Решение по дело №765/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 от АПК.

Производството е образувано по жалба на Г.Ф.Б. ЕГН ********** ***, чрез адв. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0253-000018/27.01.2023 г. издадена от С.И.Н.- Началник група към ОДМВР ВАРНА, РУ Девня, с която е прекратена регистрацията на ППС лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, рег. № ******за срок от 6 месеца на основание чл.171 т.2а, б. „а“ от ЗДП.

В жалбата декларативно се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна и издадена при съществени нарушения на материалния закон, както и, че изложеното в съдържанието на същата не отговаря на действителната фактическа обстановка. Отделно от тези твърдения, в жалбата са изложени доводи относно незаконосъобразността на АУАН и НП. Молбата към съда е за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично. Процесуалният му представител поддържа жалбата на сочените в нея основания. Моли съда за отмяна на атакуваната заповед, като незаконосъобразна и постановена при допуснати нарушения на процесуалните правила.

Ответната страна, редовно призована се представлява в съдебно заседание ю.к.Йорданова. По същество оспорва жалбата. Моли съда да отхвърли същата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателката Б., притежава лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, рег. № В3715СА. На 26.01.2023 г., Б. предоставила автомобила на М С М . Около 23,19 часа М С М  бил спрян за проверка от служители на РУ – Девня, в гр. Суворово, ул.“Шипка“. В хода на проверката било установено, че СУМПС на Б. било отнето по административен ред на 10.06.2022 г.

Въз основа на горните констатации административния орган е издал процесната Заповед №23-0253-000018/27.01.2023 г., с която на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДП, е заповядал прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения.

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДП. Акта е издаден от компетентен орган, началник група „Охранителна полиция“ към РУ Девня при ОД на МВР – Варна, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДП и приложената по делото Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР - Варна. Съгласно точка 1.7 от тази заповед началниците на групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР - Варна са оправомощени да издават Заповеди за налагане на ПАМ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 буква „а“ и т.6 от ЗДП.

Акта съдържа всички необходими реквизити заложени в изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. В тази връзка съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че при издаването на атакуваната заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до нейната отмяна.

Нито в жалбата, нито в хода на съдебното следствие от страна на жалбоподателя бяха представени някакви доказателства, които да оборват възприетото с обжалваната заповед, че М С М  е управлявал МПС без да притежава СУМПС. На л.6-7 от преписката е приложена разпечатка от справка за нарушител, от която е видно, че СУМПС на М С М  е било отнето на 02.06.2022 г. със ЗППАМ № 22-0324-000112/02.06.2022 г., на основание чл.171, т.1 от ЗДП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДП.

Останалите възражения в жалбата, които са срещу АУАН и НП, съдът намира за ирелевантни по отношение, законосъобразността на процесната ЗППАМ, поради което няма да ги коментира.

От горните обстоятелства съдът намира за безспорно доказано, че към 26.01.2023 г. СУМПС на М С М  е било отнето на основание чл.174, ал.3 от ЗДП.

Същевременно в чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДП ясно е записано, че се налага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, на което свидетелството за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДП.

При тази законова уредба, съдът намира, че административния орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за издаването на ПАМ, административният орган дори не е длъжен да излага допълнителни мотиви към акта си.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на спора на основание чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на ОДМВР Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100 (сто) лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.Ф.Б. ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0253-000018/27.01.2023 г. издадена от С.И.Н.- Началник група към ОДМВР ВАРНА, РУ Девня, с която е прекратена регистрацията на ППС лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, рег. № ******за срок от 6 месеца на основание чл.171 т.2а, б. „а“ от ЗДП.

ОСЪЖДА Г.Ф.Б. ЕГН **********,***, сумата от 100/сто лева/лв.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Съдия: