№ 260097 / 15.12.2020 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И. Е
15.12.2020г.,гр.Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр.Монтана, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и. двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ ЧНД № 1645/2020г. по описа на Районен съд – гр.Монтана, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Постъпила е жалба от Л.М.С. xxx, чрез упълномощен процесуален повереник адвокат Цв.В. – САК против Постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.10.2020г.на Районна прокуратура – гр.Монтана, с което прокурорът е прекратил досъдебно производство № 465/2017г. по описа на РУ – МВР – гр.Монтана, респ. пр.пр.№ 1104/2017г. по описа на същата прокуратура. В жалбата се навеждат възражения за непълнота на проведеното разследване, както и. за необоснованост на правните изводи, въз основа на които се е стигнало до прекратяване на наказателното производство. При наведени подробни съображения в тази насока се иска от съда да отмени обжалвания акт и. върне делото на прокурора със задължителни указания по правилното приложение на закона.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и. възраженията на страните, намира за установено следното:
За да постанови своя акт, прокурорът е приел, че свидетелката Л. С. не е осъществила състава на престъпление по чл. 343, ал. 1 б.,,б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като липсва извършване на административни нарушения по ЗДвП, намиращи се пряка причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП и. причинения съставомерен резултат, както и. отсъства субективната страна на изпълнителното деяние.
Събраните от органите на досъдебното производство гласни и. писмени доказателства и. доказателствени средства: показанията Л.С., Л. С., К. Г. и. О. В., заключенията на назначените по делото експертизи - автотехническа експертиза (л. 114 – 136 от ДП), тройната автотехническа експертиза (л. 114 – 157 от ДП), съдебно-медицинска експертиза (л. 119 – 123 от ДП), Проткол за оглед на местопроизшествие, скица и. фотоалбум, медицинска документация, справка за правоспособност на водач и. за нарушения на ЗДвП и. ППЗДвП, очертават следната фактическа обстановка:
Свидетелката Л. Димитрова С. е правоспособен водач на МПС с придобити категории ,,В, М, АМ” и. без наложени наказания по ЗДвП.
На 07.06.2017г. около 12:15ч. в гр.Монтана, по бул.,,Трети март” управлявала лек автомобил марка ,,Ауди”, модел ,,80” с рег.№ XXXX . В района на бензиностанция ,,ОМВ”, на нерегламентирано за това място / в отсъствие на маркирани или обозначени с пътен знак пешеходни пътеки/, пътното платно се опитвала да пресече свидетелката Л.С.. В момента на изравняване на предната дясна част на автомобила и. без да се огледа, пешеходката предприела внезапно пресичане, което довело до съприкосновение с управляваното от свидетелката С. МПС. Водачът на лекия автомобил бил изпробван за наличие на употребен алкохол, който се оказал отрицателен. Цялостната ситуация била възприета освен от участвалите в произшествието, но и. от намиращите се в близост до същото свидетели К. Г. и. О. В.. Според показанията им от досъдебното производство пострадалата свидетелка не се била огледала и. тръгнала да пресича в момента, в който лекия автомобил се били изравнил с нея. В същия смисъл са е теза на свидетелката С. и. частично на пострадалата С.. Видно от заключението на вещото лице по назначената тройна автотехническа експертиза е, че водачът на лекия автомобил действително е възприел намиращата се на тротоара пешеходка, но същата не е давала индикации, че точно в момента на нейното приближаване, ще реши да пресича пътното платно. Произшествието е настъпило в рамките на т.нар. ,,опасната зона за спиране” и. е бил неизбежен. Същевременно вследствие на настъпилото произшествие на пострадалата били причинени травматични наранявания, отговарящи да бъдат получени по механизма на съприкосновение с предната дясна част на лекия автомобил.
Приетата от съда фактическа обстановка не се отличава от описаната в постановлението за прекратяване на наказателното производство; той само детайлизира част от фактически и. правно значимите обстоятелства.
При тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав се солидаризира със становището на окръжния съд, че са налице предпоставките на чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК и. не е деянието на свидетелката Л. С. да представлява престъпление. НПК изисква да бъдат събрани достатъчно доказателства, за да бъде повдигнато обвинение срещу едно лице, а за постановяване на осъдителна присъда е необходимо обвинението срещу подсъдимия да бъде доказано по несъмнен и. категоричен начин.
В конкретния случай, въпреки усилията, положени от органите на досъдебното производство за паралелно събиране на доказателства, които да уличат или респективно оневинят водача на МПС, са налице именно такива, които обуславят отсъствието на инкриминирано деяние от негова страна. Според заключенията на вещите лиза и. при двете автотехнически експертизи причината за настъпилото произшествие се изразява в небрежното поведение на свидетелката Л.С.. Същата не се е намирала на обозначено за преминаване място, поради което и. нейното право на пешеходец не е абсолютно. За нея също важат правилата по чл. 113 и. чл.114 от ЗДвП (в този смисъл е и. т.6 б.,,г” от Тълкувателно Решение № 2/22.12.2016г. на ВКС). Видно от показанията и. на самите свидетели е, че пострадалата е предприела преминаване през платното за движение едва когато лекия автомобил се е бил изравнил с нея, а вещите лица посочват, че съприкосновението е станало в пределите на ,,опасната зона за спиране”. Водачът на МПС не е бил длъжен и. не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, тъй като не е имало как да предположи точно в кой момент пешеходецът ще реши да пресича. Липсата на преминаване на необозначено за това място не обуславят виновното поведение на свидетелката С., поради което и. същата не е следвало да бъде с по - повишено внимание.
По отношение на наведените в жалбата възражения от страна на повереника на пострадалото лице съдът намира, че същите са неоснователни. Част от тях са били релевирани още с предявяване на материалите на пострадало лице в хода на досъдебното производство и. с нарочно постановление на прокурор е и. било отказано да бъдат уважени. Следва да бъдат споделени мотивираните съображения за отказ да бъдат уважени, а наведеното възражение за преценка на съобразяване на скоростта и. допуснатото нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП също не следва да бъде уважено. От възприетата фактическа обстановка не бяха установени действия на водача, от които да бъде направен извод, че са в нарушение на правилата за движение по пътищата. Наличието на пешеходец само по себе си не е достатъчно обстоятелство, за да се иска от водача да предугажда неговите намерения особено ако същият не се намира на изрично предвидените за това места и. не отправя индикация че възнамерява да предприеме пресичане на платното за движение.
При пресичане на пешеходец в опасната зона за спиране на моторното превозно средство водачът не нарушава правилата за движение, щом скоростта му е съобразена с конкретната пътна обстановка. Необоснованото пресичане на платното за движение без вземане на мерки за лична безопасност е самостоятелна причина за настъпване на транспортното произшествие (Решение № 269 от 11.V.1983г. на ІІІ н.о. на ВС).
Поради тези правни съображения и. настоящия съдебен състав не приема наличието на виновно поведение от страна на свидетелката С. нито наличие на съпречиняване на ПТП. Същото е възникнало единствено и. само по вина на пострадалото лице, а извършеното от водача деяние се явява случайно по смисъла на чл.15 от НК. При наличието на така изложения правен анализ следва да бъдат споделени мотивите на прокурора относно основанието за прекратяване на наказателното производство.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които да обусловят отмяната на обжалваното постановление на процесуално основание.
С оглед тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр. Монтана е законосъобразно и. следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и. на основание чл. 243, ал. 6 т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И. :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр.Монтана от 14.10.2020г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 465/2017г. по описа на РУ – МВР – гр.Монтана, респ. пр. пр. № 1104/2017 год., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1 б. ,,б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и. протестиране в седемдневен срок от съобщението му пред Окръжен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: