Р Е Ш Е Н И Е
Номер 145 07.02.2022 Година Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав, на дванадесети януари две хиляди двадесет
и втора година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар
Димитров
Секретар И.Л.
Прокурор Х.К.
като разгледа докладваното от съдия Димитров,
административен характер дело номер 1907 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 ал. 1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на П.И.М.-М. с постоянен адрес ***, против
Национален осигурителен институт, с адрес гр.София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 62-64, със законен представител И.Иванов, по която са предявени
при условията на кумулативност два обективно съединени иска с правно основание
чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 АПК, уточнени в съдебно заседание от 20.10.2021г.
Цената на първия иск е в размер на 965,00 лева, равними на 568,17
щатски долара по курса на БНБ към 14.01.2021г., когато сумата е била преведена
от страна на Банка ДСК от личната банкова сметка ***, в изпълнение на
Разпореждане №РС-4-02-00849238/03.12.2020г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас. Касае се за причинена според ищцата
имуществена вреда от противоправно бездействие на дл. лице на ответника изразила
се в отказ да бъде възстановена пълната валутна стойност на неоснователно
надвзета от ищцата сума, чието отнемане е било разпоредено едностранно в полза
на НОИ със запорно съобщение на Ръководителя на ТП на НОИ , изх. № ЗС - 14 - 4
- 02 - 00858195/29.12.2020г. Тази сума възлиза според според исковата претенция
на левовата равностойност на върнати 568,17 щатски долара по-малко от отнетите й,
към датата на възстановяване на останалата част от надвзетата сума, а именно 965,00
лева.
Цената на вторият иск е в размер на 2000,00 лева, претендирани като
обезщетение за неимуществените вреди - болки, страдания и др. негативни
емоционални преживявания, претърпени вследствие действията на ответника по
неоснователно изискване и получаване на средства вповече от дължимото от
банковата сметка на ищеца и бездействието му в период от повече от два и
половина месеца до възстановяването им. Претендират се и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, се явява лично и се представлява от надлежно
упълномощен представител – адв. В., която поддържа исковата молба. Ангажира
доказателства, включително гласни такива. Иска присъждане на съдебни разноски.
Ответникът – Национален осигурителен институт гр.София, се представлява от ю.к. В.. По делото, на основание
чл.131 от ГПК, е постъпил отговор на искова молба, с който ответната
страна излага доводи за недопустимост на исковата претенция поради липса на
отменен административен акт по съответния ред като незаконосъобразен, което
обстоятелство да бъде основание за провеждане на производство по реда на чл.1,
ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и сл. АПК. В условията на евентуалност оспорва исковата
претенция по основание и размер, като счита че претендираните от ищцата вреди
са в резултат на висящи производства, по които няма налице влязъл в сила
съдебен акт. Намира, че искът е необосноват и недоказан, тъй като е била
възстановена пълната левова стойност, получена от страна на банката на ищцата,
след служебноизвършено превалутиране.
Прокурорът дава
становище за основателност на исковата молба, както в частта касателно
търсените имуществени вреди, така и по отношение на претенцията за обезвреждане
на неимуществени вреди, като счита искът за имуществена обезвреда за доказан
изцяло по основание и размер, а този за неимуществени пледира да бъде уважен по
справедливост в по-малък от претендирания размер.
Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по
делото, установи следното от фактическа страна:
С писмо изх. № Ц1029-02-5950 (л.44 от делото) била
уведомена ищцата, че във връзка с изплатени пенсии за периода м. април 2015г. –
м. юни 2017г. на И.Милушев, обявен за починал на 17.03.2015г., “Банка ДСК“ АД е
възстановила сума от изплатените пенсии в размер на 1737,79лв., но поради
извършени разходи (теглене от АТМ, плащане на ВиК услуги, електроенергия, такси
за месечно обслужване, СМС известяване, комуникационни услуги, месечно
извлечение, вноска за погасяване на КТП, годишен данък лихва) недостатъчната
наличност по сметката е в размер на 16 105,58 лв. С оглед на изложеното
било посочено, че М. следва да възстанови по сметка на НОИ – гр.Бургас сума в
размер на 16 105,58 лв. Посочено било, че в случай на неизпълнение, на
наследниците ще се издаде разпореждане за възстановяване на пенсията със
законната лихва, съгласно чл.113, ал.1 от КСО. Писмото е връчено на ищцата на 21.10.2020г., видно от
известието за доставяне (л.45).
Идентични писма били изпратени и на майката и сестрата
на ищцата, респ. с № Ц1029-02-5949 (л.42 от делото) и № Ц1029-02-5951 от 20.10.2020г. (л.46 от
делото), с които ТП на НОИ Бургас ги поканила да възстановят доброволно
изплатената пенсия на техния наследодател за периода от месец април 2015г. до
месец юни 2017г.
С разпореждане № РС-4-02-00849238/03.12.2020г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас (л.50 от
делото), на основание чл.114, ал.4 от КСО е разпоредено П.И.М. – М. да
възстанови неоснователно изплатената на И.Милушев, за периода след смъртта му,
сума в размер на 23 391.15 лева, от които 16 105.58 лева главница и 7 285.57
лева лихва – от датата на неправомерно получената пенсия до датата на издаване
на разпореждането, представляваща пенсия за осигурителен стаж и възраст на
Милушев за периода от 01.04.2015г. до 30.06.2017г. Разпореждането е
връчено на ищцата на 09.12.2020г., видно
от известието за доставяне (л.51 от делото).
Разпореждане с идентичен номер и съдържание е издадено
и по отношение на останалите наследници на И.Милушев – Мария М. (л.49 от
делото) и Нели М. (л.48 от делото).
Разпореждане № РС-4-02-00849238/03.12.2020г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас е обжалвано
от трите наследници пред директора на ТП на НОИ – Бургас с жалба с вх. №
Ц1012-02-254/22.12.2020г. (л.52 от делото), който го потвърдил с Решение №
1040-02-4/07.01.2021г. (л.60 от делото).
Срещу решението е подадена жалба до Административен
съд-Бургас, чрез административния орган с вх.№ 1012-02-38/27.01.2021г., във
връзка с която е образувано адм. дело № 297/2021г. по описа на Административен
съд – Бургас. С решение № 631/27.04.2021г. по горепосоченото дело, Административен съд – Бургас отхвърлил
жалбата като неоснователна.
Със запорно съобщение № 1029-02-300/11.01.2021г. (л.54
от делото), на основание чл.110, ал.5, т.1 и чл.110, ал.6 от КСО, ръководителят
на ТП на НОИ – Бургас наложил запор по всички сметки на ищцата в „Банка ДКС“ АД
за задължения към държавното обществено осигуряване.
Идентични запорни съобщения били изпратени и до
обслужващите банки на Мария М. и Нели М., респ. с № ЗС-14-4-02-00858193 (л.56
от делото) и изх.№ ЗС-25-4-02-00858191
от 29.12.2020г. (л.58 от делото), с които е наложен запор по всички сметки на
лицата за задължения към държавното обществено осигуряване.
След постъпване на сума по сметката на ТП на НОИ –
Бургас по наложения запор на 15.01.2021г., наложените запори са отменени с
писмо изх.№ ОЗ-14-4-02-00865546 (л.67 от делото), писмо изх.№
ОЗ-25-4-02-00865548 (л.68 от делото) и писмо изх.№ ОЗ-14-4-02-00865547 (л.69 от
делото), всички от 18.01.2021г., което обстоятелство липват данни да е било
доведено до знанието на ищцата, респ. роднините й.
С писмо изх.№ 1012-02-38#5/17.03.2021г. (л.71 от делото) на директора на ТП на
НОИ – Бургас била уведомена ищцата, че след извършена справка е установено, че
задължението по разпореждане № РС-4-02-00849238/03.12.2020г. е погасено,
запорът е отменен, но е налице надвзета сума в размер на 12 832,27лв.,
която подлежи на възстановяване. Посочено е, че въпреки проведените разговори,
не е предоставена банкова сметка, *** сума. На ищцата е предоставен 7-дневен
срок за посочване на банкова сметка, ***, че ако не бъде посочена такава,
сумата ще бъде възстановена по сметката, посочена в преводното нареждане за
погасяване на дълга. Писмото е връчено на М. на 22.03.2021г., видно от известие
за доставяне (л.72 от делото).
Със заявление вх.№ 1019-02-389/30.03.2021г. (л.73 от
делото) ищцата е поискала да ѝ бъде възстановена неоснователно надвзетата
сума от личната ѝ валутна сметка ведно със законната лихва за периода от
датата на извършения банков превод до
датата на връщането ѝ. Посочена е и банкова сметка, ***.
С разпореждане № ВР-4-02-00901775/31.03.2021г. на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас (л.74 от делото) е
разпоредено да се възстанови на П.М. – М. сума в размер на 12 832,27лв. В
мотивите на разпореждането е посочено, че задълженията по разпореждане №
РС-4-02-00849238/03.12.2020г. са погасени в по-голям размер чрез запори на
банковите сметки на солидарните длъжници, като събраната в по-голям размер сума
подлежи на възстановяване. По отношение на искането на М.-М. за възстановяване
на сумата ведно с лихвите е посочено, че в осигурителното законодателство
липсва разпоредба, по силата на която сумата следва да се възстанови с лихва.
Разпореждането е връчено на ищцата на 02.04.2021г., видно от известие за
доставяне (л.75 от делото).
Разпореждане № ВР-4-02-00901775/31.03.2021г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас е обжалвано
от ищцата пред директора на ТП на НОИ – Бургас с жалба с вх. №
1012-02-99/16.04.2021г. (л.77 от делото), който го потвърдил с Решение №
1040-02-73/26.04.2021г. (л.79 от делото).
Срещу решението е подадена жалба до Административен
съд-Бургас, чрез административния орган с вх.№ 1012-02-128/11.05.2021г., във
връзка с която е образувано адм. дело № 1094/2021г. по описа на Административен
съд – Бургас. С решение № 1004/08.07.2021г. по горепосоченото дело, Административен съд – Бургас отхвърлил
жалбата като неоснователна в частта за лихвите и оставил без разглеждане в
останалата част.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
По допустимостта на
исковата претенция:
Неоснователно
получените от трети лица пенсии, представляващи нанесена на бюджета на ДОО щета
по своя характер са публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК. Разпоредбата
на чл.110, ал.5 КСО предвижда два изпълнителни способа за събиране на тези
средства - запор в банките по сметките на длъжниците и на свързани с тях лица
за вземания на държавното обществено осигуряване и изпълнение върху движимите
или недвижимите вещи на длъжниците и вземанията им към трети лица; Първият бива
реализиран директно, съгласно ал.6 на същата норма, като ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт изпраща запорно
съобщение до банките. В този случай той изпълнява специфични функции на
публичен изпълнител, чиито действия целят директно постъпване на дължимите суми
в НОИ. Според чл.110, ал.10 КСО „събирането
на вземанията чрез изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжника
и вземанията към трети лица се извършва по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Искането до публичния изпълнител се прави от ръководителя
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.“
Безспорна предпоставка за законосъобразно реализиране на изпълнените процедури
е не само постановяването на законосъобразни актове, явяващи се основание за
провеждането им, но и осъществяване на самите действия по изпълнението им по
един законосъобразен начин.
Съгласно чл.17, ал.6
от ДОПК, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от
незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните
изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се
реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани.
Въпреки, че подобна
специална норма в КСО липсва, разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ е обща и
безспорно обхваща исковете за обезвреда срещу противоправни изпълнителни
действия на органи и дл. лица на НОИ по начин, идентичен на този реализиращ
отговорността на публичните изпълнители за незаконосъобразни действия по
изпълнението.
Доколкото ръководителят
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт е
компетентното да изпрати запорното съобщение дл. лице, посочващо размера на
вземането и изискващо превода му по посочена сметка на НОИ, дейността му
безспорно следва да бъде квалифицирана като форма на административна дейност
както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административния
орган, така и с оглед административната правосубектност на последния.
