Решение по дело №422/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 101
Дата: 1 юли 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Красимира Дончева Стоянова
Дело: 20225500600422
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Стара Загора, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова

Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря К.Д.Ц.
в присъствието на прокурора Г. В.
като разгледа докладваното от Красимира Дончева Стоянова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225500600422 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 32 от 07.04.2022 г., постановена по НОХД № 50/2022 г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимия Т. В. Г., с ЕГН
********** е признат за виновен в това, че на 16.07.2020 г. в гр. Стара Загора,
пред С.Т. – системен оператор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Стара Загора, съзнателно е ползвал неистински официален български
документ за завършено образование – Свидетелство за основно образование –
препис от серия Д-93, № 0028229, с рег. № 74/15.06.1994 година, на което е
придаден вид, че е издадено от ОУ „Даньо Василев“, с. Ястребово, Община
Опан, Област Стара Загора, на името на Т. В. Г., ЕГН **********, като от
дееца, за самото съставяне, не може да се търси наказателна отговорност,
поради което и на основание чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от
НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три
години.
1
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 503,90 лв. в полза на ОД на МВР - Стара Загора.
Постъпила е въззивна жалба от подсъдимия Т. В. Г. чрез защитника
му адв. А.А. срещу постановената присъда.
В жалбата се развиват оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата.
Прави се искане за отменяне на обжалваната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимият Г. да бъде признат за невиновен.
Алтернативно молят деянието да бъде прието за маловажно и на основание
чл.316, вр. чл.308, ал.4 от НК подсъдимият Т.Г. да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
по чл.78а от НК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия Т. В. Г. и
защитника му адв. А.А..
Становището на представителя на Окръжна прокуратура - Стара
Загора е, че обжалваната присъда е законосъобразна, правилна и обоснована,
и следва да бъде потвърдена.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите
основания във въззивната жалба, прие следното:
Производството пред Районен съд – Чирпан се е развило по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371,
т.1 от НПК.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите
основания във въззивния протест, прие следното:
Подсъдимия Т. В. Г. е роден на 27.07.1979 г. в гр. Стара Загора,
български гражданин, женен, осъждан, с начално образование, работи, с
постоянен адрес: гр. ***, с ЕГН **********.
Свидетелката С.Т.Т. заемала длъжността “Системен оператор“ в
група “ООПТПВАНДИАД“ при сектор “Пътна полиция“ към ОД на МВР -
Стара Загора. На 16.07.2020 г. тя изпълнявала служебните си задължения на
гише № 9 в сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора, които
2
включвали преглед на представените й документи за издаване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство, при което
проверявала самоличността на подателя по лична карта и БДС.
На същата дата – 16.07.2020 г. в сградата на сектор “Пътна полиция“
Стара Загора, находяща се на ул. “Промишлена“ № 2 в гр. Стара Загора се
явил подсъдимият Т. В. Г. и представил пред свидетелката С.Т.Т. набор от
документи, необходими за издаване на свидетелство за управление на
моторно превозно средство предвид възстановяване на категория за
управление на МПС – категория „С“. Заедно с останалите документи
подсъдимият представил в оригинал свидетелство за основно образование -
препис от серия Д-93, № 0028229, с рег. № 74/15.06.1994 година, на което е
придаден вид, че е издадено от ОУ “Даньо Василев“, с. Ястребово, общ. Опан,
обл. Стара Загора. Подсъдимият пред свидетелката Т. извършил
собственоръчно заверка на представеното от него копие на същото
свидетелство, като собственоръчно написал “вярно с оригинала“, трите си
имена “Т. В. Г.“ и положил собственоръчно подписа си. Свидетелката Т.
сравнила ксерокопието на свидетелството за основно образование серия Д-93,
№ 0028229, с рег. № 74/15.06.1994 година, издадено от ОУ “Даньо Василев“,
с. Ястребово, общ. Опан, обл. Стара Загора с оригинала му, като установила,
че са идентични. Не се усъмнила в истинността на представеното й
свидетелство за основно образование в оригинал от подсъдимия Г..
Подсъдимият Т. В. Г. подписал заявлението за издаване на документ
за самоличност на български гражданин с вх. № 7322 от 16.07.2020 г. –
свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС).
Свидетелката Т. направила справка в сайта на МОН, където се съдържала
информация след 2010 г. относно автентичността на представеното
свидетелство за основно образование серия Д-93, № 0028229, с peг. №
74/15.06.1994 год., издадено от ОУ “Даньо Василев“, с. Ястребово, общ. Опан,
обл. Стара Загора, като не намерила никакви данни за него. Свидетелката Т.
уведомила свидетелката Г.Й.А. - Началник група “ООПТПВАНДИАД“ при
Сектор “Пътна полиция“ към ОД на МВР - Стара Загора, която изготвила
писмо до Регионалния инспекторат на образованието, откъдето с писмо с вх.
№ 349000-25769/16.11.2020 г. били информирани, че на подсъдимия Т. В. Г.
не е издаван документ за завършено основно образование, т.е. че документът
не е истински.
3
Подсъдимият Т. В. Г. в хода на разследването не е представил
свидетелство за основно образование серия Д-93, № 0028229, с peг. №
74/15.06.1994 г., издадено от ОУ “Даньо Василев“ с. Ястребово, общ. Опан,
обл. Стара Загора в оригинал, което е представил пред свидетелката Т. на
16.07.2020 г., като при разпита му в качеството на обвиняем в хода на ДП е
заявил, че го е изгубил.
Направено е запитване до Регионално управление на образованието
– гр.Стара Загора, Министерство на образованието и науката, като е била
извършена проверка от директорите на училищата в област Стара Загора в
съхраняващата се при тях документация. От отговора на същото е
установено, че подсъдимият Т. В. Г. е бил записан в първи клас за учебната
1986/1987 г. в СУ “Иван Вазов” гр. Стара Загора. В същото училище е
завършил втори клас през учебната 1987/1988 г. и записан в трети клас през
учебната 1988/1989 г., като на 26.01.1989 г. подсъдимият е бил отписан и
преместен в основно училище с. Пъстрен, общ. Опан. В регистрационните
книги на СУ “Иван Вазов” гр. Стара Загора за издадени документи не
съществувала регистрация на Свидетелство за основно образование, серия Д-
93, № 0028229, с peг. № 74/15.06.1994 г.. След това подсъдимият Т. В. Г. е бил
записан в трети клас под № 8 в Основно училище “Кирил и Методий”, с.
Пъстрен, общ. Опан, което е отразено в главна класна книга за учениците от I,
II, III клас от 1988-1989 г.. В главната класна книга за учениците от IV до VIII
клас от 1988-1989 г. до 1994-1995 г. за подсъдимия било отразено, че е
записан в IV клас, след което е отразено, че минава съответния клас. В
същата книга за подсъдимия било отразено, че е бил записан в V клас за
учебната 1990/1991 г. под № 8, имал оценка слаб 2 по алгебра, като не било
отразено какъв е бил резултата от поправителния изпит. В същата книга за
подсъдимия е било отразено, че е бил записан в VI клас за учебната 1991/1992
г. под № 7, като липсвали резултати от оценяване за цялата година. След това
в книгата било отразено, че подсъдимият Г. е бил записан отново в VI клас за
учебната 1992/1993 г. под № 6, като отново липсвали резултати от
оценяването му за цялата година, а в графа “Забележка“ било записано –
“напуснал“.
Изискана е информация от Директора на Обединено училище
“Христо Ботев“, с. Опан, общ. Опан, обл. Стара Загора, в което се
4
съхранявали архивите на закритото ОУ “Даньо Василев“ с. Ястребово, от
която е установено, че няма данни подсъдимият Т. В. Г. да е бил ученик в
това училище и да му е бил издаван документ за завършено основно
образование. Приложени са копия на страниците на “Книга за вписване
свидетелства за завършено основно образование” на ОУ “Даньо Василев” с.
Ястребово, общ. Опан, обл. Стара Загора. Видно от нея е, че няма
регистрация да е издавано свидетелство за основно образование със серия Д-
93, № 0028229, с peг. № 74/15.06.1994 г., издадено от ОУ “Даньо Василев“, с.
Ястребово, общ. Опан, обл. Стара Загора. От същата книга се установява още,
че за учебната 1993/1994 година, когато би следвало да е завършил основното
си образование подсъдимият е регистрирано, че са издадени три броя
дипломи, които все са със серия Д-94, №№ 0149516, 01003945 и 0149516, и с
поредни регистрационни №№ 80, 81 и 82, всички от дата 21.05.1994 г.
/видно и от представените 3 броя преписи на Свидетелство за основно
образование – 53, 54 и 55 от том 1 на ДП/.
Установено е в хода на разследването, че не е било издавано такова
свидетелство за основно образование от ОУ “Даньо Василев“, с. Ястребово,
общ. Опан и на друго лице, а така също и за друга учебна година. Установено
е, че за учебната 1992/1993 г. и/или за учебната 1993/1994 г., с друга серия и
регистрационни номера няма издадено свидетелство за завършено основно
образование на подсъдимия Т. В. Г.. Директор на училището към дата
15.06.1994 г. бил г-н Т.Т., който е починал на 03.12.2013 г.. Предоставени са
били копия от свидетелства за основно образование - преписи, които не са
били получени от лицата и са били на разположение в документацията на
Обединено училище “Христо Ботев” с. Опан, които са били изискани в
оригинал ведно с главната класна книга за учениците от V до VIII клас за
сравнителни образци по назначената комплексна документно-техническа и
графическа експертиза. В архивната документация на ОУ “Даньо Василев“ с.
Ястребово, общ. Опан, обл. Стара Загора, налична за съхранение в Обединено
училище “Христо Ботев” с. Опан за подсъдимия Т. В. Г. няма данни да е бил
ученик на горепосоченото училище.
Съгласно заповед № РД 14-10/06.04.2021 г. на Министъра на
образованието и науката на Република България, Обединено училище
“Христо Ботев“, с. Опан, общ. Опан, обл. Стара Загора е преобразувано в
Средно училище “Христо Ботев“, с. Опан, общ. Опан, обл. Стара Загора, като
5
задължителната документация на Обединено училище “Христо Ботев“ с.
Опан, общ. Опан, обл. Стара Загора е указано да се съхранява в
преобразуваното Средно училище “Христо Ботев“, с. Опан, общ. Опан, обл.
Стара Загора.
Направено е запитване до “Военно окръжие I степен“ - Стара Загора
към Министерство на отбраната. От полученият отговор се установява, че
подсъдимият Т. В. Г. е отбил наборната си военна служба в поделение 28030 -
Пловдив като шофьор на УАЗ 469 за времето от 06.01.1999 г. до 06.01.2000 г..
Във “Военно окръжие I степен“ - Стара Загора не разполагали с кадрова
справка за подсъдимия. Приложено е заверено копие на отчетна карта за
подсъдимия, в която е отразена заеманата от него длъжност, а именно
шофьор - УАЗ 469 за времето от 06.01.1999 г. до 06.01.2000 г.. В отчетната
карта е посочено „кат. С № 4646470/30.7.98 год.“ образование: “8 кл.“, без да
е отразено учебното заведение и специалност. Не е посочено дали е
извършена служебна справка за това обстоятелство. Не е отразен номер на
свидетелството за основно образование.
Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебно
производство Съдебно-почеркова експертиза № 206/12.04.2021 г. се
установява, че подписът, положен срещу текста “Т. В. Г.” е изпълнен от
подсъдимия Т. В. Г., който е изпълнил и ръкописния текст “Вярно с
оригинала Т. В. Г.” и двете на лицевата страна в копие на Свидетелство за
основно образование – препис, серия Д-93, № 0028229, с peг. № 74/15.06.1994
г. от ОУ “Даньо Василев“, с. Ястребово, общ. Опан, обл. Стара Загора.
Видно от заключението на изготвената в хода на ДП Комплексна
документно-техническа и графическа експертиза № 375/14.07.2021 г. се
установява, че подписите, намиращи се срещу текстовете “Директор” в копие
на документ за завършено образование - Свидетелство за основно
образование серия Д-93, № 0028229, с peг. № 74/15.06.1994 г. от ОУ “Даньо
Василев“, с. Ястребово, общ. Опан, обл. Стара Загора на името на подсъдимия
Т. В. Г. са копия на подписи, които не са изпълнени от лицето Т.Т., а са
имитация на неговия подпис. Подписът, намиращ се срещу текста “Класен
ръководител“ в същото копие на свидетелство за основно образование, е
копие на подпис, който не е изпълнен от “неустановения класен
ръководител”, а е имитация на неговия подпис, като същите не са били
6
изпълнени от подсъдимия Т.Г..
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства и заключенията на Съдебно-
почерковата експертиза и на Комплексната документно-техническа и
графическа експертиза.
Въззивният съд намира, че от първоинстанционния съд не са
допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на
доказателствата, като същите са обсъдени и са анализирани поотделно и в
тяхната съвкупност. Правилно от районният съд не е даден кредит на доверие
на обясненията на подсъдимия от досъдебната фаза, че едва в хода на
образуваното срещу него досъдебно производство за инкриминираното
деяние узнал, че използвания от него официален документ – процесното
свидетелство за основно образование – препис е неистински.
Тези му обяснения и въззивният съд намира за недостоверни, дадени
в подкрепа на изградената от него защитна позиция по делото, тъй като от
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че
подсъдимият Г. няма завършено основно образование, факт, който добре му е
известен, поради това, че е учил до пети клас – незавършен заради невзет
поправителен изпит по алгебра, като последното учебно заведение, в което е
учил е Основно училище “Кирил и Методий”, с. Пъстрен, общ. Опан /това е
именно училището по местоживеенето му към онзи момент – с. Пъстрен, общ.
Опан, обл. Стара Загора, където е бил отглеждан от своите баба и дядо/, т.е.
известен му е бил и факта, че не е учил в ОУ „Даньо Василев“ с. Ястребово.
С оглед на така установеното по делото, въззивният съд приема, че
в съзнанието на подсъдимия към инкриминираната дата – 16.07.2020 г., са
били налице представи за това, че няма завършено основно образование и
поради това не може да има издадено на негово име свидетелство за такова, а
така също и съзнание за това, че свидетелството за основно образование със
серия Д-93, № 0028229, с peг. № 74/15.06.1994 г., издадено от ОУ “Даньо
Василев“, с. Ястребово, общ. Опан, обл. Стара Загора на негово име е
неистинско такова. Въпреки наличието на тези представи, подсъдимият се е
ползвал от неистинското свидетелство за основно образование – препис,
който е представил пред С.Т. – служител в сектор “Пътна полиция“ към ОД
7
на МВР - Стара Загора, копие от което заверил лично в нейно присъствие с
„Вярно с оригинала“, като положил и подпис на копието на неистинското
свидетелство, представляващо част от изискуемия набор документи към
подаденото от него заявление за издаване на свидетелство за управление на
МПС за възстановената му категория „С“ /л.37, т. 1 от ДП/, за което е знаел,
че е неистински документ. По този начин с извършеното деяние подсъдимият
Г. от обективна и субективна страна е осъществил престъпление по чл.316,
вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Въззивният съд, с оглед на изложените съображения намира за
неоснователно възражението на адв. А. във въззивната жалба, че деянието по
обвинението не е осъществено от субективна страна, поради липсата на
умисъл у подсъдимия Г. за извършването му.
При така установеното по делото от фактическа страна,
първоинстанционният съд, при правилно приложение на материалния закон е
приел за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият Т. В. Г. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.316, вр.
чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на 16.07.2020 г. в гр. Стара Загора, пред С.Т.
– системен оператор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара
Загора, съзнателно е ползвал неистински официален български документ за
завършено образование – Свидетелство за основно образование – препис от
серия Д-93, № 0028229, с рег. № 74/15.06.1994 година, на което е придаден
вид, че е издадено от ОУ „Даньо Василев“, с. Ястребово, Община Опан,
Област Стара Загора, на името на Т. В. Г., ЕГН **********, като от дееца, за
самото съставяне, не може да се търси наказателна отговорност.
От събраните по делото доказателства и заключенията на
обсъдените две експертизи по несъмнен начин се установява, че използваното
от подсъдимия Г. свидетелство за основно образование е неистински
официален документ и доколкото се касае за документ за завършено основно
образование и от дееца не може да се търси наказателна отговорност за
неговото съставяне, при правилно приложение на материалния закон
стореното от него е подведено под нормата на чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1
от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия Г. виновно, при пряк умисъл.
За това престъпление законът предвижда наказание лишаване от
8
свобода до осем години.
Първоинстанционният съд, след като при правилно приложение на
материалния закон, е признал подсъдимия Т.Г. за виновен в извършване на
деянието по повдигнатото му обвинение го е осъдил за деяние по чл.316, вр.
чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК. От районният съд са изложени мотиви защо не
приема, че се касае за маловажен случай на престъпление от този вид и защо
намира за неоснователно искането на защитата за преквалифициране на
деянието по чл.316, вр. чл.308, ал.4, т.2, вр. ал.2 от НК. Въззивният съд
изцяло споделя тези съображения и не следва да ги преповтаря.
Районният съд е индивидуализирал наказанието лишаване от
свобода за срок от пет месеца при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като въззивният съд счита, че в случая дори е проявено
снизхождение от първата инстанция, тъй като неотчетени са останали като
отегчаващи отговорността му обстоятелства лошата му характеристика като
личност, изводима от приетата като доказателство по делото Справка за
криминалистическите му регистрации /т.1, л. 72-75/, видно от която същият е
многократно регистриран в централния полицейски регистър за извършване
на противоправни деяния и от Справката му за нарушител/водач, видно от
която същият многократно е наказван по административен ред за допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата, като се е стигнало до
отнемане на свидетелството му за управление на МПС, на контролен талон и
придобити категории. Тъй като по делото липсва протест, въззивният съд е
възпрепятстван да упражни пълномощията си по чл.334, т.3, вр. ч.337, ал.2,
т.1 от НПК – като увеличи наложеното му наказание лишаване от свобода.
Съдът намира, че с оглед на това, че към настоящия момент
подсъдимият Г. е неосъждан /реабилитиран/ и тъй като приема, че за
постигане на целите по чл.36 от НК и преди всичко за неговото поправяне не
е наложително ефективно да изтърпи наложеното му наказание, правилно
изпълнението на същото е отложено от районния съд на основание чл.66, ал.1
от НК.
Законосъобразно в тежест на подсъдимия с оглед постановената
осъдителна присъда са възложени направените по делото разноски.
Предвид гореизложените съображения, съдът намери подадената
въззивна жалба за неоснователна и тъй като при извършената съгласно чл.314
9
от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се
установиха основания за отмяната или изменението му, на основание чл.334,
т.6 и чл.338 от НПК прие, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 32 от 07.04.2022 г., постановена по
НОХД № 50/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10