Р Е Ш Е Н И Е
№
............/……………. година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, двадесет и четвърти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав МИЛАЧКОВ
при
секретаря Нина Атанасова и с участието на прокурора Силвиян И., като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 2695/2019 г. по описа на Административен
съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Предмет на делото е предявен от Д.Ю.И. ***, чрез адв Й.А.,
иск с правно основание чл.1 ал.1, вр. чл.чл.4 от ЗОДОВ, против ОД на МВР-Варна,
с цена на иска в размер на 360.00 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение по НАХД № 4573/2018 г. по описа на ВРС, ХХХІІ състав, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на сумата. Ищеца твърди, че с Наказателно постановление № 854/11.06.2012
г., издадено от Началника на РУ-Златни пясъци при ОД на МВР-Варна, са му е
наложени административни наказания „глоба“ в общ размер от 90 лв. за три
нарушения на ЗДП. След обжалване на наказателното постановление по съдебен ред,
последното е отменено с Решение № 558/26.03.2019
г. по НАХД № 4573/2018 г. по описа на ВРС. Ищеца твърди, че
в посоченото производство е направил разноски за хонорар на процесуалния си
представител в размер на 360 лв., което представлява пряка и непосредствена
имуществена вреда, причинена във връзка с издаденото срещу него
незаконосъобразно НП. Твърди, че е налице имуществена вреда, като е налице и
причинно-следствена връзка между отменения акт и вредоносния резултат. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение
в размер на 360 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
сумата, като моли да му бъдат присъдени и направените по настоящото дело
разноски.
Ответната страна – ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си
представител юриск. Георги Г , изразява становище, че искът е неоснователен и
недоказан, и моли да бъде отхвърлен. Мотивира становището си, с
обстоятелството, че НП не е отменено поради неговата незаконосъобразност, а
поради изтекла погасителна давност.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява
становище, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
След като са запозна с доказателствата, представени от страните, в това число и административната преписка, съдът установи от фактическа страна следното:
От представеното и приобщено по делото НАХД № 4573/2018 г.
по описа на ВРС, ХХХІІ състав, се установява, че с Решение № 558/26.03.2019 г.
по същото дело, в законна сила от 15.04.2019 г., е отменено НП № 854/11.06.2012
г., издадено от Началника на РУ-Златни пясъци при ОД на МВР-Варна, са му е
наложени административни наказания „глоба“ в общ размер от 90 лв. за три
нарушения на ЗДП. От мотивите на решението е видно, че НП е отменено поради
изтекла погасителна давност за наказателно преследване.
По НАХД № 4573/2018 г. по описа на ВРС са представени
генерално пълномощно и договор за правна защита и съдействие серия Б № **********/29.10.2018
г., според които Д.И. е упълномощил адв. Й.А. да го представлява пред ВРС, както
и че договореното, и заплатено в брой възнаграждение, възлиза на 360 лв.
Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен в срок, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан по
същество е и основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и
Общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде
ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на правната норма, а именно: установена по съответния ред
незаконосъобразност на административен акт, действие или бездействие,
настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, съответно действието или
бездействието, и причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно
действието или бездействието, и настъпилият в поддържания от ищеца размер на
вредоносния резултат.
Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и
закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида, посочен в
чл.203 ал.1 от АПК, както и да е налице причинно-следствена връзка между
доказана вреда и отмененият акт, респ. действието или бездействието, които
трябва да са административни.
Безспорно по делото е, че издаденото от Началника на РУ –
Златни пясъци при ОД на МВР-Варна НП № 854/11.06.2012 г. е отменено с Решение №
558/26.03.2019 г. по НАХД № 4573/2018 г. по описа на ВРС, в законна сила от 15.04.2019
г., като това обстоятелство по категоричен начин се установява и от писмените
доказателства по делото.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г.,
независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за квалификацията на
иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност, неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
В конкретния случай наказателното постановление е издадено
от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от
санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност и настоящата инстанция
приема, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона
предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно: отменен
незаконосъобразен административен акт (издадено наказателно постановление).
Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по
тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, при предявени пред административните
съдилища искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. В решението е
прието, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство по
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или
съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за
осъществяване на тази защита, не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е
в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт
(в случая наказателно постановление) и е непосредствена последица от него, а не
неприсъщ или луксозен разход. Прието е за безспорно, че потърсената адвокатска
помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е
законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което
твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган.
В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника за неоснователност на иска, с мотиви, че наказателното постановление
не е отменено, защото е незаконосъобразно, а защото е изтекъл давностния срок. Основанието
на което е отменено наказателното постановление не подлежи на преценка в
исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК. В случая е налице отменен с
влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, поради което е
налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата
по ЗОДОВ.
В случая от събраните по делото доказателства се
установява, че ищеца е заплатил адвокатско възнаграждение за образуване и
защита по АНД № 4573/2018 г. по описа на ВРС, видно от представения по
цитираното дело на ВРС договор за правна защита и съдействие. Определеното
възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Налице е имуществена вреда,
която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт (наказателно постановление) и е непосредствена последица от
него, съгласно ТР № 1/2017 г.
Налице са и трите предпоставки на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
поради което искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Основателна е претенцията на ищеца обезщетението да се
присъди ведно със законната лихва, считано от претендираната в исковата молба
дата – 25.09.2019 г. В т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. дело № 3/ 2004 г. на ОСГК е прието, че при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове. В разглеждания случай
решението на районния съд е влязло в сила на 15.04.2019 г., но законна лихва
следва да бъде присъдена от по-късна дата – 25.09.2019 г. – така, както е
посочена от ищеца, до датата на окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 370 лв., както следва:
10 лв. за ДТ, 360 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед гореизложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, Административен съд – Варна, ХХІV-ти състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на
МВР–Варна да заплати на Д.Ю.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 360.00
(триста) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
незаконосъобразно Наказателно постановление № 854/11.06.2012 г. на Началника на
РУ – Златни пясъци при ОД на МВР-Варна, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2019
г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ОД на
МВР–Варна да заплати на Д.Ю.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 370.00
(триста и седемдесет) лв., представляваща направените в настоящото производство
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: