Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 27.02.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.....П.М..............................и в
присъствието на прокурора....................................................,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1662 по описа за 2016
г., за да се произнесе, съобрази:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.
Постъпила е искова молба от П.И.Е.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. С.Л.,
срещу “КАЛАМАРИС ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. “Околовръстен път” № 257, вход от бул. “Александър Малинов”, ет.
2, представлявано от управителя Димитриос Николаос Хрисантакопулос, по реда
на чл. 344 ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Ищецът излага в исковата си
молба, че работел като охранител в ответното дружество от 08.04.2014 г. по
силата на трудов договор № 117/08.04.2014 г. и добросъвестно изпълнявал
задълженията си. Посочва, че трудовият му договор неколкократно
бил изменян с допълнителни споразумения, подписани между страните, като
последното такова било от 02.02.2015 г. и с него бил договорен размер на
трудовото възнаграждение от 360.00 лева. Твърди, че на 11.07.2016 г. му е
връчена заповед без номер, датирана от 10.06.2016 г., с която е прекратено
трудовото му правоотношение, като било посочено, че то се прекратява, считано
от 10.06.2016 г., а като основание за прекратяването в издадената заповед бил
посочен чл. 325 ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие. Твърди също, че в
представената му за подпис заповед била изписана предварително на компютър дата
на връчване на заповедта – 10.06.2016 г., която не отговаряла на действителната
дата на връчване, като той вписал действителната дата – 11.07.2016 г.
Ищецът счита, че извършеното
прекратяване на трудовото правоотношение е незаконно, тъй като между него и
ответника не е било постигнато взаимно съгласие за прекратяването му. Твърди,
че нито той е отправял молба за прекратяването, нито такава е отправена до него
от страна на работодателя, която той да е приел. Посочва още, че при
постъпването на работа /сключването на трудовия договор/ му е била представена
за подписване бланкова молба за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие, като бил уведомен, че молбата представлява част от
необходимите документи за подписване на трудовия договор. Молбата била подписана
от него, но без да се сочи в нея дата за прекратяване на трудовото
правоотношение.
По-нататък в исковата молба
отново се подчертава, че между страните не е постигано съгласие за прекратяване
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, а в случай, че ответникът е
попълнил подписаната от ищеца молба с конкретна дата за прекратяване, то това
вписване на датата не е извършено от ищеца и той не е изразявал съгласие по
отношение на него. Изтъква се, че дори и да се приеме, че е било отправено предложение
за прекратяване по чл. 325 ал. 1, т. 1 от КТ, ищецът не е бил уведомен за
становището на работодателя в изискуемия от закона седемдневен срок, поради
което и това било още едно основание за незаконосъобразност на заповедта за
прекратяването.
Ищецът моли да бъде признато
за незаконно уволнението му по Заповед без номер от 10.06.2016 г. на Управителя
на „Каламарис Груп“ ЕООД, и да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност, както и да му се присъдят направените
съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника „Каламарис
Груп“ ЕООД, чрез пълномощник адв. Р.И., с който се
оспорват исковете. Счита, че същите са недопустими с аргумент, че е изтекъл
двумесечния срок по чл. 358 ал. 1, т. 2 от КТ за предявяването им, тъй като
трудовото правоотношение е прекратено на 10.06.2016 г., при което давностният срок е изтекъл на 10.08.2016 г., а исковата
молба е подадена след тази дата. Изложени са съображения и за неоснователност
на иска, като се изтъква, че на 10.06.2016 г. ищецът е подал молба до
работодателя с искане за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
10.06.2016 г. и неговото предложение било прието от работодателя, при което
трудовото правоотношение било прекратено на 10.06.2016 г. Това се потвърждавало
и от факта, че след тази дата ищецът повече не се е явявал на работа, а
работодателят подал на 16.06.2016 г. уведомление до НАП за прекратяване на
трудовия договор на ищеца. На следващо място, ответникът възразява, че
заповедта е връчена на ищеца на 10.07.2016 г. Твърди, че под поправената дата в
заповедта бил единствено подписа на ищеца, като липсва подпис на работодателя в
тази част. Същевременно ищецът не бил оспорил факта, че датата на издаване на
заповедта е 10.06.2016 г. и спрял да посещава работното си място. С оглед на
изложеното, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане
на направените от него разноски по делото.
В
съдебно заседание, ищецът се явява лично и с процесуален представител – адвокат
В. Недялкова. Поддържа исковете и моли да бъдат уважени, като в представени
писмени бележки доразвива съображения за незаконност на уволнението. Моли за
присъждане на разноските съгласно представен списък.
Ответникът
“Каламарис Груп“ ЕООД, се представлява от адвокат Р. И.,
която в писмени бележки поддържа съображенията си в отговора за недопустимост
на предявения иск, поради изтекъл давностен срок за
предявяването му по чл. 358 ал. 1, т. 2 от КТ. Доразвива и доводи за
неоснователност на иска, като изтъква, че по делото е доказано, че молбата за
прекратяване на трудовото правоотношение е подписана от ищеца, а фактът, че
датата е дописана допълнително, е ирелевантен, тъй
като след като подписът е положен от ищеца и то под текста, включително и с
датата, следва да се приеме, че отразява неговото волеизявление за прекратяване
на правоотношението, считано от посочената в молбата дата – 10.06.2016 г. В
подкрепа на това се явявал и фактът, че ищецът е спрял да посещава работното си
място. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноските по делото,
съгласно представен списък.
От
приложените по делото писмени доказателства, от показанията на разпитания
свидетел Йото Нешев Нанев, от заключението по съдебно-графологичната
експертиза, както и от доводите на страните, чрез процесуалните им
представители, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Ищецът
П.И.Е. е работил при ответника “КАЛАМАРИС ГРУП” ЕООД на длъжността “охранител”,
с място на работа: „обект на фирмата”, съгласно трудов договор № 117/08.04.2014
г., изменян неколкократно с допълнителни споразумения
в частта на трудовото възнаграждение. От показанията на св. Нанев, който е
работил при ответното дружество в процесния период
като „общ работник-поддръжка” в обект - „Сити-център”-Ловеч, се установява, че
мястото на работа на ищеца също е било в „Сити-център” – Ловеч.
Със
Заповед от 10.06.2016 г. на Управителя на ответното дружество, трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено, като е посочено, че то се прекратява,
считано от 10.06.2016 г. и същата дата е посочена като дата на връчване на
ищеца, а от негова страна като дата на връчване ръкописно е изписана датата –
11.07.2016 г. и положен подпис. Видно е, че заповедта е издадена с посочено основание
чл. 325 ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на двете страни, като е
посочено: „във връзка с подадена молба за освобождаване от длъжност от
10.06.2016 г.“.
От
страна на ответника е представена тази молба на ищеца, адресирана до Управителя
на “Каламарис Груп” ЕООД, с която моли да му бъде прекратено
трудовото правоотношение, считано от дата: „10.06.2016 г.“ /изписана
ръкописно/, като долу вляво на молбата е изписана отново ръкописно същата дата
и срещу нея в дясно за декларатор са изписаните ръкописно трите имена на ищеца П.И.Е.
и под тях положен подпис. Молбата е резюлирана
положително със следния текст: „съгласни сме от 10.06.16 г.“.
От
показанията на св. Нанев, който имал за задача да предава издадени от
ръководството документи, се установи, че той е получил документа, с който се
прекратява трудовия договор на ищеца и следвало да му го предаде. Това се
случило през месец юли 2016 г., в период когато ищецът не бил в гр. Ловеч и
след завръщането му, свидетелят му връчил заповедта на 11.07.2016 г., като след
този момент повече не е виждал ищеца да идва на работа.
От
заключението на съдебно-графологичната експертиза,
което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че ръкописният цифров текст “10.06.2016 г.“ в молба за
прекратяване на трудово правоотношение до Управителя на „Каламарис
Груп“ ЕООД, след текста „считано от дата“ и „над дата“ долу в ляво, не са
изписани от П.И.Е., а подписът в позиция „декларатор“ върху същата молба, е
положен от П.И.Е..
При
тези данни, съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение с
ищеца, на основание чл. 325 ал. 1, т. 1 от КТ, въз основа на цитираната молба,
считано от 10.06.2016 г., е незаконосъобразно. За да е налице фактическия
състав на чл. 325 ал. 1, т. 1 от КТ, е необходимо всяка от страните да направи категорично
писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Насрещната
страна, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовото
правоотношение, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна
в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че
предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления,
което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а
издаването на последващ акт за прекратяването му има
само констативно действие /в т.см. Решение № 400/13.05.2010 г. по гр.д.№
1109/2009 г. на ВКС, IV г.о./.
Ищецът навежда довод, че не е отправял
молба за прекратяване на трудовото правоотношение, а бланкова такава е подписал
без дата като част от необходимите документи при сключване на трудовия договор.
От своя страна, ответникът противопоставя възражение, че след като молбата е
подписана от ищеца следва, че изявлението, предхождащо подписа, е направено от
него и отразява неговата воля за това, което е вписано, т.е. за прекратяване на
трудовото му правоотношение, считано от 10.06.2016 г.
Следва да се отбележи, че правно значение
в настоящия спор има фактът дали и кога ищецът е отправил подобно изявление за
прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие, въз основа на което
работодателят да вземе отношение с посочената по-горе положителна резолюция. Този
факт е в доказателствената тежест на работодателя,
като законът изисква страната, към която е отправено предложението за
прекратяване на договора по взаимно съгласие, не само да вземе отношение по
него, но и да уведоми другата страна в 7-дневен срок, а при пропускане на срока
необоримо презумира липсата на приемане. За да се
счете процесното уволнение законно, ответникът
следваше да докаже, че е взел положително отношение по твърдяното предложение и
е уведомил служителя за това не-късно от седем дни от посочената в молбата дата
– 10.06.2016 г. В случая обаче, независимо, че заповедта за прекратяването е с
дата на издаване 10.06.2016 г., установи се, че същата не е връчена на ищеца на
сочената за връчване дата – 10.06.2016 г., а едва на 11.07.2016 г. Относно
реалната дата на връчване, съдът съобразява показанията на св. Нанев, който
лично е връчил на ищеца процесната заповед и заяви,
че това се е случило през м. юли 2016 г., когато ищецът се е завърнал в града.
С оглед така приетата дата на връчване, съдът счита, че от работодателя е
пропуснат предвидения от закона 7-дневен срок да уведоми другата страна за
взетото отношение по твърдяното отправено от нея предложение, при което следва
да се приложи законоустановената необорима презумпция
за липса на приемане на предложението от датата, сочена от работодателя
/10.06.2016 г./. Приемането след изтичане на срока не удовлетворява
изискванията на чл. 325 ал. 1, т. 1 от КТ, поради което извършеното уволнение е
незаконно /в този смисъл е и съдебната практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 244/03.10.2016 г. по гр.д.№ 2123/2016 г., IV г.о.; Решение № 400/13.05.2010 г. по гр.д.№ 1109/2009
г., IV г.о.; Решение
№ 146/07.05.2013 г. по гр.д.№ 935/2012 г., IV г.о./.
Ответникът е направил и възражение за
погасяване на предявения иск по давност с аргумент, че същият е предявен след
изтичане на предвидения в чл. 358 ал. 1, т. 2 от КТ двумесечен срок, който
счита, че е започнал да тече от датата на връчване на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение – 10.06.2016 г. Съдът изложи по-горе съображения,
поради които счита, че ищецът е получил заповедта на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение на друга по-късна дата, а именно
11.07.2016 г. Тъй като в случая се касае до хипотеза на прекратяване на трудово
правоотношение без предизвестие и с оглед така установената дата, на която
ищецът е получил писменото изявление на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение – 11.07.2016 г., съдът приема, че от таза дата е
започнал да тече двумесечният давностен срок за
оспорване законността на уволнението и към момента на подаване на исковата
молба в съда /същата е с вх.№ 8178/10.09.2016 г./, не е изтекъл. С оглед на
това, доводът на ответника относно датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, посочена от него за 10.06.2016 г. и от която счита, че е
започнал да тече давностният срок, е неоснователен.
По изложените съображения, предявеният
иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен и доказан
и следва да бъде уважен, като се признае уволнението на ищеца П.И.Е., извършено
със Заповед без номер от 10.06.2016 г. на Управителя на “КАЛАМАРИС ГРУП” ЕООД –
гр. София, за незаконно и се отмени посочената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение.
При
този изход на процеса относно главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния
по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ, като незаконно уволненият ищец бъде възстановен
на предишната работа – “охранител” при ответното дружество.
С оглед уважените искове, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски
по делото, съгласно представения списък, а именно: 460.00 лева – платено
възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от
10.02.2017 г. Освен това, ответникът следва да заплати по сметка на Ловешкия
районен съд сумата 80.00 лева, представляваща държавна такса върху размера на
уважените искове /по 40.00 лева за всеки иск – чл. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, както и сумата 100.00 лева -
възнаграждение за вещо лице.
Предвид изхода на процеса, искането на
ответника да му бъдат присъдени направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева, съгласно представения списък, следва да
се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на П.И.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено
със Заповед без номер от 10.06.2016 г. на Управителя на “КАЛАМАРИС ГРУП” ЕООД –
гр. София, за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ посочената Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА
П.И.Е., с горните данни, на предишната работа – “охранител” при “КАЛАМАРИС
ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
“Околовръстен път” № 257, вход от бул. “Александър Малинов”, ет. 2, като П.И.Е.
следва да се яви за заемане на длъжността в 2-седмичен срок от получаване на съобщението,
че е възстановен.
ОСЪЖДА
“КАЛАМАРИС ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. “Околовръстен път” № 257, вход от бул. “Александър Малинов”, ет.
2, представлявано от управителя Димитриос Николаос Хрисантакопулос, да
заплати на П.И.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 460.00 лв. /четиристотин и шестдесет лева/, представляваща разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на “КАЛАМАРИС ГРУП” ЕООД, с горните данни,
да му бъдат присъдени направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева.
ОСЪЖДА “КАЛАМАРИС ГРУП” ЕООД, с горните данни, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд - сумата 80.00 лв. /осемдесет лева/,
представляваща държавна такса върху размера на уважените искове, както и сумата 100.00 лв. /сто лева/
- възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
датата на обявяването му – 27.02.2017 г.
Препис от решението да се връчи на
страните, като се изпрати на адресите на процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: