Р Е Ш Е Н И Е
№ 859/19.6.2020г.
гр.В., 18.06.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на асемнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА , като разгледа докладваното
от председателя АНД № 1542 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от Х.И.Т. против НП № 23-0000016/07.01.2020 г. на Началник на Областен отдел „АА“ в ГД“АИ“ гр. В., с което на основание чл. 93
ал.1т. 1 от ЗАвПр
на лицето е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 /две
хиляди/ лева.
В
жалбата се излагат твърдения, че административно-наказателното производство се е
развило извън преклузивните срокове, предвидени в
нормата чл. 34 от ЗАНН. В съдебно заседание, въззивникът,
редовно призован, не се явява, не се представлява. Излагат се доводи за
допуснато съществено процесуално нарушение с оглед липсата на връчване на
екземпляр от акта на НП, както и непосочване в АУАН и НП на място на извършване
на нарушението Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка, като се
твърди, че не е установено безспорно, че въззивникът
е управлявал процесното превозно средство на
посочената дата и час, тъй като констатациите не са в резултат на осъществена
от проверяващите проверка на пътното платно.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован,
не се явява, представлява се от адв. М., редовно
упълномощена и приета от съда. В заседание по същество същата пледира НП да
бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи като неправилно, необосновано
и недоказано.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 03.09.2019 г.
във връзка с извършвана проверка на транспортната дейност на „Д.“ООД, с писмо №
80-00-10-449/03.09.2019 г. на Началника
на Областен отдел „АА“ – гр. В. са изискани копия от документи, касаещи
дейността в периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г. Въз основа на
представените документи е извършена проверка от св. К.К.
и Б.Г.– инспектори при ОО“АА“ – гр. В., констатациите от която са отразени в
констативен протокол с рег.№ 80-00-10-4495/29.10.2019 г.
Въз основа на пътен лист № 202719/04.12.2018 г., товарителница №
0006325/04.12.2018 г. и информация от дигитална карта на водача, е установено, ече на 04.12.2018 г. въззивникът
е извършил обществен превоз на товари от гр. В. до с. К.с влекач марка „Д.“,
кат N3, с рег. № ** Установено е, че превозът е извършен с МПС за управлението на
което се изисква СУМПС от кат. „С“ и „С+Е“, без да притежава валидна карта за
водача. От извършената справка в информационната система на ИА“АА“ на 24.10.2019 г. е установено, че на въззивникът
никога не е издавана карта за квалификация на водача. Констатирано е, че
нарушението не е изолиран случай и водачът е извършвал превоз с конкретното МПС
и на други дати и по други маршрути.
Въз основа на така установените факти, св. К. съставил на въззивника АУАН за нарушение начл.
87 т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, въз основа на което е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр
е издадено обжалваното НП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства чрез разпита на актосъставителя – св. К.
и материалите по административно-наказателната преписка.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателно постановление
№ 23-0000016/07.01.2020 г.на
Началника на ОО”АА” гр. В. е издадено от компетентен
орган, видно от приложеното по
делото копие на заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с оглед
разпоредбата на чл. 92 ал.2 от ЗАвПр. Актът е
съставен от компетентни лица, съгласно нормата на чл. 92 ал.1 от ЗАвПр.
В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Съдът счита, че описаното в НП нарушение е
индивидуализирано в необходимата степен, с оглед гарантиране правото на защита
на наказаното лице. Словесното описание на нарушението в НП кореспондира с посочената административно-наказателна
разпоредба, на основание на която е наложено наказанието на превозвача. От описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП става
достатъчно ясно за кое конкретно деяние е наложена имуществената санкция.
Съдът оцени като неоснователни
доводите, визирани в жалбата за провеждане на административно-наказателното
производство извън сроковете, предвидено в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно
цитираната норма тримесечния срок тече от датата на откриване на нарушението.
Видно от приобщените по делото доказателства от датата, на която са изискани
документите от дружеството-превозвач, при запознаване с които е установено
нарушението, до датата на съставяне на акта, тримесечния срок не е изтекъл.
Като несъстоятелни бяха установени и
доводите, че НП не съдържа място на извършване на нарушението, доколкото в
съдържанието ясно и недвусмислено е посочено, че осъщественият превоз е по
маршрут от гр. В. до с. Казичене.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 87
т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ Водачът на автомобил за обществен превоз на
товари е необходимо да притежава валидна карта за квалификация на водача по
смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
Легална дефиниция на понятието „превоз на товари“ се съдържа в разпоредбата на § 1, т.2 от ДР
на ЗАвтП, според която превоз на товари е дейност на физическо или юридическо
лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане
със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг,
независимо дали са натоварени или не.
Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, към момента на
извършване на проверката, въззивникът е осъществявал в качеството на водач обществен
превоз на товари, без валидна карта за квалификация на водача.Като
неоснователни бяха оценени доводите, че нарушението е недоказано поради липса
на свидетели – очевидци на извършването му, тъй като се касае за установяването
му при документална, а не при физическа проверка. От приобщените с
административно-наказателната преписка документи, а именно пътен лист №
202719/04.12.2018 г., товарителница № 0006325/04.12.2018 г. , информацията от
дигиталната карта на водача и справката от ИА“АА“, както и показанията на св. К.,
безспорно се установяват всички обективни и субективни признаци на извършеното
нарушение.
При така установените факти, съдът
намира, че безспорно е извършено от
жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 87 т.3 от ЗАвП , която е
посочила притежаването на цитирания документ като предпоставка за
законосъобразното осъществяване функциите на водач при извършване на посочената
категория превоз.
Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
въззивника въз основа на санкционната норма на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр, според която водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с
глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
Не са налице и предпоставки за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН поради
маловажност на извършеното нарушение, доколкото се касае за формално деяние,
осъществяването на което всякога засяга обществените отношения, които е
призвана да гарантира конкретната санкционна разпоредба. В случая конкретната обществена опасност на
деянието се определя от нарушеното
изискване на закона превозът да се осъществява от лица притежаващи съответните познания, придобити чрез посещения на курсове
и полагане на изпит, въз основа на който се издава удостоверение за
професионална компетентност и карта за квалификация на водача. Това условие не е било изпълнено, съотв. твърденията, че водачът е преминал необходимото обучение и е
придобил нужната квалификация впоследствие не влияят върху изводите за
обществената опасност на осъщественото от него деяние към момента на
проверката. В подкрепа на формираните изводи е и обстоятелството, че в т. 2 от
Група 7 от Приложение № 1 на Регламент 2016/403 на ЕПС деянието е квалифицирано
като тежко нарушение.
Като взе предвид, че административното наказание е предвидено в съответната санкционна
разпоредба в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по
въпроса за индивидуализацията на същото.
Поради изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000016/07.01.2020 г. на Началник на Областен отдел
„АА“ в ГД“АИ“ гр. В., с което на Х.И.Т. на основание чл. 93 ал.1 т. 1 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – В. по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
След
влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: