Решение по дело №1242/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Настоящото съдебно производство се явява повторно разглеждане на делото, след отмяната на Решение № 1469 от 15.11.2022 г. по адм. д. №№ 1689/2022 г. на АдмС – Варна с Решение № 5255 от 17.05.2023 г. по адм. д. № 849/2023 г. на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане.

Образувано е по жалба от С.Б.Ф. ***, против Решение № 10 от 20.06.2022 г. на Главния архитект на Район „Одесос“ при Община Варна за отказ за издаване на виза по чл. 140, ал. 1 ЗУТ за проектиране на строеж: „Промяна предназначение на гараж № 4 с идентификатор ***в кабинет“, находящ се в ***., в жилищна сграда на ул. „***“ № 63, гр. Варна.

С жалбата се настоява, че оспореният отказ е незаконосъобразен. Пояснява се, че след завършване на строежа на сградата, в която е разположен гаражът, оспорващата установила, че същият е с недостатъчна ширина на гаражната врата и това е пречка за използването му като гараж, а и пречка за ползването му е съществуващо дърво, разположено на тротоара пред гаража. Оспорващият се позовава на становището на арх. В.Н. и заключението му, че поради технически и нормативни причини обектът не може да се ползва по предназначението си като гараж. Сочи се, че през 2014 г. е била издадена Виза за изследване възможността за проектиране промяна на предназначение № 8 от 14.01.2014 г., но оспорващият не е успял да довърши процедурата. Тъй като визата е копие (извадка) от действащ ПУП, предвид и изминалото време и необходимостта проектантът да изработи инвестиционен проект в съответствие с действащия към момента на проектиране ПУП, оспорващият е подал заявление 2022 г. за издаване на скица, с указан начин на застрояване (виза за проектиране) с цел промяна предназначението на гаража в кабинет. Твърди се, че в обжалваното решение липсват мотиви за отказа, а само е цитиран номер на заповед на вр. ИД Кмета на Община Варна, като липсват фактически и правни основания за отказа. Настоява се, че не са обсъдени приложените към заявлението писмени доказателства, не са изискани допълнително такива, в съответствие със служебното начало. Според оспорващия преценката, че инвестиционното предложение е в противоречие с разпоредбите на Заповед № 3843 от 02.11.2007 г. на вр. ИД Кмет на Община Варна, е направена без да са конкретизирани и констатирани тези противоречия. Сочи се, че административният орган не е изследвал по никакъв начин дали въпросният гараж може да бъде използван по предвиденото в чл. 43, ал. 1 ЗУТ и чл. 37, ал. 3 от Наредбата предназначение. Изтъква се, че промяната на предназначението на гаража е единствената законосъобразна правна възможност за ползването на притежавания от оспорващия имот. Оспорващият се позовава на нормата на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г., допускаща промяна функционалното предназначение на сградата, поради обективна невъзможност за постигане на определената цел, като поддържа, че е идентично положението и с притежавания от него обект. Искането е да се отмени отказът и да се задължи Главният архитект на Община Варна да издаде исканата виза за проектиране. Претендира се присъждането на разноски.

Ответникът – Главният архитект на Район „Одесос“ при Община Варна, чрез процесуалния си представител ст. юриск. П.М. поддържа становище за неоснователност на жалбата и за постановяване на оспореното решение от компетентен орган. Сочи се, че оспорващият не представя доказателства за спазване изискванията на разпоредбата на чл. 38, ал. 9 ЗУТ, предвид дадените от Върховния административен съд указания. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения административен акт. Подадената на 18.07.2022 г. (л. 5 от адм. д. 1689/2022 г.) жалба е в законоустановения 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението за оспореното решение – 06.07.2022 г. (л. 10, гръб). Оспорването е насочено срещу годен за оспорване административен акт, доколкото характеристиката и предназначението на визата за проектиране по чл. 140 ЗУТ я определят като индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК във връзка с чл. 214, т. 1 ЗУТ, т.е. отказът за издаване на такъв подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ.

Административното производство по издаване на оспорения акт започва по искане на оспорващата С.Б.Ф. - Заявление рег. № АУ057191ОД/15.06.2022 г., за издаване на скица с указан начин на застрояване /виза за проектиране/ за промяна предназначението на гараж №4 с идентификатор ***, находящ се в ***, в жилищна сграда на ул. “***“ № 63, гр. Варна“, в кабинет. Към заявлението е приложена Схема № 15-619429/08.06.2022 г. на самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор ***и документ за собственост на СОС (л. 26-27 от адм. пр.)

С Решение № 10 от 20.06.2022 г. на Главния архитект на Район „Одесос“ при Община Варна е постановен отказ за издаване на поисканата от оспорващия виза по чл. 140, ал. 1 ЗУТ. Като мотив за отказа е посочено, че инвестиционното предложение предвижда промяна предназначението на съществуващ гараж в кабинет и същото е в противоречие с разпоредбите на Заповед № 3842 от 05.11.2007 г. на вр. ИД Кмет на гр. Варна.

Заповед № 3843/05.11.2007г. на Кмета на Община Варна е издадена на основание чл. 43, ал. 1 ЗУТ и чл. 37, ал. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и във връзка с важни обществени интереси, свързани с осигуряване на достъпна транспортно-комуникативна жизнена среда за всички живущи на територията на Община Варна и гарантиране на законосъобразен режим за реализиране на инвестиционните намерения при застрояване на недвижимите имоти от техните собственици. Със заповедта е наредено на главния архитект на Община Варна и районните архитекти да преустановят издаването на допускания за изработка на ПУП и изменения на същите, както и разрешаването изработването на планове-извадки от изработваните ПУП, предвиждащи застрояване в урбанизирани територии и поземлени имоти на територията на Община Варна, когато с новия строеж не се предвижда задължително осигуряване в границите на урегулирания поземлен имот на необходимите места за гариране и/или паркиране. С т. 2 от заповедта е наредено да се преустанови издаването на разрешения за строеж без задължително да са осигурени в границите на УПИ необходимите места за гариране и/или паркиране. В т. 3 е разпоредено да не се допуска преустройство и промяна предназначение на гараж в магазин или други обслужващи дейности, както и в обект за жилищни или нежилищни нужди (л. 49).

Със Заповед № 005 от 17.02.2017 г. (л. 40) Главният архитект на Община Варна оправомощава главните архитекти на районите на Община Варна да издават или отказват издаването на визи за проектиране по чл. 140 ЗУТ (т. 2) за строежите, за които имат право да издават разрешения за строеж. С т. 3.4 от посочената заповед главните архитекти на районите са оправомощени да издават разрешения за строеж на строежи, представляващи промяна на предназначение, независимо от категорията им по чл. 137 ЗУТ.

Оспорващата се легитимира като собственик на гараж №4 с идентификатор № ***, находящ се в ***, в жилищна сграда на ул. “***“ № 63, гр. Варна“ - ***район на действие Районен съд-Варна, вписан в регистъра на Нотариалната камара под №***, актът е вписан в Служба по вписванията под № *** (л. 14).

Жилищната сграда в ***, на ул. “***“ № 63, гр. Варна, в която е разположен гаражът - СОС с идентификатор ***е въведена в експлоатация, предвид Удостоверение № 137/21.11.2008 г. за регистриране въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от Главния архитект на Община Варна (л. 16).

Не се спори, че за ***., кв. ***., гр. Варна, ул. „***“ № 63 има влязъл в сила и действащ частичен ПУП, одобрен със Заповед № Г-4 от 14.01.1999 г. и е изпълнена жилищна сграда.

За изследване възможността за проектиране промяна на предназначението на процесния гараж е налице предходно издадена Виза №8 от 14.01.2014 г. от Главния архитект на Община Варна (л. 17) на основание чл. 140, ал. 1, във вр. с чл. 38, ал. 5, ал. 7 и ал. 9 ЗУТ. С визата е указано, че е възможно проектиране на: „Кабинет, представляващ промяна предназначение на гараж № 4 с идентификатор ***, находящ се в жилищна сграда в *** „общ.“ с идентификатор ***, кв. ***. на гр. Варна, на ул. „***“ № 63“ при спазване на техническите, технологичните, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания.

Предвид приложения към настоящата жалба Инвестиционен проект от 2011 г. с Обяснителна записка на арх. В. Н., Становище към обследване на възможността за гариране на лек автомобил в обект: Гараж № 4, част от жилищна сграда, находяща се на ул. „***“ № 63, общ. Варна от 08.11.2010 г. на арх. В. Н., Конструктивна експертиза на инж. М.Г.П.-А. и инж. И.И.И.(л. 18 – 26), процесният гараж е обективно технически невъзможно да се ползва по предназначение – изпълнен е с ширината, несъобразена с необходимите габарити, за да влезе автомобил, а и пред мястото за маневриране пред гаража е налице съществуващо дърво.

В съответствие с дадените от ВАС указания, съдът е указал на оспорващия, че следва да заяви новото предназначение на гаража след исканата промяна в предназначението му - за какъв вид кабинет са инвестиционните му намерения, да установи съответствието на новото предназначение на гаража със санитарно-хигиенните, противопожарните и другите нормативни и технически изисквания както и да установи спазването на изискванията на разпоредбата на чл. 38, ал. 9 ЗУТ и по отношение досега обслужваното от процесния гараж жилище, и по отношение наличието на място за паркиране или гараж за новообразувания кабинет. Въпреки двукратно дадената на оспорващия възможност да посочи в какъв вид кабинет иска да се промени предназначението и да представи доказателства и/или да направи доказателствени искания за установяване изрично посочените от съда обстоятелства, оспорващият не проявява процесуална активност.

С оглед така описаната фактическа обстановка, обуславя следните правни изводи:

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган - Главния архитект на Район „Одесос“ при Община Варна. Съгласно чл. 140, ал. 7 ЗУТ главният архитект на общината е компетентен да издаде виза за проектиране в едномесечен срок от постъпване на заявлението с искането за издаване на такава. Според § 1, ал. 4 от ДР ЗУТ Главният архитект на общината може да предостави свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж за придобиването й. Със Заповед № 005 от 17.02.2017 г. на Главния архитект на Община Варна, главните архитекти на райони на Община Варна са оправомощени да издават или отказват издаването на визи за проектиране по чл. 140 ЗУТ.

Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт. Административният орган следва да изясни единствено релевантните за издаване на визата факти и обстоятелства, поради което неоснователно оспорващият поддържа, че не е изследвано дали гаражът може да се ползва по предназначението си.

С основание обаче оспорващият твърди, че не са ясни мотивите за отказа. За да постанови оспорения отказ Главният архитект на Район „Одесос“ при Община Варна се е позовал единствено на Заповед № 3843 от 05.11.2007 г. на ИД Кмет на Община Варна, като посочва, че инвестиционното предложение, предвиждащо промяна предназначението на съществуващ гараж в кабинет, „е в противоречие с разпоредбите на Заповед № 3843 от 05.11.2007 г. на вр. ИД кмет на гр. Варна“. От така обективираното фактическо основание за отказа за издаване на виза не става ясно нито какви са разпоредбите на визираната заповед, нито в какво се състои противоречието на инвестиционното предложение с нея. Няма данни въпросната заповед да е публично обявена и да е налице достъп до нея, за да може заявителят да установи какви са разпоредбите й, респ. в какво се състои противоречието с тях. От съдържанието на въпросната заповед се установява, че не е разпоредено и предвидено същата да бъде обявена, публикувана и да може да достигне до знанието на собствениците на недвижими имоти и носителите на ограничени вещни права на имоти на територията на Община Варна.

От представената на съда, след изрично изискване от административния орган, Заповед № 3843 от 05.11.2007 г. на ИД Кмет на Община Варна, съдът установява, че считано от 06.11.2007 г. е въведена забрана за допускане както изработката на ПУП, така и издаване на разрешения за строеж, а и допускане преустройство и промяна на предназначението на гараж в магазин или за други обслужващи дейности, както и в обект за жилищни или нежилищни нужди. Стандартите, установени и чрез съдебната практика, за мотивираност на административните актове, изискват от посочените фактически и правни основания (единството на които съставлява мотивите на акта) да може адресатът на акта да разбере юридическите факти, от които административният орган черпи конкретно упражненото от него публично субективно право. В случая не се установява оспореният акт да съдържа конкретно и ясно обективирано фактическо основание за постановяване на оспорения отказ, обвързано с нормативна регламентация на въпросното правоотношение, а не е налице и посочване на правното основание за отказа. Изложеното обосновава извод за наличие на основанието по чл. 146, т. 2 АПК за отмяна на оспорения акт поради неспазване на установената форма.

Оспореният акт е издаден в противоречие и с материалния закон.

Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план (ПУП), с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 с.з. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на ПУП, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и ПУП.

Тоест визата за проектиране следва само да указва параметрите на допустимото застрояване съгласно ПУП, както и да отразява евентуални други изисквания. Това означава, че при произнасяне по искането на оспорващата компетентният административен орган - в случая Главният архитект на Район „Одесос“, следва, на първо място, да установи дали заявителят има качеството възложител на инвестиционния проект по смисъла на чл. 161 ЗУТ. С оглед спецификата на строежа, за който е поискана виза, главният архитект следва и да: 1. съобрази ПУП и да означи (посочи) съответствието на евентуално изрично заявения строеж с предвижданията на ПУП; 2. да изследва и да означи на визата други изисквания, ако има такива.

По делото няма спор, че оспорващата има качеството на възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ, в качеството й на носител на правото на собственост на процесния гараж - СОС с идентификатор ***по КККР на гр. Варна, за заявената промяна на предназначението му, т.е. в настоящия случай не са налице пречки в този аспект за издаване на поисканата виза за проектиране.

Не се установява заявената от оспорващия промяна предназначението на съществуващия гараж да се явява в противоречие с действащия ПУП, както и да засяга правилата и нормативите за съответната устройствена зона.

В оспорения отказ за издаване на виза липса посочване на конкретни изисквания, който следва да бъдат съобразени от заявителя при възлагане изготвянето на инвестиционен проект за процесната промяна на предназначението.

Не се установява по делото наличието на посоченото в оспорения акт основание за постановяване на отказа за издаване на поисканата скица-виза. От една страна, Заповед № 3843 от 05.11.2007 г. на ИД Кмет на Община Варна представлява вътрешнослужебен административен акт, с който не би могло да се дерогира действието на закона, който предвижда възможност за промяна на предназначението на обекти в съществуваща жилищна сграда. Този акт няма обвързваща сила за собствениците на гаражи на територията на Община Варна. Въпросната заповед, както се посочи, няма данни да е доведена до знанието на собствениците на гаражи, граждани на Община Варна. Освен това не е налице нормативнопредвидена възможност, делегираща правомощие/компетентност на кмета на общината да въвежда подобни забрани, независимо от преследваната от кмета целесъобразност при постановяване на заповедта.

От друга страна, съгласно чл. 38, ал. 5 ЗУТ самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 (не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; не се изменят съществено общите части на сградата; се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос) и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Изискването е едва към проектите за преустройства по ал. 3 - 5 задължително да се представя мотивирано становище на инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност, доказващо, че не се увеличават натоварванията, не се засягат конструктивни елементи и не се намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата, а когато се налагат изменения в конструкцията или се увеличават натоварванията, се представя и конструктивна част към проекта – чл. 38, ал. 7 ЗУТ. Съгласно чл. 38, ал. 9 ЗУТ не се допуска преустройство и промяна на предназначението на обекти по ал. 1 - 5, ако за новите обекти не могат да се осигурят необходимите гаражи или места за паркиране в съответния поземлен имот, но е предвидена и възможност за изключения от разпоредбата по ал. 9, които се допускат от органа, който следва да издаде разрешението за строеж, при условията на чл. 43, ал. 2 (когато нормативно необходимите гаражи и места за паркиране не могат да бъдат осигурени в границите на урегулирания поземлен имот поради технически или нормативни причини, като: размери и/или наклон на урегулирания поземлен имот, хидрогеоложки условия, санитарно-охранителни зони и други при условия, определени в наредбата по чл. 75, ал. 4).

Изложеното обуславя извод, че в случая независимо от липсата на уточнение от страна на оспорващия в какъв вид кабинет ще се промени предназначението на процесния гараж, както и независимо, че в случая липсва възможност на етап издаване скица-виза за проектиране да се прецени дали промяна предназначението е съобразено със санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания, както и независимо от невъзможността за преценка дали с промяната на предназначението на гаража, обслужваното от него жилище се лишава от паркомясто, съответно дали е предвиден отделно място за паркиране или гараж за новообразувания „кабинет“, това не представлява основание за отказ за издаване на виза проектиране.

Така посочените изисквания следва да бъдат само отразени/указани с визата за проектиране, т.к. са относими и релевантни към етапа на възлагане на проектирането, одобряване на инвестиционния проект и разрешаване на строителството, доколкото законодателят използва понятието „допуска“. Разрешаването на строителството, респ. допускането на въпросната промяна на предназначението на процесния гараж, се явява етап, който е последващ спрямо процедурата по издаване на виза за проектиране по чл. 140, ал. 1 ЗУТ.

Освен това с т. 3 на Заповед № 3843 от 05.11.2007 г. на ИД Кмет на Община Варна не се въвежда забрана за издаване на визи за проектиране на промяна предназначението на гаражите, а такава за „допускане“ на преустройство и промяна на тяхното предназначение. Издаването на визата за проектиране предхожда издаването на разрешение за допускане и извършване на преустройството и промяна предназначението, поради което издаването  по никакъв начин не е ограничено от така наложената забрана.

По изложените съображения оспореният административен акт се явява незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалноправните норми – чл. 140, ал. 2 АПК, респ. налице е основанието и по чл. 146, т. 4 АПК и следва да се отмени отказът, а преписката – да се върне на Главния архитект на Район „Одесос“ за ново произнасяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК Община Варна следва да заплати на оспорващата поисканите при предходното разглеждане на делото разноски по делото. За настоящото производство по повторно разглеждане на делото, оспорващата не претендира разноски. Следва на оспорващата да се присъдят поисканите държавна такса 10 лв. и 900 лв. адвокатско възнаграждение, за производството по първото разглеждане на делото. Уговореният размер на адвокатския хонорар е в минималния размер предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 НМРАВ, поради което възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за неговата прекомерност е неоснователно. За производството пред ВАС, следва да се осъди Община Варна да заплати на оспорващия 1250 лева за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение за отказ № 10/20.06.2022г. за издаване на виза за проектиране на строеж: „Промяна предназначение на гараж №4 с идентификатор №***в кабинет, находящ се в *** в жилищна сграда на ул. “***“ № 63, гр. Варна. на Главния архитект на район „Одесос“ при Община Варна по заявление вх. № АУ 057191ОД/15.06.2022г. на С.Б.Ф..

ВРЪЩА преписката на Главния архитект на Район „Одесос“ при Община Варна за произнасяне по Заявление № АУ057191ОД/15.06.2022г. на С.Б.Ф., съгласно дадените указания в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение за произнасяне на Главния архитект на Район „Одесос“ при Община Варна по Заявление № АУ057191ОД/15.06.2022г. на С.Б.Ф..*** да заплати на С.Б.Ф. *** сумата в размер на 2160 лева, за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

	Съдия: