ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1401
гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502709 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във връзка с чл. 413, ал. 1
от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от Т. Н. Д., ЕГН **********, чрез
адвокат В.В., против Заповед № 7810/17.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. г. д. №
14696/2021 г. по описа на РС Пловдив, в частта , с която е оставено без уважение
искането на заявителя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност на
атакувания акт в обжалваната му част. Твърди се, че договореното адвокатско
възнаграждение е заплатено по банков път, като към жалбата е представено извлечение
от електронно банкиране, за удостоверяване на извършеното му плащане. Отправено е
искане за отмяна на заповедта за изпълнение в обжалваната част и вместо това
присъждане в полза на заявителя на сумата от 400,00 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
След извършена служебна проверка за допустимост на производството,
съдът намира следното:
Производството по ч. г. д. № 14696/2021 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по заявление вх. № 52548/16.09.2021 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК. С издадената по него Заповед № 7810/17.09.2021 г. е
разпоредено длъжниците да заплатят претендираната сума, както и разноски за
държавна такса за заповедното производство в полза на заявителя, като е оставено без
1
уважение искането на последния за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Срещу заповедта, в частта относно разноските, е постъпила настоящата
частна жалба от заявителя. Липсват данни за връчването на заповедта до длъжниците.
Съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на
обжалване от страните, освен в частта за разноските. От своя страна, в мотивите към
т.12 от тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, са посочени хипотезите, в които подадена частна жалба по реда на чл.
413 от ГПК, подлежи на администриране и е допустимо самостоятелното
разглеждане. Съгласно така посоченото:
1/ жалбата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414,
ал.2 от ГПК;
2/ при подадено възражение и образувано исково производство по реда на
чл.415, ал.1, респ. чл.422 от ГПК, администрирането и разглеждането на частната
жалба е обусловено от решението по установителния иск:
- ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила
решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от
съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за
изпълнение;
- ако производството по установителния иск приключи с определение за
прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на
изпълнителния лист, частната жалба по чл.413 ГПК следва да се върне;
- частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд,
ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване
на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за
изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните
не са уредили със спогодбата отговорността за разноските;
3/ частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и
ако в срока по чл.414, ал.2 от ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на
възражението по чл.414, ал.1 от ГПК.
На този етап от развитието на производството във връзка с преценка
неговата допустимост се констатира единствено, че жалбата е от легитимирана страна,
срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт. Същата е в срок, в
хипотезата на чл. 62, ал. 3 от ГПК, доколкото не е спазен приложимият в случая
едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, но е спазен едномесечният срок, указан в
т. 10 от обжалваната заповед, считано от 24.09.2021 г. - датата на получаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист от заявителя.
2
С оглед липсата на данни за съобщаване на издадената по делото заповед за
изпълнение до длъжниците, не е възможно извършването на преценка относно
изтичането на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК, респективно не е
възможно да се прецени наличието на някоя от хипотезите, посочени в мотивите към
т.12 от тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато настоящото производство би било допустимо.
Налага се извод, че доколкото към момента не се установява наличие на
някое от посочените условия за разглеждане на частната жалба, настоящото
производство е преждевременно образувано. Поради това следва сега то да бъде
прекратено, а делото върнато на районен съд за администриране на частната жалба в
съответствие с указанията, дадени в т. 12 от тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. г. д. № 2709/2021 г. по описа на Окръжен
съд Пловдив, VIII-ми гр. с-в.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3