РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Монтана, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. П.
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500324 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на ОД на МВР-М против решение №
260052/15.06.22 г. по гр.дело № 979/20 г. на Районен съд – Монтана , с което е уважен иск
на З. Д. З. за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд ,заедно с
обезщетение за забавено плащане.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител твърди, че обжалваното
решение е незаконосъобразно ,като в тази насока са изложени подробни съображения .
Поддържа ,че неправилно МРС е приложил Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ) към служебно правоотношение по ЗМВР. Като държавен
служител-полицай , въззиваемият е работил на смени, затова работното му време е отчитано
сумарно на тримесечен период. Компенсациите на положен труд се извършват по правилото
на чл. 187, ал. 5 от ЗВМР, поради което посочената Наредба, издадена по приложението на
КТ и отнасящя се до трудови правоотношения, не може да намери приложение по аналогия.
Предвид изложените съображения моли съда да отмени атакуваното решение,като
постанови ново, с което да отхвърли предявените искове и му присъди направените в
производството разноски .
Въззиваемият З. Д. З. чрез своя процесуален представител оспорва въззивната
жалба и моли да бъде оставена без уважение, а решението на МРС потвърдено като
правилно и законосъобразно, съобразено с установената съдебна практика. Претендира и
присъждане на деловодни разноски в производството пред въззивната инстанция.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства.
Съдът, като обсъди събраните доказателства във връзка със становището на
страните и оплакванията в жалбата, приема следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259,
ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
1
По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това са
следните:
За да постанови атакуваното решение, първоинстанционният съд е приел,че
страните по делото са в служебни правоотношения ,като ищецът З. Д. З. със Заповед №
301-з-1825 от 27.08.2015 година на директора на ХХХХХХ, е преназначен и
изпълнява и към настоящия момент длъжността ,,ХХХХХХ‘‘ втора степен в
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност на
сектор „ХХХХХ при ОД МВР М към отдел „ХХХХ” при ОХХХХ М Съдът е
изследвал правната уредба относно изчисляване на работното време и е направил извод, че в
издадената от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
приложима към исковия период, е налице празнота относно компенсирането на нощен труд,
затова по аналогия е приложил НСОРЗ и като се е позовал на заключение на вещо лице, е
присъдил възнаграждение за извънреден труд, изчислено по формулата на чл. 9, ал.2 от
НСОРЗ.
Въззивният съд намира решението за незаконосъобразно, като съображенията за
това са следните :
Безспорно е, че между страните по делото съществува служебно правоотношение,
което е регламентирано от ЗМВР.
Не се спори също така,че съгласно утвърдените графици за исковия период е
полагал и нощен труд , отчитан от работодателя ежемесечно, за който е получавано и
допълнително трудово възнаграждение, както и че при изчисляване на отработените часове,
положеният нощен труд не е преизчисляван с коефициент и превръщан в дневен такъв .
Спорно в случая е дали положеният от ищеца за исковия период 01.06.2017г.-
01.06.2020г. нощен труд следва да се преизчислява като дневен такъв с коефициент 1, 143
съгласно чл. 9,ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ , съответно приложима ли е тази наредба към служебните правоотношения по
ЗМВР и дали след превръщане на нощните часове в дневни , ищецът е положил извънреден
труд , за който му се дължи допълнително възнаграждение.
Съдът намира,че в настоящата хипотеза не може да намери приложение Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата,като съображенията за това са
следните:
Въззиваемият З. има качеството на държавен служител-полицейски орган по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и като такъв е полагал труд на смени от по 12 часа,
затова на основание чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното му време се изчислява сумарно за
тримесечен период. Ако е положил труд извън редовното работно време, то на основание чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (сега ал. 6 след изменението в ДВ бр. 60/2020 г.) работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. При положен извънреден
труд над отработени 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, се
полагат до 12 дни допълнителен отпуск на основание чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 5 от
ЗМВР/действащ към процесния период/. Компенсирането на този отпуск с парично
обезщетение е забранено с нормата на чл. 189, ал. 6 от ЗМВР.
