Решение по дело №14232/2018 на Софийски градски съд

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    №………………

    гр. София, 30.05.2019 г. 

 

                                   В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав: 

                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                       МЛ.СЪДИЯ:  СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №14232 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

       С Решение № 389265 от 19.04.2018г. на СРС, I-во Гражданско отделение, 33-ти състав е уважен в една част предявеният от А.Д.Ч., ЕГН **********, със съд. адрес ***. ***********, офис 4, чрез адв. П. срещу „С.в.“ АД, ЕИК ***********със седалище и адрес на управление:***, сгр. 2А, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2715.00 лв. лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.04.2013 г., като за разликата над посочената сума до предявения размер 18 162,84 лева, искът е отхвърлен като неоснователен; осъден е ответника, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати сума в размер на 341.48 лв., представляващи разноски по делото.

      Срещу постановеното решение, в частта, с която е уважен предявения иск е подадена въззивна жалба от ответника, в която се излага, че решението на СРС е недопустимо, неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Излага правни и фактически доводи, че в първоинстанционното производство не е установено вредоносното събитие, настъпилите вреди и причинна връзка.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага правни и фактически доводи, че чрез събраните в производството доказателства е установено настъпване на вредоносното събитие, причинени имуществени вреди и причинна връзка. По изразено становище вредата е настъпила по вина на служители на ответника.

С определение № 453227/18.07.2018 г. съдът е оставил без уважение подаденото искане от ищеца по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от ищеца.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

По подадената въззивна жалба:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди на ищеца с изложени фактически и правни доводи, че служители на ответника са допуснали неконтролирано подаване на прекомерно високо налягане в уличната водопроводна мрежа, което е довело до отваряне на клапана на бойлера, който от своя страна е предизвикал изтичане на вода и наводняване на сградата на ищеца.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съдът намира, че постановеното от СРС решение е валидно и допустимо.

Възраженията на ответника за недопустимост на предявените искове, поради това че същите са били отхвърлени като неоснователни по образуваното и приключило с влязло в сила решение гр.д.№ № 30331/2013 г. по описа на Софийския районен съд, 32 състав /отвод за пресъдено нещо/, съдът намира за неоснователни.

Двата иска имат еднакъв предмет, включително според правилата за забрана за повторно повдигане на спор, решен с влязло в сила съдебно решение (чл. 298, ал. 1 ГПК), когато съвкупността от твърденията за фактически обстоятелства (основанието на иска), които пораждат правото на ищеца срещу твърдян от него ответник (насрещната страна), и предметът на твърдяното правото (искането) съвпадат (такава е трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 994/29.12.2009 г. по гр.д. № 26/2009 г., III ГО; Решение № 133/14.03.2011 г. по гр.д. № 2020/2009 г., I ГО; Решение № 50/08.05.2014 г. по гр.д. № 6235/2013 г., II ГО).

Предмет на образуваното производство пред СРС, 32 с-в са били предявени претенции на А.Д.Ч. срещу „С.в.“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от наводнение в същия имот на същата дата на друго основание – чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД поради неизпълнение на договорни задължения.

В настоящото производство претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди причинени от наводнението в същия имот на същата дата са предявени на различно основание – деликт.

От фактическа страна:

Чрез представените в производството писмени доказателства: жалба на А.Ч. до С.в. АД вх.№ О/Ж-674 от 29.03.2013 г., от 14.05.2013 г. и от 04.07.2013 г. , жалба на А.Ч. до ДКЕВР вх.№ В 11А 00 64/09.04.2013 г., отговор на С.в. АД от 28.05.2013 г.; отговор на МРРБ от 25.06.2013 г. и жалба на А.Ч. до МРРБ от 03.06.2013 г., представената частна СТЕ на инж.А.Д.А., както и чрез събраните в производството гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите А.Д.А. и В. Д.Ч. се установяват фактическите твърдения на ищеца, че в края на м.март 2013 г. в периода 27.03.2013 г.-29.03.2013 г. поради теч на голямо количество вода в жилището на ищеца, находящо се в гр.София, кв********”, 3А са му били причинени имуществени вреди в къщата, 20% от които са били констатирани и остойностени от експерта по приетата в производството СТЕ на в.л. инж.А.Г.Ч.. Стойността им, според констатациите на експерта, които съдът по реда на чл.202 ГПК кредитира за разрешаване на спора, възлизат на сумата 2715.00 лв. Установено е, чрез показанията на свидетеля А.Д.А., констатирала уврежданията по съставената частна СТЕ, че в резултат на наводнението щети са били причинени на първия етаж и на втория етаж, като същата е установила необходимост от извършване на ремонт на хола, на кабинета, на коридора, на гардеробите, на югоизточната спалня, на южната спалня, на югозападната спалня, на коридора, на библиотеката, на мазето и гаража. Общата стойност на вредите, според свидетеляА.възлиза на сумата 12398.32 лв., а причината за наводнението е в подаденото по-високо налягане на уличния водопровод. Допустимото, според свидетеляА.е 6 atm.

Според показанията на свидетеля В. Ч., преценени съобразно изискванията на чл.172 ГПК с оглед евентуалната му заинтересованост /свидетеля е брат на ищеца/, се установява, че наводнението е станало през м.март 2013 г., като на тази улица имало чести оплаквания от собствениците на другите къщи за подавано по-восоко налягане по уличния водопровод, което причинявало различни щети. В случая, в резултат на описаното събитие, всичко било наводнено – стаи, стълбище.

Представената диаграма на динамичното налягане, измерено от ответното дружество през процесния период е около 78-79 м, а е налице краткотраен пик над 80 м.

Чрез констатациите на експерта по приетата от първата инстанция СТЕ на в.л. инж.А.Г.Ч. се установява, че причината за наводнението на сградата е подаденото високо налягане във водопроводната мрежа, което от своя страна е предизвикало отваряне на предпазния клапан на бойлера. Според указаното в чл.10 от Наредба № 4/17.06.2005 г.  за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, максималното допустимо налягане в най-ниско разположения водочерпен кран или арматура на водопроводната инсталация не трябва да превишава 600 кРа /60m/. В с.з. на 29.03.2018 г. вещо лицеЧ.пояснява, че къщата на ищеца е масивна, два етажа, тавански етаж и сутерени. Към момента на извършения оглед бил извършен ремонт във връзка с причинените увреждания от наводнението. Не бил извършен ремонт на коридори, гараж, сутерен, гараж, което възлиза на около 25% от цялата сграда, за което дава стойност на щетите около 2715.00 лв.

По въведените с въззивната жалба основания за неправилност на решението на първоинстанционния съд:

Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

   За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по този ред е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи:  противоправно поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл.45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).

В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че служители на ответника са допуснали неконтролирано подаване на прекомерно високо налягане в уличната водопроводна мрежа в отклонение изискванията посочени в чл.10 от Наредба № 4/17.06.2005 г.  за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации за максимално допустимо максимално налягане - 60 м. По тази причина от високото налягане се отворил предпазния клапан на бойлера, което предизвикало изтичане на вода и наводняване на сградата на ищеца. В производството е доказано поведението на служителите на ответника в причинна връзка с което е настъпил вредоносния резултат – нанесени са имуществени вреди в имота на ищеца, която стойност възлиза на сумата 13575.00 лв. Поради това, че ремонт на сградата е бил извършен в една част, необходимата стойност за възстановяване на щети в цялост възлиза на сумата 2715.00 лв. – 20% от щетите, според констатациите на СТЕ.

С оглед изложеното, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е достигнал до изводи за основателност на претенциите за посочения размер 2715.00 лв. Подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение. За разликата над посочената сума до предявения размер 18162.84 лв. решението, като необжалвано е влязло в законна сила, поради което изложените от ищеца доводи за неговата неправилност, съдът не следва да обсъжда.

По подадената частната жалба:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт /чл. 248, ал. 3 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С първоинстанционното решение в тежест на ответника са били възложени на основание чл.78, ал. 1 ГПК направените от ищеца разноски в първоинстанционното производство в общ размер на 341.48 лв., представляващи разноски за държавна такса, за депозит за вещо лице, както и за заплатено адвокатско възнаграждение. За обосноваване на този извод, съдът е изложил съображения за основателност на искането на насрещната страна по реда на чл.78, ал.5 ГПК за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора и определения минимален размер на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая е 1 074.89 лв.

С обжалваното определение е оставено без уважение искането на ищеца по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му за възложените му разноски за адвокатско  възнаграждение.

Първоинстанционният съд се е съобразил с посочените норми при компенсирането на разноските съразмерно с уважената част от исковете, като е определил размера на адвокатското възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора, извършените процесуални действия от ищеца и предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно не са налице предпоставките за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение, както законосъобразно е приел и СРС.

Ето защо развитите от частния жалбоподател оплаквания са неоснователни, а частната жалба следва да се остави без уважение.

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът /жалбоподател/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски във въззивното производство за заплатено  адвокатско възнаграждение в размер на 420.00 лв. За обосноваване на този извод, съдът съобрази като основателно искането на ответника по реда на чл.78, ал.5 ГПК за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора и определения минимален размер на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая е 420.00 лв.

На основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК настоящето решение е окончателно.

Предвид изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението № 389265 от 19.04.2018г. на СРС, I-во Гражданско отделение, 33-ти състав.                       

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А.Д.Ч., ЕГН **********, със съд. адрес ***. ***********, офис 4, чрез адв. П. срещу определение № 453227/18.07.2018 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Решението, включително и в частта му с характер на определение, не подлежи на обжалване.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.