не е предназначена за
упражняване на търговската дейност или не е включена в предприятието на едноличния
търговец, както изисква разпоредбата на чл. 22, ал.З СК за да се счита същата лична
собственост на съпруга- търговец по силата на закона, влагането на средства от едноличния
търговец за придобиването й обосновава трансформация на лично имущество по смисъла на
чл. 23, ал.1 или 2 СК. Направено е оплакване и относно гараж № 2, находящ се в гр. С., в
жилищен блок КЦ 47, комплекс Нов център, със застроена площ от 19,20 кв.м., ведно с 064
% идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата и 0,64 %
идеални части от правото на строеж върху държавен терен, при граници: Т.Х. и Б. Р. и гараж
№ 4, находящ се в гр. С., в жилищен блок КЦ 47, комплекс Нов център, за които съдът не е
съобразил, че описаните гаражи са собственост на предприятието на едноличния търговец .
В случая не се касае за отделни - самостоятелни обекти, а за общ търговски обект ведно с
гараж №3, в които Б. Р. осъществява търговската си дейност – хранителен магазин
13
Виктория. Първоначално хранителният магазин е разположен в първият по време закупен
ответника обект - гараж №3, като в последствие, поради разширяване на дейността Р.
закупува със средства на предприятието на ЕТ, в т.ч. и заемни средства съседните нему два
гаража. През 2003г., едновременно с изграждането на кафе аперитив ЕТ извършва и
присъединяването на обектите, разширяване на магазина, като са изградени повдигащи
колони. В т.ч. при декларирането на имота в Община С. е посочено наличието на един общ
търговски обект, а не самостоятелни такива, като на място е наличен общ магазин, с
обслужващите му помещения, които повече от 15 години използва за търговско дейност
основната на ЕТ“БИЗЕТ -Б. Р.“ - продажба на хранителни стоки. Касателно тези гаражи,
ведно и с гараж №3 съдът се е произнесъл в противоречие със имащата задължителен
характер съдебна практика, която гласи, че когато придобиването, съответно и
строителството на определен имот е осъществено със средства, придобити от търговска
дейност на съпруг, регистриран като едноличен търговец и вложени от него в това му
качество, то това имущество е собствено изцяло или частично на този съпруг. Твърди още,
че това следва както посочих от т.1 от ТР № 2/ 2001 г. на ОСГК на ВКС, в която е прието, че
имуществото на едноличния търговец е обособено от останалото негово имущество като
физическо лице имущество. Касателно приноса на едноличният търговец, още с отговора на
исковата молба поискали съдът да разгледа доказателствата в алтернативно в два аспекта-
първият да приеме, че се касае за имущество собственост на търговец, алтернативно, че се
касае за имущество придобито със средства от реализирана търговска дейност или при
трансформация на лично имущество в общо такова. От съществено правно значение в
случая е и че такива вещи като гараж №2, 3 и Гараж №4 не съществуват в правния мир или
в гражданския оборот. Сделка, в т.ч. делба спрямо тези имоти в случая не би могла да се
реализира и делба спрямо тях не би могла да се осъществи. Представените по делото
доказателства, в т.ч. за кредити, а и счетоводни отразявания, за закупени материали доказват
извънсемейния произход изцяло или на част от средствата ползвани за закупуване на това
имущество, което е променено и понастоящем представлява друг, различен от гаражите
обект. Като е игнорирал обсъдените обстоятелства, съдът се е произнесъл при допуснати
съществени процесуални нарушения, алтернативно в нарушение на материалният закон -
Семеен кодекс, действащ към момента на придобиване на имуществото. Моли окръжният
съд да се произнесе с решение, с което да отмени решение № 60011/21.07.2022г.
постановено от Районен съд С., в частите му, с които съдът се е произнесъл за допускане на
делба между Б. Р. и И. Л., алтернативно като приемете че обема от права касателно някои от
имотите е различен от приетия равен от по 50% за всеки съпруг и с ново решение да
отхвърли исковете изцяло.Претендира направените разноски.
С писмения отговор И. Л. се поддържа неоснователност на въззивната жалба.
Направен едовод, че всички имоти предмет на въззивната жалба са закупени от
съделителите по време на брака и с общи средства,което се установява от
обстоятелството,че по време на брака страните по делото са осъществени множество сделки
с недвижими имоти. Спорът между страните се свежда до това дали дяловете им са равни с
оглед възражението на съделителят Б. Р.(направено и сега във въззивната жалба),че част от
14
имотите са придобит от него като едноличен търговец,а друга част са придобити с лични
средства от трудови възнаграждения,личен влог,лични средства,изплащани от него,както и
със средства от продажба на вещи(автомобил)докаран от Русия. От заключението на в.л. Х.
се установи,че единствено кафе[1]аперитивът е заведен като ДМА на ЕТ“Бизет-Б.
Р.“.Според приложеното удостоверение на чл.285 издадено от Община-С. към 04.02.2021
година на ЕТ“Бизет-Б. Р.“ няма декларирано движимо и недвижимо имущество.да се твърди
обратното във въззивната жалба е некоректно и несъстоятелно,тъй като липсват данни в
тази насока, които да обосноват оплакванията във въззивната жалба.Особено съществени в
тази насока са показанията на св.Надя Архипенко и Ана Томова, близки на семейството и
установяват,че бизнесът е бил на името на Б. Р. и семеен бизнес. Предимно И. и
магазинерките с работили,като бизнесът бил съвместен на двамата съпрузи.Работата им
била съвместна,бизнесът им бил общ,като И. била по активната страна. Съвместният принос
е в основата на съпружеската имуществена общност.Ако такъв е налице-има общност,ако
липсва принос[1]общност не възниква. Първоинстанцияннният съд изключително
задълбочено е обсъдил многобройните събрани по делото писмени и гласни доказателства и
в т.ч. и експертизи и постанови съдебен акт в изпълнение на ТР № 35/14.06.1971 г.ОСГК на
ВС. Да се елиминира приноса на ищцата в придобиване на описаното недвижимо
имущество е недопустимо,защото данните по делото сочат,че И. е бил майка,грижила се е за
детето,тя е бил принудена да замине с него в Англия през 2011 година, със съгласието на
съпругът й Б.,поради проблеми с детето и да се счита,че между тях е настъпила фактическа
раздяла от 2011 година е неправилно.Данните по делото обосновават този извод. С
изложеното във въззивната жалба относно спестяванията на съделителят Б. Р. се
злоупотребява,затова защото той е имал влог/който дори не е установен по размер,а се
правят предположения от изписаното в протокола за избор на жилище и в договора за
отпуснат жилищен кредит.Липсва информация за извършени преводи на суми в спестовен
или друг вид влог от Русия в България на мето на Б. Р.-такава информация липсва в
„Главбулгарстрой“АД[1]София,чрез което предприятие за работа в чужбина е работил Б. Р..
Моли съдът да остави без уважение подадената ВЖ. Претендира присъждане направените
разноски за въззивната инстанция.
Междувременно постъпи молба вх.№3753 от 01.11 от пълномощника на И. Г. Л.
адв.П., с която се иска производството по делото да бъде спряно, тъй като по данни на
бившия й съпруг Б. Р. И. Г. Л. е починала на 22.09.2022година в чужбина, където работи от
дълги години.
Предвид изложените твърдения,че жалбоподателкате починала в чужбина, а при
направена служебна справка съдията докладчик констатира, че няма вписване акт за смърт ,
поради което ще следва производството по делото да бъде спряно на основание чл.229 ал.1
т.2 ГПК и указано на Б. Р. в шест месечен срок от съобщението да представи акт за смърт на
починалата в хода на делото страна И. Г. Л., както и удостоверение за наследници на
починалата в хода на делото страна и затова
ОПРЕДЕЛИ:
15
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по в.гр.д.№345/2022година по описа на С.ският окръжен съд.
УКАЗВА на Б. Ф. Р. в шест месечен срок от съобщението да представи в деловодството на
С.ския окръжен съд акт за смърт на И. Г. Л. и удостоверение за нейните наследници с адреси
за призоваването им по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивски апелативен
съд, в едноседмичен срок от съобщението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16