В тази връзка и с
оглед на обстоятелството, че двата обективносъединени иска са подадени от
надлежна страна срещу пасивнолегитимиран ответник по смисъла на
чл. 205 АПК, те са процесуално допустими. Съгласно
разпоредбата на чл.204, ал.4 АПК незаконосъобразността на действието или
бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетението.
Разгледана по същество
исковата претенция е основателна по първия и неоснователна по втория от така
предявените искове, по следните съображения:
Съгласно чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината
за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; насъпила вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая по отношение
на претърпените имуществени вреди са налице предвидените от законодателя
предпоставки.
Дейността на администрацията
по събиране на неправомерно получени от трети лица суми, изплатени от НОИ, по
своето естество е принудителна изпълнителна дейност - форма на административна
дейност по изпълнение на постановени административни актове от органи на НОИ и
то преди да бъде осъществен контрола за тяхната законосъобразност, поради
предвиденото им предварително изпълнение. В тази връзка посоченото по-горе
запорно съобщение срещу сметка на ищцата, получено в Банка ДСК ЕАД на
07.01.2021г. (л.54), постановено на основание чл.110, ал.5, т.1 и чл.110, ал.6 КСО, е било изпълнено чрез незабавно превеждане по сметка на държавното
обществено осигуряване на постъпили по сметката на ищцата
суми до размера на заявените от Директора на ТП на НОИ Бургас като дължими. В
този случай банката действа в изпълнение на властническо разпореждане на
държавен орган, като съдът приема, че извършеното служебно превалутиране е
вследствие на обстоятелството, че посочената от НОИ банкова сметка ***, а
такова е и погасеното с нея задължение. В тази връзка съдът намира, както това
бива установено и от приключилите съдебни спорове по оспорване на Разпореждане
№РС-4-02-00849238/03.12.2020г., че само по себе си отправеното запорно
съобщение се явява законосъобразно основание за събиране, при условията на солидарност
между тримата наследника на И.Милушев, на сума в общ размер на 23 507,48
лева. Законът обаче не оправомощава овластеният административен орган да
получава и задържа повече от дължимото. Ирелевантно в този случай е
обстоятелството, дали се касае за незаконосъобразно получени от наследниците
суми или същите отговарят безвиновно по силата на самата разпоредба на чл.114,
ал.4 КСО, тъй като и в двата случая е предвидено събиране и на законната лихва
върху дължимата сума, като форма на обезщетение. В такъв случай при събиране на
дължимите суми в тежест на администрацията на ответника е било да осигури бърз
и надлежен ред за възстановяване на надвзетото, което тя задържа без правно
основание. Този извод произтича пряко от принципа за законност, уреден в
разпоредбата на чл.4 АПК и съразмерност по чл.6 АПК. Според последният
Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като според разпоредбата на ал.2 на същата норма
Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
Видно от представена
справка от електронната система на НОИ по партидата на И.Милушев сумата от
сметката на ищцата е постъпила в НОИ на 15.01.2021г., като към същата дата
ответникът е бил наясно с надвнесения размер над дължимата сума. В същото
време, съобразно обясненията на ищцата, потвърдени от събраните доказателства и
житейската логика на събитията, доколкото запорираната и преведена в полза на
НОИ сума от личната й сметка е била по-малка от пълния размер на задължението,
тя не е могла да знае, че то е погасено изцяло или дори надплатено.
Ръководителят на ТП на НОИ е реагирал своевременно, като е отменил наложения й
запор със свое разпореждане изх. №ОЗ-14-4-02-00865546/18.01.2021г., получено от
Банка ДСК ЕАД на 21.01.2021г. Същото е достатъчна индиция за това, че към този
момент органът е бил наясно както с изцяло погасеното задължение, така и с
надвнесената по партидата на И.Милушев сума, като е могъл незабавно да
възстанови същата като недължимо получена, въз основа на собственото си
властническо волеизявление. Не може да се приеме за основателен аргументът на
ответника, че причина за забавяне възстановяването на сумата е бил отказа на П.М.
- М. да посочи сметка, по която сумата да бъде възстановена. Видно от негово
писмо изх. №1012-02-38#5 от 17.03.2021г.
- Директорът на ТП на НОИ - Бургас прави
признание, че е запознат със сметката на ищцата, от която е постъпила
надвнесената сума по принудителен начин и след като поставя и условие, че ако
не представи друга сметка, изразява готовност сумата да й бъде преведена по
познатата му такава, то следва еднозначен извод, че надвнесената сума е могла
да бъде върната незабавно след получаването й в НОИ, което действие не би
причинило вреди или същите биха били нищожни. Уведомлението е получено от
страна на ищцата на 22.03.2021г., видно от приложеното по делото известие
(л.72), като самата тя е входирала заявление на 30.03.2021г.
Паричните задължения
според правната ни система са носими задължения, т.е. местоизпълнение е
постоянният адрес на кредитора, ако друго не е уговорено между страните, като в
случая няма данни ищцата да се е укривала или да е отказвала да приеме
изпълнение.
Според утвърденото в общите граждански съдилища
становище, паричните задължения са дългове за стойност и интересът на кредитора
е да получи стойността като цяло, независимо от вида и естеството на паричните
знаци, които могат да я съставляват.
Като е посочила на
кредитора българска сметка в лева, ищцата се е съгласила да получи следващата й
се като надвзета от доларовата й сметка стойност в лева, а като е извършил
плащането по същата сметка с това се е съгласил и ответникът. С възстановяване
на получените от страна на НОИ 12 832,27 лева в повече по посочената сметка
ответникът е приел задължението си за изпълнено изцяло. Този извод не се
възприема от настоящия съдебен състав, според който стойността, която е била надвзета от ищцата е
тази, съответстваща на размера на валутата, в която и е била отнета. Това
обстоятелство следва от търсимия характер на паричните задължения. Т.е. всяко
плащане се счита получено в седалището на кредитора, ако друго не е уговорено и
там се дължи връщането му по вид и размер съответстващ на стойността на
полученото. В този смисъл, за да бъде изпълнено изцяло задължението на
длъжника, следва да бъде възстановена изцяло именно тази стойност, ирелевантно
че тя е поскъпнала спрямо българската валута. Причината за това се дължи на
забавеното й възстановяване от страна на ответника в нарушение на цитираните по
горе разпоредби на чл.4 и чл.6, ал.1 и ал.2 АПК.
Обратно, в случай, че
курсът на американският долар бе поевтинял спрямо българският лев, НОИ би
дължал само такава част от получената вповече българска валута, каквато би
покрила отново цялата стойност на поевтинялата американска валута и нито лев
повече. В този смисъл претенцията за
доплащане от страна на НОИ на сума в размер на 965 лева с оглед възстановяване
на пълната стойност, принудително надвзета от сметката на ищцата е обоснована и
доказана в пълен размер, доколкото според заключението на вещото лице с
платената по сметката на ищцата сума в български лева са й възстановили
стойността на 7552,39 шатски долара, а на 14.01.2021г. са й отнели такава в
размер на 8124,78 щатски долара, като исковата претенция за разликата ищцата е
отправила в лева, съобразно уточнението на исковата молба, с оглед постигнатото
с конклудентни действия между страните съгласие за превалутиране на дължимата
стойност в лева по курса към 01.04.2021г. От изчисленията на вещото лице
следва, че на тази дата 1 щатски долар е разменян за 1,699 лева, т.е. дължимата
от ответника стойност на 572,39 щатски долара след постигнатото между страните съгласие за превалутиране,
възлиза на 972,49 лева. Предвид това, че увеличение на иска до тази сума не е
направен, същият следва да бъде присъден в размера по исковата претенция от
965,00 лева, явяваща се по-малка от установената като дължима.
По исковата претенция за неимуществени вреди.
По отношение предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, същият следва да се отхвърли като недоказан.
Неимуществените вреди представляват засягане на честта, достойнството, доброто
име на лицето в обществото, болките и страданията, които то е изживяло, както и
всички други негативни преживявания в резултат на увреждането.
Доказаността на някои от елементите от фактическия
състав на отговорността не сочи, че за останалите елементи доказателства не
следва да се събират. В този смисъл установеното в хода на производството
незаконосъобразно изискване на стойност от сметката на ищцата, по-голяма от
дължимия непогасен остатък и забавянето на възстановяването на надвзетата от
ищцата стойност, не презюмира наличието на неимуществени вреди от него, за
разлика от правната конструкция уредена с разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС,
където настъпването на неимуществените вреди в този случай се предполага до
доказване на противното. Вредите са основен елемент от фактическия състав на
отговорността, подлежат на доказване наред с останалите елементи. Липсата на
доказателства за тях води до неоснователност на исковата претенция. Върховният
административен съд безпротиворечиво приема, че недоказаността на елементите от
фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност
на иска, а не до неговата недопустимост.
По настоящото дело не се доказва, че в резултат на
забавеното и непълно възстановяване на надвзетата сума на ищцата действително
са причинени твърдените неимуществени вреди изобщо, а още по-конкретно с
предявената продължителност и интензитет.
За понятието "неимуществена вреда" липсва
легална дефиниция. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за
конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразните действия и бездействия на административния
орган, като е необходимо те да бъдат установени и доказани от ищеца. Допустими
са както писмени така и гласни доказателствени средства, които свидетелстват
основно за външните проявления на вътрешните й преживявания.
Във връзка с твърденията си за настъпили неимуществени
вреди в резултат на надвзетата и несвоевременно възстановена имуществена
стойност ищцата ангажира единствено гласни доказателствени средства. Разпитът
на свидетеля М. - неин колега и семеен приятел. От същите обаче по никакъв
начин не се установяват посочените в исковата молба обстоятелства. Показанията
на разпитания по делото единствен свидетел са лаконични, не съдържат
необходимата конкретика и обстоятелственост. Те свидетелстват по-скоро за
наличето на данни за изпитвани притеснения от страна на ищцата заради отнетите
й средства като цяло, което както бе посочено и по-горе е извършено
законосъобразно на основание разпоредбата на чл.110 КСО. Според свидетеля те са
били със значим интензитет за около месец и половина след случилото се. Но както
самата ищца сочи в своите обяснения, през този период тя не е била наясно, че й
е била надвзета сума, която е следвало да й бъде възстановена, за да е налице пряка
причинноследствена връзка между преживяното от нея и забавеното и непълно
възстановяване на сумата. Що се отнася до периода след узнаване за надвзетата й
сума, същата е била фактически в преговори и уточнения по възстановяването й,
поради което не следва извод за наличието на подобни с интензитета на твърдяните,
тревоги, нестабилно настроение, лесно избухване в плач, апатия от страна на
същата и т.н., пряко причинени от узнаването за предстоящо възстановяване на
част от отнетата й стойност. Липсват и писмени доказателства за твърдените и
през този период посещения при психиатър и приемане на медикаменти, ползван
отпуск за временна нетрудоспособност. Представения по делото амбулаторен лист
от 01.02.2021г. и болничен лист от 08.02.2021г. касаят предходния период, за
който бе установено, че същата не е била наясно, че от сметката й е била
надвзета сума, която не е своевременно и изцяло възстановена, за да се приеме,
че е налице пряка причинноследствена връзка между описаните в тях емоционални
преживявания и така установените по делото противоправни действия и бездействия
на служители при ответника. От такаизложените свидетелски показания не става
ясна нито продължителността, нито интензитета на твърдяните психически терзания
от страна на ищцата конкретно след узнаване, че й е надвзета сума, която
предстои да й бъде възстановена, а що се отнася до фактът на непълното й
възстановяване, същият касае период извън крайния момент на исковата претенция
- 01.04.2021г., според уточнението на исковата молба (л.12), поради което е
ирелевантен за спора.
