Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК С Решение № /08.10.2012г., постановено по гр.д. № 683/2012г. Горнооряховският районен съд е осъдил „С. материали 94” ООД да заплати на А. С. С. и Т. Т. С. сумата от 4035 лв., представляваща договорна неустойка за периода 06.04.2009г. – 31.12.2009г., съгласно т. 4.5 от споразумение от 01.12.2006г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.04.2012г. до окончателното й заплащане. Присъдени са разноски в полза на ищците. Против решението е постъпила въззивна жалба от „С. материали 94” ООД, в която се правят оплаквания за нарушения на материалния закон, за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост на съдебния акт. Сочи се, че районният съд не е обсъдил в съвкупност наличните по делото доказателства, както и че мотивите на решението на кореспондират със събраните такива. Възразява се, че съдът не е възприел становището на ответника, че процесното споразумение по съществото си е договор за строителство, по който ищците са инвеститори. Тяхно задължение по закон е снабдяването с разрешение за строеж и протокол за строителна линия, от който момент тече срока за строителство на гаража. Твърди се забава на ищците при снабдяването с тези документи, поради което не става ясно защо съдът е уважил исковата претенция. В тази връзка се твърди неправилно и необосновано тълкуване на неустоичната клауза. Прави се искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа. В срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК насрещната страна по жалбата не е депозира отговор. В съдебно заседание жалбата се оспорва. Не се претендират разноски за въззивното производство. За да се произнесе, окръжния съд съобрази Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимна страна, която има правен интерес от обжалването. Същата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на решението като приема, че решението е валидно и допустимо изцяло. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, с които ищците А. и Т. Симеонови искат да се осъди ответното дружество „С. материали 94” ООД да им заплати сумата от 4035 лв., представляваща договорна неустойка за периода 06.04.2009г. – 31.12.2009г., съгласно т. 4.5 от споразумение от 01.12.2006г., ведно със законните последици от това. Ищците сочат, че са притежавали гараж № в гр. В. Търново, ул. „Д. Р.” № , който бил безвъзвратно увреден, в резултат на предприети от „С. материали 94” ООД изкопни работи. На 01.06.2006г. между ищците и ответното дружество било сключено споразумение, с което последното като изпълнител се е задължило да построи гараж № в степен на завършеност, съгласно протокол № 10 /напълно завършен, измазан, с работещи ВиК и ел. инсталации/. Срокът за изпълнение на това задължение бил 7 месеца, считано от освобождаване на площадката до проектна кота, при получено разрешение за строеж и строителна линия, но не – късно от една година, считано от датата на подписване на споразумението. По този начин ищците сочат, че крайният срок за предаване на гаража е 01.06.2008г., към която дата те не са имали готов гараж. В тази връзка се твърди уговорена в споразумението неустойка за забава в размер на 15 лв. за всеки ден закъснение. По повод на забавата между страните е разменена кореспонденция. Ищците продали гаража на 27.01.2012г., към която дата считат договора за изпълнен, въпреки че същият не е завършен според споразумението. В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че гаражът е построен в уговорения 7 месечен срок, поради което не е изпаднал в забава, за да дължи неустойка. Сочи, че в исковия период не е било възможно извършването на строителство, поради липсата на строително разрешение и строителна линия. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: От фактическа страна между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата по делото, че ищците са били собственици на гараж № 10 в гр. В. Т., ул. „Д. Р.” № , който бил необратимо повреден, в резултат на предприети от ответното дружество изкопни и С. работи. Последното изпратило писмо до ищците, в което обяснило причините за случилото се и предложило постигането на споразумение, подписано от страните на 01.12.2006г. По силата на същото „С. материали 94” ООД, в качеството на изпълнител, се задължил съгласно т. 4.5. да построи на възложителите т.е. ищците гараж № в степен на завършеност, съобразно на протокол № 10/19.11.2006г., не по – късно от 7 месеца, считано от датата на освобождаване на площадката до проектна кота при получено разрешение за строеж и дадена строителна линия. Според същата клауза срокът на действие на изпълнителя за осигуряване на освобождаване на площадката до проектна кота е не повече от една година, считано от датата на подписване на споразумението. При неспазване на това задължение, изпълнителят се задължава да заплаща неустойка в размер на 15 лв. за всеки ден закъснение. В т. 7 от споразумението отново изрично е посочено, че срокът за изпълнение на задължението за построяване на гараж № е 7 месеца, считано от датата на освобождаване на площадката до проектна кота при получено разрешение за строеж и дадена строителна линия, като срокът на действие на изпълнителя за осигуряване на освобождаване на площадката до проектна кота е не повече от една година, считано от датата на подписване на споразумението. Разрешението за строеж на ищцовия гараж било издадено на 30.11.2010г., в което С. фигурирали като възложители, а на 09.02.2011г. била определена строителната линия. С оглед настъпило забавяне на СМР ищците са изпратили на ответника две писма като на 23.10.2011г. последният е дал отговор само на първото. В него се посочва, че ищците са във владение на построения гараж, а прехвърлянето му по нотариален ред ще стане след съставянето на актовете за приемане на строителството. На 27.01.2012г. ищците, при спазване на изискуемата от закона нотариална форма, продали процесния гараж на трето лице. Към този момент С. признават, че са приели договорът с ответното дружество за изпълнен. От изготвените във връзка с продажбата данъчна оценка и скица е видно, че за този обект към 21.01.2012г. няма данни за собственост. В първоинстанционното производство е изслушана съдебно – техническа експертиза, коя дава заключение, че разрешението за строеж на процесния гараж е влязло в сила на 25.01.2012г. Самото строителство на гаража било извършено в периода от 09.02.2011г., когато е определена строителната линия и нива на строеж, до 04.07.2011г., със съставянето на Акт /обр.14/ за приемане на конструкцията. Законното строителство на гаража е могло да започне законно най – ранно от 09.02.2011г., когато е определена строителната линия и нива на строеж. Вещото лице уточнява, че датата 16.02.2011г. може да бъде приета като датата на освобождаване на площадката до проектна кота при получено разрешение за строеж и дадена строителна линия. За установяване на релевантни към спора факти по делото са разпитани свидетелите Ш. и М. От техните показания се потвърждава, че строителството на процесния гараж е осъществено след като е дадена строителна линия, в периода февруари – юли 2011г., когато е завършен в груб строеж т.е. на акт 14. Между страните по делото е следвало да се подпише протокол за приемане на обекта и влизане във владение, но ищците отказали, тъй като искали от изпълнителя за негова сметка да извади актуален документ за собственост на гаража. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка е акцесорно и е немислимо без предварителната даденост на валидно облигационно отношение т.е. на едно главно задължение. В тази връзка настоящият състав намира, че сключеното между страните споразумение от 01.12.2006г. има характеристиките на договор за изработка, а с оглед конкретният си предмет може да се квалифицира и като договор за строителство. Основното задължение на ответника в качеството му на изпълнител по този договор е залегнато в клаузата на т. 4.5. от него, а именно да построи гараж № в състояние отговарящо на описаното в протокол № 10 - напълно завършен, измазан, с работещи ВиК и ел. инсталации. В същата договорна разпоредба е посочено, че срокът за изпълнение на задължението за построяване на гараж № е 7 месеца, считано от датата на освобождаване на площадката до проектна кота при получено разрешение за строеж и дадена строителна линия, като срокът на действие на изпълнителя за осигуряване на освобождаване на площадката до проектна кота е не повече от една година, считано от датата на подписване на споразумението. При неспазване на това задължение, изпълнителят се задължава да заплаща неустойка в размер на 15 лв. за всеки ден закъснение. Страните по делото не навеждат доводи за нищожност на сключения между тях договор и в частност на клаузата за неустойка, поради което съдът приема, че т.нар. споразумение е източник на валидно правоотношение между тях, включително и относно неустоичната кÙауза. От договорките между страните, съдържащи се в процесното споразумение може да се заключи, че уговорената неустойка има мораторен характер, доколкото се дължи за забавено изпълнение. При това положение съдът намира, че ищците в чиято тежест е да докажат това са установили по делото съществуването на договорно отношение между страните, действителността на клаузата за неустойка и размерът на претендираната неустойка. С оглед твърденията на ищците, че строителните работи не са извършени в срок, в тежест на ответника по делото е да докаже, че при строителството на гаража е спазил уговореният срок. Съгласно клаузите на т. 4.5 и т. 7 от споразумението, подписано на 01.12.2006г., строителство на гаража е следвало да завърши до 01.07.2008г., тъй като изпълнителят се е задължил до една година от подписването му т.е. до 01.12.2007г. да осигури освобождаване на площадката до проектна кота, а след това в седеммесечен срок да построи самия гараж. От друга страна безспорно по делото се установи, че процесният гараж е построен на груб строеж през месец юли 2011г. При това положение е очевидно, че ответното дружество не е изпълнило задължението си за строителство на гараж № на падежа т.е. до 01.07.2008г. и след този момент е изпаднал в забава, поради което дължи уговорената в договора неустойка. Според клаузата за неустойка, при неспазване на това задължение за всеки ден закъснение изпълнителят дължи неустойка в размер на 15 лв. дневно. Исковият период 06.04.2009г. - 31.12.2009г., попада в периода на забава на длъжника и включва в себе си 269 дни, поради което размерът на дължимата неустойка възлиза на 4035 лв. Ето защо предявеният от ищците иск по чл. 92 ЗЗД следва да бъде уважен срещу „С. материали 94” ООД в пълния предявен размер до сумата от 4035 лв., представляваща договорна неустойка за периода 06.04.2009г. – 31.12.2009г., съгласно т. 4.5 от споразумение от 01.12.2006г. ведно със законните последици от това, а именно законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.04.2012г. до окончателното й заплащане. До този краен резултат е достигнал и районният съд, след съвкупен анализ на всички доказателства по делото, въз основа на който е извел правилни фактически и правни изводи. Ето защо са неоснователни възраженията на жалбопадотеля в тази насока. Наред с това въззивникът навежда оплаквания за забава на кредиторите /неснабдяване с разрешение за строеж и протокол за строителна линия/, при която те не могат да търсят неустойка. Видно от договорните клаузи началният момент, от който тече срока за построяване на гаража е освобождаване на площадката до проектна кота, като изпълнителят се е задължил да осигури това освобождаване до 01.12.2007г. Според експертното заключение за такова освобождаване може да се говори при съставянето на Акт /обр. 6/, при който е констатирано, че не са установени различния с одобрените в инвестиционния проект инженерно – геоложки проучвания. В тази посока са и показанията на свид. Ш. Съставянето на този акт респ. освобождаването на площадката до проектна кота е предпоставено от издаване на строително разрешително и даване на строителна линия. Ето защо следва да се приеме, че задължение за снабдяване с горните документи е тежало на ответното дружество по силата на договореното между страните. Този извод се налага и от поето от ищците задължение да предоставят на изпълнителя необходимите пълномощни за утвърждаване на строителните книжа. Неизпълнение на това задължение не се твърди от ответника. Поради всичко това следва да се приеме, че ищците не са изпаднали в забава и могат да претендират уговорената в споразумението неустойка. Гореизложените фактически констатации и правни изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд и обосновават един и същ извод – за основателност и доказаност на предявения иск по чл. 92 ЗЗД. Ето защо обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, съдът не следва да уважава искането на въззивникът за присъждане на разноски. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № /08.10.2012г., постановено по гр.д. № /2012г. по описа на Горнооряховския районен съд, като правилно. Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, ДВ, бр. 100/2010 год. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |