О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………/…….…...01.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието
на секретаря Румяна Дучева
като разгледа
докладваното от съдията Маркова
в.ч.т.д. № 1697/2018 г., по описа на ВОС, ТО
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 и сл. ГПК и е образувано по молба вх.
№ 46327/09.07.2018 г. на „ВАСО 2000“ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Марко Балабанов“, № 22А, представлявано от К. Г.М.,
за приемане на възражение срещу Заповед по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6177/2017
г., на ВРС, XXXV с., в полза на Т.В.Н., ЕГН **********, с местожителство ***.
В молбата се излага, че на 05.06.2018 г. на длъжника била връчена покана
за доброволно изпълнение по изп.д. № 20188920400407, от която научил, че срещу
него е бил издадена заповед за изпълнение, както и изпълнителен лист по
посоченото частно гражданско дело. Твърди още, че дружеството не е било
надлежно уведомено на адреса на управление, тъй като приложеното към делото
уведомление от 09.06.2017 г., не е било залепено на входната врата на входа в
ж.к. „Трошево“, бл. 40, вх. А. Излага, че са нарушени правилата за връчване на
книжа, тъй като адресатът не е бил търсен поне три пъти в рамките на един
месец. Релевира доказателствено искане за събиране на гласни доказателства,
чрез разпит на двама свидетели, които да изложат възприятията си за вратата на
входа на посочения адрес на 09.06.2017 г., за наличието на обозначение на
пощенска кутия на дружеството, достъп до същата, както и дали за длъжника са
събирани сведения от съседи. По същество отправя искане за приемане на
възражението и връщане на делото на заповедния съд за даване на указания по
реда на чл. 415 ГПК.
Кредиторът Т.Н., депозира писмен отговор, в който е
изразено становище за неоснователност на възражението, тъй като заповедта била
връчена на длъжника по надлежния ред. Оспорва искането за събиране на гласни
доказателства на страната на молителя, в условията на евентуалност и при
уважаването му отправя искане за допускане на двама свидетели за установяване
на обстоятелството, че уведомленията са били залепени и са били видни за
живущите на адреса.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното
ч.гр.д. № 6177/2017г. на ВРС, XXXV с. е видно, че по
заявление вх. № 25998/10.05.2017 г., подадено от Т.В.Н., ЕГН **********, е
издадена Заповед № 3319/11.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с която „ВАСО 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ЖК „Трошево“, бл. 40,вх. А, ет.1, ап. 3, представлявано
от К. Г.М. е осъдено да заплати сумата 17000.00
лв., неустойка за неизпълнение на Договор за влог, сключен на 01.10.2014 г.
и сумата 340.00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
От материалите по
делото е видно, че във връзка с предприетото връчване на заповедта, е
установено от лицето по призоваването, че при многократни посещения не е
открито лице, което да получи съобщението, че на оставените съобщения не се е
явил никой, както и че длъжностното лице няма достъп до апартаментите и на
пощенската кутия има обозначение на фирма (съобщение
от 15.05.2017 г.).
С разпореждане от
07.06.2017 г. ВРС е разпоредил залепване на уведомление на адреса.
Видно от приложеното
уведомление и съобщение от 07.06.2017 г. до длъжника е, че на 09.06.2017 г., в
7.40 ч. е залепено уведомление на входната врата на входа, предвид липсата на
достъп до апартамента и е пуснат екземпляр от него в пощенската кутия. Посочено
е, че при позвъняване не е открит никой, както и че е налице обозначение за
фирма на пощенската кутия. След изтичане на срока, книжата са върнати по номера
на делото без да са връчени.
С разпореждане от
29.06.2017 г., ВРС е приел заповедта за редовно връчена, считано от 23.06.2017
г. След изтичане на срока за възражение, с разпореждане от 10.07.2017 г. е
разпоредено издаването на изпълнителен лист.
В хода на настоящото
производство, за установяване твърденията на страните, са разпитани свидетелите
А.Д.Г., за длъжника и В.Н.И., за кредитора. Показанията на свидетелите се
кредитират в частите, в които са резултат на непосредствени и лични възприятия,
и непротиворечат на останалите приети за установени факти.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право
на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед
за изпълнение, чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, да подаде
възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение. Визираният в нормата срок е преклузивен и неспазването
му има за последица процесуалната недопустимост на производството по чл.423 ГПК. В случая срокът по чл. 423, ал. 1 ГПК е спазен, с оглед твърденията на
длъжника, досежно узнаване за издадената заповед на 05.06.2018 г., при
получаване на покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20188920400407, на
ЧСИ № 892. Следователно, депозираното на 04.07.2017 г., за изпращане по пощата,
възражение е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.
Материалите по приложеното ч.гр.д. №
6177/2017г. на ВРС, XXXV с. и събраните в хода на настоящото производство
гласни доказателства, релевантни за преценката относно изпълнението на
процедурата за връчването на заповедта за изпълнение, обосновават извода на настоящият
състав, че не са налице обстоятелствата по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК – заповедта
за изпълнение не е била връчена надлежно, на които се основава длъжника.
Съобразно разпоредбата на чл. 50 ГПК,
мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последния посочен в регистъра адрес. Нормата посочва
още, че ако лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан последващ
такъв, всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени.
Връчването се извършва в канцеларията и на всеки работник или служител, който е
съгласен да получи съобщението като се посочват имената и длъжността на
получателя. В случай, че достъп до канцеларията или лице, съгласно да получи
съобщението, не бъдат намерени, връчителят залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК като второ такова не се залепва.
Така подредени хипотезите дават
основание да се приеме, че към залепване на уведомление се пристъпва ако не
могат да бъдат събрани данни, че търговецът е напуснал адреса и ако на адреса е
налице канцелария или обозначение за търговеца, но не се намери лице, съгласно
да получи съобщението.
В светлината на разглеждания казус, в
хода на производството пред въззивната инстанция се установи, а и между
страните не е предмет на спор, че през периода на изпълнение на процедурата по
връчване на издадената заповед – 07.06.2017 г. – 23.06.2017 г., длъжниковото
дружество фактически не се е намирало на вписания в ТР адрес гр. Варна, ж.к.
„Трошево“, ул. „Младежка“, бл. 40, вх.А, ет. 1, ап. 3. Това обстоятелство
обаче, доколкото не е било установено от длъжностното лице по призоваването по
надлежния ред, а и при наличното отбелязване в съобщенията за налично
обозначение за фирма на пощенската кутия и липса на достъп до апартамента, е
мотивирало заповедния съд да разпореди да се пристъпи към залепване на
уведомление на адреса, което длъжностното лице е изпълнило. Следователно,
процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК е била спазена.
Събраните свидетелски показания не
могат да опровергаят по категоричен начин удостоверителното изявление на
длъжностното лице, в представеното по делото уведомление, имащо характер на
официален документ. Разпитания на страната на длъжника свидетел А. Г., общо
посочва, че минава през адреса, където се намира седалището на дружеството - ул.
„Младежка“, бл. 40, вх.А, ет. 1, ап. 3, тъй като живее наблизо, стопанисва имот
на длъжника и е бил помолен от управителя да наглежда, тъй като последния живее
на друго място. Заявява, че минава през адреса в седмицата веднъж и не е
установявал да има залепени уведомления до дружеството „Васо“, както и че
входната врата принципно винаги е затворена. За конкретната дата – 09.06.2017
г. посочва, че при минаването си, в
следобедните часове, не е установил да има залепено на входа нещо или следи от
лепене, както и че входната врата в него момент била отворена.
Въззивния състав намира, че тези
показания, твърде общи, не могат да опровергаят отразените в намиращото се по
делото уведомление, факти, че на 09.06.2017 г., в 7.40 ч., длъжностното лице е
посетило адреса, не е намерило никой на адреса или достъп до апартамента,
поради което е залепило уведомление на вратата на входа и е пуснало екземпляр в
пощенската кутия.
Същевременно, от показанията на св. И.,
на страната на кредитора, който живее на адреса на регистрация на
дружеството-длъжник, се установява, че вратата на входа е заключена постоянно и
там е имало много бележки залепени, както и такива пуснати в пощенската кутия
като всички били адресирани до фирма „Васо“, собственост на неговия бивш зет К.М..
Заявява, че дори в началото на м. юни 2017 г., без да уточнява конкертна дата,
е получил обаждане от съсед, който забелязал, че е залепено поредното такова
съобщение до фирмата, на което не обърнал внимание, тъй като разбрал, че се
отнася за зет му. В по-късен момент – към средата на месеца, го забелязал на
стъклото залепено и намерил екземпляр пуснат в пощенската кутия.
Следва да се отбележи, че доколкото в
законодателството са установени по-високи изисквания към търговците, с оглед
сигурността на търговския и гражданския оборот, то дружеството-длъжник е било
задължено да предприеме съответните действия и да осигури лице или начин за
получаване на кореспонденцията си на вписания в ТР адрес или ако го е напуснал
да предприеме действия по вписване на актуалния такъв.
По тези съображения съдът прави
извода, че искането за приемане на възражение, основано на твърдения за наличие
на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК - заповедта за изпълнение не е
връчена надлежно на длъжника, е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА възражение
на „ВАСО 2000“ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Марко Балабанов“,
№ 22А, представлявано от К. Г.М. срещу Заповед
№ 3319/11.05.2017 г. по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 6177/2017 г., на ВРС, XXXV с., в полза на Т.В.Н.,
ЕГН **********, с местожителство ***,
депозирано по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.