Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 10.03.2022 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:                                                                                  

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА  И.

                                              ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                         мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 8641 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 32252 от 04.02.2020 г., постановено по гр. д. № 34578/2019 г. по описа на СРС, ГО, 141 състав,“Н.Т.П.“ ООД е осъден да заплати на „Щ.Б.“ ЕООД сумата от 7 182 лв., представляваща незаплатен остатък от наемна цена по неформален договор за наем от 07.11.2018 г.  за периода 01.02.2019 г. – 04.04.2019 г. включително, съгласно фактури № *********/15.02.2019 г., № *********/28.02.2019 г., № *********/18.03.2019 г. и № *********/08.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.06.2019 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 737, 28 лв., представляваща сторени по делото разноски, включително и по ч. гр. д. № 27521/2019 г. по описа на СРС.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Н.Т.П.“ ООД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Решаващият съд не е обсъдил възражението му за забава на кредитора, който многократно е канен да изпрати свой представител за подписване на приемо – предавателен протокол за връщане на движима вещ, но такъв не е бил изпратен. Съдът не е допуснал събирането на доказателства в тази насока. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли изцяло предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Щ.Б.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Решаващият съд е обсъдил възражението на ответника за забава на кредитора, като е приел същото за неоснователно. По делото е представен приемо – предавателен протокол за предаване на вещите от ищеца – наемодател, на ответника – наемател. Въз основа на това се установява наличието на наемно правоотношение между страните. Фактурите, по които се претендира плащане, са осчетоводени от ответника, съгласно изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза. Допуснатите на жалбоподателя – ответник доказателства не са ангажирани. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.228 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 07.11.2018 г. е предоставил на ответника за временно ползване под наем движима вещ – самоходна вишка HAULOTTE Н 25 ТРХ, с работна височина 25 м., заводски номер ID1103029  рег. № 624ПС1830. По силата на сключения неформален договор ищецът е предал на ответника на 07.11.2018 г. движимата веща, съгласно приемо – предавателен протокол, в който е отбелязано, че същата е предадена на обект бул. „Джеймс Баучер“, гр. София и се дава под наем. Във връзка с отдадената под наем движима вещ са издавани фактури от ищеца, които са били заплащани от ответника до определен момент. Твърди, че не са заплатени сумите за наем за четири издадени фактури съответно № *********/15.02.2019 г. на стойност 1 938 лв. с ДДС, № **********/28.02.2019 г. за сумата от 1 254 лв. с ДДС, № **********/18.03.2019 г. за сумата от 1 710 лв. с ДДС и № *********/08.04.2019 г. за сумата от 2 280 лв. с ДДС. Общият размер на задължението възлиза на 7 182 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 7 182 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Действително на 07.11.2018 г. ищецът е предоставил описаната в исковата молба движима вещ, която е използвал до 31.01.2019 г. През исковия период не е ползвал движимата вещ, тъй като строителните дейности по обекта, находящ се в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, са били завършени и ответното дружество не се е нуждаело от движимата вещ. Многократно канели служители на ищцовото дружество да се явяват, за да бъде подписан приемо – предавателен протокол, с който да предадат вишката, тъй като е отпаднала необходимостта от ползването й. Въпреки отправените покани към 31.01.2019 г. от страна на ищцовото дружество не са изпратили представител, на който да предадат движимата вещ. Считано от 01.02.2019 г.  ответното дружество не е ползвало наетата вещ. Независимо от това ищецът е издавал фактури на произволно определени от него суми. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Видно от представения приемо – предавателен протокол на 07.11.2018 г. ищецът е предал на ответника самоходна вишка HAULOTTE Н 25 ТРХ, с работна височина 25 м., заводски номер ID1103029  рег. № 624ПС1830. Вишката е предадена на обект : бул. „Джеймс Баучер“, гр. София. Удостоверено е обстоятелството, че самоходната вишка е предадена на ответника технически изправна и в много добро техническо състояние, без следи от боя и надрасквания по машината, както и че самоходната вишка се дава под наем, считано от 07.11.2018 г.

По делото е представена фактура № *********/29.01.2019 г. на стойност 2 640 лв. с ДДС; № **********/15.02.2019 г. на стойност 1 938 лв. с ДДС; № *********/28.02.2019 г. на стойност 1 254 лв. с ДДС; № **********/18.03.2019 г. на стойност 1 710 лв. с ДДС. Фактурите са издадени от ищеца като доставчик срещу ответника като получател. В тях като основание е посочено наем на самоходна вишка HAULOTTE Н 25 ТРХ, с работна височина 25 м., заводски номер ID1103029  рег. № 624ПС1830, обект: бул. „Джеймс Баучер“, жр. София. Периодът, за който са съставени посочените фактури е 10.01.2019 г. – 04.04.2019 г.

От заключението на вещото лице М.М.Г.по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че общият размер на сумите по процесните фактури, посочени по – горе, възлиза на 7 182 лв. Фактурите са осчетоводени от ответника в сметка 401 „Доставчици – Щ.БГ“, както следва: фактура № *********/15.02.2019 г. на стойност 1 938 лв. е осчетоводена за м.02.2019 г.; фактура № **********/28.02.2019 г. на стойност 1 254 лв. е осчетоводена за м.05.2019 г.; фактура № *********/18.03.2019 г. на стойност 1 710 лв. за м.03.2019 г. и фактура № **********/08.04.2019 г. на стойност 2 280 лв. за м.04.2019 г. Разглежданите фактури са осчетоводени от ответника и са отразени в Дневника за покупките по ДДС за м.02, м.03. и м.04.2019 г. Ответникът е ползвал данъчен кредит по тях. От извършената проверка в счетоводството на ответника вещото лице е установило, че няма извършени плащания от ответника по процесните 4 броя фактури. Последното плащане от ответника е извършено на 29.03.2019 г. и касае фактура № 5058/29.01.2019 г.

Във въззивното производство на жалбоподателя е допуснат разпит на един свидетел, на основание чл.266, ал.3 ГПК, за установяване на своевременно релевираните възражения с писмения отговор на исковата молба, които поддържа във въззивната жалба. Жалбоподателят не е ангажирал допуснатото доказателствено средство.   

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

Ищецът основава претенцията си на договор за наем на движима вещ - самоходна вишка HAULOTTE Н 25 ТРХ, с работна височина 25 м., заводски номер ID1103029  рег. № 624ПС1830. Претендира наем за периода 10.01.2019 г. – 04.04.2019 г., за който са съставени процесните фактури.

Наличието на облигационна връзка между страните, възникнала на основание договор за наем на движима вещ, не се оспорва от жалбоподателя и се установява от ангажираните по делото доказателства: приемо – предавателен протокол от 07.11.2018 г. Наемодателят – ищец, е предоставил на наемателя – ответник, горепосочената движима вещ за временно възмездно ползване в технически изправно състояние.

Жалбоподателят поддържа във въззивното производство своевременно релевирания с писмения отговор на исковата молба довод, че е отправил многократни искания до ищеца да изпрати представител за връщане на движимата вещ, която не ползва от 31.01.2019 г. поради приключване на строителните дейности. На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи това свое възражение.

За установяване основателността на това възражение във въззивното производство е допуснат на основание чл.266, ал.3 ГПК разпит на един свидетел. В проведеното на 04.02.2022 г. открито съдебно заседание жалбоподателят не е довел допуснатия свидетел за провеждане на разпит. Ето защо това негово възражение е останало недоказано по делото.

Същевременно от изслушаната в производството пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установи, че процесните фактури са надлежно осчетоводени от ответника, включени са в Дневника за продажби и по тях е получен данъчен кредит. Съдът изцяло възприема изводите на вещото лице, които са задълбочено и обстойно обосновани. Вещото лице е извършило справка в счетоводството на ответника и е проверило релвантните за предмета на експертизата счетоводни записвания. Експертното заключение не е оспорено от страните, като същото изцяло кореспондира с останалите събрани по делото доказателства.

Отразяването на фактурите в счетоводството на ответното дружество, включването им в дневника за покупко - продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях представляват недвусмислено признание на задължението на ответника и доказват неговото съществуване. В тази насока е и константната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, относно доказателственото значение фактурите след тяхното осчетоводяване – решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II ТО, решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II ТО, решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I ТО, решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г., II ТО, решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 198/13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на ВКС, I ТО, решение № 121/21.07.2016 г. по т. д. № 3210/2015 г. на I ТО, решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на ВКС, І ТО; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и др. 

По изложените съображения и доколкото жалбоподателят не е платил сумите по процесните фактури, предявеният иск се явява изцяло основателен.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложат сторените от ответника по жалбата разноски. Техният размер възлиза на 690 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 03.02.2022 г. за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство.

Воден от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 32252/04.02.2020 г., постановено по гр. д. № 34578/2019 г. по описа на СРС, ГО, 141 състав. 

ОСЪЖДА „Н.Т.П.“ ООД, ЕИК********, с адрес ***, ж. к. „**********“, ул. „********, да заплати на „Щ.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес ***, ж. к. „Студентски град“, ул. „********и съдебен адрес ***, офис 3 – адв. С.И.Ц., сумата от 690 (шестстотин и деветдесет) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.

Решението  не  подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.  

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                2.