Поради специфичния начин на отчитане на работното време на смени, нощният труд
не се отчита отделно. За служителите е въведена законова гаранция, че той не може да бъде
повече от 8 часа за всеки 24-часов период.
На основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР министърът на
вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.) за
2
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Този подзаконов нормативен акт не
предвижда специфични правила за заплащане на нощния труд, но това не може да се
тълкува като празнота в правото, както е приел МРС. Касае се до специфична уредба на
служебно правоотношение на полицейските служители, за тях са уредени други механизми
за отчитане на положения труд и за заплащане и компенсиране. НСОРЗ е неприложима в
разглеждания случай. На първо място тя е издадена въз основа на КТ, който се отнася
единствено до трудови правоотношения. За да се приложи формулата за преизчисляване на
нощния труд по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, кумулативно изискуемите предпоставки са: подневно
отчитане на работното време; работа на смени; продължителност на нощното работно време,
по-малка от продължителността на дневното; трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми. В настоящия случай две от тези кумулативно изискуеми предпоставки не са
налице: продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното (в КТ продължителността на работното време през нощта е 7 часа, а в ЗМВР – 8
часа) и работа по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение.
Различната уредбата на продължителносттта на нощния труд в ЗМВР в сравнение с
КТ е съобразена със спецификата на дейността, извършвана от служителите в МВР. Това е
причина техните права и задълженията да се регламентират от специален закон, като за
компенсация на някои по-неблагоприятни условия са предвидени привилегии, с които
работещите по трудов договор не се ползват. Такива са по висок процент допълнително
възнаграждение за прослужено време, по-голям размер платен годишен отпуск,
пенсиониране при условията на I категория труд, социално и здравно осигуряване изцяло за
сметка на държавния бюджет, задължително застраховане срещу смърт, временна
неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на
злополука за сметка на държавния бюджет и други . С решение от 24.02.2022 г. по дело №
262/2020 г. Съдът на Европейския съюз се е 4 произнесъл по прeюдициално запитване
относно действието на чл. 8 и чл. 12 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 4.11.2003 г. за някои аспекти на организацията на работното време. Прието е,
че посочените разпоредби следва да бъдат тълкувани в насока, че не е необходимо
националната правна уредба, която е относима към нормалната продължителност на нощния
труд, да урежда по-кратък нощен труд на работниците от публичния сектор, полицаи и
пожарникари от предвидената в закона нормална продължителност на работа през деня.
Възприета е позиция, че при всички случаи в полза на тези работници трябва да
съществуват други мерки за организация под формата на продължителност на работното
време, за плащане обезщетение или сходни придобивки, които позволяват компенсиране на
особената тежест на полагания нощен труд. Касателно действието на чл. 21 от Хартата на
основните права на Европейския съюз СЕС е възприел, че се допуска определената в закон
на държавата -членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в
частния сектор да не се прилага за работници в публичния сектор, в т. ч. за полицаи и
пожарникари. Основно и съществено е разликата в третирането да е обоснована от
обективен и разумен критерий, който е свързан с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и да е съразмерна на тази цел. Правомощие единствено на националните
съдилища е да преценят и проверят релевантните категории работници съобразно
националното законодателство и да преценят налице ли е сходство в положението им.
Подход на законодателя е да извежда особени уредби за определени сфери на
дейност на държавата и за работещите в тях, които се различават помежду си от една страна,
а от друга - от тези по трудово правоотношение. Обект на такова специфично уреждане е
3
налице при служителите в сферата на отбраната, вътрешната сигурност, правосъдната
дейност и др. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на служителите по ЗМВР е
специфично уреден и диференциран от самия закон с оглед осъществяваните държавни
дейности и изпълнявани различни функции, на които са корелативно определени
предимства и ограничения: на работещи по трудово правоотношение, по служебно
правоотношение по общия закон за държавната служба и особените държавни служители -
полицейски органи и органи по пожарна безопасност, чийто статут е уреден само със ЗМВР.
В националното законодателство е урегулирана различна продължителност на нощния труд
за различните категории работници, което се определя от характера на извършваната от тях
дейност и особености на трудови функции на полагащите нощен труд лекари, санитари,
медицински сестри, шофьори, строители, военнослужещи или цивилни служители в МО.
Независимо дали работниците полагат нощен труд в частния или в публичния сектор,
обективен е подходът на законодателя относно разграничението по отношение на
продължителността на нощния труд, обусловено единствено от характерните функции,
които осъществява всяка различна категория служители. Същевременно във всеки един
отрасъл са предвидени различни мерки за компенсиране на нощния труд под форма на
продължителност и организация на работното време и почивките, по-високо заплащане, по-
високи обезщетения, пенсионно и здравно осигуряване, застраховане за сметка на бюджета
или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира тежестта на нощния труд, право
на ранно пенсиониране, по-благоприятен режим за заплащането му, допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични дейности и работа при специфични условия
на труд. Високата обществена значимост на полаганият труд от полицаите и правомощията
им за защитата на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и защита на населението, установени в ЗМВР, в
случая безспорно обосновават съразмерност на законодателната уредба, предвиждаща
полагането на 8 часов нощен труд. Поради изложените съображения не може да се приеме,
че служителите на МВР са поставени в неравностойно положение спрямо работещите по
трудово правоотношение.
В исковата молба ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден
труд, което се формира от преизчисляването на нощния труд в дневен. Доколкото
нормалната продължителност на нощния труд за служителите в системата на МВР е 8 часа,
дневната е също 8 часа, то няма какво да се преобразува. Превръщането на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 1, 143 не води до полагането на извънреден труд, тъй като
извънредният труд е труд, полаган извън нормалната продължителност на работното време.
В случая от страна на ищеца не са наведени твърдения за полагане на труд извън
определените 12-часови смени или за полагане на нощен труд над 8 часа. В подкрепа на
изложените доводи е приетото в решение № 197 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр. д. №
786/2019 г. на IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В него е указано, че при
работа на смени/дежурства/ работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за
държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете
труд, положен през нощта, в дневни часове.
Предвид гореизложеното въззивиният състав счита, че за процесния период не е
налице непълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, която да
налага прилагането по аналогия на чл. 9,ал. 2 от НСОРЗ, съответно по делото не е
4
установено ищецът да е полагал за исковия период извънреден труд, който да не му е
заплатен, поради което и предявеният иск за заплащане на такъв е неоснователен,поради
което и същият следва да бъде отхвърлен .
Неоснователността на главния иск води до неоснователност на акцесорния такъв за
заплащане обезщетение за забава.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на РС атакуваното
решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено , а вместо него
постановено друго ,с което се отхвърлят предявените искове на ищеца.
С оглед изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на жалбоподателя ОД на
МВР М ,представляван от юрисконсулт, се дължи юрисконсултско възнаграждение ,което
съдът определя в размер на 150 лева за първоинстанционното производство и в размер на
100 лева за въззивното производство .
На основание чл. 78,ал. 1 от ГПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и
разноски в размер на 34,82 лева платена държавна такса по подадената въззивна жалба.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260052/15.06.22 г. ,постановено по гр.дело № 979/20 г. на
Районен съд – Монтана , вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. Д. З. ,ЕГН ********** , с адрес гр. М жк „ХХХ
,бл.ХХ,вхХХ,ап.ХХ срещу ХХХХ гр.М , бул.Ал.С № ХХ искове за заплащане сумата
1 501.14 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 01.06.2017 г. до
01.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда/01.06.2020г./ до окончателното изплащане и за сумата 240,27 лв., представляваща
мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд , като
НЕОСНОВАТЕЛНИ .
ОСЪЖДА от З. Д. З. ,ЕГН ********** да заплати на ХХХХгр.М , булХХХХХи
№ХХ сумата 150 лева разноски за първоинстанционното производство и сумата 134,82 лева
разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5