Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 09.05.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 1068/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО (отм.).
Ищецът „Г.“ Инк. - дружество, регистрирано в САЩ, твърди, че на 18.04.2006 г.
ответникът „Б.Б.С.С.“ АД подал в Патентното ведомство на Република България
заявка вх. № 86427 за регистрация на комбинирана търговска марка със словна
част “G.I.” за стоки и
услуги от класове 9, 16, 35, 38, 41 и 42 на МКСУ. Заявяването на марката било извършено
недобросъвестно, тъй като към този момент ищецът вече се бил наложил в областта
на идентични и сходни услуги (проучване на общественото мнение, маркетингови,
социални, статистически, политически, икономически проучвания и анализиране на
получените резултати) чрез дългогодишното използване на сходния знак „GALLUP“ и ответникът знаел за
този факт. Ищецът бил титуляр на права върху марки, съдържащи горепосочения
знак, регистрирани по-рано както в САЩ (напр. словна марка „THE G. P.“ с рег. № 1266040, регистрирана през 1984 г., словна марка „G.P“ с рег. № 2242387, регистрирана през
1999 г.,), така и в редица държави в целия свят и тези марки били ползвани
непрекъснато и в нарастващ обем. На територията на България знакът „GALLUP“ също придобил
известност от края на 60-те години на ХХ век - информация за извършваните от
ищеца социологически проучвания била налична в изданията на БТА, в научни
трудове на известни учени-социолози и др., а за широката общественост тези
резултати ставали достъпни чрез цитиране на проучванията в медиите. На
04.02.1998 г. ищецът заявил за регистрация и в България словна марка „GALLUP“ с рег. № 57867 за
стоки и услуги от класове 35 и 42 на МКСУ, която била регистрирана през 2007 г.,
но нейната общоизвестност на територията на страната била призната по съдебен
ред още към 01.01.1991 г. Освен поради общоизвестността си знакът бил познат на
ответника и поради специфичния си произход – той представлявал фамилното име на
социолога и учен Д.Г., който основал ищцовото дружество и който бил
световноизвестен, особено в професионалните среди на социолозите, каквито били
и членовете на съвета на директорите на ответното дружество – А.Р.и К.С.. Ето
защо можел да се направи разумният извод, че при заявяването ответникът знаел
или според обстоятелствата трябвало да знае за фактическата принадлежност на
знака, но въпреки това искал неправомерно да се възползва от известността на
същия. Това се доказвало и от обстоятелството, че страните имали предхождащ
заявката съдебен спор във връзка с регистрираната от ответника през 1996 г.
словна марка „GALLUP“ с
рег. № 29085, в който било признато, че марката подлежи на заличаване, тъй като
ищецът бил притежател на общоизвестна марка със същия знак. С влязло в сила
през 2016 г. решение пък било признато, че ответникът извършвал нарушение на
правото на ищеца върху марката „GALLUP“
с рег. № 57867. Въз основа на всичко изложено ищецът моли съда да установи
недобросъвестността на ответника при подаване на процесната заявка. Претендира
съдебни разноски. Възразява за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът „Б.Б.С.С.“ АД счита иска за недопустим поради липса на правен интерес, тъй като към момента на предявяването му ищецът вече притежавал регистрирана марка „GALLUP“ и бил подал опозиция срещу процесната заявка на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Освен това опозиция била подадена и на основание чл. 12, ал. 3 ЗМГО – поради твърдяна известност на притежаваната от ищеца марка и опасност от облагодетелстване на ответника, с която опозиция и при успешното й провеждане ищецът можел да осуети регистрацията на процесната заявка за стоки и услуги класове, за които сам нямал регистрация. Наред с това ответникът сочи, че с влязло в сила решение по т.д. № 1000/2005 г. на СГС бил отхвърлен предходно предявен от ищеца иск за установяване на недобросъвестност на ответника при заявяване на комбинирана марка „GALLUP“, извършено през 1992 г. Предметът на това дело бил идентичен с настоящия, тъй като и в предходното дело ищецът се легитимирал като действителен притежател на знака „GALLUP“, заявен от него за регистрация през 1998 г., а заявената от ищеца през 1992 г. марка пък имала идентичен отличителен знак с марката по процесната заявка. Поради това, ако настоящият иск се приемел за допустим, то при разглеждането му следвало да се третират като преклудирани всички факти, от които ищецът черпел твърдение за недобросъвестност, осъществили се до 1992 г. По същество ответникът поддържа, че не била налице идентичност или сходство между заявената марка и марката на ищеца, че ищецът не бил действителен притежател на марката „GALLUP“ към датата на процесната заявка и че не бил извършвал реална търговска дейност на територията на страната под идентичен със заявения знак. От своя страна през 1993 г. ответникът регистрирал комбинирана марка със словен елемент „GALLUP“ с рег. № 1970 за стоки и услуги от клас 42 на МКСУ, а през 1996 г. той регистрирал словни марки „GALLUP“ и комбинирани марки със словен елемент „G.I.“, съответно с рег. № № 29085, 29478, 5201 и 5317. Тези марки били идентични на заявената с процесната заявка и били регистрирани в идентични класове, поради което ответникът се явявал юридическият притежател на заявения за регистрация знак и това изключвало умисъла като субективна страна на недобросъвестността. Липсата на недобросъвестност следвала и от обстоятелството, че от 1992 г. ответникът бил член на създадената през 1947 г. организация „Г. И.А.“ и като такъв имал правото да ползва името й. Въз основа на изложените аргументи ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По правната квалификация на иска.
Предявеният иск е за установяване недобросъвестността на ответника в качеството му на заявител за регистрация на търговска марка по заявка вх. № 86427/18.04.2006 г. Срещу регистрацията ищецът е подал на 30.06.2020 г. опозиция на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 12, ал. 5 ЗМГО (както и опозиции, основани на чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 3 ЗМГО), в резултат от което към настоящия момент по заявката на ответника няма произнасяне по същество от административния орган. От изложеното е видно, че процесната заявка е подадена при действието на ЗМГО, приет през 1999 г. и отменен през 2019 г., но производството по нея не е било приключило към момента на приемане на сега действащия ЗМГО (обн. 2019 г.).
Недобросъвестността на заявителя е институт, уреден както в ЗМГО (отм.) като основание за заличаване, така и в сега действащия ЗМГО като пречка за регистрация и основание за заличаване на търговската марка. И в двата случая фактът на недобросъвестността следва да бъде установен по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск, като в първия случай правната квалификация на иска е по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО (отм.), а във втория - по чл. 12, ал. 5 ЗМГО.
Тъй като съгласно § 5, ал. 1 ЗМГО действащият сега закон е приложим за производствата по регистрация на заявени по отменената уредба марки, които не са приключили към момента на приемането му, процесният иск за установяване на недобросъвестност на подадената през 2006 г. марка следва да бъде квалифициран по чл. 12, ал. 5 ЗМГО - това е законът, който ще уреди приключването на производството по регистрация на процесната марка.
По допустимостта на иска.
Този въпрос е изследван в мотивите на определението по чл. 140, ал. 1 ГПК от 19.01.2021 г. (л. 229, т. І), но тъй като е повдигнат от ответника отново в устните състезания (вж. писмената защита), съдът намира за необходимо да повтори съображенията си, поради които приема иска за допустим.
Процесната заявка е подадена през 2006 г. за регистрация на комбинирана марка „G.I.“ в класове 09, 16, 35, 38, 41 и 42 от МКСУ. Към датата на заявяване вече е била подадена заявка от ищеца (през 1998 г.) за регистрация на словна марка „GALLUP“ за стоки и услуги от класове 35 и 42 на МКСУ, като тази марка е била регистрирана след процесната заявка – през 2007 г.
От изложеното е видно, че към момента на предявяване на иска ищецът е бил титуляр на регистрирана търговска марка, съдържаща един от словните елементи на марката, заявена с процесната заявка. Регистрацията му е придобита след заявката на ответника, но на основание чл. 10, ал. 1 ЗМГО (отм.) придобиването е считано от 1998 г. Обратното действие на регистрацията обаче не би могло да фингира фактите, при които е извършено заявяването и които са предмет на иска за установяване на недобросъвестност, проявена в минал момент, а именно - заявяване за регистрация на знак, фактически ползван от друго лице, което не е регистрирало същия като търговска марка към момента на заявката. Точно такива фактически твърдения са изложени и се поддържат от ищеца.
Следователно към момента на заявката ищецът би могъл да се разглежда като притежател на все още нерегистрирана марка (ако, разбира се, се установи ползването на заявения знак от него) и това е достатъчно да се приеме за допустим процесният иск, тъй като той е насочен да установи недобросъвестността в миналото. Последващото развитие на отношенията между заявителя и ищеца, настъпило след заявяването, би могло да доведе до отпадане на правния интерес от водене на иска по чл. 12, ал. 5 ЗМГО, но само ако окончателно е решен спорът за притежанието на процесния знак. Това обаче в случая не е така – видно е, че между страните са водени множество съдебни производства, насочени към защита на марки, съдържащи словния елемент „GALLUP“, като нито по отношение на процесната заявка, нито по отношение на марката на ищеца, регистрирана в България, са изчерпани възможните средства за тяхната отмяна/заличаване. Това означава, че междувременно и/или с обратна сила биха могли да отпаднат предпоставките, при които ищецът е заявил и други относителни основания за отказ за регистрация, различни от недобросъвестността (вкл. основанието „заявена марка с по-ранна дата на заявяване“ съгласно чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗМГО). Изложеното ясно сочи, че до получаване на положителен резултат по подадените от ищеца опозиции на различните основания за същия е налице правен интерес да поддържа висящността на всяка от тях.
Анализът на разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и ал. 5 ЗМГО сочи също, че законодателят предвижда различен обем на защита, когато е установена недобросъвестност – в този случай няма изискване за установяване на идентичност/сходство на стоките, за които е заявена опонираната заявка, а това се отразява на обема на защита, която опонентът би получил в производството по опозицията, съответно по заличаването. Следва да се отчете и обстоятелството, че законодателят използва изрично израза „притежателна на нерегистрирана марка“ в разпоредбата на чл. 12, ал. 4 ЗМГО, докато това ограничително изискване не е формално въведено в процесната ал. 5 именно поради различния обем на защита, която може да даде установяването на недобросъвестност дори на вече юридическия притежател на определена марка.
Не на последно място трябва да се отбележи, че при сходна фактическа обстановка между страните е разгледан по същество и друг иск за установяване на недобросъвестност на ответника (при заявяване през 1992 г. на марка „GALLUP“ рег. № 1970), макар преди приключване на производството по този иск ищецът да е имал вече регистрация на марка рег. № 57867 (определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване по този иск, е от 16.03.2011 г.).
Ето защо настоящият състав счита, че следва да разгледа по същество спора относно твърдяната от ищеца недобросъвестност на ответника при подаване на процесната заявка.
По основателността на иска.
С аргумент от чл. 12, ал. 5 ЗМГО активната материална легитимация произтича от започнало преди подаване на заявката фактическо използване от ищеца на идентичен или сходен със заявения знак за обозначаване на предлагани от него в търговската му дейност стоки/услуги. Пасивната материална легитимация пък е свързана с установяване у ответника на недобросъвестност към момента на подаване на заявката, което предполага най-малко знание, че друго лице ползва в търговската си дейност същия или сходен на заявения знак. Останалите елементи на недобросъвестността ще бъдат разгледани по-долу в съответната рубрика.
Относно качеството на ищеца на действителен притежател на процесните
марки (активна легитимация):
Установява се, че ищецът е дружество, което е регистрирано в САЩ на 09.01.1958 г. (съгласно представеното към исковата молба удостоверение за актуално състояние) и има предмет на дейност, свързан с провеждане на социологически и статистически изследвания. Негов учредител е Д.Г. – известен американски социолог, който е бил и съосновател (и пръв президент) на създаденото през 1947 г. сдружение с нестопанска цел „Асоциация Г. И.“, регистрирано в Швейцария и обединяващо членове от различни държави по света.
Ищецът е регистрирал в САЩ търговски марки, съдържащи знака „GALLUP“, за услуги, свързани с проучване на общественото мнение (рег. № 1266004/1981 г., рег. № 2242387/1997 г.). Такива регистрации са извършени и в други държави – напр. Румъния, Турция, Австрия, Коста Рика, Куба (съгласно представените с молбата от 28.05.2021 г. доказателства и отделянето на горепосочения факт за безспорен, извършено в о.с.з. на 07.07.2021 г.).
Според заключението на съдебно-марковата експертиза, изготвена от вещото лице Б., след създаването си дружеството-ищец е започнало да развива „изключително интензивна и широка по обхват дейност по проучване на общественото мнение с разнообразна и обществено значима тематика на изследванията“, като в периода 60-80-те години на 20 век е изградило филиали в много други държави. Дейността на ищеца е продължила и в първото десетилетие на 21 век, като едни от значимите изследвания са посочените от вещото лице – проучване относно президентските избори в САЩ през 2000 г. и през 2004 г., проучвания по възлагане на Европейския съюз, извършени през 2002 г. сред граждани на държави-членки и държави-кандидати за присъединяване; световно допитване до 132 държави, извършено през 2006 г. и др. Във връзка с това вещото лице Б. е направило заключение, че знакът „GALLUP“ е разпознаваем от реални и потенциални потребители в САЩ и в други държави, вкл. в рамките на Европейския съюз, като марка на ищеца във връзка с горепосочените услуги.
През 1998 г. ищецът е подал заявка за регистрация в Патентното ведомство на Република България на словна марка „GALLUP“ за услуги от класове 35 и 42 на МКСУ, която е регистрирана на 01.02.2007 г. (след отпадане на приетата от административния орган пречка за регистрация по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.), който факт ще бъде разгледан по-подробно на съответното място). След регистрацията ищецът е предявил иск по чл. 50а, ал. 2, т. 1 ЗМГО (отм.), като с влязло в сила решение по т.д. № 8417/2012 г. на СГС, ТО, 5 състав, е установено по отношение на ответника, че марката „GALLUP“, собственост на ищеца, е била общоизвестна на територията на България към 01.01.1991 г. за услуги от клас 35 на МКСУ. За да стигне до този извод, съдът е приел, че марката е била многократно споменавана в бюлетини на БТА, както и че „очевидна е голямата продължителност и степен на широко и редовно публично представяне на марката в България чрез отразяване на резултатите от многобройните проучвания на общественото мнение, проведени по целия свят“. Доколкото съгласно чл. 50а, ал. 1 ЗМГО (отм., но действал към момента на постановяване на горепосочените решения) общоизвестността има за своя предпоставка ползването на марката, то по силата на горепосоченото решение също следва да се приеме за установено, че ищецът се легитимира като ползвател на знака „GALLUP“ в различни държави, обозначавайки предлагани от него услуги, свързани с проучване на общественото мнение. Косвено, общоизвестността на марката „GALLUP“ като знак, ползван от ищеца, е призната и в решение по а.х.д. № 2571/2000 г. на СГС, АО, ІІІ-г състав, и в решение по адм.д. № 2381/2008 г. на ВАС, V отд., постановени по жалби на ищеца срещу предходно заявени и регистрирани марки на ответника, съдържащи същия словен елемент.
Дали ищецът е осъществявал ползване и на територията на Република България, е ирелевантно за признаването му като действителен притежател по смисъла на чл. 12, ал. 5 ЗМГО (за разлика от опозиционното основание по чл. 12, ал. 4 ЗМГО, което изисква ползване и на територията, на която се търси защита), а може единствено да има отношение към знанието на ответника и преценката за неговата добросъвестност. Впрочем това е прието и в т. 47 от мотивите на цитираното от ищеца в писмената защита Решение от 28.10.2020 г. по дело № Т-273/19 на Съда на ЕС, които мотиви могат да бъдат приети като насока за тълкуване на понятието „действителен притежател“, доколкото институтът на недобросъвестното заявяване, уреден в ЗМГО, е идентичен с института, уреден в тълкуваните разпоредби на Регламент 207/2009 и Регламент 217/1001.
Налице е и следващият елемент на активната легитимация по чл. 12, ал. 5 ЗМГО, а именно – фактически използваният от ищеца знак да е идентичен или сходен със заявения. Както беше посочено, процесната заявка e за комбинирана марка със словен елемент „G.I.“, а знакът, чието ползване от ищеца в световен аспект се установява, е със словен елемент „GALLUP“. Според настоящия състав при анализа на общия словен елемент „GALLUP“ може категорично да се заключи, че използваният от ищеца знак е сходен със заявения. Това следва от отличителния и доминиращ характер на идентичния елемент „GALLUP“, който извън действителното си значение на наименование на известна личност, свързана със социологическата наука, би имал само фантазиен характер и поради това не би могъл да доведе до различна асоциативност. Другият словен елемент в заявената марка пък има само указателен характер, като няма нито отличителност, нито доминираща стойност в словната комбинация. Следователно двата знака са идентични в доминиращата си част и това ги прави сходни от гледна точка на преценката за начина на възприемането им от релевантния потребител. Впрочем, в този смисъл са и заключенията на съдебно-марковите експертизи, изготвени от вещите лица В. иД..
Въз основа на всичко изложено може да се заключи, че преди датата на процесната заявка ищецът е ползвал знака „GALLUP“ – самостоятелно или в комбинация с други словни елементи – за обозначаване на предлагани от него услуги, утвърждавайки по този начин знака на пазара в САЩ, а също и в различни европейски държави, без да е притежавал към този фактически (а не юридически) момент регистрирана марка със същия знак за територията, на която е подадена заявката.
По въпроса относно наличието на недобросъвестност у заявителя (пасивна
легитимация):
Съдебната практика приема, че за да е налице недобросъвестност при
подаване на заявка за регистрация на марка, е необходимо заявителят да е
знаел, че друго лице се е наложило на пазара чрез използване на идентичен
или сходен на заявената марка знак за означаване на предлагани от него
стоки/услуги, и въпреки това съзнателно е заявил за регистрация марката,
нарушавайки по този начин честната търговска практика с цел извличане на лична
изгода. Както се отбелязва в Решение от 11.07.2013 г. по дело Т-321/2010 на
Съда на ЕС, предмет на изследване е търговската логика, при която е регистрирана
марката. Ако не се установява собствена логика, изведена от
самостоятелното използване на знака от заявителя върху „негови“ по смисъла на
чл. 9, ал. 1 ЗМГО стоки/услуги, то следва да се приеме, че регистрацията на
марка, използвана от другиго, е направена с цел увреждане или с цел несъответно
на честната търговия извличане на изгода. Въпросът за преценката относно
недобросъвестността на заявителя е разгледан и в Решение от 11.06.2009 г. по
дело С-529/07 на Съда на ЕС. В последното са изведени няколко основни насоки за
извършване на тази преценка, сред които са изследване на обстоятелствата във
връзка с реалното ползване на знака от заявителя, както и
общоизвестността на това ползване ("…
наличието на умишлен замисъл да възпрепятства пускането на пазара на стоки от
трето лице би могло при определени обстоятелства да характеризира
недобросъвестност на заявителя. Такава би била ситуацията, когато се установи, че
след регистрацията марката не е използвана и от събраните по делото
доказателства е видно, че самата заявка е подадена единствено с цел да се
попречи на трето лице да навлезе на пазара… Все пак заявителят би могъл да
преследва и законосъобразна цел с подаването на заявката – например, когато
третото лице неправомерно използва знака на заявителя, който от своя страна
подава заявката с цел да защити правата си … Обстоятелство, което би могло да
се вземе предвид, е общоизвестността на конкретния знак към момента на подаване
на заявката за регистрация на марката. Това е така, тъй като разпознаваемостта
на заявения знак може да обоснове интереса на заявителя от получаването на
по-широка закрила чрез регистрацията му като марка“). Сходно е приетото и в
Решение от 14.02.2012 г. по дело T-33/11 на Съда на ЕС – „…за да се прецени дали заявителят е действал недобросъвестно при
подаването на заявката за регистрация на марка, освен обстоятелствата, изведени
в решението по дело C-529/07, от значение са произходът на атакувания знак и
обстоятелствата относно неговото използване от момента на създаването му.
Следва да се вземе предвид и търговската логика, в която се вписва подаването
на заявката за регистрация на разглеждания знак като марка.“
Ето защо, за да се прецени дали ответникът е действал недобросъвестно при подаване на процесната заявка, трябва преди всичко да се изследва фактическата обстановка, при която това е било сторено. Според събраните писмени доказателства тя е била следната:
Ответникът е дружество, регистрирано през 1991 г., което скоро след създаването си е станало член на основаното от Д.Г. нестопанското сдружение „Асоциация Г. И.“. В предмета на дейност на ответника съгласно дружествения договор е включено извършването на социални, икономически, политически и маркетингови проучвания и анализи на резултатите от тези прочувания.
Във връзка с осъществяваната дейност през 1992 г. ответникът е заявил за регистрация комбинирана марка със словен елемент „GALLUP“ за услуги от клас 42 на МКСУ (маркетингови, социални политически и икономически проучвания в страната и в чужбина, анализи и прогнози, разработка на информационни продукти, консултации). Марката е регистрирана през 1993 г. с рег. № 1970Y и със срок на действие 26.06.2002 г. С влязло в сила на 16.03.2011 г. решение по т.д. № 1000/2005 г. на СГС, ТО, 5 състав, е отхвърлен предявения от ищеца иск с правно основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО (отм.) за установяване недобросъвестността на ответника при заявяване на горепосочената марка.
През 1996 г. ответникът е заявил и получил регистрация и на следните търговски марки: словна марка „GALLUP“ с рег. № 29085 за стоки и услуги от класове 9 и 16 на МКСУ, словна марка „GALLUP“ с рег. № 5201Y за стоки и услуги от класове 35, 38, 41 и 42 на МКСУ, комбинирана марка „G.I.“ с рег. № 29478 за стоки и услуги от класове 9 и 16 на МКСУ и комбинирана марка „G.I.“ с рег. № 5317Y за стоки и услуги от класове 35, 38, 41 и 42 на МКСУ. Всички тези марки са били със срок на действие до 18.07.2006 г., т.е. след датата на процесната заявка.
Две от тези марки – с рег. № 29085 и с рег. № 5201Y – са били предмет на отправени от ищеца искания за заличаване на основание чл. 23, б. „а“ вр. чл. 4, б. „г“ ЗТМПО (отм.) - поради това, че са идентични с познатата в България световноизвестна марка на ищеца. По първото искане е постановен отказ за заличаване от административния орган, който е отменен с влязло в сила на 04.03.2010 г. решение по адм.д. № 2571/2000 г. на СГС, ІІІ-г състав, като съдът е приел, че „името „GALLUP“ е било известно като знак, обозначаващ предоставянето на услуги „проучване на общественото мнение“ от страна на ищеца, и поради това е заключил, че марката е регистрирана незаконосъобразно. Преписката е върната на административния орган с указание за ново произнасяне съобразно гореизложените мотиви, но към момента на влизане в сила на решението марката вече е била с изтекъл срок и съответно не е постановявано заличаването й. Идентично е развитието по искането на ищеца за заличаване на втората марка – с решение на ВАС, V отд., постановено по адм.д. № 2381/2008 г., е отменено решението на Патентното ведомство от 03.04.2000 г., с което е отхвърлено искането за заличаването й, като в мотивите е приет за неправилен изводът на административния орган относно липсата на общоизвестност на марката „GАLLUP“ с притежател ищеца. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съда, но към този момент срокът на действие на марката с рег. № 5201Y е бил изтекъл и няма постановено заличаване.
За другите две марки – с рег. № 29478 и с рег. № 5317Y – не са провеждани производства по отмяна или заличаване.
С влязло в сила решение на АССГ по адм.д. № 5140/2009 г. е отхвърлена жалбата на ищеца срещу решение на Патентното ведомство от 19.03.2009 г., с което е определен като общоизвестен на територията на Република България знакът „G.I.“, заявен с процесната заявка, считано от 18.04.2007 г. за стоки и услуги от класове 16, 35 и 41 на МКСУ. Видно от мотивите на административния акт, датата на общоизвестност е определена с оглед датата на подаване на искането за обявяването й, като в мотивите е прието за доказано, че ползването на знака от ответника датира от 90-те години на 20 век. До такъв фактически извод са стигнали и съдебните инстанции, разгледали жалбата на ищеца срещу решението за общоизвестност.
Фактът на използване на знака „G.I.“ от ответника в значителен период преди процесната заявка
е потвърден и в заключението на съдебно-марковата експертиза на вещото лице Б.,
което се позовава на публикации в медиите и договори за възлагане на
проучвания. Въз основа на тях вещото лице заключава, че ответникът е представял
интензивно в периода 1991 г. – 2006 г. услуги, свързани с проучване на общественото
мнение, означени със заявения знак, на повече от 50 възложители (български и
чуждестранни), както и на множество медии. Наред с това е посочено, че
ответникът публикува ежегодно от 1993 г. под горепосочения знак годишен обзор
на своите ежемесечни изследвания в обширен диапазон на изследваната тематика.
От изложената фактическа обстановка могат да се направят няколко заключения, относими към преценката за субективната страна, при която е действал ответникът. На първо място, видно е, че към датата на подаване на процесната заявка ответникът е бил титуляр на четири действащи неотменени и незаличени марки, съдържащи словния елемент „GALLUP“. Въпреки че две от тях са били регистрирани в нарушение на изискването да не са идентични със световноизвестна и позната на територията марка (по терминологията на действалия към момента на регистрацията им ЗТМПО (отм.), не може да се обоснове, че ответникът е съзнавал тази неправомерна регистрация, доколкото делата, образувани по искане на ищеца за заличаването им, са приключили съответно през 2010 г. (за марка рег. № 29085) и през 2008 г. (за марка рег. № 5201Y).
Освен това наличието на други две неоспорени и действащи марки със словен знак, идентичен с процесния, е било правно основание за подаване на искане за подновяване на срока за регистрация по чл. 20, ал. 2 ЗМГО (отм.), което е могло да бъде сторено от ответника в същия темпорален момент, в който е била подадена и процесната заявка (вж. чл. 39, ал. 3 ЗМГО (отм.). Тъй като към подаването на искане за подновяване на срока на вече регистрирана марка не би могъл да се приложи институтът на недобросъвестното заявяване (именно поради липсата на субективна страна – заявителят действа с намерението да поднови своя марка), то към идентичното по правни последици действие, свързано с ново заявяване на същата марка, този институт би могъл да се приложи само при основателни съмнения относно причината за новото заявяване (напр. ако подлежащата на подновявяване марка е била оспорена към момента на заявяването, какъвто не е случаят с горепосочените две марки рег. № 29478 и с рег. № 5317Y).
На следващо място, от субективна страна ответникът е действал със съзнанието, че заявява знак, който отдавна използва в търговската си дейност и то не скрито, а явно, чрез манифестирането на неговата принадлежност пред широка общественост. Това сочи, че заявяването е имало за цел не да попречи на чуждата регистрация (вкл. тази на ищеца), а даде защита на знак, третиран като собствен.
Нещо повече, установява се, че ответникът е действал със субективното
съзнание, че има право да ползва този знак в качеството си на член на
нестопанското сдружение „Асоциация Г. И.“, основано от Д.Г., чийто член до
определен момент е бил и ищецът. Тук е мястото да се отбележи, че за определяне
недобросъвестността по чл. 12, ал. 5 ЗМГО е ирелевантно дали заявителят
действително е имал това право (няма данни съгласието за ползване на знака да е
предоставено на ответника по надлежен начин нито от физическото лице Д.Г., нито
от основаното от него сдружение). Това е така, защото недобросъвестността при заявяване
почива на непочтеното търговско намерение, а не на липсата на право на
заявяване. Липсата или наличието на право на заявяване са факти, които
са предмет на разглеждане при други опозиционни основания,
каквито са и заявени от ищеца (напр. чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО) и които не са
предмет на изследване в настоящото дело. Напълно възможно е едно лице, което
няма право на заявяване и което би получило отказ за регистрация на едно опозиционно основание, да е
действало добросъвестно при заявяването, а единствено последното е предмет на
установяване в настоящия процес.
Не на последно място следва да се посочи, че с влязло в сила решение е установена добросъвестност на ответника при подаване през 1992 г. на заявка за регистрация на знака „GALLUP“, който е идентичен с доминиращия словен елемент на процесната заявена марка. Това означава, че всички факти, осъществили се до датата на тази предходна заявка, са преценени чрез сила на пресъдено нещо като несъставомерни за относителното основание „недобросъвестно заявяване“ относно горепосочената заявка. След тази дата до датата на процесната заявка през 2006 г. обаче не са се осъществили други различни по своето естество факти (извън продължилото и към този момент ползване на знака от ищеца в световен аспект), които да обосноват различен фактически извод от приетия в предходното дело, което е имало сходен с настоящия предмет на доказване. Единствено различният и осъществил се по-късно факт е подадената от ищеца заявка през 1998 г. за регистриране на марка със същия словен елемент, но както беше посочено, към този момент, а и след това, между страните са се водили множество спорове, в които всяка от тях е претендирала да е правоимаща по отношение на този знак, и поради това заявяването му за регистрация не би могло само по себе си да постави другия субект в състояние на недобросъвестност. Следователно, не се доказва осъществяването на такива факти, от които категорично да се заключи, че добросъвестността на ответника, установена към 1992 г. (макар и спрямо друга, но идентична в същината си заявка), се е трансформирала в недобросъвестност.
По изложените съображения настоящият състав счита, че подаването на заявката през 2006 г. от страна на ответника е било действие, водено от собствена търговска логика, свързана с укрепване на използвания като регистрирана марка към този момент знак. Ответникът не е целял да получи облагодетелстване от световната известност на марката, притежавана от ищеца, доколкото успешно е реализирал своя търговска дейност под същия знак в продължителен период преди заявката, а и е продължил ползването на знака след този момент. Всичко това сочи, че по отношение на процесната заявка не е налице основанието „недобросъвестно заявяване“, дори да е възможно заявяването на марката да е било извършено в противоречие с други относителни основания за отказ. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер от 5 450 лв. – възнаграждение за адвокат и разноски за експертизи. Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер от 4 200 лв. съдът намира за неоснователно. Действително, то надхвърля значително установения в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. размер, но следва да се отбележи, че в посочената разпоредба е даден минимален размер за защита по всички неоценяеми искове без да е дефинирана тяхната сложност. Ето защо този минимум следва да се приеме като съответен за възнаграждения по дела с ниска фактическа и правна сложност, каквото настоящото не е – ответникът е осъществявал защита както срещу ненадлежното предявяване на иска, така и срещу неговата основателност, а нормативната уредба, приложима към процесния казус, е специализирана (това личи и от особената местна и родова подсъдност на този вид дела) и съответно предполага специализирани познания у ангажирания процесуален представител. Наред с това следва да се отчете, че е извършвана значителна процесуална дейност по доказване (както главно, така и насрещно), което от своя страна е довело до провеждане на много открити съдебни заседания – факт, нормативно приет за релевантен в посока завишаване на адвокатското възнаграждение (чл. 7, ал. 9 от Наредбата).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.“ Инк., дружество, регистрирано в САЩ, с адрес 1001 Г********, срещу „Б.Б.С.С.“ АД, ЕИК********, иск с правно основание чл. 12, ал. 5 вр. § 5, ал. 1 ЗР ЗМГО за признаване за установено, че „Б.Б.С.С.“ АД е действало недобросъвестно при подаване на заявка вх. № 86427 на Патентното ведомство на Република България за регистриране на национална комбинирана марка със словен елемент „G.I.“ за стоки и услуги от класове 9, 16, 35, 38, 41 и 42 на МКСУ.
ОСЪЖДА „Г.“ Инк., дружество, регистрирано в САЩ, с адрес 1001 Г********, да заплати на „Б.Б.С.С.“ АД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 5 450 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: