Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
15.01.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 1395 по описа за
2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 274794 от 22.11.2017г. по гр.д. № 20237/2017г. Софийски районен
съд, 140 състав осъдил „С.“ АД, ЕИК ********, да заплати на И.И.Д., ЕГН **********,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД сумата 360.35 лв., представляваща обезщетение
за неизпълнение на договор за доставка на колетна пратка № 50236578058/16.08.2016г.,
изразяващо се в недоставянето на колетната пратка до адресата й поради
унищожаване на пратката, като отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен
размер от 1 355.11 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата и
сумата 107.49 лв. – разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата И.И.Д., която го
обжалва в частта, с която искът е отхвърлен, с оплаквания за неправилност -
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не обсъдил всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на
което достигнал до погрешни правни изводи. По делото се установило наличие на
злоупотреба с колетната пратка на ищцата, като доказателствата сочели, че не е
налице унищожаване на пратката поради нарушаване на целостта й. Ответникът не
изпълнил задължението си по чл. 190 ГПК да представи преписката във връзка с
унищожаването на пратката, поради което можело да се приеме на основание чл.
161 ГПК, че такава преписка не е образувана при ответника. Разпитаният свидетел
Д. не разпознал в приложения снимков материал процесната пратка, което
доказвало твърдяната злоупотреба. Ищцата доказала съдържанието на пратката и
съдържащата се в нея електроника, редът за унищожаването на която бил
специален. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в
атакуваната част и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло
предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „С.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваната част като правилно.
Претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С оглед фактическите твърдения в исковата молба, съдът е сезиран с иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 85, ал. 1, т. 1
ЗПУ за сумата 1 355.11 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнение на договор за доставка на колетна пратка № 50236578058/16.08.2016г.
Ищцата твърди, че между нея и ответника бил сключен договор за доставка на
колетна пратка № 50236578058/16.08.2016г., по силата на който ответникът се
задължил да достави до адрес в Лондон, Великобритания, предоставена му от ищцата
колетна пратка срещу възнаграждение в размер на 60.35 лв., което било заплатено.
Твърди, че изготвила опис на съдържащите се в пратката вещи, а именно: компютър
на стойност 898.64 лв. с инсталиран софтуер на стойност 200 евро и баркод
скенер на стойност 161.94 лв.; клеева тинктура на стойност 150 лв.; тинктура
афродизиак на стойност 83 лв.; мъжка сила с индийско орехче на стойност 23.80
лв.; цигари „Марлборо“ 2 стека на стойност 86.66 лв.; 2 бр. бутилки гроздова
ракия на обща стойност 17 лв.; 12 буркана с пчелен мед на стойност 96 лв. Пратката
не била доставена до адресата Д.Д.Д.. При подадена от ищцата рекламация била
уведомена, че пратката е унищожена поради увреждане на пратката. Налице било
противоречие между първоначално наведените твърдения за унищожаване на пратката
и писмото от лондонската фирма – съконтрагент на ответното дружество. Вследствие
неизпълнението ищцата претърпяла имуществени вреди в размер на исковата сума.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предвения иск. Не е оспорил наличието на сключен между страните
договор за доставка на посочената от ищцата колетна пратка, както и че
възнаграждението по договора му е заплатено. Не е оспорил и че пратката не е
доставена до адресата, тъй като същата е унищожена поради увреждане на
пратката. Оспорил е съдържанието на пратката, посочено в исковата молба при
твърдения, че при подготвяне на пратката ищцата не е заявила съдържанието й, а
е заявила, че изпраща домашни вещи. Твърденият в исковата молба опис бил
изготвен не при предаване на пратката на куриера, а при разглеждане на
рекламацията. Съгласно общите условия към договора, за унищожена пратка, която
не е застрахована, се дължало обезщетение в размер до 300 лв., ведно с
възстановяване на платената цена на куриерската услуга. Искал е от съда да
отхвърли иска за разликата над тези суми.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението
в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Настоящият
състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни
материалноправни норми, то е
правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269,
изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:
С доклада на делото, за който ищцата е заявила, че няма възражения, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за
доставка на колетна пратка № 50236578058/16.08.2016г., по силата на който
ответникът се задължил да достави до адрес в Лондон, Великобритания,
предоставена му от ищцата колетна пратка срещу възнаграждение в размер на 60.35
лв., което било заплатено, както и че пратката не е доставена до адресата, тъй
като същата е унищожена поради увреждане на пратката.
От представения протокол за приемане на процесната пратка е видно, че
същата е предадена от ищцата на представител на ответното дружество на
16.08.2016г. в 09:07 часа; уговорена е услуга „DPD ECONOMY“; пратката е била с тегло от 31.50 кг.; съдържанието на пратката е
отбелязано като „Household things“, като няма опис
на съдържанието й, нито е посочена обявена стойност на пратката.
Съгласно т. 52 от приложимите към договора Общи условия на „С.“ АД за
приемане, пренасяне и доставка на куриерски пратки - международни и на
територията на Република България, с които ищцата е заявила, че е запозната и
приема, ответникът – пощенски оператор дължи обезщетение за повредена, унищожена
или загубена пратка без допълнителна застраховка за услугата „DPD ECONOMY“ до 300 лв., при представяне на подходящо доказателство, удостоверяващо
стойността на пратката. Не се спори между страните, че процесната пратка не е
била застрахована, което обстоятелство се доказва и от представената към
исковата молба декларация от ищцата.
С оглед така установеното, неоснователни са поддържаните в жалбата доводи
за доказано наличие на „злоупотреба с пратката“ от страна на ответника, нито са
налице предпоставките за прилагане на чл. 161 ГПК във връзка с неизпълнението
от ответника на задължението му по реда на чл. 190 ГПК да представи преписката,
образувана във връзка с унищожаването на колетната пратка. Самата ищца е
представила към исковата молба кореспонденцията между нея и служители на
ответника във връзка с подадената рекламация, както и отговора на английската
фирма – партньор на ответното дружество с приложена снимка на пратката,
съгласно който пратката е унищожена поради увреждането й, както и защото същата
е съдържала неприемливи в тяхната верига стоки /цигари/. С тези документи ответникът твърди да се
изчерпва преписката във връзка с унищожаването на пратката. Показанията на св. Д.
правилно са ценени от районния съд по реда на чл. 172 ГПК като заинтересовани, поради
което твърдението на въззивницата че пратката на приложената снимка не била
същата не са доказани. Недоказани са останали и твърденията й относно
съдържанието на пратката както предвид некредитирането на показанията на св. Д.
/и предвид различията между твърденията на ищцата и изнесеното от свидетеля/,
така и поради липсата на опис, изготвен при предаване на пратката, респ.
посочване на обявена стойност на пратката.
Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ, пощенският оператор дължи обезщетение на
потребителите в случаите на загубени, ограбени или повредени, изцяло или
частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки,
пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки
с добавена стойност над универсалната пощенска услуга по смисъла на § 1, т. 18 от
ДР. Според ал. 4 на чл. 85, конкретните размери на обезщетенията по ал. 1 се
включват в общите условия на договорите с потребителите.
В случая в ОУ на договора е
предвидено, че пощенският оператор дължи обезщетение за повредена, унищожена
или загубена пратка без допълнителна застраховка за услугата „DPD ECONOMY“ до 300 лв.. Не налице и обявена стойност на пратката по смисъла на § 1,
т. 11 ДР ЗПУ, поради което правилно СРС е приел, че искът е основателен до
размер от от 360.35 лв., включващ и заплатената цена за неизвършената услуга.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в атакуваната част. Това обосновава и извод
за присъждане на разноски в посочения от СРС размер, определен съобразно чл.
78, ал. 1 ГПК.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемата страна. Доказано направените такива са в размер на 360
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 274794 от 22.11.2017г., постановено по гр.д. № 20237/2017г. на
Софийски районен съд, 140 състав в обжалваната отхвърлителна част.
ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на „С.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78 ГПК сумата 360.00 лв. (триста и шестдесет лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваната осъдителна част решението по гр.д. № 20237/2017г. на Софийски
районен съд, 140 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.