Р Е Ш Е Н И Е
Номер
665 21.02.2020
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
седми февруари Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 9813 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявените от Д.П.П. против ГД „Национална полиция“ на
МВР и изменени в открито съдебно заседание искове, с които се моли да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1 996,57 лв. - главница, представляваща
допълнително възнаграждение за 284,72 часа извънреден труд, положен от ищеца
през периода 01.10.2016 г. - 18.11.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 254,50 лв.,
представляваща сборна лихва за забава върху отделните вземания, дължима от
изпадането в забава за всяко вземане до предявяването на иска, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното
изплащане на задължението, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд на длъжност ************
в група „Охрана на обекти“ в Зонално жандармерийско управление, като същото е
звено към дирекция „Жандармерия“, която е на структурно подчинение на ГД
„Национална полиция“ към МВР, като е работил на 12-часови смени, включително и
през нощта, съгласно утвърдени графици. Твърди също така, че след
преизчисляване на положения от него през процесния период нощен труд към дневен
с коефициент 1,143 се получава разлика от 284,72 часа (след направеното
изменение на иска в съдебно заседание), за която му се следва възнаграждение за
извънреден труд в размер на 1 996,57 лв. (след
направеното изменение в размера на иска), което не му е заплатено от ответника.
В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа
иска.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, а
акцесорните искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са
допустими.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Твърди се обаче, че не е налице твърдяната от ищеца празнота в специалната
нормативната уредба и по отношение на нощния труд, полаган от служителите в
МВР, има богата нормативна уредба, поради което не следва да се прилага
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като са изложени
подробни доводи относно приложимата нормативна уредба. На следващо място е
направено възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца за
периода 01.10.2016 г. – 18.11.2016 г. Моли се искът да бъде отхвърлен изцяло
и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
не се явява процесуален представител на ответника, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори, а това се установява и от представените от ответника
писмени доказателства, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал и е полагал труд на
посочената в исковата молба длъжност.
Не
се спори също така, че ищецът е работил на 12-часови смени, включително и през
нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по
предварително утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време.
Видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, през периода 01.10.2016 г. -
18.11.2019 г. ищецът е отработил 249 нощни смени, през които е положил общо 1991
часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на 2275,72 часа
дневен труд. Вещото лице е посочило, че разликата между преизчисления и реално
положения от ищеца нощен труд възлиза на 284,72 часа, за които възнаграждението
като за извънреден труд възлиза на 1 996,57 лв. Видно е също така от
експертизата, че сборът на лихвите за забава върху дължимите от ответника суми
за допълнително възнаграждение за извънреден труд, дължими за периодите от
изпадането в забава за отделните вземания до предявяването на иска, е в размер
на 254,50 лв. Съдът намира, че заключението на вещото лице е обективно и
безпристрастно, като страните не са го оспорили, поради което следва да бъде
кредитирано.
По делото са представени от страна на
ответника множество писмени документи – протоколи за отчитане на работното
време между 22,00 ч. и 06,00 ч., протоколи за положен извънреден труд и
платежни бележки, които не са оспорени от ищеца и които са използвани от вещото
лице при изготвяне на заключението, поради което съдът не следва да ги обсъжда
отделно от него.
При така ангажираните доказателства,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица. В актуалната си редакция чл.
187, ал. 3
от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в редакцията си, която е действала през периода
23.02.2015 г. – 13.10.2016 г., тази норма е
предвиждала, че работното време на работещите на 8-, 12- или 24-часови смени
държавни служители се е изчислявало в работни дни – сумирано за едномесечен
период.
Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за служителите,
работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187,
ал. 9
от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби
не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените
часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е
била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че
в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищецът е положил общо 1991
часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 2275,72 часа дневен труд, т.е. налице е
разлика от 284,72 часа, за които на ищеца се полага допълнително възнаграждение
за извънреден труд в размер на 1 996,57 лв. По делото липсват твърдения и
доказателства ответникът да е заплатил на ищеца такова допълнително
възнаграждение, което води до извода за основателност на предявената искова
претенция.
С оглед установената дължимост на претендираната от ищеца главница, следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на част от вземането, а именно по отношение на претендираното от ищеца възнаграждение за положен извънреден труд през периода 01.10.2016 г. – 18.11.2016 г., което съдът намира за неоснователно, тъй като от 14.10.2016 г. е в сила актуалната редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като възнаграждението се е начислявало и изплащало през месеца, следващ тримесечния период на отчитане, т.е. за периода 01.10.2016 г. – 31.12.2016 г. възнаграждението е било платимо в срок до 31.01.2017 г., съответно на 31.01.2020 г. изтича тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД и по отношение на възнаграждението, дължимо за периода 01.10.2016 г. – 18.11.2016 г. В случая искът е предявен на 18.11.2019 г., към която дата вземането на ищеца не е било погасено по давност. С оглед на това съдът намира, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно и главният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и поисканата
мораторна лихва в общ размер от 254,50 лв., както и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 19.11.2019
г. до окончателното й изплащане, тъй като вещото лице е изчислило мораторните
лихви до 18.11.2019 г.
Предвид уважаването на иска и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него разноски по делото, които са в размер на 350 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявените искове – общо 129,86 лв., както и платеното
от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице - 230 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Национална полиция” на МВР, с адрес
гр. София, бул. „Александър Малинов” № 1, да заплати на Д.П.П., ЕГН **********,***,
сумата от 1 996,57
лв. (хиляда деветстотин
деветдесет и шест лв. и петдесет и седем ст.), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 284,72 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения
от него нощен труд през периода 01.10.2016 г. - 18.11.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент
1,143, сумата от 254,50 лв. (двеста петдесет и четири лв. и петдесет ст.) –
сборна мораторна лихва, дължима върху отделните задължения по главницата от
настъпване на тяхната изискуемост до предявяване на иска на 18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
1 996,57 лв., считано от 19.11.2019
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00 лв. (триста и
петдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Национална полиция” на МВР, с адрес
гр. София, бул. „Александър Малинов” № 1, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 129,86 лв.
(сто двадесет и девет лв. и осемдесет и шест ст.), както и разноски в размер на
230,00 лв. (двеста и тридесет лв.) - платен хонорар на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 21.02.2020
г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА