№ 6967
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100107037 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по предявени от Б. Д. П. срещу Прокуратурата на
Република България обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ и чл.86 ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника за:
сума в размер на 150 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законна лихва от 25.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата,
сума в размер на 8980,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законна лихва от 25.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата,
Твърди се, че срещу ищцата е инициирано наказателно преследване и повдигнато
обвинение за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.93, т.1, б.„Б" от НК.
Процесуално-следствени действия спрямо нея са предприети още на 13,05,2011год. След
многократно разглеждане на делото е постановено решение №744/25,10,2023го., по ВНОХД
№2841/2023год. по описа на СГС, НО, 15 състав , с което е потвърдена оправдателна
присъда по НОХД №10793/2019год. от СРС, НО, 93 състав.
Поддържа да е налице фактическият състав на отговорността на държавата за вреди
от незаконно обвинение. Наказателно преследване е продължило в периода от 13.05.2011г.
до 25.10.2023г., с обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление от общ
характер, което е причинило на ищцата неимуществени вреди, подробно описани в исковата
молба, тревожност, напрежение, страх от осъждане, разстройство в адаптацията и др. Във
връзка с наказателното производство за ищцата са настъпили и имуществени вреди-
транспортни разходи за самолетни билети, с оглед участие в насрочени съдебни заседания и
процесуално- следствени действия.
1
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата
претенция. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответната страна Прокуратурата Р.България, в който се излага становище за
неоснователност на исковата молба. Сочи да не са ангажирани доказателства за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, същите не са в пряка зависимост от действия на
прокуратурата. Релевира възражения за завишен размер на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди и несъобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД. Оспорва от наказателното
преследване да са настъпили имуществени вреди —разходи за самолетни билети, тъй като
ищцата сама е решила да напусне страната.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С постановление от 21,07,2009 г. на прокурор при СГП е образувано досъдебно
производство по пр. пр. № 8603/2009 г. по описа на СГП за извършено до 15,07,2009 г., в
условията на продължавано престъпление, присвояване на чужди пари – 250861,33лв. и
155000,00евро, връчени му качеството на длъжностно лице – специалист „Банкови
операции“ комплексно гише и главна каса към Банка ДСК ЕАД Регионален център „София-
Запад“, Финансов център „Калоян“, като присвояването е в особено големи размери,
представляващо особено тежък случай – престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201 вр. чл. 26
от НК.
Ищцата е разпитана като свидетел по ДП 5341/2009год. на 14,04,2011год.
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
04,05,2011год. ищцата е привлечена като обвиняем.
С постановление 13,05,2011 год. е извършен разпит на обвиняем на ищцата и е
наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5000,00 лв., потвърдена с
Определение от 08,06,2011 год. по ч.д. № 2485/2011 г. по описа на СГС.
Срещу ищцата е бил внесен обвинителен акт от 15,11,2011 г., по който е образувано
НОХД № 5471/2011 г. по описа на СГС, НО, 11-ти състав.
С присъда № 89/11,03,2013 г. по НОХД № 5471/2011 г. по описа на СГС, НО, 11-ти
състав ищцата е била призната за виновна в извършване на престъплението, в което е била
обвинена, като е била осъдена на седем години „Лишаване от свобода“, при първоначален
строг режим в затворническо общежитие закрит тип и е лишена от право да заема длъжност,
свързана с материална отчетност за срок от три години.
С решение от 16.12.2013 г. по ВНОХД № 969/2013 г. на САС /л. 201/ присъда №
89/11,03,2013 г. по НОХД № 5471/2011 г. по описа на СГС, НО, 11-ти е отменена, като делото
е върнато за ново разглеждане на прокурора. Видно от разпореждане от 07,11,2014 г. по
НОХД № 9557/2014 г. срс, 93св. /л. 133/ след връщане на делото на прокуратурата срещу
2
ищцата е внесено ново обвинение за извършено длъжностно присвояване по чл. 202, ал. 2, т.
1, вр. чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК.
С постановление от 19,05,2017 г. по ДП № 5341/2009 г. /л. 136/ ищцата отново е била
привлечена като обвиняем за извършеното престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201,
вр. чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, като й е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“.
На 19,06,2017 г. е била разпитана в това й качество. С постановление от 19,12,2017
год. е било извършено ново привличане на ищцата като обвиняем, като е потвърдена
наложената мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5000 лв. и ищцата отново е
била разпитана в това й качество.
Образувано е НОХД № 10793/2019 г. по описа на СРС, 93 състав /л. 152/.
С присъда от 16,12,2021 г. по НОХД № 10793/2019 г. на СРС, НО, 93-ти състав /л. 318/
ищцата Б. Д. П. е призната за невиновна, в това, че в периода от 11.06.2009 г до 08.07.2009г.,
в гр.София, ул. „*******, Финансов център „Калоян“ на Банка ДСК ЕАД, при условията на
продължавано престъпление, присвоила чужди пари- на Банка „ДСК“ ЕАД - сумата от 177
770 евро с левова равностойност 347 687.90 лева, връчени в длъжностното й качество да ги
пази и управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 от НК.
С присъда № 01,06,2022 г. по ВНОХД № 675/2022 г. по описа на СГС /л. 320/
първоинстанционната присъда е отменена, като ищцата е призната за виновна в извършване
на престъпленията, за които са й повдигнати обвинения, като е била осъдена на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 години и лишена право да заема длъжност, свързана с
материална отчетност от три години.
С решение от 15,05,2023 г. по н.д. № 694/2022 г. по описа на ВКС присъдата по
ВНОХД № 675/2022 г. на СГС е отменена, като делото е върнато на въззивната инстанция за
ново разглеждане на делото. С окончателно решение от 25.10.2023 г. по ВНОХД №
2841/2023 г. на СГС /л. 327/ първоинстанционната оправдателна присъда е била потвърдена.
От заключението на назначената по делото съдебно-психологична експертиза, което
като обективно и компетентно изготвено следва да бъде съобразено от съда се установява,
че вследствие на повдигнатото обвинение при ищцата се е наблюдавала първоначална
реакция на остро стресово разстройство, стартирала през 2009г., която е персистирала във
времето и е преминала в посттравматично стресово разстройство. Установеното
разстройство на адаптацията е резултат от тази травма, като същото е с устойчиви
симптоми, хронифицирали във времето, от една страна поради липсата на системно лечение
(лицето е било в невъзможност да се лекува), от друга страна поради продължаващия
период на виктимизиращи събития (над 12 години) съпроводени с тревога, страх и
травматична симптоматика. Потвърждение на така описаните състояния са и резултатите от
проведеното тестово изследване, като се потвърждават състояния като: невротично
състояние на равнище на безпокойство и тревога, високо равнище на тревожност и страх,
3
средно изразена степен на личностова неприспособимост, желание за промяна,
безпомощност, афективна отчужденост от реалността, депресивност, вегетативни
разстройства, умерено изразена депресия, лека до умерена степен на тревожност в скалите:
страх от негативни оценки и възприятия за възбуда в поведението и тревожност при
изпълнението, смущения в съня и храненето.
При ищцата се наблюдава емоционален дистрес довел до тревожност, депресия,
травматично разстройство, хронифицирало и довело до разстройство на адаптацията.
Симптомите които съпровождат това състояние при ИЛ са физически (главоболие водещо до
мигрена, замаяност, световъртеж, болки в сърцето и гръдния кош, повишено кръвно
налягане, учестен пулс, нервен стомах предизвикващ болки и стомашни проблеми, мускулно
напрежение, болки в мускулите и ставите, изтръпване на крайниците, умора) и психически
(депресия, честа промяна на настроението, повишен или намален апетит, трудност при
вземане на решения, тревожност, апатия и безразличие, често плачене, самота, страх).
Посочва се, че наблюдаваната при ищцата симптоматика изисква дългогодишно лечение,
което е крайно наложително да е съпроводено със сигурност в обкръжаващата среда, като:
жилище, семейство, кариера професионално развитие, социално обкръжение.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на П. Ц. П. – син на ищцата,
които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. От показанията му се установява, че
повдигнатото срещу ищцата обвинение е принудило ищцата да замине за Англия, тъй като
не можела да си намери работа в България, като сметките й били запорирани. Свидетелят
посочва, че често с ищцата са изпадали в много тежко финансово положение, като тя
изпитвала трудности да посреща вноските по изтеглен от нея ипотечен кредит. Ищцата не
можела да разчита на помощ от роднини и приятели, тъй като всички мислели, че е виновна
и се отдръпнали от нея. Когато заминала за Англия свидетелят и сестра му останали сами в
България. Създалата се ситуация наложила на свидетелят да си търси работа на 14-15
годишна възраст. Първата постановена срещу ищцата присъда е предвиждала ефективното
изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за период от 7 години. Свидетелят посочва, че
това изключително много уплашило майка му, която изпаднала в състояние на истерия.
Обвинението повлияло изключително негативно на ищцата в психологичен план – изпадала
в депресии, често започвала да плаче, била постоянна подтисната и притеснена. Активно
избягвала полицията от страх, че може да бъде вкарана в затвора.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на И.П.М. – фактически
съжител на ищцата, които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. Посочва, че с ищцата се
запознали през 2011 г., след като вече й е било повдигнато обвинение. Към този момент
животът на свидетеля е бил съсредоточен в Лондон, Англия. Вследствие на повдигнатото
обвинение ищцата била в много тежко положение. Не можела да си намери работа, близките
й обърнали гръб, постоянно се налагало да търпи подигравки и подмятания както от съседи,
така и от роднини. Родителите й се настроили срещу нея, особено след първата присъда.
Първоначално изпитвала трудности при адаптацията към живота в Англия, не можела да
научи езика и й се е наложило да полага нискоквалифициран труд.Налагало се да пътува до
4
България над 40 пъти.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1 т.
3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ.бр. 7/2018 г. /, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендираното обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни
факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с
влязла в сила присъда, характера на претърпените неимуществени вреди и настъпването на
имуществените вреди както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от
правозащитните органи.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските закони.
В конкретния случай, по делото се установява, че срещу ищцата Б. Д. П. е образувано
досъдебно производство по пр. пр. № 8603/2009 г. по описа на СГС за извършване на
престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, като срещу нея е
бил внесен обвинителен акт в съда. След връщане на делото на прокуратурата е внесен нов
обвинителен акт, по който е било образувано по НОХД № 10793/2019 г. на СРС, НО, 93-ти
състав, като с постановена по него влязла в сила присъда от 16,12,2021 г. ищцата е била
призната за невиновна в извършване на престъпленията, за които й е било повдигнато
обвинение.
От приетото по делото заключение на съдебно-психологична експертиза и събраните
гласни доказателствени средства се установява и че ищцата е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, страх и нарушена репутация
и разстройство в адаптацията. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка
между причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявените искове, то същите следва да бъдат уважени.
По иска за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа
обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство,
всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на
доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл. 52 от
ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по
справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 150000,00 лв.
Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране,
при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат
5
отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето,
продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни
мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил
обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички
наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При
определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените
представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия
на живот.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
определен при съобразяване от страна на съда на обстоятелствата, свързани с тежестта на
повдигнатите обвинения по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години - тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Наред с това, наказателното производство е
било с изключително дълга продължителност от 12 години 5 месеца и 21 дни, което съдът
намира да надхвърля многократно разумните срокове за приключването на наказателното
производство. Съдът съобрази първото процесуално действие реализирано спрямо ищцата –
привличане като обвиняем с постановление от 04,05,2011год., а /не разпит в качеството на
свидетел от 14,04,2011год., доколкото макар и образувано срещу виновно длъжностно лице
не сочи на обвинение срещу ищеца/ до 25,10,2023год.-влизане в сила на оправдателната
присъда. Съдът взе предвид и възрастта на ищцата към момента на повдигане на
обвинението от 43 години /активна трудоспособна възраст/ и наложената мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000,00лв. Следва да бъде отчетено и тежкото
негативно влияние, което проведеното наказателно преследване е имало върху психиката на
ищцата, което се установява от приетото по делото заключение на съдебно-психологичната
експертиза и събраните по делото гласни доказателствени средства. При ищцата се е
наблюдавала остро стресово разстройство, което е преминало в посттравматично стресово
разстройство, съпроводено и с развито хронифицирано разстройство на адаптацията,
дължащо се на повдигнатото обвинение и постоянните травмиращи събития – взетите с
нейно участие многобройни процесуално-следствени действия и открити съдебни заседания
в продължение на повече от десетилетие, всяко от които водещо до поддържащи чувствата
на страх, тревога и травматична симптоматика. По воденото срещу ищцата наказателно
производство са били постановени общо 6 решения и присъди, като с две от тях ищцата е
била призната за виновна и осъдена ефективно на лишаване от свобода съответно от 7
години с присъда № 89/11,03,2013 г. по НОХД № 5471/2011 г. по описа на СГС, НО, 11-ти
6
състав и 4 години с присъда № 01,06,2022 г. по ВНОХД № 675/2022 г. по описа на СГС. Тези
съдебни актове, макар и неокончателни, несъмнено са с характер да доведат до интензивни
негативни преживявания във връзка с възможността за изтърпяване на най-тежкото
наказание – „лишаване от свобода“, в който смисъл са и показанията на свидетеля П., който
съобщава, че след първата присъда неговата майка е била изключително притеснена и е
била в състояние на истерия. При ищцата се наблюдавали депресивни състояния, смяна на
настроенията, чест плач, страх. Отрицателните последици на обвинението върху психиката
на ищцата персистират и след приключване на наказателното производство и изискват
провеждането на лечение. От събраните по делото свидетелски показания се установява
също така, че обвинението се отразило негативно на ищцата в семеен, социален и
професионален план. Обвинението в длъжностно присвояване несъмнено е създало
трудности при осигуряване на трудова заетост в сферата на финансовата отчетност, в която
тя е работила. Негативните преживявания от невъзможността да си намери работа безспорно
са били усилени и от обстоятелството, че тя не е могла редовно да осигурява средства за
отглеждане на непълнолетните си деца, в който смисъл са и показанията на свидетеля П.. Тя
не е могла да разчита на свои роднини и приятели, които били убедени, че е виновна в
извършването на престъпленията и са се отдръпнали от нея. Посочените последици от
обвинението съдът намира да са оказали влияние върху решението на ищцата да се премести
във Великобритания, с оглед намиране на работа. С оглед гореизложените обстоятелства,
както и социално-икономическите условия в страната в разглеждания период, съдът намира,
че справедливият размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от забавено
правосъдие е 12000лв. за забавено правосъдие и 22000,00лв. обезщетение за претърпени
негативни преживявания на ищцата и разстройство в адаптацията. За определяна на
обезщетението за забавено разглеждане на делото съдът съобрази общата продължителност
и предмета на производството, фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, като не се установи ищцата да е станала
причина за отлагане и/или забавяне на производството. Установи се по делото, че
обвинението е повлияло върху всички сфери от живота на ищцата-професионална, лична и
семейна, налице е констатирана съществена емоционална лабилност и необходимост от
психологическа подкрепа за продължителен период от време, които обстоятелства обуславят
завишен размер на обезщетението. Ето защо дължимото обезщетение е в размер на общо
34000,00лв., в който размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за
разликата до пълния предявен размер от 150000,00 лв. като неоснователна.
Съгласно т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди
от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда, съответно това е и началния момент на забавата - в процесния
случай, считано от 25.10.2023 г.
По иска за имуществени вреди:
В тежест на ищцата е да установи настъпването на твърдените имуществени вреди. В
исковата молба са изложени твърдения, че тези вреди представляват разходи за самолетни
7
билети за предприети пътувания от Великобритания до България за участие в процесуално-
следствените действия по наказателното дело. Въпреки изрично даденото от съда с доклада
по делото указание по чл. 146, ал. 2 от ГПК, ищцата не сочи доказателства за възникването
на имуществените вреди. Ето защо и съобразно чл.154 от ГПК, искът за присъждане на
обезщетение за претърпени във връзка с обвинението имуществени вреди следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 10, ал 3 от ЗОДОВ на ищцата се дължат
разноски за държавна такса в размер на 10 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да
заплати по бюджетна сметка на СГС сумата от 350 лв. – разноски за депозит за вещо лице.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на процесуалния представител на ищеца - адв. С.
Д. следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 630,00лв. съобразно
уважената част от иска от общо възнаграждение от 3000,00 лв., определено съобразно
фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и цената на
иска. Следва да бъде посочено, че с оглед постановките на Решение на Съда на Европейския
съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, правилото на чл. 38, ал. 2 ЗА, че съдът присъжда
възнаграждение в определения в наредбата по чл. 36, ал. 2, изр. второ от ЗА на Висшия
адвокатски съвет размер може да не се прилага /Определение № 712 от 21.03.2024 г. по т. д.
№ 175/2023 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. №
1908/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др./. Съдът съобрази и това за подобен вид спорове да е
налице утвърдена съдебна практика, което сочи и на предвидимост на спора при ангажиране
на процесните доказателства, поради което определеното по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ
адв. възнаграждение в размер на 11009,20лв. би било прекомерно.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№2 да заплати на Б. Д. П., с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Перник, ул. *******, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, сумата от 34000,00лв., обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25,10,2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 34000,00 лв. до пълния
предявен размер от 150000,00 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Д. П., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Перник, ул.
******* срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№2 иск, с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, за заплащане на
сумата от 8980,00 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
25,10,2023 г. до окончателното изплащане на вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№2 да заплати на Б. Д. П., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Перник, ул. ******* на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, сумата от 10,00лв. – разноски.
8
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№2 да заплати по бюджетна сметка на СГС на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, сумата от
350,00лв. – разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№2 да заплати на адв. С. Д., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сумата от 630,00лв. –
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9