№ 1468
гр. София, 11.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110165027 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267, пар. 1 ДФЕС.
В откритото съдебно заседание на 22.11.2023 ищецът Е. Д. М. е
направил искане за отправяне по делото на преюдициално запитване до Съда
на Европейския съюз по въпроса дали делото следва да се разгледа по реда на
ЗОДОВ, т.е. дали принципът на ефективност на правните средства изисква
към настоящото дело да се приложи облекчен процесуален ред за
разглеждане.
За да е допустим такъв въпрос, по делото следва да е приложима норма
от правото на Европейския съюз по въпрос по неговото същество (т.е. по
основателността на искането за присъждане на обезщетение), а не
процесуална такава – цитираните от ищеца актове на съда на ЕС и на ВКС
относно правото на обезщетение и реда на разглеждане на иска за такова са
свързани с твърдения за нарушаване именно на правото на Съюза (в
материален смисъл, извън съдебния процес), което дава основание да се търси
обезщетение. Съдът обаче не е сезиран с такова искане. Твърдяното от ищеца
нарушение по делото е неефективно разследване на престъпление, евентуално
извършено от съдии – правото на Европейския съюз не въвежда само по себе
си стандарти за ефективно разследване на такива престъпления. Такова
изискване следва от Европейската конвенция за защита на правата на човека,
която към момента не е част от правото на Европейския съюз. Поради това
самата претенция на ищеца не попада в обхвата на нарушенията на правото на
Съюза, от което следва, че няма основания за отправяне на преюдициално
запитване.
Цитираните от ищеца разпоредби на ДФЕС – забрана за дискриминация
поради гражданство (не на други основания) по чл. 18; права на гражданите
на Съюза за придвижване между държавите по чл. 20; общото правило, че
трябва да има политика за правосъдието по чл. 63; правомощието да се
издават актове за защита на жертвите на престъпления – чл. 82 ДФЕС, и
принципите, че Съюзът гарантира правовата държава и защитата на
1
основните права по ДЕС, не уреждат пряко права на правни субекти, а само
въвеждат принципи, а чл. 18 и 20 ДФЕС не уреждат права във връзка със
съдебните производства, от каквото ищецът твърди, че е пострадал.
Неоснователно е възражението на ищеца за наличие на противоречива
съдебна практика – цитираните от него актове на ВКС и СЕС уреждат случаи,
в които се претендират вреди от пряко нарушение на разпоредба от правото
на ЕС (различна от тези в Хартата), а не на несъобразяване с принципи, за
които съдът ще се произнася по съществото на делото дали са били
приложими във връзка със сигнала, за който се води настоящото дело (за
извършено престъпление от съдии) и дали са спазени. Исканията биха могли
евентуално да са основателни във връзка с вреди от осъждане без повдигнато
обвинение, към което ищецът реферира в устното си изложение, но
настоящото дело няма за предмет действия на съдии, а действията на
прокуратурата по разследва на подаден от ищеца сигнал. За този сигнал не се
констатира ищецът в исковата си молба или досега да е твърдял нарушение на
негови собствени права в производството пред прокуратурата – право да бъде
информиран за характера на процеса, да обжалва прокурорските актове и т.н.,
а се оплаква от бездействието на прокурорите да разследват – това не е
нарушение на процесуално право по Директива 2012/29/ЕС, а нарушение на
общото задължение за ефективност на разследването, което следва от
Европейската конвенция, а не от правото на ЕС.
Правото на ЕС декларира редица принципи, които са общи за всички
правни системи, следващи модел на защита на основните права, но тези
принципи се нарушават от органите на държавите само ако и доколкото те
прилагат правото на Съюза по основния повдигнат пред тях въпрос. Само в
тези случаи нарушаването на посочените принципи засяга правото на Съюза,
което има ограничен предметен обхват – само в областите, предвидени в
договори. Същите принципи са уредени и в българската правна система и те
ще бъдат приложими по идентичен или силно сходен начин спрямо същите
тези органи на българската държава, когато те не прилагат правото на Съюза,
а националното право. Това обаче не означава, че в тези случаи нарушаването
на принципи, който е общ за националното и съюзното право, води
автоматично до прилагане на последното – напротив, нарушен е същия
принцип, но при прилагане на националното право, без връзка с правото на
Съюза. Тъй като такава не се установява по твърденията в иска, то
преюдициално запитване би било недопустимо и искането за такова следва да
се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ искането на ищеца Е. Д. М., направено в
открито съдебно заседание на 22.11.2023 г. за отправяне на преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз.
Определението не може да се обжалва.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3