Р
Е Ш Е Н И Е
№
204
гр. Разград, 19.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 135 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156, ал.
1 във вр. с чл. 129, ал. 7 ДОПК.
Постъпила е жалба от К. Д. Д. от гр. Р.,
подадена чрез адв. Д. Д. от АК - Разград, против Акт за прихващане или
възстановяване № П-03001722036172-004-001/14.03.2022 г., издаден от орган по
приходите в ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 83 от 06.06.2022 г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който изискуеми задължения по ЗДДФЛ са
прихванати до размера на деклариран за възстановяване ДДС в размер на
26 764,91 лв. и е отказано възстановяване на същия. В жалбата се твърди,
че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като прихващането е извършено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че не са
налице изискуеми данъчни задължения по ЗДДФЛ, каквито не следва да се определят
с АПВ след подаване на коригиращи данъчни декларации. Иска се актът да бъде
отменен с присъждане на разноските по делото.
Ответникът директор на Дирекция „ОДОП“ –
Варна при ЦУ на НАП счита жалбата за неоснователна и сочи, че данъчните
задължения по ЗДДФЛ не са определени с оспорения АПВ, а са прихванати
съществуващи такива, отразени в данъчно-осигурителната сметка на лицето по чл.
87, ал. 1 ДОПК въз основа на подадените от него декларации.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е местно физическо лице,
без регистрация като ЕТ, което извършва стопанска дейност като регистриран
земеделски стопанин. Считано от 26.06.2008 г., е регистриран по ЗДДС.
В подадена справка-декларация по ЗДДС в
кл. 81 за данъчен период м. 01.2022 г. жалбоподателят е декларирал ДДС за
възстановяване в размер на 26 764,91 лв. по реда на чл. 92, ал. 3, т. 2 ЗДДС.
Във връзка с подадената
справка-декларация и за установяване на обстоятелствата по чл. 92, ал. 3, т. 2 ЗДДС е извършена справка в информационния масив на НАП, при която е установено,
че жалбоподателят има изискуеми публични задължения към НАП в общ размер на 42
770,13 лв. В този размер са включени задължения за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., определени в подадени от
жалбоподателя коригиращи годишни данъчни декларации.
С оспорения Акт за прихващане или
възстановяване № П-03001722036172-004-001/14.03.2022 г. на основание чл. 129 ДОПК е извършено прихващане на задълженията по ЗДДФЛ до размера на декларирания
за възстановяване ДДС, при което е възстановена сума в размер на 0,00 лв.
Актът е бил обжалван пред директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна, който го е потвърдил с Решение № 83 от 06.06.2022 г.
Решаващият орган е приел, че с подаването на новите декларации жалбоподателят
доброволно е декларирал коректни данни за задължения по ЗДДФЛ за съответните
години. Същите са подадени в срок и пораждат правни последици за целите на
данъчното облагане, като за жалбоподателя са възникнали задължения за данък по
ЗДДФЛ, които законосъобразно са прихванати до размера на декларирания ДДС за възстановяване
и такъв не е бил възстановен.
Жалбоподателят твърди, че задълженията
за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. са
неправилно установени въз основа на
констатациите по Протокол № П-03001721207647-073-001/07.03.2022 г.
Горният протокол е издаден след
извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, при която е
установено, че през периода от 2015 г. до 2019 г. жалбоподателят е изплатил
рента на съпругата си Т. А. Д., както следва: 2015 г. – 65 789 лв., 2016
г. – 89 065,28 лв., 2017 г. – 58 000 лв., 2018 г. – 7560 лв. и 2019
г. – 8201,04 лв. Изплатената рента е отчетена като разход. След справка по
партидата на жалбоподателя в Имотния регистър е установено, че земеделските
земи, които жалбоподателят е отдал под аренда на съпругата си, са тяхна
съпружеска имуществена общност. Според органите по приходите поради бездяловата
съсобственост договорът за наем /аренда/ представлява договаряне сам със себе
си, което е в противоречие със закона и цели неговото заобикаляне. Поради това
счетоводните разходи, извършени на основание на невалиден договор, са
документално необосновани и не могат да бъдат признати за данъчни цели.
На основание чл. 103 ДОПК на
жалбоподателя е връчена покана № П-03001721207647-177-001/23.02.2022 г. да
отстрани несъответствията относно отчетените разходи, като счетоводната печалба
се преобразува в увеличение. На 04, 06 и 07.03.2022 г. той е подал коригиращи
данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020
г.
