Присъда по дело №791/2021 на Районен съд - Кюстендил

М О Т И В И към Присъда № 10/19.05.2022г., постановена по НОХД №
791/2021 г. по описа на Кюстендилски районен съд, ХII н. с.

Районна прокуратура - Кюстендил е повдигнала обвинение срещу С. Ж. Н.,
родена на ***г. в гр. К., живуща в гр. Кюстендил, ул. „***“ №**, ***, ***, със средно
образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********, за това, че на
04.07.2020г., в гр.Кюстендил, е нарушила мерки, издадени против разпространението
на заразна болест по хората – коронавирусна инфекция „КОВИД 19“ /COVID-19/,
въведени на територията на Република България със Заповед № РД-01-371/30.06.2020г.
/и отменена със същата заповед № РД-01-333/12.06.2020г./ на Министъра на
здравеопазването на Република България – като лице, поставено под карантина с
предписание изх.№200626/836681г. от 26.06.2020г. на Регионална здравна инспекция –
гр.Варна, не е изпълнила задължението си да не напуска дома си на адрес:
гр.Кюстендил, ул.“***“ №***, на който е посочила, че ще пребивава и където е
карантинирана за посочения в предписанието срок от 14 дни, като деянието е
извършено по време на пандемия и извънредно положение, свързано със смъртни
случаи, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г., обн. В ДВ, бр.22 от
13.03.2020г. във връзка с разрастващата се пандемия от коронавирусна инфекция
„КОВИД 19“ /COVID-19/ - престъпление по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение. Прокурорът отправя
искане да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
чието изтърпяване да бъде отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК при изпитателен срок от
три години, както и глоба в минимален размер от 10 000 лева.
Защитникът на подс. Н. – адв. Д. в пледоарията си моли за признаване
невинността на подсъдимата с аргументите, че действително подс. Н. не е изпълнила
задължението си да не напуска дома си на адрес в гр.Кюстендил, ул.“***“ №***,
докато е била карантинирана за посочения в предписанието срок от 14 дни, но въпреки
това излага становище, че доверителката му може да бъде оправдана на основание
чл.9, ал.2 от НК, тъй като извършеното от нея деяние не е с особена тежест и е
извършила деянието под угрозата, че може да загуби работното си място. Счита, че
деянието на подсъдимата представлява административно нарушение. Изразява
становище, че в текста на чл.355 от НК няма глоба в размер на 10 000 лева, а е записано
от десет до петдесет хиляди лева, като счита, че глоба в размер на 10 000 лева е
прекалено тежко наказание за подсъдимата.
Подс. С.Н. не явява и не изразява становище по повдигнатото й обвинение.
Съдът, след като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 16 и чл. 17 от НПК, както и доводите на
страните в процеса, намира за установено следното:
На 26.06.2020г. подс. Н. през ГКПП Аерогара Варна пристигнала от
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, където живеела и
работила. В изпълнение на Заповед № РД-01-01-333/12.06.2020г. на Министъра на
здравеопазването, инспектор от Регионална здравна инспекция – гр. Варна изготвил и
връчил на подсъдимата при влизането й в страната предписание № 200626/836681 от
26.06.2020г., с което е поставена под карантина за 14-дневен срок, считано от
26.06.2020г. на посочено от нея място за пребиваване на адрес в гр. Кюстендил, ул.
„***“ № ****, поради пристигане от рискова зона. В предписанието изрично било
1

посочено, че при неизпълнение на същото Н. подлежи на наказателна отговорност
съгласно чл.355 от НК, като изчерпателно били изброени и изключенията, валидни за
водачите на товарни автомобили – български граждани. Подс. Н. положила подписа си
в предписанието при неговото получаване от инспектора от РЗИ – Варна и положила
подпис върху разписката за връчена декларация. До град Кюстендил пидс. Н. се
прибрала с автобус.
На 04.07.2020г. /на 9-тия ден/ в гр. Кюстендил, като лице, поставено под
карантина с предписание № 200626/836681 от 26.06.2020г. на Регионална здравна
инспекция – Варна подсъдимата нарушила мерките, издадени против
разпространението на заразна болест по хората /КОВИД 19/, въведени на територията
на Република България със Заповед № РД-01-371 от 30.06.2020г. и отменена със
Заповед № РД-01-333 от 12.06.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, като не е изпълнила задължението си да не напуска мястото за настаняване,
находящо се в гр. Кюстендил, ул. „***“ №***, в което е посочила, че ще пребивава и
където е била карантинирана за посочения в предписанията срок от 14 дни, напускайки
жилището и се отправила към Аерогара София, където имала намерение да напусне
страната, като си закупила онлайн билет за полет W64373 за гр. Лисабон – Португалия.
От приетата по делото и неоспорена от страните справка за напускане и влизане
в страната на подсъдимата е видно, че за периода от 01.01.2020г. до 20.11.2020г. подс.
С.Н. е влязла в Република България на 26.06.2020г., излязла е на 11.07.2020г. и е влязла
отново в страната на 29.10.2020г. От събраните доказателства в досъдебното
производство се установява, че при пристигането си в България, подс. С.Н. се е
запознала и е подписала декларация за запознаване със съдържанието на
предоставеното й предписание. С даденото й предписание № 200626/836681
подсъдимата е била уведомена, че при неизпълнение на предписанието, подлежи на
наказателна отговорност съгласно чл.355 от НК.
Съдът изцяло давa вяра на показанията на разпитаните свидетели – Д.Й., Н.К. и
А.Д.. Същите са логични последователни и кореспондират по между си. От
свидетелските показания на свид. А.Д., се установява от свидетел очевидец
извършеното деяние от страна на подсъдимата, което деяние от обективна страна не се
оспорва и от защитникът на подсъдимата.
С оглед на посоченото, съдът прави следните правни изводи: Въз основа на
изложената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 355 ал.2 от НК, предвид
следното:
С Решение от 13.03.2020 год. на 44-тото Народното събрание на Република
България, обн. ДВ. бр. 22/13.03.2020 год. във връзка с разрастващата се пандемия от
COVID-19 на територията на цялата страна е обявено извънредно положение за срок от
13.03.2020 год. до 13.05.2020г. Поради наличие на смъртни случаи на заболели от
болестта, Министъра на здравеопазването, предвид правомощията му, въвел редица
мерки, свързани с ограничаване разпространението на болестта.
Съгласно т.I от Заповед РД-01-334 от 12.06.2020 г. на министъра е въведена
мярка против разпространението на заразната болест, като е забранено влизането на
територията на Република България, считано от 15 юни 2020 г. до 30 юни 2020 г., с
изключение на българските граждани и други лица, посочени в заповедта. В т.5 от
Заповедта е предвидено, че всички граждани, пристигащи на територията на
Република България, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго
2

място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава.
С т.14 от Заповед № РД-01-371/30.06.2020г. на министъра на здравеопазването е
въведена мярка за поставяне под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място
за настаняване на лицата, които влизат на територията на Република България. С т.15
от същата заповед на тези лица им е вменено задължение да не напускат домовете си
или местата за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават.
По делото се установи от обективна страна, че на 04.07.2020г подсъдимата Н. е
нарушила задължителните мерки, издадени против разпространяването на заразната
болест COVID -19. На тази дата подсъдимата не е изпълнила вменените й /със Заповед
№ РД-01-334/04.06.2020 г. и Заповед № РД-01-371/30.06.2020 г. на министъра на
здравеопазването и издаденото задължително предписание/задължения да спазва 14-
дневна карантина на посоченото в предписанието място в гр. Кюстендил, ул. „***“
№***, като напуснала дома си и отишла до Аерогара София, откъдето имала
намерение да напусне страната, тъй като е закупила самолетен билет за полет до гр.
Лисабон, Португалия.
Изпълнителното деянието е извършено по време на обявено извънредно
положение, свързано със смъртни случаи. Деянието си подсъдимата е извършила с
пряк умисъл, като същата е била наясно, че следва да спазва карантина и да не напуска
дома си, като същата е била запозната и с издаденото задължително предписание за
спазване на карантина, но въпреки това съзнавайки общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и искайки
настъпването им.
Извършеното деяние не е малозначително или с явна незначителна обществена
опасност по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК. Както се установи по делото, подсъдимата е
напуснала дома си на 04.07.2020г., като без съмнение е била в контакт с трети лица
напускайки пределите на Република България, като по този начин е могла да застраши
тяхното здраве.
Деянието не представлява състав на административно нарушение по смисъла на
чл. 209а ал.1 от Закона за здравето, като същото се отличава с по-висока степен на
обществена опасност - неспазването на карантината /поставяне в изолация/ е станало за
един немалък период от време, като подсъдимата се е придвижвала до друго населено
място и е имала за цел да отиде в друга държава, застрашавайки здравето на околните,
като с тези си действия и постъпки е проявила незачитане на установения в страната
правов ред и конкретно нормите, охраняващи общественото здраве.
За престъпление по чл.355, ал.2 от НК, наказанието, което е предвидено в НК е
лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.
При индивидуализация на наказанията съдът, преценявайки наличието на
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, определи като такива
необремененото съдебно минало на подсъдимия към момента на деянието и липсата на
данни за вреди от престъплението. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се
установиха в хода на процеса.
Съдът прие, че следва да определи наказания при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и същите да бъдат в минимален размер, а именно три
месеца „лишаване от свобода“. Съдът счете, че по отношение на подсъдимата са
налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 66 от НК –
към момента на извършване на инкриминираното деяние не е осъждана за
3

престъпление от общ характер. Съвкупната преценка на степента на обществена
опасност на деянието от една страна и на дееца, от друга страна, водят до извода, че
условното осъждане би осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели
на наказанието.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав прецени, че за постигане целите по
чл. 36 от НК и най-вече за поправянето на подсъдимия не е наложителна социалната
му изолация, чрез установяване в пенитенциарно заведение за изтърпяване на
наказанието. Ето защо, след като съществуват и другите предпоставки по чл. 66, ал. 1
от НК /чисто съдебно минало и наказване с „лишаване от свобода” под три години/,
съдът на основание разпоредбата на чл. 66 от НК отложи изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода” за срок от три години. При определяне на размера на
изпитателния срок съдът взе предвид всички обстоятелства по делото, както и
приоритетната цел на условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно
поправянето на извършителя на престъплението.
Настоящият съдебен състав не споделя становището на защитата, че
предвидения законов минимум в чл. 355, ал.2 от НК по отношение на наказанието
„глоба“ е 10 лева.
С оглед разпоредбата на чл.355, ал.2 от НК, съдът кумулативно следва да наложи
и предвиденото наказание „глоба“, като налагането на това наказание в минимален
размер от 10 000 /десет хиляди/ лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	10
Дата:	20 май 2022 г.
Съдия:	Светослав Емилов Петров

Дело:	20211520200791
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 юли 2021 г.

Присъда по дело №791/2021 на Районен съд - Кюстендил

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите