№ 78
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110110613 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Х...“ ЕООД срещу „В...“ ЕООД, с която e предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 335, ал. 1 ТЗ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20 000 лв.,
представляваща дължима цена по договор за продажба на изплащане от 31.12.2021 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 26.02.2024 г., до окончателното
плащане.
Ищецът – „Х...“ ЕООД, твърди, че между страните е налице договор за покупко-
продажба на изплащане, с предмет движими вещи, подробно посочени в представения по
делото приемо-предавателен протокол. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора страните
отложили плащането на продажната цена със срок от една година, като уговорили краен
срок за плащане – 31.12.2022 г. Съгласно чл.8. от договора при изплащане на продажната
цена, продавачът следвало да прехвърли собствеността върху предмета на в срок до 5
работни дни, като за целта се състави и подпише договор за покупко- продажба. Твърди, че с
уговореното в чл.8. от договора продавачът е запазил собствеността върху предмета на
договора за себе си до изплащането на продажната цена. Излага, че е предал на купувача
движимите вещи, предмет на договора. Излага, че рискът се носи от купувача, считано от
предаване на вещите. Сочи, че и към настоящия момент купувачът не е изпълнил
задължението си за заплащане на продажната цена. При тези твърдения предявява
настоящия иск, като претендира и разноски по производството.
Ответникът „В...“ ЕООД, в срока за отговор оспорва предявения иск с твърдението, че
между страните не е налице твърдяното облигационно правоотношение. Сочи, че описаните
в представения приемо-предавателен протокол движими вещи се помещавали в сграда,
находяща се в гр. София, кв. „Бояна“, пл. „С..., собственост на трето лице, с което
ответникът е имал наемни правоотношения в периода от 01.01.2022 г. до 24.01.2023 г, с
предмет посочената сграда. Твърди, че при влизане във владение на сградата, част от
посочените движими вещи се помещавали в същата. Оспорва ищецът да е собственик на
процесните вещи. Излага, че в периода от 01.01.2022 г. до месец февруари 2023 г. е заплащал
1
на ищеца различни по стойност суми. При изложените твърдения, счита, че не дължи на
ищеца процесната сума. Излага, че при напускане на наетото помещение от страна на
ответника, вещите били оставени в същото. Ето защо моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.
335, ал. 1 ТЗ.
Договорът за продажба на изплащане носи родовите белези на продажбата, поради
което продавачът има задължение да прехвърли правото на собственост върху една вещ, а
купувачът, от своя страна, е длъжен да плати нейната цена. За покупко – продажба на
повечето категории вещи не се изисква особена форма. Съобразно чл.335 ТЗ продажбата на
изплащане е действителна, ако е извършена в писмена форма, респ. въведена е форма за
действителност на търговската покупко-продажба на изплащане.
В случая се касае за особена търговска продажба на стоки на изплащане по см. на чл.
335 ТЗ, при която е допустимо да бъде уговорено, че плащането на цената от купувача може
да бъде разсрочено, а продавачът запазва качеството си на собственик до момента на
цялостното изпълнение на задължението на купувача. Продажбата на изплащане е такава
продажба, при която задължението на купувача за плащане на цената е разсрочено във
времето. Възможно е при този вид търговска продажба страните да уговорят запазване на
собствеността /pactum reservati domini/. Когато преминаването на собствеността е отложено
до плащането на последната вноска, транслативният ефект на продадената на изплащане
вещ настъпва за купувача след като изплати изцяло цената. При покупко-продажбата на вещ
на изплащане с клауза за запазване на собствеността преминаването на собствеността и
преминаването на риска са разграничени, като правилото "рискът се носи от собственика"
/res perit domino/ не намира приложение.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че са
възникнали облигационни отношения между страните с предмет продажба на движими
вещи на стойност 20 000 лв., по който договор вземането за продажна цена е станало
изискуемо, както и изпълнение на задължението за предаване на стоките на ответника.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже плащане на цената на получените стоки.
От представения по делото Договор за покупко-продажба на вещи, наименован
Приемо-предавателен протокол се установява валидното възникване на облигационно
правоотношение между страните по договор за продажба на движими вещи на изплащане.
По силата на чл.2 от договора приемащата страна е приела предаденото от предаващата
страна, без възражения по отношение на количество и качество. Видно от клаузите на
договора (чл.8 от него), ищецът (продавачът) се задължава да прехвърли правото на
собственост върху оборудването, изброено в приемо-предавателния протокол на купувача
(ответника) в срок до 5 работни дни от датата на последното плащане, като за целта се
състави подпише договор за покупко-продажба. Съобразно чл.4 от договора приемащата
страна се е задължил да заплати сумата от 20 000 лв. чрез ежемесечни вноски или на по-
малък брой като пъти, но не по-късно от 31.12.2022 г. Предаването на стоката се установява
и от представения и неоспорен по делото приемо-предавателен протокол.
Спорът между страните се свежда до това дали между тях е налице сключен договор
за покупко-продажба на изплащане.
Представения по делото договор между страните представлява частен диспозитивен
документ по смисъла на чл.180 ГПК, като съдът е обвързан да приеме, че изявленията на
лицата, подписали документи, изхождат от тях. Поради това са неоснователни възраженията
2
на ответника, че между страните не налице твърдяното облигационно правоотношение.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е оспорил истинността на представения договор за
покупко – продажба на изплащане, поради което и възраженията му за липса на
облигационно правоотношение между страните са неоснователни. От описаното съдържание
на възникналите между страните облигационни правоотношения следва извод, че се касае до
сключен договор за продажба на оборудване за ресторант на изплащане, при които правото
на собственост върху вещта се прехвърля след изплащане на дължимата цена на вещите,
като дължимата цена се изплаща разсрочено в период от 12 месеца. В настоящия случай
сключеният между ищеца и ответника договор има характер на договор за търговска
продажба на изплащане, тъй като предметът му е продажба на оборудване за ресторант,
уговорени са цената, начина на плащане, разсрочено плащане на месечни вноски или други
по-малко на брой вноски, периодът на плащане с начален и краен срок, прехвърлянето на
собствеността след изплащане на цената изцяло и преминаването на риска.
Недоказано остана и следващото възражението на ответника, че изброените в
приемо-предавателния протокол движими вещи са били собственост на трето лице, с което
ответникът е имал наемни правоотношения в периода от 01.01.2022 г. до 24.01.2023 г, с
предмет сграда, находяща се в гр. София, кв. „Бояна“, пл. „С.... С приемо–предавателния
протокол, ответната страна е признала приемането на вещите, поради което съдът приема за
недоказано възражението, че същите са намират у трето лице. Следва да се посочи, че по
отношение на движимите вещи важи презумпцията, че същите са собственост на лицето в
чието владение се намират – чл.78 ЗС. По никакъв начин в производството не се доказа
оборудването за ресторант да принадлежи на трето за делото лице. Нещо повече със
сключване на договора за покупко-продажба на изплащане, ответникът се е съгласил да
поеме риска за вещите с предаването им. Това означава, ако вещта погине или бъде
повредена след този момент, купувачът е длъжен да изплати оставащите вноски до края на
срока на договора. Ако вещта е застрахована, застрахователното обезщетение ще се изплати
на нейния собственик, т.е. на продавача. Отклонение от това общо правило е възможно
единствено, ако е уговорено в застрахователния договор.
Поради изложените по-горе аргументи неоснователно е и възражението на ответника,
че при влизане във владение на сградата, част от посочените движими вещи се помещавали
в същата, тъй като видно от подписания между страните приемо-предавателен протокол,
приемащата страна е приела всички движими вещи без възражения по отношение на
количеството и качеството им.
Основателно се явява възражението на ответното дружество за извършени плащания
по процесния договор за покупко-продажба на изплащане на обща стойност 4733 лв.
Представените доказателства за плащане не са оспорени от процесуалния представител на
ищеца в първото по делото открито съдебно заседание, нито е доказано страните да са се
намирали и в други правоотношения по между си. От представените копия на разписки за
получени суми в брой и копия на банкови транзакции се установяват плащания на стойност
4733 лв. от „В...“ ЕООД в полза на „Х...“ ЕООД, поради което иска в тази част следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
При този изход на производството се следват разноски и на двете страни. На ищеца
на основание чл.78, ал.1 ГПК му се следват разноски, съобразно уважената част от иска в
размер на 1404,56 лв. за осъществено процесуално представителство от адв. Г. и държавна
такса в размер на 610,68 лв. или общо в размер на 2015,24 лв. Ответникът не е претендирал
присъждането на разноски, поради което и такива не му се следват.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 335, ал. 1 ТЗ „В...“
ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Бо... да заплати на
„Х...“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. “С..., да заплати
на „Х...“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. “С..., сумата
15 267 лева, представляваща неплатена част от продажната цена по договор за продажба на
изплащане от 31.12.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда
– 26.02.2024 г., до окончателното плащане, като отхвърля иска до пълния предявен размер от
20 000 лв., като неоснователен, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2015,24 лева
разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4