ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 125
гр. Перник, 06.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:Ивайло Хр. Родопски
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500649 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК и с искане по
чл.423, ал.2, изр.ІІ, вр.чл.282, ал.2, т.1 от ГПК.
Образувано е пред настоящата инстанция по възражение с правно
основание чл.423 от ГПК, депозирано от длъжника С. Б. М., чрез адвокат С.
Р. от САК за оспорване вземането по Заповед № 345/22.10.2021 г. на РРС, по
ч.гр.д. № 949/2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, с която е разпоредено той да заплати в полза на "ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД сумата от 3493,61 лева (три хиляди четиристотин
деветдесет и три лева и шестдесет
и една стотинки) - главница по договор за потребителски кредит № *** г.,
1450,33 лева (хиляда четиристотин и петдесет лева и тридесет и три
стотинки)- непогасено договорно възнаграждение за периода от 10.06.2020 г.
до 03.07.2021 г., лихва за
забава в размер на 375,76 лева (триста седемдесет и пет лева и седемдесет и
шест стотинки), за периода от 11.04.2020 г. до 03.07.2021 г., законната лихва в
размер на 113,93 лева (сто и
тринадесет лева и деветдесет и три стотинки) за периода от 03.07.2021 г. до
26.08.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
1
заявлението в съда – 26.08.2021 г. до окончателното изплащане, както и
сумата в размер на 109,33 лева (сто и девет лева и
тридесет и три стотинки) – държавна такса и 33,60 лева (тридесет и три лева и
шестдесет стотинки) – юрисконсултско възнаграждение.
Вземането е било обусловено от следните обстоятелства: договор за
потребителски кредит No *** г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД и С. Б. М..
Длъжникът моли съдът да приеме възражението при твърдения за
наличие на хипотезата по чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК, а именно - нередовно
връчена заповед за изпълнение от заповедния съд, поради това, че не бил
потърсен съгл.изискванията на чл.47, ал.1 от ГПК на постоянния адрес в град
***, а само на настоящия, в ***, където не бил живял.
Твърди, че длъжностното лице по призоваване не е посещавало
фактически адреса, на който били изпращани съобщенията и книжата по
делото, в каквато насока прави искане за събиране на гласни доказателства–
разпит на призовкаря дали, кога и кой адрес е посещавал. Счита, че не дължи
сумите по заповедта. Заявява, че е узнал за издадената заповед от запорното
съобщение на ЧСИ С.Б., въз основа на която бил издаден и изпълнителен лист
в полза на заявителя.
Претендира и спиране на заповедното производство на осн. чл.423, ал.2,
изр.2, вр.чл.282, ал.2, т.1 от ГПК.
В отговор по възражението „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД считат
предявеното същото за недопустимо поради пропускане на срока за неговото
подаване. В евентуалност моли съдът да не се приема възражението, тъй като
заповедта е редовно връчено.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след съвкупен анализ на
доказателствения материал по делото намира следното:
По допустимостта на производството.
Допустимостта на възражението по чл. 423 от ГПК се предпоставя от
депозирането му в едномесечен срок от узнаване за заповедта за изпълнение.
Длъжникът сочи, че узнаването е осъществено след проверка в деловодството
на ЧСИ за водени срещу него дела от неговия процесуален представител.
Съдът приема, че е сезиран в рамките на срока по чл. 423 от ГПК и дължи
2
произнасяне по същество на подаденото възражение.
Аргументът на длъжника за ненадлежно връчена заповед от районния съд
се съгл. чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК се явява неоснователен.
Заповедният съд е изпълнил стриктно процедурата по връчване, като
всички съобщения са надлежно оформени от длъжностните лица по
призоваването и правилно е приложено основанието на чл.47, ал.1 - ал.5 от
ГПК.
Съдът, въз основа на справка НБД „Население“ е изпратил съобщения и
до настоящия, и до постоянния адрес на длъжника, съответно в *** (залепено
уведомление на 31.01.2022 г.- л.18) и в *** (залепено уведомление по чл.47,
ал.1 от ГПК на 07.02.2022 година на входната врата–л.13 и л.21, след като е
бил потърсен, но неоткрит три пъти в интервали от поне една седмица и един
неприсъствен ден). Още повече, сам длъжникът удостоверява с възражението
и представената служебна бележка от кмета на ***, че от около 10 години
имотът бил продаден и той фактически не е живял там – л.8.
При това положение длъжникът е следвало съгласно повелите на чл.99,
ал.1 от ЗГР да положи дължимата грижа, като заяви в 30 - дневен срок пред
съответната общинска служба промяната на настоящия си адрес, под страх и
от административно наказателна отговорност, предвидена в чл.116, ал.2 от
ЗГР. След като не го е сторил, съдът счита, че лицето не може да черпи права
от своето неправомерно бездействие.
В случая заповедният съд е положил необходимите усилия да връчи
редовно съобщение по чл.47, ал.1 от ГПК на длъжника и на постоянния му
адрес в град ***, който съвпада с адреса, посочен и от самия него във
възражението, а това води до неоснователност на оплакванията му и в тази
насока.
Съобщението до актуален адрес по месторабота на длъжника обаче е
било редовно връчено на 05.04.2022 година, съгласно служебна справка от
11.01.2022 година – л.17 от делото), като е било прието от служител на
рецепцията във фирмата работодател, със задължението да му я предаде.
Предвид изложеното съдът счита, че не са налице предпоставки за
приемане на възражението.
Неоснователно се явява искането на длъжника за събиране на гласни
доказателства, чрез провеждане на разпит на призовкаря дали, кога и кой
адрес е посещавал, тъй като същите обстоятелства са отразени, посочени и
подписани от длъжностното лице при попълване на съобщенията по делото и
3
не са предмет на установяване и изследване в настоящото производство.
Поради неприемане на възражението, съдът следва да бъде остави без
уважение и искането за спиране на изпълнението по изп.дело № 1375/2022
година, на ЧСИ рег.№ *** С.Б., по аргумент на чл. 423, ал.3 от ГПК, както и
поради обстоятелството, че съгл.чл.282, ал.2, т.1 от ГПК длъжникът не е
представил вносен документ за платена гаранция в размер на цялото
присъдено със заповедта парично вземане.
Независимо, че не са претендирани разноски от страните в настоящото
производство, съдът че в настоящата хипотеза такива не следва да се дължат,
а да се присъдят евентуално в исковото производство, в случай на уважаване
на претенцията. В тази насока е и изложеното в т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от С. Б. М., чрез адвокат С. Р. от
САК за допускане и събиране на гласни доказателства.
НЕ ПРИЕМА възражение с правно основание чл. 423 от ГПК,
депозирано депозирано от С. Б. М., чрез адвокат С. Р. от САК за оспорване на
вземането по Заповед № 345/22.10.2021 г. на Районен съд - Радомир, по ч.гр.д.
№ 949/2021 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от С. Б. М., чрез адвокат С. Р. от
САК за спиране на изпълнението по изп.дело № 1375/2022 година, на ЧСИ
рег.№ *** - С.Б..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4