Р
Е Ш Е Н И Е
№
832 / 26.6.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 09030 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни положителни искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, срещу А.Б.А., ЕГН **********
с адрес: ***, с които се иска да бъде установено в отношенията между страните,
че А.Б.А., с ЕГН ********** дължи на ищцовото дружество сумата от 5289,43 лева,
от които: 2446,74 лева - главница по договор за заем, 498,32 лева – договорна
лихва за периода от 23.04.2017г. до 23.05.2018г., лихва за забава в размер на
244,37 лв. за периода от 24.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда,
както и сумата от 2100.00 лева, представляваща застрахователна премия за
периода от 23.04.2017г. до 23.05.2018г., за които суми по ч. гр. дело №
06129/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника съществува валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на подписано на
10.08.2017г. Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., сключен
между „Микро Кредит“ АД, с ЕИК:********* и ищеца по настоящото дело. В резултат
на този правопораждащ факт, всички вземания на „Микро Кредит“ АД, с
ЕИК:********* спрямо ответника, произтичащи от сключен между тях Договор за заем CrediGo №
5322-00004760 са прехвърлени на ищеца по делото. Изяснява се, че съгласно
сключения между ответника и „Микро Кредит“ АД, с ЕИК:********* договор за
кредит, последният е предоставил на ответника заем в размер на 3000.00 лева, по
отношение на който ответника се е задължил да го върне в сроковете и при
условията, посочени в договора и приложимите Общи условия. Твърди се още, че на
основание сключения договор, „Микро Кредит“ АД, в качеството си на
застрахователен посредник е представил на ответника (заемополучател по
договора) финансиране и разсрочване на сключена от ответника застраховка
„Защита“ в ЗК „УНИКА Живот“АД, за което ответникът се е задължил да върне на
„Микро Кредит“ АД платената от страна на
последния застрахователна премия. Сочи се, че срокът на договора за заем е
изтекъл на 23.05.2018г., като към този момент ответникът не е изплатил изцяло
дължимия паричен заем.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло предявените искови претенции. Твърди се, че
процесното вземане не прехвърлено с посочения договор за цесия, тъй като
посочения договор е нищожен, предвид договорени с него бъдещи вземания. Посочва
се, че не са спазени и изискванията на ЗПК относно шрифта на договора за заем,
като същия следва да бъде не по-малък от 12. Сочи се, че стр. 7,8 и 9 от Общите
условия, неразделна част от договора за заем, са изписани на шрифт 8, което
сочи, че освен, че е по-малък от законоустановения размер на шрифта, е и
различен от останалия шрифт, на който е изписан процесния договор. Излагат се
твърдения и за неравноправност на клаузата на чл. 28 от Общите условия.
В
съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не е изпратил представител.
Депозирал е писмена защита, с която моли предявените обективно съединени
установителни искове да бъдат уважени като основателни.
Ответникът, чрез назначения му
особен представител, пледира за решение, с което така предявения иск бъде
отхвърлен изцяло с доводите, изложени в отговора на исковата молба.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 44753 от 31.08.2018г. по ч. гр. д. №
06129 по описа за 2018г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответника по
настоящото дело), при което, в срока по
чл. 414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение.
Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем
установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е
депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Тези обстоятелства
сочат на допустимост на предявените искови претенции, респ. съдът дължи
произнасяне по тях.
По
основателността:
От
приетите по делото доказателства се установява, че на 22.11.2016г. ответникът,
в качеството си на заемополучател, е сключил Договор за заем CrediGo № 5322-00004760 с
„Микро Кредит” АД, с ЕИК: ********* за сумата от 3000.00 лева. Общата сума,
която ответникът се е задължил да върне по договора е в размер на 3787,56 лева,
от които: главница в размер на 3000.00 лева и еднократна такса в размер на
210,00 лева. Страните са се уговорили, че сумата ще бъде върната на 18 месечни
вноски, всяка в размер на 210,42 лева, с дата на първо плащане – 23.12.2016г.
Уговорен е фиксиран лихвен процент – 30.94%, както и ГПР – 49,77%. С
подписването на договора, ответникът се е съгласил да ползва и допълнителни
услуги, а именно: финансиране и разсрочване на застрахователна премия по
сключен договор за застраховка при
посочени условия, платима на 18 месечни вноски, всяка по 150.00 лева.
Към
Договора за заем е приложен погасителен план, в който е отразен броя на
погасителните вноски, падежната дата и размера на вноската.
По
делото са приети и Общи условия за
потребителски кредити, отпускани при условията на Договор CrediGo, както и
Застрахователна полица за застраховка „Защита” № БС320145322-00004760 от
22.11.2016г., с посочена начална дата на застраховката – 23.12.2016г. и крайна
дата – 23.06.2018г.
От
представеното от ищеца извлечение за период, е видно, че на 22.11.2016г. ищецът
е превел договорната сума по сметка на ответника.
От
неоспорено от страните заключение на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като компетентно и обективно даданео, се установява, че
до момента ответникът е внесъл общо 1442,50 лева, с които заемодателят е
погасил сумите по погасителни вноски за лихва, главница и пакет допълнителни
услуги. От обсъжданото заключение се установява, че неплатените суми, към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, са в размер на 5 289,43 лева, от които: 2446,74 лева – главница,
598,32 лева – възнаградителна лихва, 2100,00 лева – пакет допълнителни услуги и
244,37 лева – лихва за забава върху главницата до датата на подаване на
заявлението в съда.
По делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., сключен между „Микро Кредит“ АД, с
ЕИК:********* и ищеца по настоящото дело, ведно с Приложение № 1 към него,
който съдът намира за редовен от външна страна. В резултат на този
правопораждащ факт, всички вземания на „Микро Кредит“ АД, с ЕИК:*********
спрямо ответника, произтичащи от
сключен между тях Договор за заем CrediGo № 5322-00004760 са прехвърлени на
ищеца по делото. Съдът намира цесионният договор за редовен от външна страна и
удостоверяващ
Изходящото
от упълномощения цесионер уведомление, прието и приложено като доказателство по
делото, е получено лично от ответника по настоящото дело, поради което съдът
намира, че същото съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99
ал. 3 ЗЗД и с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Поради това съдът приема, че ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за
паричен заем.
Досежно
самия процесния договор от 22.11.2016г., настоящият съдебен състав намира, че
по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на
разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора.
В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК, касаеща
общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл.
11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски
кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Разпоредбата на Чл. 11, ал. 1 ЗПК предвижда,
че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
т. 9 - лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;
т. 9а - методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а;
т. 12- информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит,
в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е
валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит.
Правната норма на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.
12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване.
Нормата на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД определя за
нищожни договорите, които противоречат на закона. Противоречието се
изразява в неспазването на императивна правна норма или основен правен принцип.
Установената съдебна практика на ВКС (Р №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт.о. и др.) приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От
съдържанието на договора се установява, че същият е бланков. Съдът намира, че
сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй като не съдържа задължителните реквизити, регламентирани от чл. 11,
ал. 1, т. 9, 9а и т. 12 ЗПК, както и на изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК. За
установяване на последното обстоятелство съдът намира, че не са необходими специални знания из областта на науката, изкуството,
занаятите и други., предвид пряката му очевидност и липсата на пречки за
извършване на сравнение от страна на съда.
Ето защо, предвид гореизложеното,
съдът намира, че процесния Договор за заем CrediGo № 5322-00004760 от 22.11.2016г., сключен
от ответника с „Микро
Кредит“ АД, с ЕИК:********* е недействителен, което има за правна последица
потребителят да върне само чистата стойност на кредита. В тази хипотеза, той не
дължи лихва или други разходи по кредита, по предвиждането на чл. 23 от ЗПК.
Такива разходи за него са и процесното вземане в размер на 2100 лева, представляващо
застрахователна премия. Този извод съдът извлича с граматическо тълкуване от
употребата на законодателя в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК на
наречието „само“, което изключва всички други плащания по договора за кредит,
независимо от техния характер.
Ответникът е платил по кредита общо 1442,50 лева, т. е.
размера на непогасената главница е в размер на 1557,50 лева. Поради това
предявения иск по чл. 240 ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 1557,50
лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2 446,74 лева.
Досежно другите установителни искове, същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора
право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от
исковете. Същият е доказал такива в размер на 761,58 лева, от които: 211,58
лева за държавна такса в исковото и заповедно производство, 50.00 лева –
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 150.00 лева –
възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 150.00 лева – възнаграждение на вещо лице в
исковото производство и 200.00 лева – възнаграждение на особен представител в
исковото производство. В
съответствие с уважената част от исковете му, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 224,25 лв. за направените по настоящото дело и ч. гр. д. №
6129/2018г. по описа на ПРС, разноски.
При този изход на спора,
право на разноски има и ответникът, съобразно с отхвърлената част от исковите
претенции. Ответникът обаче, не е доказал такива, поради което и не следва да
му бъдат присъдени такива.
Мотивиран от горното,
Пернишкия районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“,
ет. 2, офис 4, срещу А.Б.А., ЕГН ********** с адрес: ***, че А.Б.А. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 1557,50
лева, представляваща главница по Договор за заем CrediGo № 5322-00004760 от 22.11.2016г., сключен с
„Микро
Кредит“ АД, с ЕИК:*********, вземанията по който са прехвърлени на 16.01.2015г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД и за която сума по ч. гр. дело № 06129/2018г. по описа на
Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 от ГПК, КАТО за
разликата до пълния предявен размер от иска за главница в размер на 2446,74
лева, както и за исковете за сумата от 498,32 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 23.04.2017г. до 23.05.2018г., сумата от 244,37 - лихва за забава за
периода от 24.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда и сумата от
2100.00 лева, представляваща застрахователна премия за периода от 23.04.2017г. до
23.05.2018г., за които суми по ч. гр. дело № 06129/2018г. по описа на Районен
съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл.
410 от ГПК, ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ като неоснователни.
ОСЪЖДА А.Б.А., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 сумата от 224,25 лева, представляваща направени
делото и по частно гражданско дело № 6129/2018г. по описа на ПРС разноски,
изчислени съобразно уважената част на
исковите претенции.
На
особения представител на ответника – адв. Г.Б. – ПАК, да се изплати сумата от 100.00 лева, представляваща неизплатената част от определеното му
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 06129/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: