№ 274
гр. П., 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500712 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №260302 от 20.05.2021г., постановено по гр.д.№419/2020г.
по описа на РС- Пещера е осъдено „З.А.Д. ДаллБогг: Ж. и З.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С. 1172, район И.,
ж.к.“Д.“, бул.“Г.М.Д.“ №1, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М.- изпълнителни
директори („ЗАД „ДаллБогг: Ж. и З.“ АД), да заплати на Д. Г. Г., ЕГН
**********, от с.К., общ.Б., обл.П., ул.“Д. и в.“ №50 сумата от 10 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, претърпяно на
14.11.2019г. около 13:15ч., на второкласен път ІІІ-375 (14+200kм.), в посока
от с.Н.С. към с.И., общ.Б., обл.П., с участието на МПС марка „Н.“ модел „П.“
с peг.№..., собственост на К.В.К., ЕГН **********, по вина на Т.Х.И., ЕГН
**********, ведно със законната лихва върху тази сума от 04.03.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлена е като неоснователна претенцията на Д. Г. Г., ЕГН
**********, от с.К., общ.Б., обл.П., ул.“Д. и в.“ №50 за лихва за забава върху
сумата от 10000лв., за периода от 14.11.2019г. до 04.03.2020г., като
1
неоснователна.
Осъдено е „З.А.Д. „ДаллБогг: Ж. и З.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С. 1172, район И., ж.к.Д., бул.“Г.М.Д.“
№1, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М.- изпълнителни директори („ЗАД
„ДаллБогг: Ж. и З.“ АД), да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, от с.К.,
общ.Б., обл.П., ул.“Д. и в.“ №50, сумата от 830лв. разноски по делото.
Осъдено е „З.А.Д. „ДаллБогг: Ж. и З.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С. 1172, район И., ж.к.Д., бул.“Г.М.Д.“
№1, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М.- изпълнителни директори (ЗАД
„ДаллБогг: Ж. и З.“ АД), да заплати на РС- Пещера сумата от 795,30лв.
разноски по делото.
Осъдено е З.А.Д. „ДаллБогг: Ж. и З.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.С. 1172, район И., ж.к.Д., бул.“Г.М.Д.“ №1,
представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М.- изпълнителни директори (ЗАД „ДаллБогг:
Ж. и З.“ АД), да заплати на Агенция „П.И.“ С. сумата от 375,50лв. разноски
по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника- Агенция „П.И.“ С..
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „З.Д. Далл Богг:
Ж. и З.“ АД, чрез пълномощника му- юриск.Ц.Б..
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано в частта на горницата над 2000лв. до присъдените 10000лв. или
за 8000лв. за неимуществените вреди по отношение на ищцата П.И. Г.а. В
тази връзка с жалбата се представя платежно нареждане за сумата от общо
2261,11лв., които Далл Богг е заплатил по представената с исковата молба
банкова сметка на адв.Д.Т. от които: 2000лв.- обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от ПТП от дата 14.11.2019г. на Д.Г., както и 261,11лв.-
законна лихва, върху, главницата, изчислена от 04.03.2020г. до датата на
плащане.
Приема се, че с това, застрахователят е изпълнил законоустановеното си
задължение, като е обезщетил увреденото лице.
Счита се, че не са налице правни и фактически основания за
присъждане на обезщетение в присъдения размер.
2
В тази връзка се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил в
цялост всички събрани по делото доказателства.
Приема се, че безспорно е установено, че не е налице изключителна
вина за настъпването на процесното ПТП у застрахован при Далл Богг водач.
Сочи се, че е доказано, че основаната причина за настъпването на
процесното ПТП е наличието на наводнен пътен участък. Поради това
наводнение Т.Х.И. е изгубила контрола на МПС, марка „Н.“ и е реализирала
процесното ПТП.
Визира се, че от свидетелските показания на Т.И., както и на общо
петимата служители на МВР, които са посетили местопроизшествието
безспорно е установено, че процесния пътен участък е бил наводнен. Това
неминуемо е повлияло върху възприятията на И., така и върху траекторията
на движение на процесния автомобил при преминаване през наводненото
трасе и настъпване на т.нар. аквапланинг.
Счита се, че неправилно първоинстанционният съдебен състав е
възприело изготвената и оспорена от ответника съдебно авто- техническа
експертиза, като се приема, че заключението й е непълно. Основанието си за
това се мотивира, че то не е успяло да определи скоростта на леките
автомобили, нито кой участък е наводнен, дали в този участък е бил завоя,
дали там е настъпило излизането от пътя на лекия автомобил и дали всъщност
намиращата се на пътя вода е оказала влияние за настъпването на ПТП.
Твърди се, че от свидетелските показания е установено, че процесния
пътен участък често е бил наводняван, налице е ограничаваща видимостта
растителност преди процесния десен завой, което не е обсъдено от вещото
лице и съда.
Твърди се, че цялата лента за движение на г-жа И. е била залята и
наводнена, което тя не е очаквала и няма как да очаква. Напротив, по
презумпция, г-жа И. не следва да предполага, че пътят пред нея ще бъде
наводнен, за да се движи със „съобразена“ скорост.
Счита се, че не е редно, когато един пътен участък е наводнен, водачът
да носи отговорността от бездействието на АПИ. Приема се, че неправомерно
е да бъде трансферирана тази отговорност на водача И..
Твърди се, че е доказано, че третото лице помагач АПИ не е
3
изпълнявало надлежно задължението си за поддръжка на процесния пътен
участък, като районния съд не е отделил и ред за това при постановяване на
своето решение. Поради това бездействие е било възможно наводнението на
участъка и именно поради това е настъпило ПТП-то.
Счита се, че ако участъкът не е бил наводнен, И. е нямало да загуби
контрол върху процесния автомобил, той е нямало да се отклони в лентата за
насрещно движение и е нямало да настъпи инцидента. Ето защо се приема, че
вина за настъпването на ПТП следва да носи АПИ.
Дори и да се приеме, че АПИ няма изцяло на 100% вина, то при всички
положения е налице форма на съпричастност на вредоносния резултат и ПИ
следва да понесе отговорност за това.
Счита се, че процентът на съпричиняване от страна на АПИ е особено
голям и следва да бъде отчетен при постановяване на крайния съдебен акт.
Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд е оценил
претърпените от ищеца травми, като се счита за изключително завишено
присъденото обезщетение.
Визира се, че съдът е определил размера на дължимото обезщетение в
противоречие на чл.52 от ЗЗД, тъй като противоречи на трайната съдебна
практика относно обичайния размер на обезщетение, присъждано в подобни
случаи, като го надхвърля многократно.
В този смисъл се излагат съображения.
Искането е да се отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част и вместо него се постанови с което да се ангажира
отговорността на третото лице- помагач, както и се отхвърли предявения от
Д.Г. иск в обжалвания размер. В условията на евентуалност се иска, да се
намали размерът на присъдено обезщетение за неимуществени вреди и
съответните размери на присъдените разноски, включително адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Моли се за присъждане на разноските направени в настоящото
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските направени от дружеството в рамките на първоинстационното
производство.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
4
страна в процеса- Д. Г. Г., чрез пълномощника му адв.Д.Т. от АК- С..
В него се приема, че подадената от ответната страна жалба е изцяло
неоснователна и необоснована.
В този смисъл се визира, че оплакванията на застрахователя относно
високия размер на присъденото от съда обезщетение за претърпени
неимуществени вреди са неоснователни. Необосновани са и изложените от
въззивника- ответника аргументи, че решението е неоснователно и
неаргументирано, постановено при неправилно приложение на материалния
закон и по- точно нормата на чл.52 от ЗЗД.
Счита се, че възприетите от съда правни и фактически изводи в
решението са обективни, същите се основават на съвкупен анализ на всички
събрани по делото доказателства, на закона и са в съответствие с утвърдената
съдебна практика. Нещо повече, с депозирана въззивна жалба е оспорен
размерът на присъдените парични обезщетения, като е поискано
увеличаването им от въззивната инстанция.
В тази насока се излагат подробни съображения.
Моли се подадената въззивна жалба, да се остави без уважение, като се
потвърди решението в обжалваната му част.
Моли се за присъждане на направените от въззиваемата страна
разноски по делото, както и минимално адвокатско възнаграждение пред
двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание, жалбоподателят З.Д. „Далл Богг Ж. и З.“ АД,
представител не се явява. От последния е постъпила молба, в която се
поддържа подадената въззивна жалба, като се моли същата да бъде уважена.
Съответно се постанови решение, с което се отмени първоинстанционното
решение, като неправилно и необосновано. В условията на евентуалност се
моли, същото да бъде изменено, като се намали присъденото обезщетение на
ищеца с оглед реално претърпените неимуществени вреди, както и да се
ангажира отговорността на третото лице- помагач.
Моли се за присъждане на разноски по делото. Прави се възражение и
за прекомерност.
Ответникът- Д. Г. Г., редовно призован не се явява. За същият се явява
процесуалния му представител адв. Т.. От страна на последния се оспорва
5
подадената въззивна жалба, като се поддържа представения писмен отговор.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно. В този смисъл се излагат съображения. Моли са за
присъждане на минимално адвокатско възнаграждение.
Трето лице- помагач- Агенция „П.И.“, редовно призован, представител
не се явява. От същият е постъпило писмено становище, в което се оспорва
подадената въззивна жалба относно състоянието на пътя. Счита, че не може
да се ангажира отговорността на последния. Моли се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Производството пред РС- Пещера е образувано по повод на подадена
искова молба от Д. Г. Г. от с. К., общ. Б., обл. П., срещу „З.А.Д. ДаллБогг: Ж.
и З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1172,
район И., ж.к.Д., бул.“Г.М.Д.“ №1, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М.-
изпълнителни директори („ЗАД „ДаллБогг: Ж. и З.“ АД), с която е предявени
искове с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Твърди се от страна на ищецът, че на 14.11.2019г., около 13:15ч., на
Второкласен път ІІІ-375 (14+200 kм.), в посока от с.Н.С. към с.И., общ.Б.,
обл.П. е настъпило ПТП с участието на МПС марка „Н.“, модел „П.“, с peг.
№..., собственост на К.В.К. и управлявано от Т.Х.И. и МПС марка Ф.“, модел
„Г.“, с peг.№...., собственост на Д. Г. Г. и управлявано от него. Процесният
пътен инцидент настъпил при леко влажна пътна настилка (при условията на
ситен дъжд), при отлична видимост и в светлата част на денонощието, а
вследствие на него тежко е пострадал ищецът Д. Г. Г..
Твърди се, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадало лице №77/14.11.2019г. и рефер.№2019-1037-
667/14.11.2019г., peг.№315р-17243/15.11.2019г. по описа на РУ- „Полиция“
при ОД на МВР- гр.П.. Съгласно него, виновен за настъпването на
произшествието е водачът на МПС марка „Н.“, модел „П.“ с peг.№...- Т.Х.И.,
която движейки се с несъобразена скорост с пътните условия от с.Н.С. към
с.И. по Третокласен път ІІІ-375 (14+200 км.), не е изпълнила задълженията си
при избиране на скоростта си на движение да се съобрази с атмосферните
6
условия, с релефа на местността- хоризонтална крива надясно с надлъжен
наклон при спускане, движейки се със скорост, несъобразена с характера и
интензитета на движението и състоянието на пътя, вследствие на което губи
управлението на МПС, отклонява се наляво по посока на движението си,
преминава в насрещната пътна лента- лентата за насрещно движение на
двулентов двупосочен път и се блъска челно- косо с насрещно движещия се
МПС марка Ф.“, модел „Г.“, с peг.№...., собственост на Д. Г. Г. и управлявано
от него. Виновният водач, за да избегне наводнен участък в лентата му на
движение (локва), намиращ от дясната половина на пътя към края му към
канавката, предприема рязка маневра завой на дясно, при което навлиза в
лентата за насрещно движение и връхлита управлявания от ищеца автомобил.
На виновният водач бил съставен АУАН №GA71972/14.11.2019г. по описа на
РУ- „Полиция“ при ОД на МВР- гр.П..
Визира се от страна на ищецът, че вследствие на процесното ПТП е
постъпил по спешност в общо тежко състояние, в безсъзнание, в
Хирургичното отделение на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД гр.Пловдив, като е
претърпял редица изследвания, травми и увреждания, с поставени съответни
диагнози. Поради настъпилите множество тежки травми, ищецът претърпял
редица интервенции, било изписано и медикаментозно лечение, като има
качеството на пострадало лице.
Сочи се, че е получил и придружаващи заболявания, а след изписването
от болничното заведение продължил лечението си в домашни условия. В
резултат на причинените му травми, същият изпитвал множество болки и
страдания, като получените травми се отразили изключително зле и на
психическото му здраве- бил силно потиснат, лесно раздразнителен и нервен,
доведен до депресивно състояние.
Твърди се от Г., че получените телесни увреждания са пряка и
непосредствена последица от пътнотранспортното произшествие, настъпило
на 14.11.2019г., около 13:15ч., на Второкласен път ІІІ-375 (14+200 kм.), в
посока от с.Н.С. към с.И., обл.П.. Вредите се изразявали, както във физически
болки и страдания от получените телесни увреждания и последващото
възстановяване, така и в претърпян психически и емоционален стрес. Към
настоящия момент същият не можел да се грижи сам за себе си, като страда
от понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието,
7
изпитва панически страх, че случилото се може да се повтори в бъдеще, с
редуцирани социални контакти, като от инцидента до днес живее при
близките си.
Визира се, че с оглед на постигане на споразумение, с молба с вх.
№3862/04.12.2019г. и с вх.№3863/04.12.2019г. по описа на ответника са
предявени претенции и е заведена претенция за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, съответно са образувани щети №0801-005390/2019-01
и автомобилна щета №0801-005390/2019-01 по описа на застрахователя, както
е заведена и имуществена щета за увредено МПС. Молбата за завеждане на
претенция за увреденото МПС е под вх.№3863/04.12.2019г., съответно е
образувана щета №0801- 005390/2019-01. Изпратени са и последващи молби
по пощата, получени от застрахователя на 06.01.2020г., 20.02.2020г. и
13.03.2020г.
Твърди се от ищецът, че получил писмо от ответника с изх.
№365/28.01.2020г. с искания, които били своевременно изпълнени, но
въпреки многократните опити за постигане на споразумение, проведените
срещи, телефонни разговори и т.н., към настоящия момент не е определен
размер на обезщетение по заведената претенция от страна на застрахователя.
Липсва каквото и да било произнасяне от застрахователя по заведените
претенции за неимуществени вреди в посока определяне на размер на
обезщетение, като с последното си писмо с изх.№908/04.03.2020г. по описа на
застрахователя получил уведомление за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение.
Сочи се, че видно от Констативен протокол за ПТП с пострадало лице
№77/14.11.2019г. и рефер.№2019-1037-667/14.11.2019г., peг.№315р-
17243/15.11.2019г. по описа на РУ- „Полиция“ при ОД на МВР гр.П.,
виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със ЗАД „ДаллБогг: Ж. и
З.“ АД- застрахователна полица №BG/30/119000193995, сключена на
10.01.2019г. и валидна до 09.01.2020 г.
Искането е да се осъди ответникът „З.А.Д. ДаллБогг: Ж. и З.“ АД,
ЕИК:*********, да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, парично
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, претърпени в
8
резултат на ПТП, настъпило на 14.11.2019г., около 13:15ч., на Второкласен
път ІІІ-375 (14+200kм.), в посока от с.Н.С. към с.И., общ.Б., обл.П. в размер
на 10 000лв., предявени като частичен иск от 25 000лв., представляващи
парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с
дължимата лихва за забава върху присъденото парично обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от датата на процесното ПТП (14.11.2019г.)
до окончателно изплащане на дължимата сума.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът „З.А.Д.
ДаллБогг: Ж. и З.“ АД. В него е изразено становище с което се счита, че
предявения иск е недопустим. Алтернативно по същество се оспорва иска по
основание и размер. Не се оспорва от фактическа страна наличието на
валидно застрахователно правоотношение със собственика на МПС „Н.“ рег.
№РВ1634PC, по силата на Застрахователна полица BG/119000193995, със
срок на валидност от 10.01.2019г. до 09.01.2020г.
От страна на ответникът се оспорват обстоятелствата по причините и
механизма за настъпилото ПТП, вида, характера и продължителността на
получените от ищеца травми, като сочи доказателства.
По делото е конституирано като на трето лице помагач на страната на
ответника- Агенция „П.И.“ С.. Третото лице оспорва предявеният от ищеца
иск като неоснователен.
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за
установено следното:
Видно от заключението на съдебно- автотехническа експертиза се
установява, че на 14.11.2019г., около 13.15ч. на път III-375 (КМ 14+200),
свидетелката Т.Х.И. се движела с управлявания от нея автомобил „Н. П.“ в от
с.Н.С. към с.И.. Спускала се от ляв завой на около 350- 400 метра преди
мястото на инцидента. Пътят бил с наклон около 5-6 %, пътна настилка била
мокра, ръмеж на дъжд. Движела се на четвърта предавка без газ. В края на
спускането навлязла в лек десен завой. Междувременно в лявата лента /от с.
И./ насрещно приближавал лек автомобил Ф. Г.“, управляван от водача Д.Г..
След края на завоя /десен за И./ десния банкет бил частично задигнат с трева
и образувал своеобразен нисък бент /дига/, който оформил локва с дължина
около 7- 10 метра по протежение на банкета и се напречно на до средата на
пътя. С оглед на напречния наклон на пътя височината на водния слой десния
9
край на асфалта /при банкета/ е била под 2.5см. Тези параметри изключват
възникването на т.н. „аквапланинг“ /издигане на гумите над пътното покритие
и загуба на сцепление с пътя/. В случая съществен е факта, че локвата е след
края на завоя. Това означава, че шофьорът И. устойчиво се е движела в
началото на завоя, но най- вероятно се е опитала, повече или по- малко да
избегне /заобиколи/ локвата, навлизайки частично в лявата лента.
В този момент, в тази лента насрещно приближавал лекият автомобил
Ф. Г.“, управляван от Д.Г.. Разстоянието между тях е било около 20- 25 метра.
Г. е възприел опасността и се опитал да се отклони надясно, но не е имал
техническата възможност да избегне удара. Изначално концентрирана върху
заобикалянето на локвата И. /при скоростта с която се е движела/ не е успяла
да се размине с насрещно идващият автомобил Ф. Г.“ и със своята предна
лява част се е блъснала в предната лява част на последния. Застъпването на
двата автомобила е било в рамките на 15- 20см. Ударът е бил челен кос,
странично приплъзващ по левите им страни. По експертна оценка скоростите
на двата автомобила в момента на удара са били между 60 км/ч за Ф. Г.“ и 70
км/ч за „Н. П.“.
От техническа гледна точка непосредствената причина за настъпването
на процесното ПТП е опитът за заобикаляне на процесната локва, чрез
навлизане в лявата лента, вместо снижение на скоростта, независимо от
притеснението за потенциално навлизане и преминаване през „локвата“.
От техническа гледна точка непосредствената причина за настъпването
на процесното ПТП е опитът за заобикаляне на процесната локва от страна на
шофьора И..
Автомобилът марка Ф. „Г.“, с peг.№ ...., фабрично е бил оборудван с
триточкови инерционни предпазни колани на всички седалки /в т. ч. и
средната задна/. Всеки от коланите е захванат на три места: от двете страни
на ханша и в зона над лявото или дясното рамо в зависимост от страната на
седалката /лява/дясна/ и в двата случая горния край /при рамото/ е свързан
диагонално със закопчалката при средата на автомобила. Целта на
предпазните колани е да задържат пътника към седалката, така че да не се
придвижи напред и да се удари съответно в арматурното табло,
стъклото/волана предната седалка. Предпазните колани са ефективни при
челни удари и скорости до около 70 км/ч. Те не са полезни при странични
10
удари или при странично търкаляне през таван, когато макар и таза да е
задържан към седалката, горната част на тялото, горните крайници и главата
не могат да бъдат задържани странично. При махалните им движения могат
да се получат различни по степен травми- до летални. Обикновено долните
крайници се травмират при деформации на купето в частта му пред краката
пътниците на предните седалки или в предните седалки на седящите отзад.
Коланите не са ефективни и при сериозни деформации и промяна на
вътрешната геометрия на пространството в купето, като схлупване/смачкване
на тавана, пода или страните, когато могат съща да се получат различни по
степен травми.
Произшествието е настъпило в лента за движение от с. И. /на л.а.Ф. Г.“/
и в края на завоя по посока на с.И.. Ударът между превозните средства е бил
челен, кос под ъгъл около 5°-15°, като контактните повърхнини и по двата
автомобила са били в зоната на предните леви фарове /преден ляв ъгъл/ на
автомобилите.
Л.а. „Н. П.“ със своята предна лява част се е блъснала в предната лява
част на последния. Застъпването на двата автомобила е било в рамките на 15-
20 см. Ударът е бил челен кос, странично приплъзващ по левите им страни.
Мястото на удара е в края на завоя от страна на с. И. в лентата за движение
към с. Н.С..Ударът е бил в зоната на левите фарове на автомобилите челен,
ексцентричен и кос под ъгъл около 10°+20.
Пътят в зоната на произшествието е двупосочен, двулентов, с асфалтово
покритие с широчина 6.2 метра ограничен с ивици от бетонови блокчета с
широчина по 25см., със затревени банкети от двете страни с променлива
широчина 0,7- 0,5 метра. Пътното платно е в добро състояние без неравности
на пътната настилка и изкърпване. Пътят преминава през пресечена местност
и в зоната преди местопроизшествието се спуска от страна с.Н.С.. В
последните 400 метра преди местопроизшествието е с наклон около 5%-6% , а
непосредствено преди процесния завой е около 3%. В зоната на
местопроизшествието надлъжния наклон е 2%, а напречния- 15. Пътят има
нанесена хоризонтална маркировка, като в зоната на инцидента е единична
непрекъсната осева линия „М 1“. От страна на Н.С. има вертикална
сигнализация със знак „В 26“- забранено е движението със скорост по- висока
от 50 км/ч, комбиниран с предупредителен знак „А-3“- /последователни
11
опасни завои, първият от които е наляво/.
На около 100 метра след мястото на произшествието в посока към
с.Н.С. има пътен знак „В 26“ /забранено е движението със скорост по- висока
от 60 км/ч./, комбиниран със знак А-3 - /последователни опасни завои,
първият от които е надясно/.
Скоростта на автомобилите непосредствено преди инцидента е била:
автомобил Ф. Г.“: около 60 км/ч., автомобил „Н. П.“ около 60- 75 км/ч.
По време на произшествието /13:15ч./ времето е било облачно, в
светлата част на деня при неограничена видимост, след дъжд, мокра
асфалтова пътна настилка. В зоната на местопроизшествието не е имало
условия за настъпването на така наречения „ аквапланинг“.
В случай, че водачката на лек автомобил „Н.“ е възприела локвата като
пътно препятствие /опасност/ е следвало незабавно да предприеме снижение
на скоростта и да навлезе предпазливо в нея или да изчака безопасна пътна
ситуация, позволяваща заобикаляне. Осъществяването на такава реакция е
пряко свързана със скоростта на движение към момента.
При инцидента, ищецът Г. е управлявал автомобила и е седял на
предната лява седалка на л.а.Ф.“. Поради предприетата от него маневра за
отклонение надясно, предният ляв край на л.а.„Н.“ /разрушавайки зоната на
предно ляво колело/ се е плъзнал по лявата страна се е получило плъзгане на
л.а.Ф.“ и спрямо вертикалната ос на последния е възникнал въртящ момент по
посока на часовниковата стрелка/, поради което автомобилът е напуснал
пътното платно и в момента на установяване автомобилът вероятно частично
се е завъртял обратно на часовниковата стрелка. Тези завъртания на
автомобила са предизвикали променливи инерционни сили отклоняващи
махаловидно гората част на тялото /в т.ч. и главата и долните крайници/ в
посока наляво към вратата на шофьора и обратно. При такъв удар
обезопасителният колан удържа седалищните части към седалката, но
долните части на долните крайници, горните крайници и главата се
разлюляват махаловидно се придвижат напред, наляво и надясно.
В резултат на тези „движения“ на тялото и „удара“ на активиралата се
въздушната възглавница, ищецът е получил описаните травми.
Лекият автомобил „Н. П.“ с peг.№ РВ 1634 PC, управляван от Т.Х.И. се
е движил в посока от с.Н.С. към с.И.. По експертна преценка, въз основа на
12
получените деформации на автомобила непосредствено преди удара
скоростта е била между 60- 75км/ч. При посочения диапазон на скоростта
опасната зона за спиране на автомобила е била между 52 и 74 метра. В делото
няма данни за наличие на спирачен път.
Ако водачът бе шофирал в рамките на разрешената и съобразената с
пътните условия скорост би могъл след възприемане на локвата да
предприеме снижение на скоростта и да навлезе с по- малка скорост,
респективно безопасно в локвата.
Лекият автомобил „ Ф. Г.“ с peг.№ РА .. управляван от Д. Г. Г. се е
движил водачът в посока от с.И. към с.Н.С.. По експертна преценка, въз
основа на получените деформации на автомобила непосредствено преди
удара скоростта е била около 60 км/ч. При определената скорост опасната
зона за спиране на автомобила е била около 52 метра.
При движение с разрешена и съобразена с пътните условия /мокра
настилка/ скорост, водачът л.а.“Н. П.“ с peг.№..., управляван от Т.Х.И. е
имала възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие чрез
намаляване скоростта на движение и съответна маневра. Поведението на
водача на л.а.“Н. П.“ с peг.№РВ 1634 PC, управляван от Т.Х.И. е
предпоставило възникването на инцидента с лекия автомобил в л.а.“Ф. Г.“ с
peг.№ РА .. управляван от Д. Г. Г..
С оглед изясняване на причините и механизма на настъпилото ПТП, в
съдебно заседание от 25.01.2021 г , в присъствието на в.л. М., изготвил САТЕ,
свидетелски показания са дадени от страна на полицейските служители,
реагирали на мястото на ПТП, именно: свидетелите К.Г., Г.П., Д.Т., В.П. и
К.Ч.. Същите в идентичност дават показания за наличието на локва в дясната
лента от пътното платно, почти по цялата и ширина и около 5-6 метра
дължина.
В показанията си св.Т.И., която е управлявала автомобилът „Н. П.“
излага данни, че при излизането от завоя е видяла вода, която нямало как да
избегне, както и че имало знак за ограничение на скоростта 50км./ч. Не си
спомня как е загубила контрол на пътя.
Видно от Констативен протокол с пострадало лице №77/14.11.2019г. /
л.11-13/ се установява, че като причина за ПТП е посочено неизпълнение на
задълженията на водача И. при избиране скоростта си на движение да се
13
съобрази с атмосферните условия, релефа на местността и и състоянието на
пътя.
Видно от АУАН №71972/14.11.2019г. и съответно издадено
Наказателно постановление 019-03-15-000664/28.11.2019г. се установява, че
св.Т.И. е санкционирана от Началник РУ Пещера по административен ред за
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, именно във връзка с процесното ПТП.
Видно от заключението на съдебно- медицинска експертиза се
установява, че пострадалият водач Д. Г. Г. е посетил спешно отделение на
МБАЛ- П. в деня на инцидента и бил консултиран с ортопед травматолог- д-р
И.И., който установил травма в областта на дясна тазобедрена става, гръден
кош и ляво ходило.
На 16.11.19г., пострадалият е прегледан и изследван в УМБАЛ „С.Г.“-
Пловдив, като са направени рентгенови изследвания на гръдния кош и
ехографско изследване на корема. Не е хоспитализиран. Поради
продължаващи болки в травмираните области, пострадалият е изследван на
18.11.19г. в МЦ „Вива“- П., като са направени рентгенографии на костите на
дясното ходило и таза, като не са установени счупвания.
Същият ден Д.Г. е освидетелстван от съдебен лекар, който описал
подробно всички видими травматични увреждания в издаденото съдебно-
медицинско удостоверение, а именно: синкаво кръвонасядане, с размери
13x9см. по лявата част на гръдния кош в областта на ребрата странично; По
дясната и по лява странични повърхности в поясната област- синкави
кръвонасядания, с размери 18х10см., за ляво и 11x9см., за дясно. По дясната
задната част на седалището- масивно мораво кръвонасядане, с размери
26x16см. и много силни болки при движение; По външно-страничната
повърхност на лява мишница, в горна трета- синкаво кръвонасядане, с
размери 14х11 см. По външната повърхност на лява предмишница, от лакета
към средата и синкаво кръвонасядане, с размери 19x8см. По външната
повърхност на лявото коляното- травматичен оток и синкаво кръвонасядане, с
размери 7x7см., а сред него има разкъсно- контузна рана, с размери 1х0,8см,
зееща. По страничната повърхност на дясното бедро в средната трета-
синкаво- мораво кръвонасядане, с размери 10x10см. По външната повърхност
на десния глезен- масивен оток и синкаво кръвонасядане, с размери 22х11см.,
а сред него- разкъсно- контузна рана, с размери 1,5х0,7см., кървяща. По
14
външната повърхност на лявото стъпало- масивен оток от глезена до пръстите
и мораво синкаво кръвонасядане, с размери 16x14см.
Вещото лице дава заключение, че така описаните увреждания са
резултат от действието на твърд тъп предмет като общ механизъм и добре
отговарят да са получени при станалото ПТП по механизма „Травма в
автомобила“. Оздравителният и възстановителен процес в конкретния случай
е имал продължителност около 35- 40 дни. Непосредствено след
получаването на увреждането, пострадалият е търпял интензивни болки в
контузените зони, засилващи се при движение, обръщане в леглото, кашлица
и др. Това е налагало принудителен покой и прием на обезболяващи средства
за период от около 25 дни. Не би следвало да има трайни последици.
При пострадалия няма данни за контузия на главата и мозъчно
сътресение със загуба на съзнание. Останалите увреждания са множествени,
мекотъканни и се характеризират с болки и затруднения, описани по- горе.
В посочения оздравителен период, пострадалият е имал намалена
работоспособност. Няма данни да е ползвал болнични, работи като
земеделски производител. Възможно е ищецът да се възстанови напълно от
физическите телесни увреждания. При прегледа на ищеца за целите на
експертизата са установени видими белези- сивкави ръбци от рани, описани в
медицинското удостоверение- ляво коляно и десен глезен. Уврежданията,
получени от ищеца говорят за използването на триточков обезопасителен
колан. В първите дни след травмата, ищецът е бил затруднен в известна
степен в самообгрижването си поради затруднените и болезнени движения.
Няма данни по делото и данни от прегледа, които да говорят, че пострадалият
е имал нарушено здравословно състояние преди инцидента.
Видно от заключението на съдебно- психиатрична експертиза на д-р
В.Д. се установява, че от психиатрична гледна точка е от съществено
значение психогенния стрес, който е изпитал Д.Г. при катастрофата.
Психогенният стрес отначало е довел до силен страх, ужас и паника, като
през първите дни Г. е развил Остра реакция на стрес с добавени симптоми
като безсъние, множество вегетативни реакции като сърцебиене, задух,
треперене на крайниците и други.
След това влиза в състояние на Посттравматично стресово
разстройство. При него започват преработки на психотравмените
15
изживявания, отново безсъние, депресивни наслоявания, страх от шофиране и
качване в автомобил- т.е. избягване на моменти свързани с психотравмата.
Отначало тези симптоми са били чести и силни, като впоследствие да
настоящия момент губят своята сила, стават епизодични с тенденция за
изчезване. Напълно е възможно Д.Г. да се възстанови физически и
психически, вследствие на получените психични увреждания. Набелязват се
такива трайни тенденции, още повече, че най-често такъв е хода на
психичните разстройства, които е получил след преживяната психотравма.
В показанията си св.П.Г.а, излага данни, както за ПТП в относимост с
данните от съдебно- автотехническата експертиза, така и за състоянието на
съпруга й- ищеца по делото в идентичност с приетите медицинска и
психиатрична експертизи, за причинени на ищеца множество телесни
увреждания и психическа травма.
Видно от приетото платежно нареждане пред въззивната инстанция, от
страна на въззивника е платена сума в размер на 2000лв. по банковата сметка
на адв.Т.- пълномощник на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт. В случая със същата се обжалва решението, в
частта му с която е уважен предявения иск на горницата над 2000лв. до
присъдените 10000лв. или за 8000лв. претърпени неимуществени вреди по
отношение на ищцата П.И. Г.а /неправилно е посочена същата, тъй като
ищеца Д. Г. Г./. В останалата отхвърлителна част, касаеща неоснователността
на претенцията на Д. Г. Г. за лихва за забава върху сумата от 10000лв., за
периода от 14.11.2019г. до 04.03.2020г., решението не е обжалвано от
страните по делото, с оглед на което същото в тази му част е влязло в законна
сила. В този аспект, относно решението в тази му отхвърлителна част,
настоящата инстанция не дължи произнасяне, както и относно определението
с което е оставена без уважение молба за изменение на решението в частта за
разноските.
По съществото си, същата е неоснователна.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
16
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.
В настоящият казус, районният съд за да уважи предявения иск е
изложил подробни съображения в насока, които настоящата инстанция
приема, че следва да сподели изцяло без да се налага същите да се
преповтарят.
Правната норма, регламентирана в чл.432, ал.1 от КЗ урежда право на
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска
следващото му се обезщетение пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”, като последният съгласно чл.432, ал.2 от КЗ може
да противопоставя възражения, произтичащи както от застрахователния
договор, така и относими към осъществяването на отговорността на
застрахования с предвидените в закона изключения. Следователно уреденият
в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на
обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника- застраховател и
делинквента относно управлявания от последния автомобил и настъпване на
твърдяното увреждащо събитие- в случая описаното в исковата молба пътно
транспортно произшествие в рамките на периода на осигурено
застрахователно покритие. Наред с това, доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер, основанието на
претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от състава на
непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди
и вина, която по аргумент от чл.45, ал.2 от ЗЗД се презюмира до доказване на
противното. В приложение на разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът
носи тежестта за пълно и главно доказване наличието на застрахователно
правоотношение, както и на всички обективни елементи, пораждащи
деликтната отговорност на застрахования, докато в доказателствена тежест на
ответника е оборване на законовата презумпция за субективния елемент-
вината, респективно доказване на наведеното възражение за съпричиняване.
17
При преценка на обсъдения доказателствен материал по делото
настоящият съдебен състав намира за установени всички релевантни
обстоятелства относно пораждащия съдебно предявеното вземане фактически
състав.
Не може да има спор, че от представените от ищеца доказателства
категорично се установява, че последният в качеството си на увредено лице е
заявил писмено претенцията си към ответното дружество- застраховател на
гражданската отговорност на делинквента, като е получил отказ са му плати
предявената такава.
В случая, от страна на въззивният съд не може да споделят за
основателни възраженията на жалбоподателят в насока, че решението е
неправилно, тъй като първоинстанционния съд не е обсъдил в цялост всички
събрани в хода на делото доказателства. Такъв извод не може да се изведе
предвид направения анализ от страна на първата инстанция. На практика, на
база събрания доказателствен материал, няма основание да не се приемат
изводи в насока, че причините и механизма на ПТП, както и вината са
установени по един безспорен начин.
Категорично е заключението на съдебно- автотехническата експертиза,
че св.Т.И. е управлявала автомобил „Н. П.“ с peг.№..., с неразрешена и
несъобразена с пътните условия /мокра настилка/ скорост. Налице е било
ограничение от 50км./ч., възприето от нея и наличието на знак за опасни
завои, но независимо от тези факти, св.И. е шофирала автомобила със скорост
над 60км./ч. до порядъка на 75 км.ч.
Действително установява се по делото, че върху платното е имало и
локва, но съгласно вещото лице, нейните параметри на първо място
изключват възникването на т.н. „аквапланинг“, а освен това и локвата е след
края на завоя. Неопровергани са констатациите на последното, че водачът на
л.а.„Н. П.“ с peг.№..., управляван от Т.Х.И. е имал възможност да предотврати
пътнотранспортното произшествие чрез намаляване скоростта на движение и
съответна маневра.
Неоспорени са констатациите, че лекият автомобил Ф. Г.“, управляван
от ищеца Д.Г. е възприел опасността и се опитал да се отклони надясно, но не
е имал техническата възможност да избегне удара. Изначално концентрирана
върху заобикалянето на локвата И., /при скоростта с която се е движела/ не е
18
успяла да се размине с насрещно идващият автомобил Ф. Г.“.
Събраните по делото доказателства, категорично установяват, че
инцидентът е настъпил в резултат единствено на виновното поведение на
водача И., която е нарушила разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП. От нейна
страна е налице несъобразяване на поведението й с пътната обстановка,
обусловена от несъобразена скорост на движение и последващо поведение,
предприемайки маневра, чрез навлизане в насрещното платно, при което
причинява удар, който довежда до процесния инцидент. Налице е
противоправно поведение от последната, като събраните по делото
доказателства категорично установяват вината на И.. В този смисъл са и
категоричните изводи на вещото лице изготвила САТЕ. В показанията си
св.Т.И. не отрича това си поведение, като в излаганите от нея данни на
практика няма оспорване на това констатирано от вещото лице на база
съответните изчисления и други събрани по делото доказателства.
Не могат да се приемат за основателни и възраженията на
жалбоподателят в насока, че неправилно първоинстанционния съд е възприел
заключението на САТЕ. Същото е обосновано и не са налице данни по
делото, които да пораждат съмнение в неговата обективност. В тази връзка
следва да се посочи, че с въззивната жалба не се правят искания в насока
изготвянето на повторна съдебно- автотехническа експертиза, с оглед на
което възраженията за необективност в тази връзка се явяват бланкетни.
В случая не са налице данни, които да дават основание за изводи в
насока съпричиняване от страна на ищеца, респективно на Агенция „П.И.“.
Неоснователни се явяват възраженията, че неправилно
първоинстанционният съд е оценил претърпените от ищеца травми, респ. че е
определен размерът на дължимото обезщетение в противоречие с чл.52 от
ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според т.11 на
ППВС №4/1968г., което не е изгубило значение и е задължително за
съдилищата, както и съгласно константната съдебна практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК, Решение
№206/12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г.; Решение №93/26.03.2011г. по т. д.
№566/2010г., ІІ ТО, Решение №59/29.04.2011г. по т. д. №635/2010г., ІІ т.о.;
19
Решение №25/17.03.2010г. по т.д.№211/2009г., ІІ т.о., Решение
№111/01.07.2011г. по т. д. №676/2010г., ІІ т.о., Решение №16/06.03.2012г. по
т.д. №461/2011г., ІІ т.о., Решение №129/29.11.2012г. по т.д.№346/2011г., ІІ т.о.
и др., понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността
на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за
увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на
здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от
него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и
емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален
дискомфорт за определен период от време. Съгласно константната съдебна
практика, при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и обществено- икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането.
В случая, първоинстанционният съд обосновано е приел да присъди
обжалвания размер на обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на събраната по делото медицинска документация, респ.
заключения на съдебно- медицинската експертиза, респ. съдебно-
психиатрична експертиза, категорично се установяват уврежданията на
пострадалия Г..
Категорично са налице множество травматични увреждания, които са
описани в медицинската експертиза, които дават основание за определяне на
един по- голям размер обезщетение в резултат на претърпени неимуществени
вреди. Факт е, че оздравителния и възстановителен процес е с
продължителност 25-40 дни, но съответно безспорен е и факта, че
непосредствено след получаването на уврежданията, пострадалия е търпял
интензивни болки в контузените зони, засилващи се при движение, обръщане
в леглото, кашлица и др. Неоспорени са констатациите, че това е наложило
принудителен покой и приемане на обезболяващи средства за период от 25
дни. Съответно ищецът е имал намалена работоспособност и затруднения в
самообгрижването, за което са налице безспорни доказателства, изразени,
20
както в заключението на СМЕ, така и от показанията на св. Г.а.
Не следва да се игнорира и обстоятелството, че вследствие на
процесното ПТП, Иванов е претърпял психогенен стрес, преминал в
посттравматично разстройство.
Всички тези данни не дават основание на настоящата инстанция да
приеме извод, че определеното в случая обезщетение като размер следва да
бъде намалявано да размера от 2000лв., каквито искания се излагат.
Предвид на гореизложеното споделяйки изцяло крайните правни изводи
на първоинстанционния съд, настоящия въззивен състав приема, че
решението в неговата обжалвана част, като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди, се остави без уважение подадената въззивна жалба
поради несподеляне на изложените в нея възражения.
Решението в останалата му отхвърлителна част касаещо лихва за забава,
не е обжалвано от страните по делото, с оглед на което е и влязло в законна
сила.
Налице е и постановено Определение №260286 от 31.08.2021г. на
първоинстанционният съд, с което е отхвърлена молбата на Д. Г. Г. за
изменение на Решение №260302 от 20.05.2021г. в частта за разноските, като
неоснователна. С оглед на липсата на жалби против така постановения
съдебен акт, то съдът няма основание да се произнася по същия.
С оглед изхода от делото и предвид обстоятелството, че се претендира
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА , както и третото лице
претендира деловодни разноски направени пред въззивната инстанция,
ответникът следва да заплати следните суми, а именно: на адв.Т. от АК- С.
сумата от 830лв.- адвокатско възнаграждение, а на третото лице Агенция
„П.И.“ С. сумата от 100лв. представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното и на основание чл.271 от ГПК, Пазарджишкия
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260302/20.05.2021г,. постановено по гр.д.
№419/2020г. по описа на РС- Пещера в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „З.А.Д. „ДаллБогг: Ж. и З.“ АД, ЕИК *********, със
21
седалище и адрес на управление: гр.С. 1172, район И., ж.к.Д., бул.“Г.М.Д.“
№1, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М.- изпълнителни директори („ЗАД
„ДаллБогг: Ж. и З.“ АД), да ЗАПЛАТИ на адв.Д.С. Т. от АК- С. от гр.С.,
п.к.1700, район „Витоша“, ул.“Асен Разцветников“ №6, ап.5, на основание
чл.38 от Закона за адвокатурата сумата от 830лв. разноски пред въззивната
инстанция- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.А.Д. „ДаллБогг: Ж. и З.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С. 1172, район И., ж.к.Д., бул.“Г.М.Д.“
№1, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М.- изпълнителни директори (ЗАД
„ДаллБогг: Ж. и З.“ АД), да ЗАПЛАТИ на Агенция „П.И.“ С. сумата от
100лв. разноски по делото- юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22