№ 3271
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Михаела Касабова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100506549 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, чрез адв. М.,
срещу решение № 4789/27.03.2023г., постановено по гр.д. № 33168/2022г. по описа на
СРС, 160-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника Ю. П. П. иск с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата 2 434.40 лева, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на пострадалото лице за застрахователно събитие – ПТП от 18.09.2018г.,
настъпило в гр. София, бул. „*******, по вина на водача на тролейбус с инв. № 2914 –
Ю. П. П., който напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон.
Жалбоподателят намира постановеното съдебно решение за неправилно.
Установен от доказателствата по делото бил фактическият състав на вземането на
ищеца, като единственият спорен между страните въпрос бил дали в процесния случай
посещението на местопроизшествието от органите за контрол на движение по
пътищата било задължително по закон. Искът бил отхвърлен от СРС, тъй като съдът
възприел, че ответникът П. не разбрал за настъпилото ПТП. Неправилно СРС не
кредитирал показанията на св. В., според които ответникът П. нямало как да „закачи“
друго превозно средство без да усети, а кредитирал показанията на св. М. в частта, в
1
която той изложил, че според него водачът не разбрал за процесното ПТП. В тази си
част показанията на св. М. противоречали с изложеното от него в производството по
АНД № 1027/2019г., 104-и състав на СРС. Освен това дори ответникът да не разбрал за
ПТП, това било поради недостатъчно внимание от негова страна, тъй като разговарял
със св. В., вместо да бъде съсредоточен върху пътната обстановка. Позовава се и на
съдържанието на протокола за ПТП. Освен това, водачът П. не отишъл на мястото на
ПТП и след като чул съобщението по радиото. Поради това не бил съставен и
двустранен констативен протокол за ПТП. При тези факти липсвал ДКП за ПТП,
нямало съгласие на участвалите водачи досежно вината, предвид на което на
основание чл. 125, вр. 123 ЗДВП, вр. Наредба № 1з-41/12.01.2009г. посещението от
органите на МВР, „Пътна полиция“, било задължително. Позовава се и на съдебното
решение, с което било потвърдено, че именно ответникът П. извършил
административното нарушение по ЗДвП, като първоинстанционният съд бил обвързан
от последиците на решението, а именно, че отв. П. извършил нарушението. По
изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният
иск – изцяло уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Ю. П. П., чрез адв. Б.,
депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. От
представеното решение от 06.03.2020г. по АНД № 1027/2019г. по описа на СРС, НО,
104-и състав, и решение № 5929/29.10.2020г. по д. № 4489/2020г. по описа на АССГ, се
установявало извършено от ответника П. нарушение на нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП, но не и такова на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Обосновано СРС приел, че за
да е налице задължение на водача да изчака пристигането на компетентните органи,
той следва да е възприел фактите, водещи до възникването на това задължение и че в
случая ответникът не възприел, че между управлявания от него тролейбус и
паркирания лек автомобил настъпило съприкосновение. Самият св. В., който се возил в
тролейбуса не усетил съприкоснованието му и от показанията му се установявало, че
ответникът П. разбрал за удара едва когато получил обаждането от гаража. От
показанията и на двамата свидетели било установено, че ответникът П. не разбрал за
настъпването на ПТП и нямал умисъл да напусне мястото. Моли обжалваното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивния съд.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият въззивен състав намира първоинстанционното съдебно решение за
правилно на възведените с жалбата основания, като по единствения спорен по делото
2
въпрос дали след като изплатил дължимото обезщетение за вреди за ищеца-
застраховател възникнало правото да получи изплатеното от ответника, който виновно
ги причинил, настоящият съдебен състав намира, че следва да добави следното:
Противно на доводите във въззивната жалба, от показанията и на двамата
разпитани по делото свидетели М. и В. категорично се установява, че при настъпването
на ПТП ответникът П., управлявайки тролейбус на градския транспорт с инв. № 2914,
не разбрал съприкосновението и причинените на паркирания лек автомобил вреди.
Разпитан св. М. – очевидец на ПТП излага, че пушел пред магазина си в ж.к.
„Люлин-7“, когато възприел как тролейбуса „забърсал“ колата. Мястото било с лек
завой, тролейбусът се движил бавно и вероятно заради това водачът не видял
„забърсването“ със задницата на тролея. На 30-40 метра тролейбусът спрял на
пешеходна пътека, пропуснал пешеходците и продължил. По-късно същият тролей
отново минал по маршрута.
При разпита си св. В. излага, че управлявал автобус в Центъра за градска
мобилност, бил колега на ответника П.. Във въпросния ден, когато ответникът П.
управлявал тролея, стоял до него, до предната врата. Никой не казал, че тролеят
„закачил“ някой. Смята, че ако били закачили кола щяло да се усети. Ако някой бил
казал, щели да спрат. Това било към кв. „Люлин“. Завъртяли на колелото горе, никой
не ги спирал да им каже, че са закачили някой. Минали оттам. Едва по-късно през деня
на Ю. му се обадили от гаража и така се разбрало за ПТП-то.
Твърдението във въззивната жалба, че ответникът П. не следил пътната
обстановка не се установява от доказателствата по делото, поради което съдът го
приема за неоснователно.
Предвид нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3 ЗК, редакция към ПТП, освен в случаите
по чл. 433, т. 1 и 2 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в
случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
Всички предвидени в новелата на чл. 500, ал. 1 КЗ хипотези, които обуславят за
застрахователя по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите право да
получи платеното обезщетение от виновния водач, касаят тежки умишлени провинения
на виновния водач – при настъпването на пътнотранспортното произшествие водачът е
извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е
3
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества; не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно
средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това; умишлено е предизвикал
пътнотранспортното произшествие; е предизвикал пътнотранспортното произшествие
по време на извършване на умишлено престъпление съгласно Наказателния кодекс,
включително, когато се е опитвал да избяга от задържане.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3
ЗК, при която за застрахователя по застраховка „ГО“ на автомобилистите, който е
заплатил обезщетение за причинените от застрахования вреди на трети лица,
вследствие на притежаването или използването на МПС по време на движение или
престой, възниква право на регрес спрямо застрахования, изисква умисъл на водача да
напусне мястото на ПТП, т.е. водачът да знае, че ПТП с негово участие е реализирано и
преди да пристигнат органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещението им е задължително по закон, той напуска мястото на настъпването на
ПТП.
Процесният случай не попада в обхвата на нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, тъй
като не се касае до умишлено напускане на мястото на ПТП от страна на виновния
водач. Установява се от доказателствата, че ответникът П. узнал ПТП много по-късно
през деня и то след като дори повторно преминал по маршрута си покрай мястото на
ПТП. Същият не е имал умисъл за бягство от ПТП и избягване на отговорност.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание посочената норма
препраща към изложените от СРС мотиви.
По разноските:
При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемият-ответник. Същият претендира и доказва разноски в общ размер 340 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение съобразно посоченото в представения списък
по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени 340 лева
– разноски, сторени пред СГС.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 4789/27.03.2023г., постановено по гр.д. №
33168/2022г. по описа на СРС, 160-и състав.
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *******,
да заплати на Ю. П. П., ЕГН **********, сумата 340 лева – разноски по делото,
сторени във въззивното производство пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5