Р Е Ш Е Н И
Е № 260077
15.01.2021 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6575/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.М.И., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 20-1030-008579/26.08.2020 г., издадено от М. В. М. – Н. г. към
ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени
административно наказание „глоба“ в
размер на 50 (петдесет) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява
МПС за 1 (един) месец за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че е
възприел подадения му сигнал със стоп-палка от контролния орган, но не е могъл
да спре на посоченото място, поради което е спрял на друго място, което намира
за подходящо. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. №
273131 от 21.10.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище при издаването на наказателното постановление да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е
правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя да
е категорично доказано. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от С.М.И., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 11.09.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата
е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 14.09.2020 г., поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят С.М.И. бил правоспособен водач на МПС,
притежаващ свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС),
издадено на 01.07.2019 г., валидно до 01.07.2029 г. и с налични 20 контролни
точки.
На 30.07.2020 г. около 22:20 часа в гр. Пловдив, на
бул. „Източен“ в посока кръстовището с бул. „Княгиня Мария Луиза“
жалбоподателят И. управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ... По
същото време на бул. „Източен“ № 101 се намирал и свид. С.И.Б. – к. о. в 04 РУ
при ОДМВР-Пловдив, който изпълнявал служебните си задължения по контрол за
спазването на правилата за движение. Свидетелят Б. забелязал, че автомобилът,
управляван от жалбоподателя, се движил с висока скорост, поради което навлязъл
на платното за движение - в дясната пътна лента, застанал близо до средната
лента и с изпъната ръка, в която държал стоп-палка, подал сигнал за спиране на И.,
като му посочил да спре до мястото на подадения сигнал. Последният видял
полицейския служител и сигнала за спиране със стоп-палка, но въпреки това само
намалил скоростта си на движение и без да спира, преминал през кръстовището на
бул. „Източен“ и бул. „Княгиня Мария Луиза“. През това време свид. Б. се качил
в спрелия наблизо патрулен автомобил и заедно с колегата си последвали лекия
автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № …, управляван от жалбоподателя И., като
подавали светлинен и звуков сигнал. Тогава жалбоподателят спрял автомобила си,
като се намирал на около 300 метра от мястото, на което свид. Б. първоначално
му посочил да спре.
В хода на извършената проверка свид. Б. съставил
против жалбоподателя И. акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
с бл. № 622927 от 30.07.2020 г. в негово присъствие, както и в присъствието на
свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С.И.Б.. От тях
се установяват времето и мястото на извършената проверка; начинът, по който
свидетелят е подал сигнала за спиране – като е навлязъл в дясната пътна лента,
близо до средната и е използвал стоп-палка; насрещното поведение на водача,
който е намалил скоростта си на движение, но не е спрял, а е продължил и е
преминал през намиращото се наблизо кръстовище; мястото, на което
жалбоподателят фактически е спрял превозното средство, което отстояло на около
300 метра от мястото, първоначално посочено на водача, както и че последният е
спрял след като полицейските служители са го последвали с включен светлинен и
звуков сигнал на патрулния автомобил. Свидетелят изцяло поддържа и
констатациите по съставения АУАН. Показанията на свид. Б. са изключително
подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви, в тях той възпроизвежда
обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. Не се установяват
и основания, по които свидетелят да се счита за предубеден или заинтересован.
По тези съображения съдът изцяло ползва с доверие показанията на свид. Б..
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя С.М.И.
се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, издадено на
01.07.2019 г., валидно до 01.07.2029 г. и с налични 20 контролни точки.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи,
се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря
на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл.
57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът
намери и че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в
АУАН и НП.
С жалбата не се правят възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения. Съдът при служебно дължимата проверка за
законосъобразност на наказателното постановление също не констатира да са
допуснати нарушения от категорията на съществените.
По приложението на материалния закон настоящият съдебен
състав намира, че от събраните и проверени по делото доказателствени материали
се установява жалбоподателят И. да е осъществил виновно административното
нарушение по чл. 103 от ЗДвП. От обективна
страна времето и мястото на извършване на нарушението се установяват от
показанията на свидетеля очевидец С.И.Б., изцяло кредитирани от съда, като
изяснява се, че свидетелят е подал сигнал за спиране на жалбоподателя на
30.07.2020 г. в гр. Пловдив, бул. „Източен“ № 101 в посока кръстовище с бул. „Княгиня
Мария Луиза“. Доказано по делото е и авторството на деянието от страна на
жалбоподателя И., който е управлявал процесния лек автомобил „Мерцедес Ц 220
ЦДИ“ с рег. № … към момента на подаването на сигнала за спиране от свид. Б..
Следователно жалбоподателят е имал качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП и се явява годен субект на нарушението. На
следващо място доказан от обективна страна е и фактът на подадения сигнал за
спиране от контролен орган. От показанията на свид. Б. се установява, че
сигналът той е подал чрез използването на стоп-палка по образец, като е излязъл
на платното за движение, застанал е в дясната пътна лента, съседна на тази, по
която се е придвижвал жалбоподателят, и е подал сигнала с изпъната ръка. Така
установената последователност от действия на свид. Б. се квалифицира от правна
страна като надлежен сигнал за спиране. Правната уредба на подаването от
контролните органи на сигнал за спиране се съдържа в разпоредбите на чл. 170 ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП. И в двете разпоредби е предвидено подаването на
сигнал за спиране да се извършва чрез стоп-палка. Образецът на стоп-палката е
посочен в чл. 66, т. 8 от ППЗДвП, която разпоредба се намира в глава
единадесета „други средства за сигнализиране“. Към момента на подаването на
сигнала свид. Б. е заемал длъжността командир на отделение в 04 РУ при ОДМВР –
Пловдив и съгласно Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на министъра на вътрешните
работи, с която е допълнена Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., е могъл да
осъществява контролна дейност по ЗДвП. Следователно доказано е от правна страна
на водача да е бил подаден сигнал за спиране от контролен орган.
При тези факти се установява, че в обективната
действителност са се осъществили всички обстоятелства, включени в хипотезата на
правната норма по чл. 103 от ЗДвП и за жалбоподателя като годен неин адресат е
възникнало задължението да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Вместо това наказаният И. единствено е намалил
скоростта си на движение, но не е спрял нито на указаното му място, нито в
най-дясната част на платното, а е продължил движението си и е преминал през
кръстовището. Още в този момент нарушението е било довършено от обективна
страна. Същото е формално и за довършеността му е без значение дали на по-късен
етап проверка е била извършена или не. Този извод се подкрепя и от приложимата
санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, съгласно която фактът,
обуславящ ангажирането на отговорността, е самият отказ да се изпълни нареждане
на органите за контрол и регулиране на движението. Извършването или не на
проверка от органите за контрол е обстоятелство, последващо довършването на
нарушението и е ирелевантно за съставомерността на деянието по чл. 103 от ЗДвП.
Същото би могло да се отчита при преценката за степента на обществена опасност
на конкретното деяние. Все в тази връзка с разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т.
3, предл. 2 от ЗДвП е предвидено налагане на административно наказание и за
осуетяване извършването на проверка, което ясно сочи, че неизпълнението на
нареждане на органите на контрол и осуетяването на проверка са самостоятелни и
различни нарушения на правилата за движение, но всяко от тях само по себе си е
общественоопасно деяние.
Действително по делото се установява жалбоподателят да
е спрял след преминаването на кръстовището на бул. „Източен“ с бул. „Княгиня Мария
Луиза“. Съдът намира обаче, че в случая това не е основание за отпадане на
отговорността, нито изключва съставомерността на деянието. Както се посочи, към
момента, когато жалбоподателят, вече преминал кръстовището, е спрял,
нарушението е било довършено от обективна страна. Самото спиране не се цени
като проява на особена добросъвестност, тъй като установи се от показанията на
свид. Б., че жалбоподателят е спрял не след като е преминал през кръстовището,
а едва след като полицейските служители са привели патрулния автомобил в
движение и с подаване на светлинен и звуков сигнал са последвали водача. Именно
този факт се установява да е мотивирал жалбоподателя да спре. Спирането не на
изрично посоченото от представителя на службата за контрол място или в
най-дясната част на платното за движение, а на произволно избраното от водача
място, отстоящо на около 300 метра от първоначално указаното, не се явява и
оправдано с оглед на конкретната пътна обстановка. Жалбоподателят твърди, че не
е могъл да спре на посоченото му място, но това твърдение не е подкрепено от
никакви доказателства. То е и оборено от показанията на свид. Б., който сочи,
че определено място за спиране е било съобразено с пътната обстановка. Самият
факт, че при подаването на сигнала за спиране свидетелят се е намирал в дясната
пътна лента, стъпил и навлязъл на платното за движение, доказва, че не е било
налице дотолкова натоварено движение, при което да е съществувала обективна
невъзможност за спиране преди преминаването през кръстовището. От показанията
на свид. Б. се установи и че разстоянието от посоченото място за спиране до
мястото, където фактически е спряло превозното средство, е около 300 метра.
Това обстоятелство според съда сочи, че конкретното деяние разкрива степен на
обществена опасност с такъв интензитет, който изключва приложението на
правилата за маловажен случай. Това е така, защото макар и по-късно водачът да
е спрял, а проверка да е извършена, то при така изминатото разстояние преди
спирането водачът би могъл да въздейства върху обективната действителност, а
оттам и върху резултата от самата проверка – например би могъл по време на
продължилото си движение да изхвърли вещи, чието държане е забранено, или след
спирането на отдалечено разстояние да се сменят лицата на мястото на водача и
на пасажерското място и т.н. Причините, по които контролният орган е определил
конкретното място за спиране, са ирелевантни, след като по делото се доказа, че
обективно не е съществувала пречка за водача да спре. Като не е сторил това при
подадения ясен сигнал за спиране от компетентно лице, жалбоподателят е извършил
административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят
е съзнавал, че управлява МПС, възприел е подадения сигнал за спиране,
съдържанието на сигнала, както и че изхожда от орган, овластен да извършва
контрол по ЗДвП, разбрал е и къде му е посочено да спре превозното средство.
Тези обстоятелства не са спорни по делото и се признават изрично от
жалбоподателя. Следователно към момента на извършване на деянието в съзнанието
си И. е формирал представа за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението, но въпреки това е пристъпил към неговото осъществяване.
Твърдението на жалбоподателя, че е спрял на различно от посоченото му място,
тъй като иначе би могъл да пречи на движението, не изключва съставомерността на
деянието от субективна страна. На първо място преценката дали определеното
място е подходящо за спиране е възложена на представителя на службата за
контрол, който в случая е бил свид. Б., а не на водача, поради което неизпълнението
на нареждането на контролния орган се цени от съда за съзнателно. Освен това,
за да се приеме, че жалбоподателят е действал със субективната увереност, че не
може да спре на първоначално определеното място, то тя трябва да е почивала на
конкретни факти от обективната действителност. Такива факти, от които да се
приеме невъзможност за спиране на посоченото от свид. Б. място, не се
установяват по делото. Напротив - както беше посочено, от самото обстоятелство,
че свидетелят е подал сигнала, намирайки се на платното за движение и в дясната
пътна лента, се установява, че пътната обстановка не е създавала невъзможност
за спиране преди преминаването през кръстовището.
По делото не се доказаха обстоятелства, от които да се
направи извод, че процесното деяние представлява по-ниска степен на обществена
опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Макар и проверка
да е била извършена, то установи се, че жалбоподателят е спрял на отдалечено разстояние
от посоченото от контролния орган място и то едва след като полицейските
служители са го последвали с патрулния автомобил с включени светлинен и звуков
сигнал, което според съда в действителност е мотивирало водача да спре.
Съдът намира, че правилно е определена приложимата в
случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 175 ал. 1, т. 4 от ЗДвП
наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева и административно наказание лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец. И двете наказания са индивидуализирани в предвидения минимален
размер за този вид нарушение, който напълно съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца. Наказание, наложено в по-висок
размер, би било несправедливо. Настоящото производство е образувано по жалба
срещу наказателното постановление, поради което съдът не би могъл с решението
си да отегчава положението на жалбоподателя. Правилно
административнонаказващият орган е наложил освен имущественото наказание
„глоба“ и кумулативно предвиденото наказание лишаване от права, като доказа се
по делото от справката за нарушител/водач, че жалбоподателят И. е придобил
правото, от чието упражняване е лишен с наказателното постановление, а именно
право да управлява моторно превозно средство. По тези съображения съдът намери
наказателното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което то
трябва да бъде потвърдено.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски в процеса.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-008579
от 26.08.2020 г., издадено от М. В. М. – Н. г. към ОД на МВР - Пловдив, с което
на С.М.И., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от
Закона за движението по пътищата са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява
МПС за 1 (един) месец за нарушение по чл. 103 от Закона за движението по
пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.