Като резултат по
данъчно-осигурителната му сметка са формирани задължения за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ, както следва: за 2016 г. – 12 568,18 лв., за 2017 г. – 7480 лв.,
за 2018 г. – 3674 лв. и за 2019 г. – 304 лв.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, която дава заключение, че към датата на издаване на обжалвания АПВ -
14.03.2022 г. жалбоподателят има изискуеми задължения към НАП в размера,
посочен от органите по приходите. Вещото лице е анализирало спорните задължения
за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ – предмет на прихващането, като е посочило,
че те са възникнали на основание на подадените коригиращи годишни данъчни
декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, както следва: ГДД за 2016 г. № 174392200102273 от
07.03.2022 г. - главница в размер на 12 568,18 лв.; ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2017
г. № 1700И0122686 от 04.03.2022 г. - главница в размер на 7480 лв.; ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2018 г. № 1700И0122688 от 04.03.2022 г. - главница в размер на 3674,00
лв; ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2019 г. № 1700И0122767 от 06.03.2022 г. - главница в
размер на 304 лв. Вещото лице е изяснило, че с подадените коригиращи декларации
не е извършено преобразуване на счетоводния резултат за данъчни цели, както е
било указано с поканата по чл. 103 ДОПК, а е бил определен нов счетоводен
резултат, като от сумата на счетоводните разходи са извадени разходите за
ренти, платени от жалбоподателя на съпругата му.
Съдът намира заключението на вещото лице
за компетентно, обективно, обосновано и като неоспорено от страните, го възприема
изцяло.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна
страна, в срока по чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК и срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол след задължителното му оспорване по административен ред.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 160, ал. 2 вр. с чл. 129, ал.
7 ДОПК съдът прецени, че оспореният АПВ е законосъобразен и обоснован.
Актът е издаден от инспектор по
приходите в кръга на неговата материална и териториална компетентност по чл.
128 – чл. 129 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. АПВ е бил обжалван по
реда на чл. 152 ДОПК пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП,
който по силата на чл. 152, ал. 2 ДОПК е компетентният решаващ орган.
АПВ е в установената писмена форма, с
необходимото съдържание и при издаването му не са допуснати процесуални
нарушения. Спазена е процедурата по чл.
129, ал. 1 – 3 ДОПК: прихващането е извършено по инициатива на органа по
приходите, след извършена проверка и в срока по чл. 129, ал. 3 ДОПК.
Актът е издаден
и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 128,
ал. 1 ДОПК суми, подлежащи на
възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от
Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване
на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.
Съгласно чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС данъкът за възстановяване се
прихваща за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната
агенция за приходите.
В съответствие
с горните разпоредби с оспорения АПВ е прихванат подлежащ на възстановяване ДДС
с изискуеми данъчни задължения на жалбоподателя по ЗДДФЛ. Тези задължения са определени
от жалбоподателя в подадените от него коригиращи декларации по чл. 50 ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 105 ДОПК задълженията по
декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък
и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в
съответния закон. Това означава, че размерът на задължението е определен от
самото задължено лице и при изтичане на законовите срокове за плащането му, то
става изискуемо. Именно декларациите са актовете, които определят неговия
размер, а не АПВ или протоколът от проверката, установила несъответствията в
подадените ГДД по ЗДДФЛ, както счита жалбоподателят. Ако не е бил съгласен със
становището на органите по приходите за документална необоснованост на
счетоводните разходи за изплатената на съпругата му рента, е могъл да не
отстранява несъответствията, при което би последвала служебна корекция по реда
на чл. 106 ДОПК и извършване на ревизия. Но след като е подал коригиращите
декларации, в условията на самоизчисляване те пораждат задължение за внасяне на
посочения в тях размер на данъка.
С оглед на
горното неотносими към законосъобразността на АПВ са възраженията на
жалбоподателя относно действителността на договора за наем на земеделската
земя, сключен със съпругата му. Само за правна прецизност следва да се
отбележи, че отдаването под наем на имущество в режим на СИО от единия на
другия съпруг представлява договаряне сам със себе си, което цели избягване на
данъчно облагане, и като нищожен договорът не поражда правни последици /вж. Решение
№ 14594 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2019 г., VIII о., Решение № 7120
от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 848/2020 г., VIII о., Решение № 5273 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. №
11623/2020 г., VIII о./.
При този изход на спора и на основание чл.
161, ал. 1 ДОПК в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Процесуалният представител на ответника не се явява в съдебните
заседания, а само представя писмени становища по делото, поради което и
съгласно чл. 9, ал. 1
във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения юрисконсултското възнаграждение следва да е в
размер на 3/4 от възнаграждението, изчислено по чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредбата, или 2 093,39
лв.
По изложените съображения
Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОХВЪРЛЯ жалбата на К. Д.
Д. от гр. Р. против Акт за прихващане или възстановяване №
П-03001722036172-004-001/14.03.2022 г., издаден от орган по приходите в ТД на
НАП – Варна, потвърден с Решение № 83 от 06.06.2022 г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна.
ОСЪЖДА К. Д. Д. да заплати на
Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 093,39 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.