№ 197
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000600352 по описа за 2022 година
С присъда № 4 от 07.02.2022 г. на ОС-Благоевград, 8 наказателен състав, постановена по
НОХД № 519/2021 г. по описа на същия съд, подсъдимият А. А. С., с установена по делото
самоличност, роден на ******** г. в гр.Благоевград, с ЕГН **********, е признат за
виновен в това, че на 21.07.2020 г., около 19:50 часа, в гр.Благоевград, в близост до детска
площадка, между заведения „Шери“ и „Дива“, в лек автомобил марка и модел „Сеат Леон“,
с рег.№ ******* без надлежно разрешително, което се изисква при условията и по ред,
уреден в чл.32 от ЗКНВП, съгласно който „производството, преработването, съхранението и
търговията в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на
наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадено от
министъра на здравеопазването при условия и ред, определен с Наредба на Министерски
съвет“, е разпространил на Н. Е. С. от гр.Благоевград високорисково наркотично вещество -
кокаин с нето тегло 0,20 грама с процентно съдържание на активен компонент кокаин база
28,69 % на стойност 18 лева, определена съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне
цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на
основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5, във вр. с чл.54 от НК му наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал. 1 от
НК е отложено за срок от 3 години, както и наказание „глоба“ в размер на 5 000 лева.
Срещу така постановената осъдителна присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия
А. А. С. с оплаквания, че е незаконосъобразна и несправедлива. Заявява, че окръжният съд е
постановил порочен съдебен акт, който следва да бъде отменен като такъв по реда на
1
въззивното производство, а самият той /като подсъдим/ да бъде оправдан по предявеното
обвинение. Твърди, че предявеното му обвинение е недоказано както от обективен, така и от
субективен характер. Сочи, че от събраните в процеса доказателства не се е доказало по
едни безспорен и категоричен начин повдигнатото обвинение, описано в обвинителния акт,
отнасящо се за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5 от НК, както и че не се
е доказало авторството на това деяние в негово лице. Предвид така изложеното
подсъдимият счита, че атакуваната присъда следва да бъде отменена като
незаконосъобразна и като несъобразена с доказателствения материал по делото и че следва
да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.
В заседанието пред въззивния съд прокурорът от САП изразява становище, че въззивната
жалба на подсъдимия е неоснователна. Моли да бъде прието, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна. Твърди, че
обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин; че първоинстанционният съд е
квалифицирал деянието правилно и че законосъобразно е постановил осъдителна присъда.
Сочи, че престъпното деяние, предмет на делото, е със завишена степен на обществена
опасност. По тези съображения моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.
В заседанието пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия С. в лицето на адвокат
Й. П. изтъква, че в показанията си св. С. в нито един момент не е могъл да разпознае или да
посочи подсъдимия като лицето, от което е закупил наркотика, както и че предоставеното от
този свидетел описание на лицето, от което е закупил наркотично вещество, отговаря на
лице, несъвместимо с визията на С.. В тази връзка се сочи, че доколкото описаното от св. С.
лице е със слабо телосложение, късо подстриган, 170 см., е видно, че визията на С. не
отговаря на така предоставеното описание, както и че на практика в нито един момент С. не
е посочил, че е видял марката и модела на автомобила, откъдето е закупил наркотично
вещество.
Твърди, че не е в корелация с показанията на св. С. твърдението на полицейския служител
П., че още отдалече е разпознал именно С., без да посочва конкретни данни в тази насока,
като лицето, от което е бил закупен наркотика, независимо, че е бил на много по-голяма
дистанция в сравнение със С., който е практическият купувач, а именно - на около 20 метра,
между колите, привечер, и е разпознал лицето, без лицето да е излизало от автомобила.
Прави и оплакване, че без никакви данни по делото първоинстанционният съд цитира като
отегчаващи вината обстоятелства многобройни данни и сигнали в системата на МВР,
касаещи подсъдимия С.. Сочи, че в материалите по делото обаче липсват каквито и да било
доказателства в тази насока, но че дори и да е имало такива по своята същност те сами по
себе не могат да обосноват противоправно поведение на С..
Заявява също, че видно от извършените в хода на досъдебното производство претърсвания и
изземвания от дома, автомобила и гаража на С., у него не са открити и респективно иззети
каквито и да било наркотични вещества или други предмети, които да го уличават и да
обосновават инкриминираното му обвинение. В този ред на мисли се изтъква, че не са
открити и везни, пликчета, прекурсори или парични суми, от които обстоятелства да може
2
да се направи извод или да е налице индиция за противоправно поведение на С. и в частност
за негово поведение по разпространение на наркотици.
Защитникът адвокат Й.П. обосновава и извод, че св. П., заявявайки многократно наличието
на сигнали за незаконна дейност на С. по разпространение на наркотични вещества, е
амбициран именно той да е лицето, което да допринесе за осъдителната присъда на
подсъдимия, тъй като на неговите свидетелски показания се крепи цялото обвинение, но че
същевременно е видно от показанията на останалите свидетели, че те дори изключват
показанията на св. П.. В тази връзка прави и оплакване, че окръжният съд изцяло е
кредитирал показанията на полицейския служител П., без да прояви никаква критичност към
същите. Счита обаче, че в случая такава следва да е налице, тъй като, според защитника,
това са единствените данни, уличаващи С..
Претендира, че от първоинстанционния съд е допуснато съществено процесуално
нарушение на нормата на чл. 305 ал.3 от НПК, тъй като не е спазил изискването на
цитираната норма и не е изложил подробни, конкретни, ясни и непротиворечиви и
отговарящи на действителната фактическа обстановка и обективната истина мотиви към
произнесената присъда. Твърди, че първоинстанционният съд в нарушение на цитираната
норма не е изложил реалната фактическа обстановка по делото в съответствие със събрания
доказателствен материал; не е анализирал задълбочено събрания от него в хода на
проведеното съдебно следствие по делото доказателствен материал; не е обсъдил подробно
показанията на разпитаните по делото свидетели, а обсъдените са тълкувани превратно, в
ущърб на подсъдимия; не е посочил обоснован правен извод относно възприетото за
осъществено престъпно деяние по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 5 от НК, като не са посочени
никакви констатации или изводи за авторството на деянието, които по безспорен начин да
сочат за престъпна деятелност на С.. Заявява, че всичко така изложено обосновава извод за
липса на мотиви на присъдата и води до ограничаване на процесуалните права на страните
по делото. В подкрепа на този извод се излагат аргументи, че в схематичните мотиви на
присъдата на първоинстанционния съд липсва пълно изложение на фактическа обстановка,
доколкото, според защитника, в няколкото изречения, които следва да бъдат описанието на
фактическата обстановка по делото, едновременно се посочва какво излага единия свидетел,
след това другия, като същевременно хаотично се дискутират изготвените експертизи. В
тази насока се прави оплакване, че при посоченото едновременно излагане на факти,
изложени в разбъркан вид, не ставало ясно какво точно е възприел първоинстанционния съд
като фактическа обстановка по делото и че с това се изчерпват всички „усилия" на първия
съд за „обсъждане" на събраните по делото доказателства, което, според защитника, сочи на
пълна липса на анализ на което и да било доказателствено средство и на съдържащите се в
него доказателства. Счита, че пренебрегвайки по-голямата част от и без това оскъдния
доказателствен материал и не подлагайки на анализ същия, фактически
първоинстанционният съд е постановил немотивирана присъда. С оглед на това защитникът
Й.П. намира, че е налице пълна липса на изпълнение на задължението по чл.305, ал.3 от
НПК.
3
Наред с гореизложеното се изразява и недоволство, че окръжният съд е подходил
изключително формално към производството, като е пренебрегнал принципа за разкриване
на обективната истина, визиран в чл. 13 от НПК. Твърди, че обстоятелствата по делото
изобщо не са изследвани обективно, всестранно и пълно съгласно визираните в НПК
принципи и че кредитирайки единствено показанията на полицейския служител по този
начин окръжният съд въз основа на предположения и вероятни хипотези е постановил
присъдата си в нарушение на чл. 303 НПК. Счита, че е допуснато съществено процесуално
нарушение и последното налага отмяна на атакуваният съдебен акт. Съобразно така
изложеното моли да бъде отменена първоинстанционната присъда като неправилна и
незаконосъобразна и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен.
В заседанието пред въззивната инстанция защитникът адвокат С. П. заявява, че в
досъдебната и в съдебната фаза на производство не се намират данни подсъдимият А.С. да
е разпространил наркотично вещество. Относно показанията на св. П. твърди, че същият е
заявил, че е управлявана кола от лице от мъжки пол, без да уточнява. Относно св. С. сочи,
че в протокола от 06.12.2021 г. в съдебно заседание същият не разпознава А.С., не си
спомня телефонен номер, на който е звънял, не си спомня дали лицето, което е потърсил по
телефона, е подсъдимият; не помни номера на автомобила, като заявява, че А. не е излизал
от автомобила; както и че не е предоставил номера на телефона, от който е звънял. Досежно
показанията на св. С. изтъква, че в тях се съдържа един преразказ на съобщеното му от св.
П., че свидетелят С. е закупил някакво вещество от А.С.. Относно показанията на св. П. се
сочи, че същият е бил на повече от 20 метра в собствения си автомобил и е наблюдавал, но
че не може да каже колко човека са били в пристигналия на паркинга автомобил и дали е
видял някого конкретно. Твърди, че този свидетел не е видял лицето в автомобила.
Счита, че по безспорен и категоричен начин не се установява авторството на деянието и че
всичко се основава на едни генерални предположения – че се говори за 50 лева, че взел
нещо, дал 50 лв., но че нито са видели банкноти, нито купюри, нито даване, нито приемане.
В тази връзка изтъква, че няма данни именно А.С. да е дал нещо на С. и че той дори не е
разпознат; че няма данни за лица или лице, които са били в автомобила - именно С. ли е бил,
друг ли е бил; че няма данни за конкретно получено от С. и какво е получено. Сочи, че и
даденото описание на С. също не отговаря.
Изтъква и обстоятелствата, че С. е с чисто съдебно минало; че е трудово ангажиран –
работи; и е с добри характеристични данни; както и че той е един млад човек, за когото няма
данни да се е занимавал с нещо, свързано с чл. 354а НК. Предвид всичко изложено в
заключение защитникът адвокат С. П. моли след като бъде извършена проверка на
доказателствата подсъдимият да бъде оправдан.
В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият С. моли да бъда оправдан, защото не
се занимава с наркотици.
Апелативен съд - София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
изложените от страните съображения и като сам служебно провери правилността на
4
присъдата, намери следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на
първоинстанционното и въззивното производство и след извършен собствен цялостен
анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намира за безспорно установена и
съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка:
Подсъдимият А. А. С. е роден на ******** г. в гр. Благоевград. Живее в същия град на ул.
„***“№ **, ет.* ап.*. Не е женен, с основно образование, неосъждан. Известен е в града с
псевдонима „С.“.
С решение № 7688/14.09.2017 г. по НАХД № 1616/2017 г. по описа на PC-Благоевград,
влязло в сила на 30.09.2017 г., за извършено престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 пр.2 т. 1
пр.1 от НК на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност, като му
е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Към момента подсъдимият А. А. С. е трудово ангажиран по силата на трудов договор №
005/05.04.2022 г. с работодател ГСКСГ „Л. С.“-гр. Благоевград /л. 13 от въззивното дело/. За
подсъдимия С. е постъпила положителна личностна характеристика от лицето Р. С. Г.,
негова съседка /л. 14 от въззивното дело/.
Свидетелят Н.С. живеел със семейството си в град Благоевград. На 21.07.2020 г. около 19.00
часа той излязъл заедно със съпругата си и двете им деца да се разходят и да вечерят навън.
Вечеряли в заведението „Дива“, разположено в началото на алеята за парк „Бачиново“. Тъй
като въпросният ден имали със съпругата си годишнина от сватбата по този повод С. решил
да се позабавлява като се „почерпи“ /употреби/ наркотично вещество кокаин. За целта
позвънил от собствения си мобилен телефон с ********** на телефонен номер **********,
като ползвал приложението „Viber“. Свързал се с лице на име А. и с псевдоним „С.“
/подсъдимият А.С./ и му казал „Искам едно малко кокаин, можеш ли да ми свършиш работа,
че имам празник?“ В хода на проведения разговор двамата се уговорили да се срещнат
малко по-късно същата вечер на паркинга зад заведението „Шери“, находящо се на алеята за
парк „Бачиново“ в Благоевград, за да си закупи свидетелят С. от подсъдимия една доза
кокаин за сумата 50 лв.
По същото време във въпросния ресторант „Шери“ се намирали свидетелят Х.П., служител
в 01 РУ на МВР Благоевград, и свидетелят Б.П., негов приятел, които вечеряли там. След
като приключили с вечерята, някъде около 19.50 часа, когато било още светло, двамата
напуснали заведението и тръгнали в посока към автомобила на П., който бил паркиран
наблизо над ресторант „Шери“. Когато приближили към паркинга, свидетелят П. забелязал
пристигането на лек автомобил „Сеат Леон“ с рег.№ ******* черен на цвят, за който
автомобил знаел, че се ползва и управлява от подсъдимия А.С., известен му с псевдонима
„С.“. П. бил служебно запознат с постъпващата от известно време преди това в структурите
на МВР в Благоевград /в сектор „Криминална полиция“/ оперативна информация, че лицето
А.С. се занимава с разпространяване на наркотични вещества и по-специално на кокаин.
Междувременно свидетелите П. и П. са качили в автомобила на последния, но тъй като
5
появата на автомобила на С. провокирала и привлякла вниманието на П. същият помолил
своя приятел да изнесе автомобила си малко напред, за да може да наблюдава по-добре
движението на автомобила на С.. Движейки се с ниска скорост, управляваният от
подсъдимия С. автомобил преминал покрай паркираните автомобили в посока към центъра
на Благоевград и спрял в близост до детската площадка, находяща се между заведенията
„Шери“ и „Дива“. Тогава П. видял и се уверил, че именно А.С. управлява наблюдавания от
него автомобил „Сеат Леон“. В този момент до автомобила на С. се приближил свидетелят
Н.С. и през отворения преден ляв прозорец на автомобила протегнал едната си ръка навътре
/в купето/ и предал на подсъдимия сумата от 50 лв., а последният му дал едно
полиетиленово пликче (сгъвка), съдържаща около 0,2 гр. кокаин. Свидетелят С. веднага
прибрал полученото от подсъдимия пликче с кокаин в джоб на късите си панталони и
тръгнал по алеята в посока парк „Бачиново“, където го изчаквали неговата съпруга и двете
им деца. Свидетелят П., който наблюдавал и възприел случилото се от разстояние не повече
от 20 метра докато седял в автомобила на своя приятел - св. Палаулов, веднага
предположил, че подсъдимият С. е продал на приближилия се до автомобила му мъж
наркотични вещества, поради което незабавно уведомил за това началника на „Криминална
полиция“ в 01 РУ-Благоевград. Последният разпоредил да бъде проверено лицето, за което
се предполага, че е закупило наркотично вещество. В изпълнение на тази заповед
свидетелят П. слязъл от автомобила на своя приятел П., който го последвал, и двамата
тръгнали след свидетеля Н.С.. Докато се движили по алеята, те срещнали свидетеля Д.С.,
който към онзи момент също бил служител на МВР, и П. му споделил за възприетото от
него. Тогава С. се присъединил към колегата си П. и неговия приятел и тримата заедно
продължили да следват свидетеля С.. Когато последният заедно със семейството си спрял на
детска площадка, находяща се вляво от алеята над комплекс „Перун“, свидетелите П. и С.
решили да видят каквото ще направи, затова заедно с придружаващия ги П. седнали на една
пейка, за да изчакат и да наблюдават. П. и С. забелязали, че С. се отделил от семейството си
и продължил още малко нагоре по алеята, след което свил вдясно по пътека, водеща към
реката, при което те го последвали. В момента, в който полицейските служители се
приближили към Н.С., последният бил поставил върху мобилния си телефон малка част от
закупеното наркотично вещество под формата на „линия“ и тъкмо се готвел да го употреби
чрез смъркане /“шмъркане“/. Когато забелязал приближаващите към него свидетели П. и С.,
св. С. забърсал поставеното върху телефона му вещество и то се разпиляло във въздуха.
Полицейските служители се легитимирали и установили самоличността му, след което го
попитали дали има в себе си вещи и предмети, забранени от закона, на който въпрос С. им
отговорил, че в джоба си има малко кокаин за лично ползване и го предал на полицейските
служители. На място бил извикан автопатрул, след което Н.С. бил отведен в 01 РУ -
Благоевград, където бил оформен протокол за доброволно предаване на един брой
полиетиленова сгъвка, съдържаща бяло прахообразно вещество с нето тегло 0,2 гр., което
след направен полеви наркотест реагирало положително на кокаин.
От заключението на приетата физико-химична експертиза № Н-162/31.08.2020 г. се
установява, че бялото прахообразно вещество, предадено доброволно от свидетеля С., е
6
кокаин с нето тегло 0.20 гр. със съдържание на активен компонент /кокаин база/ 28,69 %.
Стойността на това наркотично вещество съгласно ПМС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне
на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството /публикувано в ДВ
бр.15 от 06.02.1998 г., изм. бр.14 от 18.02.2000 г./ възлиза на 18 лв.
От справката в централна база на КАТ от 22.07.2020 г. се установява, че А. А. С. с ЕГН
********** е бил собственик на лек автомобил марка и модел „Сеат Леон“, черен на цвят, с
ДК№ *******, в периода 28.04.2003 г.- 29.01.2020 г.
На 22.07.2020 г. за времето от 15.22 ч. до 15.41 ч. било извършено претърсване на лек
автомобил марка и модел „Сеат Леон“, черен на цвят, с ДК№ *******, ползван към този
момент именно от А. А. С.. При това действие не били открити вещи и предмети, забранени
от закона, имащи отношение към разследването по досъдебното производство. С протокол
от същата дата А.С. предал доброволно мобилен телефон „Самсунг“, черен на цвят с ИМЕИ
354146/11/067661/9.
Съгласно писмо peг. № 2622е/2021 г. на „Теленор България“ ЕАД мобилен номер
**********, ползван от подсъдимия С., е бил регистриран на името на М. Н. И.а с ЕГН
**********.
Горните относими към предмета на делото фактически констатации са извеждат от САС
след извършен собствен анализ на следните събрани по делото доказателствени материали:
- гласни доказателства, установени от показанията на разпитаните свидетели Н.С., Х.П.,
Д.С., Б.П., И.В., Й.Л. и И.И.;
- от заключението на назначената и приета физико-химическа експертиза /находяща се на
л.л. 35- 36 от ДП/;
- от писмените доказателства по делото: протоколи за доброволно предаване /л.17, л. 45 от
ДП/, справка в централна база КАТ /л.19 от ДП/, протоколи за претърсване и изземване
/л.22-26, 28-30 от ДП/, свидетелство за съдимост /л.69 от ДП/, протокол за оглед на ВД и
фотоалбум /л.74-76 от ДП/, приемо-предавателни протоколи /л.77, 78 от ДП/; справка рег.
№2622е/2021 г. от „Теленор България“ ЕАД; трудов договор на подсъдимия от 05.04.2022 г.
/л. 13 от въззив. дело/ и личностна характеристика на подсъдимия /л. 14 от въззив. дело/.
- от вещественото доказателство: полиетиленова сгъвка с бяло прахообразно вещество -
кокаин.
След собствен анализ на събраните по делото доказателствени материали въззивният съд
също счита, че фактът на продажбата на процесната доза кокаин от страна на подсъдимия
А.С. на св. Н.С. безпротиворечиво и еднозначно се установява от показанията на самия Н.С.,
че е закупил намереното в него количество кокаин от лице на име А., на когото казват „С.“,
като същевременно именно подсъдимият С. е известен с този псевдоним; от показанията на
свидетелите Х.П. и Б.П., които са имали преки и непосредствени визуални възприятия за
проведената среща между подсъдимия и св. С., при която С. протегнал за момент ръката си
навътре в купето на автомобила, управляван от С., след което, изваждайки ръката си
7
обратно навън, поставил нещо с нея в джоба на панталона си; от показанията на свидетелите
П., П. и С., които след срещата между подсъдимия и св. С. на практика са възприели цялата
поредица от последващи действия на С. до момента, в който същият се готвил да употреби
част от закупеното наркотично вещество – поставено върху телефона му, но като забелязал
П. и С. да се приближават към него забърсал прахообразното вещество и то се разпиляло; от
показанията на свидетелите П. и С., които са възприели извънпроцесуалните изявления на
С., в които той заявил, че малко преди това е закупил за 50 лева наркотичното вещество
кокаин от лице на име А., с когото се свързал чрез мобилното приложение „Вайбър“, че
имал повод за празнуване и затова решил да се почерпи като употреби малко кокаин; от
показанията на свидетеля П., че св. С. му посочил телефонния номер на лицето А., от когото
си закупил наркотичното вещество, и че този номер завършвал на „717“. Показанията на
горните свидетели напълно се подкрепят и от обективните находки по делото, процесуално
закрепени в протокола за доброволно предаване от страна на св. С. – същият доброволно
предал на св. П. останалата част от закупеното от него наркотично вещество кокаин - бяло
прахообразно вещество с нето тегло 0,2 гр., съдържащо се в един брой полиетиленова
сгъвка.
При извеждането на значимите за правилното решаване на делото факти, които на практика
се възприемат и от настоящата инстанция, първостепенният съд е извършил подробен,
обстоен и логически издържан анализ на приобщените доказателствени източници и
способи на доказване, съпоставяйки ги и оценявайки ги във връзка с другите събрани по
делото доказателствени материали, като в резултат на тази задълбочена преценка правилно е
приел, че в своята цялост приобщените доказателствени източници следва да се ползват с
доверие като неопорочени и отговарящи на обективната действителност. В тази връзка при
оценката съдържанието на събрания от окръжния съд доказателствен материал
апелативният съд счита, че по същество липсват някакви съществени противоречия в
значимите за правилното решаване на делото доказателствени източници, което да налага
преодоляването им по реда на чл. 305, ал.3, изр.2 от НПК чрез излагане на изрични
съображения за мотивите, довели до кредитирането или некредитирането на съответната
част от противоречащите си доказателствени източници.
В частност първият съд е обсъдил задълбочено и аналитично всички гласни доказателствени
източници и конкретния им "принос" към установяването на съответните, релевантни на
обвинението, факти и обстоятелства. Така, въз основа на този свой анализ ОС-Благоевград с
пълно основание и в съответствие с процесуалните доказателствени стандарти е включил в
решаващите доказателствени източници както показанията на свидетелите Н.С., Х.П., Д.С. и
Б.П., така и протокола за доброволно предаване на останалата част от закупеното от С.
наркотично вещество. Изложил е и съображенията си защо възприема като достоверни и
обективни показанията на тези свидетели; защо кредитира с доверие заключението на
относимата ФХЕ и приобщените писмени доказателства и доказателствени средства; както
и защо отхвърля тезите на защитата, като е отговорил и на всички наведени от защитника на
подсъдимия А.С. доводи и възражения относно доказателствената обезпеченост на
8
повдигнатото обвинение, с което в пълна степен е изпълнил процесуалните си задължения.
При тази доказателствена преценка първоинстанционният съд не е допуснал нарушения при
интерпретацията на относимите към обвинението доказателствени материали. Отделните
доказателствени източници са възприети съобразно действителното им съдържание, без да е
допуснато изопачаване или неточна, респ. неправилна интерпретация на същите, което да е
довело до необоснованост на установените фактически констатации относно продажбата от
страна на подсъдимия А.С. на инкриминираното количество кокаин.
Съобразно гореизложеното САС намира, че при оценката и анализа на събрания
доказателствен материал ОС-Благоевград не е допуснал нарушения в процеса на оценъчната
си дейност /нито на процесуалните правила, нито на правилата на мисленето и на
логическата рационалност/, поради което споделя изложените в тази връзка съображения.
Което пък от своя страна, в крайна сметка, не обуславя процесуална необходимост от
тяхното повторно излагане в настоящото решение.
Поради съществената значимост на показанията на свидетелите Н.С., Х.П. и Б.П. за
установяването на извършеното от А.С. разпространение на процесното високорисково
наркотично вещество кокаин САС намира за необходимо да изложи и следното относно
показанията на тези свидетели:
Св. С. е съобщил напълно добросъвестно, последователно, подробно и в детайли /според
съхранените си спомени/ всичко известно му по случая, като обективно не съществуват
никакви данни, които да внасят колебание в истинността на изнесеното от него досежно
факта на срещата му на процесната дата с продавача на наркотичното вещество – в случая с
подсъдимия А.С.; досежно причината, поради която се е осъществила тази среща; както и
относно целта на срещата и случилото се на нея. В тази връзка следва да се изтъкне, че
конкретните обстоятелства, при които е била уговорена и впоследствие осъществена самата
среща между подсъдимия и св. С., обективно са позволили на последния да възприеме и да
запомни името на лицето, на което се е обадил и с което се е срещал /А., известен с
псевдонима „С.“/, както и извършените от двамата действия по време на тази среща и
практическия резултат от срещата – закупуването и придобиването на фактическа власт
върху процесното количество кокаин. Освен това по делото липсват каквито и да са данни
на св. С. да е било внушавано, подсказвано и/или указвано да посочи именно името А. и
псевдонима „С.“ като имена на лицето, продало му на инкриминираната дата процесното
количество кокаин. В частност не се установява някой да е подсказвал на св. С., да го е
насочвал и/или насърчавал при формирането на твърденията в показанията му, че е закупил
намереното в него наркотично вещество точно от лице с това име и с този псевдоним.
Затова настоящият състав категорично отхвърля възможността решението на св. С. да
посочи именно тези индивидуализиращи „признаци“ на лицето, продало му наркотичното
вещество, да е било в резултат на някакво погрешно формирано субективно убеждение,
включително и вследствие на някакво външно въздействие, което убеждение да не
съответства на действителните му възприятия и на обективната действителност.
Следва да се отбележи също, че липсват каквито и да са данни св. С. да е изпадал в
9
състояние, което да е блокирало когнитивните /познавателните/ му процеси – след
установяването му и задържането му от полицейските служители П. и С., същият е бил в
пълно съзнание относно случващото се и е реагирал напълно адекватно, при което, макар
първоначално да се е държал малко объркано /предвид внезапната поява на служителите на
МВР в момента, в който тъкмо се е приготвял да смърка от кокаина/, той достатъчно
смислено и логично им е разказал за причината да се намира на въпросното място – във
връзка с намеренията му да се почерпи с наркотичното вещество кокаин, което малко преди
това бил закупил от лице на име А. и с псевдоним „С.“. Сред основните когнитивни процеси
са ”възприятие” /когнитивен процес на цялостно отражение на характеристиките на
обектите или явленията при тяхното непосредствено въздействие върху сетивата/ и ”памет”
- запомняне, съхранение, спомняне /когнитивен процес, при който се запазва, възстановява и
използва минал опит или знание/, като в случая с оглед данните по делото следва да се
приеме, че при св. С. тези когнитивни процеси въобще не са били нарушени.
Свидетелите П. и П. съвсем случайно са станали очевидци на проведената между
подсъдимия С. и св. Н.С. среща, на която била извършена покупко-продажбата на
процесното количество наркотично вещество кокаин. Същественото в случая е, че във
връзка с постъпвала оперативна информация за подсъдимия С., че се занимава с
разпространението на наркотици и по-точно на кокаин, на св. П. служебно са били известни
както личността на подсъдимия, включително и неговия псевдоним, така и ползвания от
него към този момент лек автомобил. Като в случая именно тази оперативна информация е
мотивирала св. П. да насочи вниманието си към приближаващия паркинга на заведението
„Шери“ лек автомобил „Сеат Леон“, с рег.№ ******* за който знаел, че се управлява и
ползва от подсъдимия. А впоследствие, докато наблюдавал вече спрелия автомобил „Сеат
Леон“, с рег.№ ******* св. П. не е имал вече никакво колебание и съмнение, че вътре в
автомобила е именно лицето А.С. /същият е бил сам/. В тази връзка следва да се изтъкне, че
конкретните обстоятелства, при които е била наблюдавана срещата между подсъдимия и св.
С., обективно са позволили на П., а и на П. да възприемат сравнително добре и в детайли
извършените от двамата действия както по време на тази тяхна краткотрайна /моментна/
среща, така и след това. В действителност П. и П. не твърдят да са забелязали размяна на
конкретни вещи между подсъдимия и св. С., но пък и двамата са категорични, че след като
С. се приближил до пристигналия на паркинга автомобил „Сеат Леон“ с рег.№ ******* и се
отворил прозореца /откъм водача/ на този лек автомобил С. протегнал през отворения
прозорец едната си ръка навътре в салона на автомобила, след което веднага си прибрал
ръката и с нея поставил нещо в джоба на късите си панталони. След отдалечаването на св.
С. от автомобила, управляван от подсъдимия, същият бил визуално проследен от
свидетелите П. и П., а впоследствие и от св. С., като и тримата са категорични в показанията
си, че през цялото това време от отдалечаването на С. от автомобила на С. до момента на
извършената му проверка от полицейските служители той не се е срещал и общувал с други
лица извън членовете на семейството му /съпругата му и двете му деца, с които всъщност
бил излязъл на разходка/.
10
Фактът на полицейската проверка на свидетеля Н.С. логично се обяснява в показанията на
свидетелите П., П. и С. именно с видяната от страна на първите двама съмнителна среща
/продължила само секунди/ между него и подсъдимия, след която С. сложил нещо в джоба
на панталона си, а впоследствие след отдалечаването му от семейството му, се приготвил да
употреби прахообразно наркотично вещество чрез смъркане.
Предвид гореизложеното правилен и обоснован се явява решаващият извод на
първоинстанционния съд, че в събраните в хода на съдебното следствие доказателства и в
частност гласни такива не са налице никакви колебания и противоречия относно факта, че
процесното наркотично вещество е било продадено на свидетеля Н.С. именно от
подсъдимия А.С..
За да приеме за установено по категоричен начин обстоятелството, че точно подсъдимият е
продал на свидетеля С. инкриминираното наркотично вещество, ОС-Благоевград напълно
правилно е кредитирал показанията на свидетелите П., П. и С., както и показанията на
свидетеля Н.С., тъй като тези показания са еднопосочни и представляват единна група
гласни доказателствени средства, които по същество са взаимнодопълващи се,
последователни, логични и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.
Напълно лишено от основание е оплакването на защитата, че не е в корелация с показанията
на св. С. твърдението на полицейския служител П., че още отдалече е разпознал именно С.,
без да посочва конкретни данни в тази насока, като лицето, от което е бил закупен
наркотика, независимо, че е бил на много по-голяма дистанция в сравнение със С., а именно
- на около 20 метра, между колите, привечер, и е разпознал лицето, без то да е излизало от
автомобила. Тук следва да се подчертае, че за разлика от св. С., който изразява известно
колебание относно броя на срещите си с подсъдимия С. и познанството си с него /доколкото
в разпита пред съдия на ДП заявява, че го е познавал от един месец преди случая, а в
разпита от съдебната фаза заявява, че тогава го е видял за първи път/, в хода на цялото
наказателно производство св. П. е бил напълно последователен в показанията си, че във
връзка със службата си е познавал подсъдимия С., като е знаел и индивидуализиращите
белези на управлявания от него автомобил към датата 21.07.2020 г. Точно в този смисъл са
и на практика единствените приобщени показания на П. /тези от съдебната фаза/, в които
той категорично и без каквито и да било колебания и съмнения заявява, че забелязаният от
него на паркинга автомобил е бил управляван именно от А.С.. Твърденията на П., че е
познавал А.С. включително с псевдонима му „С.“ напълно се потвърждават и от показанията
на св. П., който твърди, че когато още в първия момент П. е забелязал пристигналия на
паркинга автомобил „Сеат Леон“ е започнал да си повтаря на глас „С., С.“. И доколкото П. е
познавал подсъдимия С. отпреди, категорично не е било необходимо той допълнително да
посочва някакви конкретни данни в тази насока. По същество защитата оспорва
възможността П. да е могъл да разпознае подсъдимия в конкретната обстановка /от около 20
метра, между колите, привечер, и без лицето да е излизало от автомобила/. Но при условие,
че този свидетел е познавал подсъдимия и управлявания от него автомобил, тези изброени
фактори съвсем не са от естество да поставят под съмнение факта на разпознаването – все
11
пак е било светло /на нашата географска ширина около 20.00 часа през месец юли е все още
ден и затова е имало достатъчно дневна светлина/; доколкото автомобилът на подсъдимия
се е придвижвал между другите автомобили на паркинга същият е бил достатъчно видим за
П. и за неговия приятел П., в какъвто смисъл са и показанията им; разстоянието от не повече
от 20 метра не е толкова голямо, че да затрудни възприемането на обекти като автомобил и
намиращ се в него човек, още повече когато възприемащият /в случая П./ познава и
автомобила, и човека в него; в тази ситуация, когато възприемащият познава возещия се в
автомобила и го вижда през предните стъкла, е напълно нормално и логично последният да
може да бъде разпознат и без да излиза от автомобила.
Във връзка с гореизложеното некоректно е твърдението на защитника С. П., че в
показанията си св. П. сочил, че са били на повече от 20 метра от другия автомобил.
Напротив, в показанията си на л. 61-гърба от първоинст. дело П. е заявил, че разстоянието е
било не повече от 20 метра, което без съмнение е различно от горното твърдение. А относно
оспорваната от защитата видимост към автомобила, управляван от С., в същите показания
св. П. заявява недвусмислено, че предниците на двата автомобила били разположени една
срещу друга, че между тях не е имало други коли и че е било светло, поради което се е
виждало ясно и нищо не е препятствало видимостта.
Оспорвайки показанията на св. П., защитникът С. П. напълно голословно и без никаква
доказателствена основа твърди, че св. П. е заявил, че е управлявана кола от лице от мъжки
пол, без да уточнява. Напротив, още в докладната си записка от 22.07.2020 г., в първите си
показания от ДП от същата дата /които показания не са приобщени чрез прочитане в
съдебната фаза и затова въз основа на тях не се обосновават фактически изводи/, както и в
показанията си от съдебната фаза св. П. винаги е твърдял, че забелязаният от него на
паркинга автомобил „Сеат Леон“ е бил управляван именно от А.С., като никога не е
заявявал този автомобил да е управляван от непознато за него лице. В случая въззивният съд
цитира докладната записка и показанията на П. от ДП единствено с цел да обоснове, че този
свидетел последователно и неизменно е поддържал твърденията си, че още от самото начало
е възприел и разпознал А.С. като лицето, управлявало пристигналия на паркинга лек
автомобил с посочени марка, модел и регистрационен номер.
В действителност в показанията си св. С. не заявява да разпознава в подсъдимия лицето, от
което е закупил наркотика, но пък същевременно дава непротиворечива информация, че
това лице се казва А. и че прякорът /псевдонимът/ му е „С.“, както и че е пристигнал на
срещата с черен на цвят автомобил с марка или „Пежо“ или „Сеат“, но че не е бил обърнал
особено внимание на този факт. Очевидно е, че така предоставената от С. информация за
обстоятелствата относно извършената от негова страна покупка на процесното наркотично
вещество напълно съвпада и се потвърждава от заявеното от свидетелите П. и П., които
били непосредствени очевидци на срещата между С. и продавача на наркотичното вещество
– съвпада и се потвърждава факта, че продавачът се казва А. и е известен с псевдонима „С.“;
съвпада и се потвърждава и факта, че продавачът е пристигнал на паркинга с черен на цвят
автомобил марка „Сеат“. В тази връзка житейски е напълно логично и нормално св. С. да не
12
е запомнил точно марката на автомобила и регистрационния му номер, доколкото на
проведената /твърде краткотрайна, продължила само няколко секунди/ среща св. С. е бил
дошъл единствено с цел да си закупи наркотично вещество кокаин, а не за да си закупува
автомобил, та да му се налага да го оглежда и да запомня марката му, модела му и
регистрационния му номер. С оглед на това изцяло ирелевантни за достоверността на
показанията на св. С. се явяват възраженията на защитниците, че този свидетел не е посочил
да е видял марката, модела и регистрационния номер на автомобила, от водача на който е
закупил наркотично вещество.
Според въззивния съд даденото от св. С. на ДП описание на лицето, от което е закупил
наркотичното вещество, не би могло да бъде меродавно и от значение за идентификацията
на продавача, доколкото това описание се отнася към датата 21.07.2020 г. и при липсата на
достоверна информация за визията на А.С. към онзи момент не може да се даде еднозначен и
категоричен отговор дали визията на същия /С./ е отговаряла или неотговаряла на така
предоставеното описание.
Предвид гореизложеното неоснователни се явяват и възраженията на защитника С. П., че
нямало данни именно А.С. да е дал нещо на С., респ. че нямало данни за конкретно
получено от С. и какво е получено, както и за дадени от него 50 лева, тъй като свидетелите
нито са видели банкноти, нито купюри, нито даване, нито приемане. В тази връзка защитата
очевидно игнорира съвкупността от гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите П., П., С. и С., които в своята логическа връзка и единство установяват
поредица от факти, свързващи именно подсъдимия С. с предоставянето във фактическа
власт на св. С. чрез покупко-продажба на наркотично вещество кокаин, което С. е
възнамерявал да употреби. А що се касае до обстоятелството, че С. е заплатил за дозата
кокаин 50 лева, в действителност свидетелите П. и П. не твърдят да са видели размяна на
конкретни вещи и в частност С. да е дал на С. 50 лева. Но въпреки това този факт
еднозначно се доказва и установява от показанията на самия С., който и в прочетените
показания от ДП, и в показанията от съдебната фаза категорично твърди, че за дозата кокаин
е заплатил на продавача 50 лева.
Некоректно и неотговарящо на действителното положение е твърдението на защитника
адвокат Й.П., че св. П. е заявявал многократно наличието на сигнали за незаконна дейност
на С. по разпространение на наркотични вещества и че е амбициран именно той да е лицето,
което да допринесе за осъдителната присъда на подсъдимия. Единствените приобщени
показания на св. П. са тези от съдебната фаза и от тяхното съдържание категорично не личи
той многократно да е сочил наличието на сигнали за незаконна дейност на С. по
разпространение на наркотични вещества, респективно да се е позовавал на такива. В
показанията си П. действително е съобщил за постъпвали данни в сектор „Криминална
полиция“ при 01 РУ-Благоевград, че лицето А.С. се занимава с разпространение на
наркотични вещества, но това той е направил, когато е посочил защо и по каква причина е
заострил вниманието си към забелязания от него лек автомобил „Сеат Леон“, управляван
именно от А.С., и към впоследствие приближилия се до този автомобил мъж /св. С./. В
13
напълно последователно и логично изложение на фактите П. е обяснил, че именно заради
постъпвалите оперативни данни, че С. се занимава с разпространение на наркотични
вещества, той е предположил, че на наблюдаваната от него и от приятеля му П. среща се е
случило тъкмо това – разпространение на наркотични вещества. Като тези показания на П.
не са нито пристрастни, нито тенденциозни, за да се приеме, че той е ръководен от някаква
лична амбиция именно неговите показания да допринесат за осъдителната присъда на
подсъдимия. Тук коректността налага да се отбележи, че П. не твърди да е видял какво са си
разменили на срещата подсъдимия и св. С., нито твърди да е видял изобщо някаква размяна
на вещи. В този ред на мисли той съвсем добросъвестно е заявил, че само е предположил да
е било осъществено разпространение на наркотични вещества, поради което е предприел и
следващите действия, които са били именно с цел да се провери дали наистина е извършено
такова разпространение.
Предвид изложеното дотук напълно неоснователно е и възражението на адвокат Й.П., че
единствено на показанията на св. П. се крепи цялото обвинение и че същевременно
показанията на останалите свидетели опровергавали и изключвали показанията на св. П..
Както бе вече обсъдено по горе, показанията на П. нито са единствени, нито са изолирани,
нито се опровергават от останалите доказателствени материали, като дори напротив –
напълно се потвърждават от тях. Подкрепят се и от показанията на С., и от показанията П., и
от показанията на С., както и от обективната находка при извършената проверка на С..
Предвид всичко изложено дотук за показанията на П. и за тяхната оценка неоснователно е и
оплакването, че тези показания неправилно се кредитират изцяло, без да се проявява никаква
критичност към тях. Изложеният от защитника аргумент в тази насока - че следва да е
налице критичност спрямо показанията на П., тъй като в тях са единствените данни,
уличаващи С. – е категорично несъстоятелен, тъй като най-малкото те не се явяват
единствените в подкрепа на обвинението, а същевременно не са нито нелогични, нито
непоследователни, нито вътрешно противоречиви, нито пък предубедени и тенденциозни и
в тази насока по горе бяха изложени подробни съображения.
Фактът на извършената от А.С. инкриминирана продажба на наркотично вещество кокаин
без никакво съмнение не се разколебава или опровергава от обстоятелствата, че при
последващите извършени действия по разследването спрямо подсъдимия /претърсвания на
обитаваното от него жилище и на използвания от него автомобил/ не са били открити и
иззети каквито и да било наркотични вещества или други предмети, които да го свързват с
разпространение на наркотични вещества - например везни, пликчета, прекурсори или
парични суми. Включените в предмета на обвинението, а оттам и в предмета на доказване
по делото обстоятелства относно извършеното разпространение на наркотично вещество
кокаин посредством продажбата му на св. С. са автономни и независими от настъпването
или не на гореизброените факти, поради което доказаността на обвинението за
инкриминираната продажба на една доза кокаин не е поставена в причинно-следствена
зависимост от настъпването /случването/ или не на горните факти и обстоятелства.
Неоснователно е и оплакването за допуснато от окръжния съд съществено процесуално
14
нарушение на чл. 305 ал.3 от НПК. Изложените в обосновка на това оплакване доводи са
изцяло несъстоятелни и категорично не могат да бъдат споделени от въззивния съд.
Заявеното несъгласие на защитниците с установената от първия съд фактическа обстановка
по съществото си сочи на оплакване за необоснованост, каквато в случая категорично не е
налице. Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка по делото е в пълно
съответствие със събраните и кредитирани доказателствени източници. Противно на
твърденията на защитата, събраният по делото доказателствен материал е анализиран
достатъчно задълбочено от окръжния съд, при което са били обсъдени подробно
показанията на разпитаните по делото свидетели и са били изложени конкретни
съображения защо се приема автор на деянието да е тъкмо подсъдимият. На тази част от
доказателствената дейност на първия съд бе дадена положителна оценка от въззивната
инстанция, която на свой ред извърши собствен анализ на всички събрани относими
доказателствени източници и в резултат на него не достигна до други /различни/ фактически
положения, включително и относно авторството на деянието. Поради което се налага извода,
че приетите за установени фактически констатации са обосновани, а доказателствата не са
тълкувани превратно и в ущърб на подсъдимия.
Във връзка с гореизложеното САС намира за некоректно и голословно оплакването на
защитника Й. П., че мотивите на атакуваната присъда са схематични; че в тях липсва пълно
изложение на фактическа обстановка; че в няколкото изречения, които следва да бъдат
описанието на фактическата обстановка по делото, едновременно се посочвало какво излага
единият свидетел, след това другият, като същевременно хаотично се дискутират
изготвените експертизи; че при едновременното излагане на факти, изложени в разбъркан
вид, не ставало ясно какво точно е възприел първоинстанционния съд като фактическа
обстановка по делото. От съдържанието на мотивите е видно, че на страници 1, 2 и 3 от
същите в необходимата пълнота, последователност и логическа и хронологическа връзка на
описаните събития е пресъздадена релевантната на обвинението фактическа обстановка,
като тази част от мотивите нито е схематична, нито страда от дефицит на описани факти и
обстоятелства, нито пък се състои от механично възпроизвеждане и цитиране на
показанията на отделните свидетели и хаотично позоваване на изготвените експертизи. Така
отправените от защитника упреци са неоснователни и спрямо извършения от окръжния съд
анализ на доказателствените материали /на страници от 4 до 8 от мотивите/. При този разбор
на отделните доказателствени източници окръжният съд съвсем коректно е обсъдил
съдържанието на всеки от тях и мотивирано е посочил какво възприема като факти от
отделните доказателствени източници, като тези негови заключения са в пълно съответствие
с възприетата по напред в мотивите на присъдата фактическа обстановка.
Въз основа на изложените и установени от въззивната инстанция фактически положения се
налага правният извод, че подсъдимият А. А. С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.354а, ал.1, пр.5 от НК, за което е обвинен, в какъвто
смисъл е и решаващият извод на първостепенния съд. Този извод /относно приложението на
материалния наказателен закон при квалификацията на деянието/ почива на една правилна и
15
вярна интерпретация на събраните по делото доказателства, които са от значение при
формиране на вътрешното убеждение досежно квалификацията на деянието и приложимия
материален закон. Изводът за съставомерността на деянието на подсъдимия по посочения
текст от НК е направен след събиране и проверка на всички възможни относими
доказателства и доказателствени средства. С оглед на това лишено от всякакво основание е
твърдението на защитата, че окръжният съд е подходил изключително формално към
производството и е пренебрегнал принципа за разкриване на обективната истина, визиран в
чл. 13 от НПК, респ. че обстоятелствата по делото изобщо не са изследвани обективно,
всестранно и пълно.
Предвид гореизложеното проверяваната присъда не е необоснована, не е постановена при
непълнота на доказателствата, като при разглеждането на делото не са били допуснати и
съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правата на страните и да дават
основание за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за допълнително
разследване, респективно за ново разглеждане от първостепенния съд.
От обективна страна на инкриминираните дата и място А.С. е разпространил чрез възмездна
сделка процесното количество наркотично вещество кокаин, като го е продал срещу сумата
от 50 лв. на свидетеля Н.С.. С действията си подсъдимият е предал /предоставил/
фактическата власт върху процесното наркотично вещество на свидетеля С.. Подсъдимият
С. не е имал надлежно разрешение да се разпорежда с високорисковото наркотично
вещество кокаин, тъй като кокаинът е наркотично /упойващо/ вещество, поставено под
международен и национален контрол - Единната Конвенция на ООН за упойващите
/наркотичните/ вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г., Конвенцията на ООН
от 1998 г. срещу незаконния трафик на упойващи вещества и психотропни субстанции.
Кокаинът е включен в Приложение № 1 към чл.3, т.1, Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични и представлява вещество с
висока степен на риск за общественото здраве.
От субективна страна подсъдимият С. безспорно е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той е съзнавал, че без да
притежава надлежно разрешение извършва сделка по продажба на високорисково
наркотично вещество, посредством която го разпространява – предава го във фактическа
власт на друго /трето/ лице.
Въззивният съд намира, че конкретните обстоятелства по осъществяване на
инкриминираното деяние го характеризират като такова с обществена опасност, която не е
явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 НК, независимо от сравнително ниската стойност
на инкриминираното наркотично вещество и неговите характеристики, които го определят
като еднократна доза. Деянието на подсъдимия, изразяващо се във възмездно отчуждаване и
разпространение на високорисково наркотично вещество кокаин, има сравнително висока
степен на обществена опасност, както с оглед користната цел, с която наркотичното
вещество се разпространява /същото е било продадено на цена, почти тройно надвишаваща
действителната му пазарна/, така и поради създаването на реални условия за зависимости от
16
наркотични вещества с целия следващ се риск за здравето на употребяващите ги лица.
Съобразно изложените дотук съображения, САС намери за обоснована и законосъобразна
първоинстанционната присъда в частта й, с която е приложен правилно материалният закон
и подсъдимият е признат за виновен по правилната правна квалификация на деянието му. С
оглед на това настоящата инстанция намира за напълно неоснователни оплакванията на
защитниците на подсъдимия, направени в хода на съдебните прения във въззивното
производство, относно /не/доказаността на обвинението спрямо подсъдимия.
При проверка справедливостта на наложените с проверяваната присъда наказания на
подсъдимия А.С. САС намери, че същите са несправедливи и в частност са завишени.
Окръжният съд е изложил своите аргументи за определянето вида и размера на наложените
на подсъдимия санкции, а именно - 2 години и 6 месеца лишаване от свобода с 3 години
изпитателен срок и глоба в размер на 5 000 лв. По мнение на настоящия състав данните по
делото сочат на един отчетлив и осезаем превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства за сметка на отегчаващите, което безспорно налага намаляване интензитета и
обема на санкцията /наказателната принуда/.
За извършеното от подсъдимия А.С. престъпление по чл.354а, ал.1, пр.5 от НК кумулативно
са предвидени наказания „лишаване от свобода” от 2 до 8 години и глоба от 5 000 до 20 000
лева.
Степента на обществената опасност на деянието на подсъдимия е сравнително висока
предвид характера на защитаваните обществени отношения. Настоящият състав не счита
обаче, че в случая престъпната дейност на подсъдимия разкрива някаква по-висока степен на
обществена опасност от обичайната за този вид престъпления.
Въззивната инстанция напълно споделя извода на окръжния съд, че като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да бъдат възприети необремененото
/чистото/ му съдебно минало, младата му възраст /когато е извършил деянието е бил на 22
години/, социално му положение (че преди е бил трайно безработен, но че към момента е
трудово ангажиран по трудов договор). Към тях без съмнение следва да бъдат добавени
ниската стойност на инкриминираното наркотично вещество /18 лв./; малкото му количество
/0.2 гр./ и сравнително ниското съдържание на активния компонент кокаин-база /28.69 %/,
които характеризират предмета на престъплението като предназначена за продажба
еднократна доза; както и липсата на данни /установени чрез годни доказателства и
доказателствени средства/ за други извършени от подсъдимия такива деяния – по
разпространение на наркотични вещества. Във връзка с последното следва да се отбележи,
че твърденията на св. П. за постъпвала оперативна информация, че подсъдимият се е
занимавал с разпространение на наркотични вещества и в частност на кокаин не могат да
обосновават доказаност на факта, че С. се е занимавал с разпространение на наркотични
вещества, доколкото оперативната информация /като непроверена, непотвърдена и
несигурна такава/ не е доказателство/доказателствено средство по НПК. В тази връзка,
макар и отнесено към друго обстоятелство от посочените в чл. 54 от НК, следва да се
отправи упрек към окръжния съд, че въз основа именно на цитираната оперативна
17
информация /че подсъдимият се занимава с разпространение на наркотични вещества и по-
специално на кокаин/ недопустимо е приел наличие на завишена обществена опасност на
дееца.
Като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство първият съд правилно е отчел
факта, че С. веднъж вече е бил санкциониран чрез налагане на административно наказание
глоба в размер на 1 000 лв. по реда на чл.78а от НК за извършено деяние по чл. 354а, ал.5,
във вр. с ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, но че независимо от това е продължил да се занимава с
подобна дейност като е извършил и престъплението, предмет на настоящото производство.
Така, съобразявайки естеството и характеристиките на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, въззивният съд счита, че са налице основания за
индивидуализиране на наказанията на подсъдимия при условията на чл.55 ал.1 т. 1 от НК
чрез определяне на наказанията лишаване от свобода и глоба под най-ниските им предели,
предвидени за извършеното престъпление.
В случая безспорно са налице основанията за приложението на чл. 55 от НК, тъй като
смекчаващите отговорността обстоятелства са многобройни и тъй като предвидените за
престъплението наказания лишаване от свобода и глоба, дори и в техните минимални
размери /съответно 2 години и 5 000 лв./, се явяват несъразмерно тежки за подсъдимия с
оглед тежестта на деянието. Отчитайки съвкупността от обстоятелствата, включени в
обхвата на чл. 54 от НК и чл. 55 от НК, въззивният съд намира за справедливо следващите се
на подсъдимия за извършеното от него престъпление наказания лишаване от свобода и
глоба да бъдат отмерени, респективно намалени на 1 година лишаване от свобода и на 2 500
лв. глоба, което налага проверяваната присъда да бъде изменена в този смисъл. При
намаляването размера на наказанието глоба беше съобразена разпоредбата на чл. 55 ал.2 от
НК, предвиждаща, че в случаите на определяне на това наказание по реда на чл. 55 ал.1 т. 1
НК съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора, т.е. в случая – най-
много с 2 500 лв.
Според САС именно така определените по размер наказания за извършеното от подсъдимия
престъпление в максимална степен биха допринесли за постигане целите на наказанието по
чл. 36 от НК.
Обосновано и законосъобразно окръжният съд е приложил и разпоредбата на чл. 66 ал.1 от
НК, като е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок
от три години. В случая безспорно са налице условията на чл. 66 ал.1 от НК за отлагане
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода спрямо подсъдимия С., тъй
като той е лице с невисока, дори ниска степен на обществена опасност /същият до момента
не е осъждан и за него са постъпили положителни личностни характеристични данни/. Това
обстоятелство обуславя извода, че за неговото поправяне не е наложително да изтърпи
наложеното му наказание лишаване от свобода. Сравнително високата степен на обществена
опасност на деянието е взета предвид от въззивния съд при определяне на срока на
наказанието лишаване от свобода, като предвид конкретния му определен размер /от 1
18
година/ за поправянето на подсъдимия достатъчно въздействие ще окаже именно това
наказание, както и отлагането му за изпитателен срок от три години. Отделно, но при това
твърде съществено, се явява обстоятелството, че срещу приложението на чл. 66 от НК и
условното осъждане на подсъдимия няма подаден протест, поради което въззивната
инстанция ни би могла да влоши положението на подсъдимия и да отмени присъдата в
частта относно приложението на чл. 66 от НК.
В съответствие с разпоредбата на чл.354а, ал.6 от НК окръжният съд правилно е постановил
да бъде отнет в полза на държавата остатъка от процесното наркотично вещество кокаин,
както и да бъде унищожен.
С присъдата си окръжният съд е пропуснал да се произнесе по разноските по делото, като в
частност въпреки изхода на делото в първата съдебна инстанция не е възложил на
подсъдимия сторените по делото разноски /на ДП/, макар същият да ги дължи съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК. Този пропуск обаче не следва да бъде отстранен от
въззивната инстанция с настоящото решение, тъй като противното би означавало страните
да бъдат лишени от произнасянето на една редовна съдебна инстанция по въпроса по чл.
301, ал. 1 т. 12 от НПК, поради което след влизане на присъдата в сила и съобразно изхода
на делото и в частност на правния спор относно наказателната отговорност на подсъдимия
решаването на въпроса за разноските следва евентуално да бъде сторено от
първоинстанционния съд по реда на чл. 306, ал. 1 т. 4 от НПК.
При извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт не се констатираха основания за неговата отмяна, поради което и
предвид гореизложеното САС намери, че същият следва да бъде изменен в посочения по-
горе смисъл. В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна,
обоснована и законосъобразна. Съобразно естеството на изложеното дотук изцяло
неоснователно се явява искането на защитата за отмяна на атакуваната присъда, за
признаване на подсъдимия за невиновен и за оправдаването му по повдигнатото обвинение.
Воден от горното и на основание чл. 334 т.3 и т. 6 във вр. чл. 337 ал.1 т.1 и чл. 338 от НПК
Апелативен съд - София
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 4 от 07.02.2022 г. на ОС-Благоевград, 8 наказателен състав,
постановена по НОХД № 519/2021 г. по описа на същия съд, като
- НАМАЛЯВА срока на наложеното на подсъдимия А. А. С. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА на ЕДНА ГОДИНА.
- НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия А. А. С. наказание ГЛОБА от 5 000 лв. на 2 500
/две хиляди и петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от
19
датата на уведомяване на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20