РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Девня, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20233120101028 по описа за 2023 година
Предявен е иск с основание чл.49, ал.1 СК вр. чл. 56 СК
Ищецът С. И. А., ЕГН **********, твърди, че с ответника С. Х. А.,
ЕГН***********, са съпрузи, сключили граждански брак на **.0*.19**г. От брака си има
родени деца, навършили пълнолетие към датата на исковата молба Твърди, че бракът между
съпрузите е изчерпан от дължимото по закон и морал съдържание и следва да бъде
прекратен поради неразбирателство, трайно несходство в характерите, упражнен физически
тормоз, брачни изневяра и настъпила фактическа раздяла. Моли за прекратяване на брака по
вина на ответника и предоставяне ползването на семейното жилище в гр. С., ул. „ Г. С. „
№**, на ответника. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.
От приетия по делото дубликат на удостоверение за граждански брак е видно, че
страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак в гр. С., за което е издаден акт
№** от **.0*.19**г., като след сключване на брака ищцата е приела да носи фамилното име
А..
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на един свидетел на
страната на ищеца
В своите изявления пред съда свидетеля Н. С. Г. - С., без родство и дела със
страните, излага, че познава ищцата от детската градина, където тя води внучето си. Твърди,
че ищцата й споделяла, че мъжа й я тормози, не й дава да излиза с приятелки и прави
1
скандали, когато тя говори по телефона. Излага, че страните имат две пълнолетни деца -
големият е 31 годишен, а малкия е по-малък с две години от него. Големият живее във
Варна, а малкия в Суворово. Твърди, че не е пряк свидетел на насилието от страна на
ответника, но много често, когато говорила по телефона с ищцата, го чувала, да й крещи, да
затваря телефона. Твърди, че като съпрузи С. и С. живеели в гр. С. на ул. „Г. С.“ №**,
където свидетелката е ходила, когато ответника не бил вкъщи. Доколкото разбрала от
ищцата, ответника живее с друга жена в момента.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът прави
следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство в брачната връзка с правна клалификация чл. 49 СК. Като основнапричина за
разстройството на брака съдът намира трайната фактическа раздяла между съпрузите, която
е довела до липса на взаимност и обща грижа за семейството. Ако страните са във трайна
фактическа раздяла, отношенията между съпрузите не отговарят на желаното от правния
ред съдържание на брачната връзка. След раздялата на съпрузите, ако те не поддържат
отношения помежду си, това говори за липса на желание у тях за продължаване на брачната
връзка. Брачната връзка отразява отношения между лица, които доброволно са избрали, да
създадат семейство заедно. Ищцата е заявила в исковата молба желание да бъде прекратена
брачната връзка, както и се яви лично в с.з., налице са и свидетелски показания в тази
насока относно трайна раздяла между съпрузите, поради което съдът прави извода, че в
конкретния случай е налице нежелание от нейна страна да поддържа такава връзка занапред.
При това положение брачната връзка трудно би била заздравена. Контактите между
съпрузите са прекъснати, липсва взаимно уважение. Изложеното дава основание на съда да
приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага
прекратяването му.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото такова искане е направено от ищцата, поради което е необходимо, съдът да изследва
този въпрос. При анализа на събраните по делото гласни доказателства съдът приема, че по
делото не е категорично доказано извършването на брачни провинения от страна на
ответника. Показанията на свидетелката Надежда Стоянова Георгиева - Стоева не
установяват твърдените в исковата молба противобрачни провинения на ответника –
употреба, при това системна на алкохол, физически тормоз над ищцата, упражнен
психически тормоз . Не се установява от ищцата при пълно и главно доказване и факта на
брачна изневяра на съпруга й. В показанията си разпитаната свидетелка Н. С. Г. - С. само
възпроизвежда заявеното й от ищцата, липсва и конкретика относно времето на извършване
на твърдяни от ответника актове на физическо и на психическо насилие. Освен че
показанията на единствената разпитана по делото свидетелка Н. С. Г. - С. са опосредени,
същите не са базирани и на нейни лични впечатления и наблюдения от поведението на
ответника, доколкото свидетелката заяви, че не познава ответника, поради което не води
2
съда до категорична увереност, че ответника е нарушил брачните си задължения към ищцата
чрез доминантно поведение, незачитане на ищцата и пренебрежение. Следователно съдът
приема, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, тъй като отношенията
им не са имали съдържанието по чл.14 СК. В случай, че всеки от съпрузите е допринесъл за
разпада на брака с поведението си, без оглед степента на участие за този резултат,
отговорността е обща.
По въпроса относно ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С., ул. “ Г.
С.” №**, претенция за ползването на семейното жилище не е направена от съпругата,
напротив тя желае същото да бъде предоставено на ответника за ползване, поради което
следва да се уважи това искане.
Съгласно чл.53 от СК съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака,
от което следва, че промяната на фамилното име зависи единствено от волята на съпруга,
който е променил фамилното си име по време на сключване на брака. Ищовата страна заяви
в с.з. на 17.01.2024г., че желае да продължи да ползва фамилното си име от брака – А.. В
този смисъл, а и поради отпадналото изискване за даване на изрично съгласие от другия
съпруг, титуляр на фамилното име, съдът счита, че съпругата следва да продължи да носи
фамилното си име от брака - А.. Доколкото обаче процесуалният закон с разпоредбата на
чл. 326 ГПК задължава съда в решението с което допуска развода да разреши и въпроса за
фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще, в диспозитива на
постановеното по делото решение следва да бъде отразено с цел избягване нарушение на
процесуалната норма фамилното име на ищцата.
Съдът определя държавна такса по иска за развод при решаване на делото в размер
на 75 лв., на осн. чл.6, т.1 и т.2 от ТДТССГПК, която да бъде заплатена от страните поравно
съгл. чл 329 от ГПК, при приспадане на вече платената от ищцата държавна такса от 25 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между С. И. А., ЕГН ********** и С. Х. А., ЕГН
**********, за който е съставен Акт за граждански брак №** от **.0*.19**г. от длъжностно
лице по гражданското състояние при гр. С., поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата
съпрузи, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С., ул. “ Г. С.
“ №**, на С. Х. А., ЕГН **********
3
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака С. И. А. да носи брачното си
фамилно име А..
ОСЪЖДА С. И. А., ЕГН **********, гр. В., бул. “ С. “ №**, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС Девня сумата от 12,50 лева /дванадесет лева и 50 стотинки/, представляваща
държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т.1 и т.2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 329, ал. 1 от ГПК, както и държавна
такса от 5,00 лева /пет лева/, ако за принудителното събиране на държавната такса съдът
издаде служебно изпълнителен лист
ОСЪЖДА С. Х. А., ЕГН **********, гр. С., ул. “ Г. С. “ №** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС Девня сумата от 37,50 лева /тридесет и седем лева и 50 стотинки/,
представляваща държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т.1 и т.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 329, ал. 1 от ГПК, както
и държавна такса от 5,00 лева /пет лева/, ако за принудителното събиране на държавната
такси съдът издаде служебно изпълнителен лист
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок, считан от момента на съобщаването на страните ведно с препис от
съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4