№ 52
гр. Варна, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243000600366 по описа за 2024 година
, при произнасянето взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда №12/11.10.2024 година, постановена по НОХД №111/2023
година по описа на Окръжен съд - Търговище, подсъдимият Т. Х. У. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК - защото
на 31.10.2022 година на ПП-1-4, км.221+000, общ.Търговище, при управление
на л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№Т0937АМ, нарушил чл.21, ал.1 и чл.42, ал.2,
т.2 от ЗДвП, също чл.47, ал.3 и чл.63, ал.2, т.5 от ППЗДвП, и по
непредпазливост причинил смъртта на П. В. В.. На У. е наложено наказание от
пет години лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за
осем години, постановен е общ първоначален режим, по реда на чл.68, ал.2 вр.
ал.1 от НК в изпълнение са приведени три месеца лишаване от свобода по
НОХД №74/2022 година, също при режим на изтърпяване по чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС. Със съдебния акт подсъдимият е оправдан за нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП, приложен е чл. 59, ал.4 от НК, осъден е за разноските направени по
делото и от частните обвинители, разрешен е въпросът с веществените
доказателства.
1
Правилността на присъдата се атакува с протест и въззивни жалби по
чл.318, ал.3 и ал.6 от НПК. В протеста се твърди нейната несправедливост,
продиктувана от подценяване от страна на окръжния съд на редица
отегчаващи отговорността и вината на подсъдимия обстоятелства, със
съответстващо искане по чл.337, ал.2, т.1 от НПК по отношение на
наказанието лишаване от свобода. В жалбите - адв.М. заявява нарушение на
закона, с апел за въззивна намеса по чл.336, ал.1, т.3 от НПК, адв.М. се
позовава на всички основания за неправилност на първоинстанционния
съдебен акт: 1)поддържа незаконосъобразност по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК
– при липса на мотиви относно доказателствената оценка, самата тази оценка
се твърди да е проведена в нарушение на чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК и с оглед
нейната необективност да е довела до осъждане, основано на предположение;
2)защитникът заявява и необоснованост на присъдата, т.к. приетите
фактически положения не са в съответствие с доказателствените източници и
3)претендира също явна несправедливост на наказанието – наложено при
непълна оценка на обществената опасност на деянието и на дееца. Развитите
съображения от адв.М. са относими към въззивните правомощия по чл.335,
ал.2, чл.336, ал.1, т.3 или по чл.337, ал.1, т.1 от НПК, каквито искания страната
поддържа. И подсъдимият подава въззивна жалба с недоволство от
необоснованост, незаконосъобразност и несправедливост на присъдата.
Процесуалният документ е мотивиран по сходен начин с въззивната жаба на
адв.М., включително с идентичност на искането към апелативния съд, затова
описанието й в настоящето решение се ползва от горното резюме на акта по
чл.318, ал.6 от НПК.
В пренията по делото въззивният прокурор поддържа протеста – за
аргументация на искането за влошаване положението на подсъдимия с
увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода, пледиращият се
позовава на предходни осъждания на Т. У., както и на наложените на същия
наказания за административни нарушения на правилата за пътна безопасност,
с извод за крайната недисциплинираност на дееца като водач на МПС. На
изрично разискване прокурорът подлага значението на настъпилата
реабилитация на дееца, която според становището му не ограничава съда да
отчете миналите деяния към негативния аспект на личната характеристика. По
отношение на въззивните жалби, позицията на държавното обвинение е за
неоснователност – твърдението за внезапно прилошаване на подсъдимия
2
прокурорът опровергава с позоваване на преки доказателства за поведението
на У. непосредствено преди и в момента на пътното произшествие,
публичният обвинител не намира данни и за съпричиняващо
общественоопасната последица поведение на друг участник в движението.
Повереникът на частните обвинители пледира в съответствие с доводите
на протеста. По въззивните оплаквания за несправедливост на присъдата
адв.И. заявява своето несъгласие, припомняйки че вследствие на чувството си
за безнаказаност, подсъдимият сам се е поставил в критичната пътна ситуация
да шофира с много висока скорост, чиято непосредствена последица е
непоправимата загуба на един млад човек. Повереникът не открива в данните
за семейното положение на дееца основание за смекчаване на наказанието,
нито пък споделя защитните съображения за невиновно поведение, както и за
съпричиняване на общественоопасната последица от водача Я., или поне не в
претендираната от защитата степен.
По съществото на делото пледира ч.обв.В. - говори за тежестта на
родителската трагедия от смъртта на сина му, желае справедлива присъда.
Останалите двама частни обвинители заявяват солидарност с речта на
повереника си.
Защитната реч на адв.В. е съсредоточена към обосноваване на
основанието по чл.55, ал.1, т.1 от НК с доводи за съществено съпричиняване
на резултата от страна на друг участник в движението, за неотносимост на
част от административните наказания по ЗДвП на подзащитния му към
индивидуализационния процес - някои погасени по давност, други - в
резултат на чуждо поведение, позовава се също на данните за семейното
състояние на У. и на факта, че той е работодател на множество трудово наети
лица. Адв.В. не оспорва в обективен план механизма на пътното
произшествие, но по субективната страна на непредпазливото деяние въвежда
защитно твърдение за прилошаване, което попречило на защитавания от него
деец в пълноценното възприемане, оценка и реакция на пътните условия.
Пледоарията се финализира с искане за изменение на присъдата с приложение
на чл.55 от НК.
В лична защита подс.Т. У. изразява съжаление, в последната си дума
желае минимална присъда.
Варненският апелативен съд, след като провери изцяло правилността на
3
постановената присъда по реда на чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, приема
следното:
Началният пункт на въззивната дейност е предопределен от оплакването
за допуснати съществени процесуални нарушения от окръжния съд, доколкото
правилното и точно приложение на материалния закон, както и
справедливостта на присъдата, могат да се обсъждат само при
законосъобразно установени фактически положения относно деянието и
авторството. Заявеното във въззивната жалба на подсъдимия и на единия
защитник възражение за допуснато процесуално нарушение от категорията на
абсолютните – по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, е напълно бланкетно и
неадресирано към конкретното съдържание на мотивите на Търговищкия
окръжен съд. И при най-критичния техен прочит е установимо, че
първоинстанционният съд стриктно се е придържал към стандарта по чл.305,
ал.3 от НПК, обосновавайки своята присъда с ясни, последователни и
недвусмислени мотиви относно фактическите и правни изводи по
повдигнатото обвинение на подс.У., които мотиви не създават никакво
затруднение пред проверка правилността на формиране на вътрешното
убеждение. Всяко едно доказателство, както и източниците на фактически
данни са внимателно обмислени в насока на тяхната относимост и
допустимост, оценката за достоверност на доказателствата е проведена при
съответен индивидуален анализ и изследване от гледна точка на пълнота,
вътрешна непротиворечивост и логичност, доказателствата са обсъдени и с
оглед на тяхната взаимност, като са изложени подробни аргументи затова кои
от тях се кредитират, проведена е и необходимата оценка за достатъчност на
доказателствената основа във връзка с повдигнатото обвинение. По същността
на развитата защитна линия първоинстанционният съд е взел много подробно
отношение в мотивите си (страници 11, 12, 15, 16 и 17), което в пълнота
удовлетворява стандарта по чл.305, ал.3 от НПК. В жалбите, пак така най-
общо, се поддържа и нарушение на правилата по чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.
На декларативните оплаквания е достатъчно да се отговори, че въззивната
проверка не констатира заявеното необективно и непълно изследване на
доказателствата, нито пък се натъква на пропуски в доказателствения анализ
от гледна точка на конкретната доказателствена съвкупност.
Преминавайки към проверка на обосноваността на постановената
присъда, въззивният състав посочва, че по предмета на доказване, очертан с
4
обвинителния акт срещу подсъдимия, първоинстанционният съд е провел
пълно съдебно следствие, в което е подложил на проверка доказателствата,
техните източници и експертизите от стадия на разследването, събрал е нови
доказателства и е назначил нови експертизи, след което е пристъпил към
разрешаване на въпросите по чл.301 от НПК. В настоящата инстанция също
се проведоха съдебни следствени действия, с които фактическата обстановка
се счете за безспорно изяснена и без отлики от възпроизведената в
проверяваната присъда, представена накратко по следния начин:
Подс.Т. У. и пострадалият П. В. били правоспособни водачи на МПС.
На 31.10.2022 година около 18.15-18.20 часа подсъдимият привел в
движение л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№Т0937АМ и сам отпътувал от
гр.Омуртаг към гр.Търговище. Движил се по ПП І-ІV-София-Варна в посока
към гр.Варна. Водачът напуснал прохода „Боаза“ около 18.40-18.45 часа,
продължавайки да шофира по прав пътен участък към гр.Търговище в
условията на настъпила тъмнина.
След като подминал разклона за местност „Мисионис“, подсъдимият
ускорил. Пред него се намирал св.И. – управлявал джипа си със скорост от
около 65км/ч. На прав участък подсъдимият го изпреварил, повишавайки още
скоростта си.
По-напред в посока към гр.Търговище вече пътувал т.а.“Пежо партнер“,
управляван от св.Диян Я.. Водачът шофирал с около 80 км/ч, от задните
габарити на колата работил само левият габарит.
Около 18.30 часа на 31.10.2022 година пострадалият П. В. се намирал в
района на с.Разбойна, общ.Търговище и му предстояло да се прибере при
родителите си – в тяхната вила в местност „Драката“. За целта около 18.40
пострадалият потеглил с л.а.“БМВ“ с рег.№СВ6636АК по ПП І-ІV в посока
към гр.София. След няколко минути водачът преминал разклона за м-ст
„Момина чешма“ и му предстоял лек десен завой, и отново десен завой към
вилна зона „Драката“. Скоростта на автомобила била около 80км/ч.
В същото време подсъдимият на дълги светлини и с висока скорост
приближавал колата на св.Я.. В пътния участък, в който посочените участници
се намирали, в посока към гр.Търговище изпреварването било забранено със
знак В24 и с действието на непрекъсната хоризонтална маркировка,
5
разрешената скорост била 90км/ч., Св.Я. възприел задно движещия се
автомобил и преценил, че го приближава с много висока скорост. В този
момент свидетелят шофирал своята кола на дълги светлини и имал добра
видимост напред, включително към два автомобила в насрещната лента,
движещи се един зад друг. Първата кола била л.а.“БМВ“ с водач пострадалият
В.. Предвид възприятията си, св.Я. превключил на къси светлини.
Същевременно, подсъдимият със скорост около 154км/ч застигнал
колата на св.Я.. Въпреки, че и У. видял насрещно пътуващите коли, той
предприел изпреварване на т.а.“Пежо партнер“. В този момент разстоянието
между л.а.“Фолксваген Голф“ и л.а.“БМВ“ било около 140м. Пострадалият В.
своевременно реагирал на опасността с аварийно спиране, но без каквато и да
е възможност да предотврати катастрофата.
В момента на изравняване на л.а.“Фолксваген Голф“ с т.а.“Пежо
партнер“ и преди завършване на манев, последвал челен кос удар между
предните леви части на л.а.“Фолксваген Голф“ и л.а.“БМВ, реализиран в
лентата на правомерно движещия се л.а.“БМВ“. В резултат на силния челен
сблъсък задната част на л.а.“Фолксваген Голф“ се повдигнала и със задната си
дясна гума този автомобил ударил лявата половина на т.а.“Пежо партнер“ (зад
бравата на шофьорската врата).
При ударния процес и ротацията л.а.“Фолксваген Голф“ се установил с
предната си част в посока към гр.Омуртаг, л.а.“БМВ“ излязъл в десния банкет
и застанал с предницата си към гр.Търговище, а т.а.“Пежо партнер“ се
обърнал по таван в банкета по посока на движението си. По л.а.“БМВ“
възникнал пожар в предната лява част.
Св.И. приближавал към местопроизшествието. Непосредствено преди то
да се реализира, той видял рязка маневра на л.а.“Фолксваген Голф“, после
фаровете на колите - пред него и на насрещно пътуващите, изчезнали.
Фактически свидетелят се оказал първият пристигнал на мястото на
катастрофата – той подал сигнал на тел.112 и загасил пожара по л.а.“БМВ“.
Местопроизшествието било обслужено с помощта на РС „ПБЗН“-
Търговище. Спасителните мероприятия наложили рязане на част от
арматурното табло и лявата врата на л.а.“БМВ“, за да може от купето да бъде
изваден тежко пострадалият млад мъж. И служители от МВР били
ангажирани освен със запазване на мястото на катастрофата, и с помощ, като
6
близо час отнели действията по привеждане на подсъдимия и на пострадалия в
специализираните медицински автомобили.
Въпреки проведените спешни мероприятия, пострадалият П. В. починал
от тежък хеморагичен шок, предизвикан от тежка черепно-мозъчна, гръдна и
коремна травма, счупване на костите на лявата предмишница и лява бедрена
кост.
Тази фактическа обстановка, изложена и в мотивите на проверяваната
присъда, се подкрепя от част от гласните доказателства в обясненията на
подсъдимия, от гласни доказателства в показанията на свидетелите Я. и И., от
данните в протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения при
следственото действие фотоалбум, от приобщените по делото експертизи, от
показания на свидетелите за предприетите действия след катастрофата, от
писмени доказателства.
Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, чл.14, чл.18,
чл.107, ал.ал.3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички доказателства и
доказателствени средства, релевантни към обстоятелствата по чл.102 от НПК,
установявайки следното:
По делото няма спор за мястото и условията на пътното произшествие.
Източник на данни по тези положения най-напред е писмено доказателствено
средство – протокол за оглед на местопроизшествие, чиято допустимост
внимателно е била обмислена от първоинстанционния съд от гледна точка на
показанията на поемното лице Й.Г. (НОХД, л.770). Заетата позиция за
законосъобразност на използвания способ по чл.155 от НПК е правилна и се
споделя изцяло от въззивния състав. За достигане до крайния извод,
първоинстанционният съд е проверил достоверността на показанията на
св.Георгиев с графическа експертиза на подпис (НОХД, л.854, л.1043), която
заедно с преки доказателства в показанията на другото поемно лице – св.И.
(НОХД, л.1042), установява съблюдаване от страна на органите на
разследването на изискването по чл.156, ал.1 от НПК. Няма отклонение и от
чл.129 от НПК при изготвянето на протокола за оглед, което прави
доказателственият източник допустим. Негови съществени положения са:
1)пътните условия на произшествието и видимостта, 2)организацията на
движението в инкриминирания участък и 3)следи от катастрофата по пътната
настилка и по трите участвали в ПТП коли.
7
На база отразените в протокола за оглед обстоятелства е несъмнено, че
движението в зоната на ПТП е двупосочно, настилката е без неравности,
разрешената скорост е 90км/ч, пътният участък е прав, за подсъдимия е
действала забраната за изпреварване, въведена със знак В 24 и непрекъснатата
маркировка, движението на дееца и на останалите участници в
произшествието е било при тъмнина. За възстановяване условията на пътното
произшествие от важно значение са фиксираните при огледа обективни
находки от транспортната злополука – отломки от л.а.“БМВ“ и
л.а.“Фолксваген Голф“, следи от разлята течност и омазняване на пътното
платно, следи от задиране по асфалта, силни деформации навътре в предната
част на л.а.“БМВ и в предната лява част на л.а.Фолксваген голф“, по т.а.“Пежо
партнер“ - деформации навътре в зоната на предна лява и дясна врата, по
багажното отделение и в предна лява част на тавана.
С отношение към причинно-следствения процес на ПТП са и събрани по
делото преки доказателства при разпита на свидетелите И. и Я.. На база на
логичните и последователни показания на св.И., както и на кореспондиращите
по положението обяснения на подсъдимия, окръжният съд прецизно е извел
характеристиката на движението на дееца непосредствено преди пътното
произшествие – с около 100 км/ч, изпреварил управлявания от свидетеля джип
и продължил към гр.Търговище с ускоряване на автомобила. По последното
положение са налице и съзвучни преки доказателства в показанията на св.Я.,
за повишаване скоростта на л.а.“Фолксваген Голф“ говорят също и следите от
деянието – става въпрос за деформациите по катастрофиралите коли, от които
със способа по чл.144 от НПК се извежда характеристиката на ударния
импулс, водеща до извод за скорост на л.а.“Фолксватген Голф“ от около 154
км/ч (преди удара с л.а.“БМВ“).
Съпоставяйки данните в показанията на св.св.Я. и И. (ДПр, л.34 и л.35),
както и информацията от протокол за оглед на местопроизшествие за вида на
участъка – прав и с безпрепятствена видимост, настоящият състав приема за
безспорно установено обстоятелството, че подсъдимият е имал видимост към
пътуващите в посока гр.София два автомобила, от които първи се движил
л.а.“БМВ“, управляван от пострадалия В.. Доколкото гласните данни, които
обосновават фактическото положение, са въведени чрез показания,
приобщени по реда на чл.281, ал.4 и ал.5 от НПК, въззивният състав
8
преценява законосъобразност на процедурата и се солидаризира с извода на
първоинстанционния съд за достоверност на доказателствата, събрани в
стадия на разследването, които освен потвърдени от свидетелите, се явяват в
логическа връзка и взаимност както с данните от протокол за оглед на
местопроизшествие, така и помежду си.
Защитната версия на подсъдимия, изградена за пръв път в съдебното
следствие и то след действията на държавното обвинение по чл.287, ал.1 от
НПК е, че не е могъл да възприеме насрещно пътуващите коли заради
внезапна много силна болка в областта на слепоочието и в горната част на
главата, както и виене на свят.
Тази хипотеза е била проверена от окръжния съд по реда на чл.107, ал.3
и ал.5 от НПК и правилно отхвърлена като несъстоятелна. Следвайки
фактическата последователност в обясненията на дееца, първопричина за
твърдяното състояние към инкриминираната дата се сочи да е ЧМТ от старо
ПТП през 2006 година, която трайно създавала здравословни проблеми на У..
Съобщените от дееца данни в очертаната част не намират подкрепа нито в
събраната по делото медицинска документация, нито в останалите
доказателства, установяващи неговото самонадеяно поведение при
управлението на л.а.“Фолксваген Голф“ на инкриминираната дата.
Внимателното проучване на събраните по делото писмени доказателства с
отношение към здравословното състояние на дееца за един по-дълъг период
установява, че около седем месеца след деянието - на 21.05.2023 година
(НОХД, л.53), подсъдимият за пръв път съобщил за умерено по сила
главоболие с давност след инкриминираното ПТП. Поставената диагноза в
етапната епикриза не кореспондира със заявения от дееца произход, а се явява
свързана със стреса от преживения пътен инцидент. Дотогава - при приема в
различни болнични заведения, подсъдимият нито веднъж не е направил
оплакване от главоболие, нито пък е дал сведения за проблеми с
вестибуларния апарат (ДПр, л.256; НОХД, л.л.53, 81, 173, 176). В съдебното
следствие е направен неуспешен опит за подкрепа на защитната версия с
медицинска документация от 2024 година, която обаче в една част се явява
неотносима към изследваното фактическо положение (по отношение на
полиповидни образования по носните ходове), а касателно данните в
амбулаторен лист от 29.02.2024 година и придружаващите го два документа е
9
достатъчно да се каже, че същите по никакъв начин не свидетелстват за ЧМТ
със значителна давност, като се има предвид, че и при инкриминираното ПТП
У. е получил наранявания по главата (НОХД, л.81).
Иначе казано, гласните доказателства за пречки от здравословно
естество пред възприятията на дееца са недостоверни. Други подкрепящи
данни не са налице, т.е. не е събран съответен доказателствен материал, който
да бъде оценен със специални знания от експертен характер.
Версията на дееца за внезапно прилошаване се отхвърля и от
обективните негови прояви непосредствено преди и по време на пътното
произшествие, по които положения отношение имат следите от деянието,
гласни доказателства и заключенията на автотехническите експертизи.
Както вече бе казано по-напред в решението, инкриминираното пътно
произшествие е оставило значително количество обективни находки във вид
на следи от ударния процес по платното за движение, отломки и деформации
по катастрофиралите коли, създало е и преки възприятия у участвалите в него
водачи. Така визираният комплекс от фактически данни е подлежал на
изследване от гледна точка на протичащите причинно-следствените връзки в
събитието със способа по чл.144 от НПК, което процесуално задължение е
изпълнено от първоинстанционния съд.
Към доказателствената съвкупност е приобщена единична
автотехническа експертиза, даваща заключението си по условията на
транспортното деяние. Проследявайки данните, на които вещото лице е
основало изводите си и при съпоставяне с обема на относимата към предмета
на експертизата доказателствена съвкупност, окръжният съд правилно е
приел, че заключението на експертизата не е достатъчно пълно, назначавайки
допълнителна автотехническа експертиза в разширен състав. На тази
допълнителна експертиза са били поставени нови задачи, изискващи
изследване на допълнителни фактически източници, като по съществото си тя
е доразвила предмета на основното изследване. С включването на вещото
лице инж.М.Х. за член на допълнителната експертиза първоинстанционният
съд не е допуснал нарушение на закона, напротив съобразил е свързаността
между основното и допълнителното заключение, включително при
определяне на състава на вещите лица е действал според съдебната практика и
правната теория (напр. Р 40-2020-1н.о.). Допълнителната АТЕ, която не се
10
оспорва от страните нито в първата, нито в настоящата инстанция, е
верифицирала широка основа на специалните знания, на относимите и
приложими методи на изследване, достигайки до изводи на базата на
доказателствената съвкупност за обективната проява на деянието.
Използваният в единичната АТЕ метод Delta V за определяне скоростите на
трите автомобила непосредствено преди произшествието е доразвит на база
на допълнителните данни във връзка с масите на МПС-ва и надграден с
метода от теория на удара, по същия начин допълнителната експертиза е
постъпила, използвайки теорията на ударния процес, както и метода на
копютърната симулация. На база на проведената оценка на двете заключения
по реда на чл.107, ал.5 от НПК, правилно окръжният съд е извел от
фактическа страна механизма на пътното произшествие. В резюме - преди
удара л.а.“Фолксваген Голф“ се движил с около 154 км/ч, л.а.“БМВ“ с около
81км/ч и т.а. „Пежо партнер“ с около 82км/ч. Мястото на съприкосновение
между автомобила, управляван от подсъдимия и автомобила на пострадалия
В. е в лявата лента в посока към гр.София с положение в момента на
контактуване - на л.а.“Фолксваген Голф“ косо наляво под ъгъл от около 5.2
градуса, на л.а.“БМВ 328“ – под ъгъл косо надясно от около 177.5 градуса.
Инициалният удар е в предните части на двата автомобила – те взаимно са
проникнали един в друг и са се деформирали масивно. Последвала е ротация
на л.а.“Фолксваген Голф“ с едновременно повдигане на задната част, в който
момент този автомобил ударил със задното си дясно колело в лява средна
част т.а.“Пежо Партнер“. От този удар товарният пикап се преобърнал по
таван. По ударния процес в неговата условно наречена втора част,
заключението на автотехническите експертизи кореспондира с друга съдебна
експертиза – трасологична, законосъобразно ценена от окръжния съд за
обоснована и правилна, предвид проследимостта на методите, използвани от
вещото лице и изчерпателното изследване на всички относими доказателства
към предмета на експертизата (ДПр, л.172).
Известен спор между страните е породил въпросът относно
техническото състояние на задните светлини на т.а.“Пежо партнер“ към
момента на произшествието, което е наложило окръжният съд да прибегне до
различни доказателствени способи по обстоятелството. От тях, този по чл.143
от НПК реално губи смисъл, с оглед заключенията на основната и на
допълнителната автотехническа експертиза, установяващи по несъмнен
11
начин, че т.а.“Пежо партнер“ е пътувал само с изправен заяден ляв габарит, а
десният габарит не е светил и то не по причина на инкриминираното ПТП.
Във връзка с фактическото положение подсъдимият изгражда защита, че
липсващите светлини на предно пътуващия автомобил са станали причина да
не го забележи своевременно и съответно да реагира със закъснение на
опасността. Съблюдавайки заключението на ДАТЕ, подсъдимият е възприел
попътно движещия се пред него с около 82 км/ч т.а.“Пежо Партнер“ на около
60м и е реагирал, когато е бил на около 40м разстояние от този автомобил с
предприемане на изпреварване. В отговорите по чл.282 от НПК, вещите лица
посочват, че в причинния процес на реакцията на дееца към опасността от
т.а.“Пежо партнер“ участва неработещата дясна габаритна светлина на
товарния автомобил, която би позволила по-ранно възприемане на автомобила
от страна на дееца на над 100-150м. Обстоятелството за реакцията на У. е
обективно, но то няма отношение към причинния процес с последвалата
катастрофа, за което по-нататък в решението ще се развият по-подробни
съображения.
Подсъдимият осъзнато е предприел забранена от предписанието на
маркировката и на знак В 24 маневра. Изводът следва от цялостната оценка на
пътната ситуация – ускоряване на скоростта след изпреварване на св.И. и
достигането й до величина от около 154км/ч на прав участък, бързо застигане
и изпреварване на т.а.“Пежо партнер“, като разстоянието с насрещно
движещия се л.а.“БМВ“ не е било достатъчно за завършване на маневрата -
положението се онагледява от мястото на удара и най-вече от взаимното
разположение между л.а.“Фолксваген Голф“ и т.а.“Пежо партнер“ към
началото на ударния процес сл.а.“БМВ“. Връщайки се към защитната теза за
прилошаване, въззивният състав още веднъж и тук в решението си намира
основание да я отхвърли като необективна, на основание визираните
обективни прояви на дееца, които сочат на самонадеяно поведение, а не на
понижена възприемчивост към пътните условия вследствие на болка. Точно
чрез условията на ПТП се илюстрира известната абсурдност на защитната
линия, която ако беше в съответствие с действителността, би мотивирала
водача да е много внимателен при участие в движението, докато напротив –
уверен в способностите и вероятно във възможностите на автомобила си, У. е
предприел крайно рисково поведение при цялостно възприемане на пътните
условия – в мрак, на извънградски път, при значително превишение на
12
разрешената скорост, при забранено изпреварване и при насрещно движещи
се други пътни превозни средства.
От гледна точка на преките доказателства за механизма на
произшествието и оценката им чрез способа по чл.144 от НПК, изводът на
окръжния съд за непредотвратимост на удара от страна на пострадалия В. с
изпълнение на задължението му по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП е обоснован.
Пряка и единствена причина за пътния инцидент е поведението на
подсъдимия по нарушаване на забраната на знак В 24 и на двойната смесена
линия М5.
Продължавайки с оценка на доказателствата и техните източници, и
настоящият състав не намира причина да не кредитира с доверие показанията
на св.св.В., В., В.В., Г., К., Т.В., С., Б., Т., И., Н., А., К., С., М., П., А., Вл.Д.,
Ат.Д., Х., Ст.В., К., Ив.И., Т., Б., Ч., Ю., У., Част от свидетелите са участници в
спасителните мероприятия след катастрофата, сред посочените са родителите
и братът на починалия млад мъж, също съпругата на подсъдимия, както и
лица, с отношение към изследването на кръвна проба, взета от Т. У.. Чрез
съобщените при разпита на посочените лица данни се изяснява състоянието на
пострадалото момче, на подсъдимия и на св.Я. непосредствено след
катастрофата, от фактическа страна се установяват помощни действия на св.И.
и действия към сигнализирането на тел.112. Събрани са също данни за
личността на пострадалия, за предприетите медицински спешни мероприятия,
за действията по оглед на местопроизшествие. Правилно окръжният съд е дал
процесуалното си доверие на заключенията на съдебно-химическите
експертизи и на графологичната експертиза, включително тук въззивният
състав намира място да посочи, че изцяло споделя доводите на контролирания
съд относно проблема с номерацията на кръвната проба на подсъдимия и
значението й към доказателствения процес.
По отношение на причинния процес към общественоопасната последица
доказателствено значение има заключението на СМЕ. При оценката
въззивният състав приема същото за обосновано и правилно предвид
съответствието му с чл.152 от НПК. Това заключение изяснява естеството на
травмения процес – П. В. е получил тежка съчетана черепно мозъчна, гръдна и
коремна травма, както и счупвания на костите на лявата предмишница и на
лявата бедрена кост, довели до тежък травматично хеморагичен шок, който
13
съставлява непосредствена причина за смъртта на 21-годишния младеж.
Уврежданията са пряка последица от инкриминираното ПТП - получени са от
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети с голяма сила вътре в
купето на л.а.“БМВ 328“.
Както органите на досъдебното производство, така и окръжният съд са
положили сериозни усилия да фиксират и съберат и други преки
доказателства за пътното произшествие, основавайки се на данните в
показанията на св.св.Я. и И., че след л.а.“БМВ“ е пътувало още едно
неустановено в наказателното производство МПС. За целта доказателствената
съвкупност е била попълнена с информация от ТОЛ-системата, която не е дала
резултат. Неиздирването на другия водач-очевидец не се отразява на
пълноценността на проведеното доказване по обстоятелствата на чл.102 от
НПК, доколкото по делото са събрани и проверени достатъчни по обем преки
доказателства, чрез чиято всестранна, пълна и обективна оценка е изяснена
обективната истина относно инкриминираното събитие и неговото авторство.
Преминавайки към заключение на проверката за обоснованост на
присъдата, въззивният състав приема, че е неоснователно сезиран в тази
насока с въззивните жалби. Възприетите от окръжния съд фактически
положения на деянието и авторството са в пълно съответствие с данните по
делото, които са оценени при спазване на чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Не
намира потвърждение оплакването, че окръжният съд не е провел оценка на
доказателствата и източниците им поотделно и в съвкупност. Напротив,
мотивите на присъдата разкриват прецизност при изпълнение на
процесуалното задължение, включително при формиране на вътрешното
убеждение по фактите, първоинстанционният съд е спазил напълно чл.14 от
НПК, вземайки решението си на основание всички значими за отговорността
на подсъдимия обстоятелства и установяващите ги доказателства, които са
преценени обективно, всестранно и пълно. Въззивният състав се солидаризира
и с оценката за достатъчност на доказателствата и източниците им, чрез които
обективната истина по делото е разкрита в съответствие с чл.13 от НПК - по
реда и със средствата на процесуалния кодекс, респективно присъдата не
почива на предположения.
В рамките на фактическите положения материалният закон е приложен
правилно с осъждането на подсъдимия за престъпление по чл.343, ал.1, б.в от
14
НК, реализирано чрез нарушение на разпоредбите по чл.47, ал.3 и чл.63, ал.2,
т.5 от ППЗДвП – деецът е предприел изпреварване при действието на
забраната на знак В 24 и при непрекъсната осева линия, и от тези нарушения в
пряка причинна връзка е последвало ПТП с настъпила смърт на едно лице.
С присъдата подсъдимият незаконосъобразно е осъден за нарушения по
чл.21, ал.1 и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП. Запълването на бланкетната диспозиция
на състава по чл.343 от НК с нормата относно разрешената скорост е при
липса на причинна връзка между нейното нарушение, деянието и
общественоопасната последица. Известно от теорията и съдебната практика е,
че едно деяние никога не проявява изолирано каузално действие, напротив то
се реализира винаги при множество фактори, при които само е възможно да се
предизвикат отрицателните изменения в обективната действителност. Така
скоростта на дееца, която безспорно надвишава разрешената от закона, но за
прецизност - в случая се явява несъобразена по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, е в
условие на причинна обусловеност към дължимата реакция на У. по
отношение на движението на т.а.“Пежо партнер“, но няма пряко и
непосредствено отношение към реализирания удар с л.а.“БМВ“, предизвикан
от допуснатите от подсъдимия нарушения по чл.47, ал.3 и чл.63, ал.2, т.5 от
ППЗДвП. В отговорите на вещите лица от ДАТЕ е обсъждано принципно
неправилното поведение на водачите към внезапно възникнала опасност да
реагират със завиване на волана вляво или вдясно, което ако се беше състояло
в настоящия казус, би довело до друг причинен процес, до различно място на
удара с л.а.“БМВ“ и съответно до друга хипотеза на нарушение на ЗДвП. В
предметния казус деецът е предприел изпреварване в забранен за това пътен
участък, слагайки с решението си за тази маневра началото на самостоятелен
причинен процес към общественоопасния резултат. Що се касае до
осъждането по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, същото е лишено от фактическа
основа, т.к. нарушението би било налице при предприемане на маневра
изпреварване, която поначало е разрешена, докато в инкриминирания казус
изпреварването е реализирано от подсъдимия на място, където то изобщо не е
можело да започне (напр. Р 160-2020-3н.о., Р 149-2023-3н.о.). Заетите
съображения са относими към въззивното правомощие по чл.337, ал.1, т.2 от
НПК, като подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение за допуснати нарушения по чл. 21, ал.1 и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП.
15
Въззивният състав се солидаризира и с извода на окръжния съд относно
формата на вина на дееца, която се извлича от обективните параметри на
пътната обстановка и деятелността на подс.У.. Налице е самонадеяност, т.к.
водачът-подсъдим е предвиждал общественоопасните последици, но е мислил
да ги предотврати. Макар да е възприел забраната на знак В 24 и на пътната
маркировка, както и пътуващите коли в насрещната лента, подсъдимият
очевидно е разчитал на правия пътен участък и на високата си скорост, за да
предприеме и завърши изпреварване на т.а.“Пежо партнер“, но разстоянието
от което маневрата е била изпълнена - на около 140 метра от л.а.“БМВ“,
необосновано е счетено от дееца за достатъчно, за да се избегне катастрофа.
При съпоставяне на величините в пътния инцидент става напълно ясно, че
факторите, на които водачът е разчитал, категорично не са били достатъчни, за
да се предотврати ПТП и неговите последици.
Настоящият съдебен състав споделя даденото разрешение от
контролираната инстанция и по отношение на доводите на защитата за
съпричиняващо поведение на водача на товарния пикап. Не е спорно за
предмета на доказване, че на инкриминираната дата св.Я. е допуснал
нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Причината за неработещия заден
десен габарит не е породена от произшествието, тя е с по-голяма давност и
затова не оставя съмнение, че обстоятелството е било отразено в съзнанието
на водача Я.. Допуснатото нарушение от това лице обаче не е допринесло за
настъпване на общественоопасната последица , т.к. към него подс.У. е дължал
поведение в предписанието на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. С риск от
повторение, причинно-следствена връзка между нарушението по чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП и съставомерната последица би имало ако вместо с предприемане
на аварийно спиране подсъдимият би реагирал с отклоняване на волана вляво
и би допуснал нарушение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. Фактическата
установеност на деянието на У. не покрива подобна хипотеза, напротив касае
реализиране на забранена маневра изпреварване, в чийто процес на
изпълнение е осъществен челен кос удар с л.а.“БМВ“ в насрещната лента за
дееца. Иначе казано, нарушението допуснато от сд.Диян Я. не се обхваща от
каузалния комплекс, който предизвиква смъртта на пострадалото лице,
респективно няма собствено значение и при оценката по чл.54 от НК.
Индивидуализацията на наказанието на подсъдимия е проведена при
16
приложение на чл.54 от НК и при действието на чл.2, ал.2 от НК. Въззивният
състав се солидаризира с приложението на по-благоприятния закон, но намира
оценката по чл.54 от НК за непълна, преосмисляйки и допълвайки я по
следния начин:
Окръжният съд не е оценил изрично степента на обществена опасност
на деянието, която се определя като висока, с оглед интензивното засягане на
охранените обществени отношения. В условията на нощен мрак, при
управление с несъобразена скорост, която и значително превишава размера на
разрешената такава, подсъдимият е предприел изпреварване в пътен участък,
където маневрата е забранена и то при безпрепятствено възприятие от страна
на дееца на приближаващите автомобили в насрещната лента. С деянието си
У. е предизвикал и несъставомерни последици, изразяващи се в тотална щета
за л.а.“БМВ“ и материални щети по т.а.“Пежо партнер“. Създал е и риск от
пожар с непридвидими последици, предвид започналото горене, който само
при случайното оказване на св.И. на мястото на ПТП и напълно адекватното
му поведение на тежката ситуация, не се е развил.
Личната степен на опасност на дееца се приема от въззивния състав да е
много висока, както поради правилно установените от контролирания съд
редица отегчаващи отговорността и вината му обстоятелства, така и при
допълващите комплекса: 1)нарушение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, което има
отношение към създадената рискова пътна ситуация спрямо т.а.“Пежо
партнер“ и 2)цялостно поведение на дееца в шофирането на инкриминираната
дата, когато още при изпреварването на св.И. е проявил устойчиво намерение
за нарушение на правилата за безопасност, ускорявайки скоростта си до около
154км/ч в условията на шофиране при редица отрицателно действащи
фактори – нощната тъмнина, променливия характер на извънградския път с
редуващи се завои и прави участъци, както и двупосочната му организация,
която допълнително е изисквала високо внимание при избирането на
безопасното пътно поведение.
Не са основателни съображенията в протеста относно подценяване при
индивидуализацията на наказанието на отрицателната характеристика на
дееца вследствие на обременено съдебно минало. Доводът касае осъждания на
подсъдимия по НОХД №№1467/1997г., 823/1998г., 165/2010г. и 970/2017г., за
които е настъпила реабилитация при действието на чл.86, ал.1, т.1 и чл.88а,
17
ал.4 от НК. При законовата регулация по чл.85 от НК и последователната
съдебна практика, при приложение на института настъпилата реабилитация
задължава съда да не третира предходните осъждания на подсъдимия, като
отегчаващо отговорността обстоятелство, каквото правилно разрешение е дал
в мотивите към присъдата първоинстанционният съд (например Р 75-2017-
2н.о., Р113І2019-2н.о., Р 225-2020-1н.о., Р 60213-2021-3н.о.). Отново във
връзка с мотивировката на протеста, въззивният състав не може да се съгласи,
че обществената опасност на деянието на подсъдимия се завишава от
настъпилата смърт на един млад човек. Няма и не може да има спор, че
загубата на живот винаги е житейска трагедия, но в случая законът не
диференцира абстрактната обществена опасност на престъплението по чл.343,
ал.1, б.в от НК с оглед особености на жертвата, които биха имали отношение
към разрешението на друг въпрос – този по чл.52 от ЗЗД.
Процесът на индивидуализация се атакува и с въззивни жалби, при
известна бланкетност на доводите. Те (доводите) се доразвиват в пледоарията
на защитника адв.В. и са насочени към разширяване на комплекса от
смекчаващи отговорността обстоятелства до база по чл.55, ал.1, т.1 от НК. В
принципен план, към смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства правилно са били отнесени данните за семейното положение и
трудовата ангажираност на подсъдимия, както и изразеното съжаление във
връзка с последиците на деянието. Събраните писмени и гласни доказателства
в настоящата инстанция не налагат придаването на друга различна степен на
значимост на семейния статус на дееца - от съжителството си със св.У. има
родени три деца, за които се установява, че са учащи в различни степени на
българската образователна система и за които семейството е успяло да се
грижи във времето, в което подсъдимият е бил подложен на медицинско
лечение във връзка със собствените травми вследствие на катастрофата.
Всъщност именно причинените увреждания по дееца не са намерили място в
оценката по чл.54 от НК, като въззивният състав счита същите за относими
към чл.54, ал.2 от НК. С писмени доказателства безспорно са установени вида
на нараняванията и тяхното продължително лечение, обобщени като
последица в експертно решение №93315/26.12.2024 година във вид на трудова
неработоспособност от 56%.
Неоснователно защитата атакува и оценката на данните за опасността на
18
дееца като водач на МПС. Същите правилно са отчетени от окръжния съд към
комплекса от отегчаващи отговорността обстоятелства. При детайлизиране на
съображенията, въззивният състав се съгласява, че част от наложените
административни наказания нямат значение за индивидуализацията,
доколкото последиците от административнонаказателната отговорност са
отпаднали с изтичането на съответния давностен срок. Релевантно към
обстоятелствата по чл.54 от НК е реализираното наказване на дееца с НП
№21-0906-000758/08.09.2021г., с фишове в позиции от номер 49 до номер 60
(НОХД, л.201). От тях, повтарящо е поведението на подсъдимия в нарушение
по чл.21 от ЗДвП, към извода за неговата недисциплинираност като водач се
отнасят и административните нарушения по чл.6, т.1 и чл.98 от ЗДвП. Както
пред първоинстанционния съд, така и в настоящата инстанция, защитата
неуспешно се старае да инициира недопустим косвен контрол върху
валидността на административните актове, оспорвайки авторството на
съответните административни нарушения ( Решение №2/14.02.2023г. на
Конституционния съд на Република България, Р 331-2023-1н.о., Р392-2024-
3н.о.). Подобен подход е в нарушение на закона и затова не може да доведе до
търсеното по-благоприятно санкционно третиране на подсъдимия.
При индивидуализацията на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК
първоинстанционният съд е бил прецизен в оценката си, основавайки се
тежестта на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за пътна
безопасност на инкриминираната дата, на обективните прояви на У. при
извършване на деянието – отличаващи се с упоритост в рисковото шофиране,
което поведение не е изолирано, а трайно с оглед данните за реализираните
административни наказания, както и липсата на каквото и да е поправително
въздействие на наказанието по НОХД №74/2022 година.
Преминавайки към обобщение, въззивният състав намира, че
наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, т.к. не
съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца.
Налице е основание за увеличаване на лишаването от свобода на пет години и
шест месеца при извода за висока степен на обществена опасност на
престъплението, при незначителен дял на смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства, доколкото данните за личността на дееца като
член на обществото не са водещи при индивидуализация на наказанието за
19
престъпления по транспорта, и сериозно превалиране на отегчаващите
отговорността обстоятелства, както и при формата на съзнавана
непредпазливост. Първоначалният режим за изтърпяване на наказанието е
общ по чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Законосъобразно с проверяваната присъда окръжният съд е приложил
чл.68, ал.2 от НК. Измежду трите алтернативи в посочената правна норма
окръжният съд е приел, че е налице основание подсъдимият да изтърпи изцяло
наказанието, наложено с присъдата по НОХД №74/2022 година – три месеца
лишаване от свобода, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В изпитателния
срок на условното осъждане по тази присъда, подсъдимият е извършил
непредпазливото инкриминирано престъпление - то се отличава с грубо
нарушаване на правилата за движение и с реализиран съставомерен и
несъставомерен резултат, което сочи на безотговорно отношение на Т. У.
спрямо установения законов ред и пренебрежително отношение към
човешкия живот. Категорично наказанието по НОХД №74/2022 година не е
изиграло превъзпитателна и поправителна роля спрямо дееца, по-прецизно е
да се каже, че то изобщо не се е отразило на правосъзнанието му, предвид
положението че след връщане на свидетелството за управление на МПС на
26.05.2022 година (НОХД, л.201), подсъдимият е извършил нови нарушения
на ЗДвП на 01.08.2022г., на 25.10.2022г. и на инкриминираната дата, които са
в отношение на възходяща градация спрямо обществената си опасност и
степен на засягане на охранените отношения по пътната безопасност (НОХД,
л.205, позиции с №№ 59 и 60). Ето защо преценката по чл.68, ал.2 от НК на
окръжния съд е правилна, т.к. само с изтърпяване изцяло на отложеното
наказание, целите на чл.36 от НК и по отношение на подсъдимия, и спрямо
останалите членове на обществото, биха били постижими. С оглед данните за
съдимостта на Т. У. първоначалният режим за изпълнение на приведеното в
изпълнение наказание правилно е отнесен към хипотезата на чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС.
С проверяваната присъда окръжният съд се е произнесъл по
приложението на чл.59, ал.4, по направените разноски, разрешил е съдбата на
веществените доказателства, като и в тази част съдебният акт съответства на
закона.
При гореизложените съображения и на основание чл.337, ал.2, т.1 и ал.1,
20
т.2, както и чл.338 от НПК, настоящият въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №12/11.10.2024 година, постановена по НОХД
№111/2023 година по описа на Окръжен съд - Търговище, като оправдава
подсъдимия Т. Х. У. по обвинението да е нарушил чл.21, ал.1 и чл.42, ал.2, т.2
от ЗДвП, и увеличава размера на лишаването от свобода на пет години и шест
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния
касационен съд в 15-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21