Недоказаността на твърдените неимуществени вреди прави
безпредметно обсъждането налице ли е причинна връзка между тях и отменения
административен акт. Въпреки това следва да се изтъкне, че доказателства в тази
насока липсват по делото. Твърдените в исковата молба обстоятелства, с които се
обосновава настъпването на неимуществени вреди, в случая не се доказват, тъй
като недоказана остава пряката причинноследствена връзка на емоционалното
състояние на ищцата с незаконосъобразното бездействие на ответника да й
възстанови своевременно и изцяло принудителноотнетата от доларовата й сметка
стойност.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли
като недоказан.
При този изход на спора при присъждане на сторените по
делото разноски съдебният състав взема предвид разпоредбите на чл. 10, ал.3 и
ал. 4 от ЗОДОВ. Според първата норма „Ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.“
Според втората разпоредба „Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на
юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“
В конкретният случай първият от двата
обективносъединени иска е уважен изцяло, а вторият е отхвърлен изцяло. Съдът
приема поради липса на уточнение в представения договор за правна помощ, че
заплатения адвокатски хонорар е за двата иска поравно, поради което за уважения
следва в тежест на ответника да бъде присъдена сума в размер на 275,00 лева.
Съдебният състав приема и това, че назначената по делото експертиза касае
изцяло доказването на първия иск, поради което направените по делото разноски
за нея в размер на 200,00 лева следва да бъдат възложени в тежест на ответника
изцяло, ведно разбира се и със заплатената държавна такса в размер на 10,00
лева.
Предвид отхвърлянето на втората искова претенция изцяло,
в тежест на ищцата следва да бъдат отсъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ
възнаграждението по административни дела с определен материален интерес е
обусловено от размера на интереса и броя заседания. Доколкото в настоящия
случай производството е приключило в три заседания, заради забава при
изготвянето на заключението по назначената СИЕ и материалният интерес е под
10 000,00 лева, съдът счита, че в полза на ответният орган за процесуално
представителство по отхвърлената искова претенция иска следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер от 150,00 лева.
Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас,
трети състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Национален осигурителен институт, с адрес гр.София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 62-64, със законен представител И.Иванов, на основание чл.1,
ал.1, вр. чл.4, вр. чл.203 и 204 от ЗОДОВ да заплати на П.И.М.-М. с постоянен
адрес *** обезщетение в размер на 965,00 лева, равнима на стойността на 572,39
щатски долара след постигнатото между страните съгласие за превалутиране и
изплащане на сумата по българска сметка, представляващи причинени на ищеца имуществени
вреди от противоправно бездействие на дл. лице при ответника, изразила се в
отказ да бъде възстановена пълната валутна стойност на неоснователно надвзета
от ищцата сума, чието отнемане е било разпоредено едностранно в полза на НОИ
със запорно съобщение на Ръководителя на ТП на НОИ , изх. № ЗС - 14 - 4 - 02 -
00858195/29.12.2020г.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на П.И.М.-М. с постоянен
адрес ***, против Национален осигурителен институт, с адрес гр.София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 62-64, със законен представител И.Иванов, с правно
основание чл.1, ал.1, вр. чл.4, вр. чл.203 и 204 от ЗОДОВ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2000,00 лева, претендирани като
обезщетение за неимуществените вреди - болки, страдания и др. негативни
емоционални преживявания, претърпени вследствие действията на ответника по
неоснователно изискване и получаване на средства вповече от дължимото от
банковата сметка на ищеца и бездействието му в период от повече от два и
половина месеца до възстановяването им.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, с адрес
гр.София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, със законен представител И.Иванов,
да заплати на П.И.М.-М. с постоянен адрес *** сумата от 485,00 (четиристотин осемдесет
и пет лева) – разноски по делото, съобразно изцяло уважения иск.
ОСЪЖДА П.И.М.-М. с постоянен адрес *** да заплати на Национален
осигурителен институт, с адрес гр.София, бул. „Александър Стамболийски“ №
62-64, със законен представител И.И.юрисконсултско възнаграждение за настоящата
съдебна инстанция в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева, съобразно изцяло
отхвърления иск.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: